О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 260951
22.04.2021 г., гр. Пловдив,
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, XІV граждански
състав, в открито заседание, проведено на дванадесети април през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН АНАСТАСОВ
ЕЛЕНА
КАЛПАЧКА
като
разгледа докладваното от съдия Калпачка в. ч. гр. д. № 2744/2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, във
връзка чл. 420, ал. 3 и 5 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е.Й.С., ЕГН: **********,
чрез пълномощник адв. М.П., срещу определение № 260149 от 15.10.2020 г. по гр.
дело № 935/2020 г. по описа на РС Карлово, в частта, с което е спряно изцяло производството
по изп. дело № 20208200400058 по описа на ЧСИ Т. Л., рег. №820, с район на
действие ОС Пловдив, и по отношение на неговия предмет по принудителното
събиране на вземането по изпълнителния лист, издаден от РС Карлово, по
ч.гр.дело № 147/2020 г.
В частната жалба се твърди, че определението
е частично неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения
на съдопроизводствените правила и необоснованост, тъй като при постановяване на
определението съдът не е съобразил обстоятелството, че изпълнително дело №20208200400058
по описа на ЧСИ Т. Л. е образувано въз основа на два изпълнителни листа – по ч.гр.дело
№ 146/2020 г. по описа на РС Карлово, по което е постъпило в срок възражение от
длъжника и по ч.гр.дело № 147/2020 г. по описа на РС Карлово, по което не е
постъпило в срок възражение от длъжника. Моли да бъде отменено атакуваното
определение в обжалваната част.
В срока по чл. 267 от ГПК не е постъпил
отговор от насрещната страна.
След преценка на събраните по делото
доказателства във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено
следното:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на
обжалване акт, от страна по делото, при наличие на правен интерес, при спазване
на срока по чл. 275 ГПК, поради което и процесуално допустима.
От приложената към ч.гр.дело 146/2020
г. по описа на КРС призовка за доброволно изпълнение и придружително писмо,
както и от приложеното към настоящото производство копие на изпълнително дело №20208200400058
е видно, че последното е образувано по молба на Е.Й.С., ЕГН: **********, чрез
пълномощник адв. М.П., въз основа на изпълнителни листове, издадени от РС
Карлово по ч.гр.дело № 146/2020 г. и по ч.гр.дело № 147/2020 г.. По отношение на издадената на осн. чл.
417, т. 10 от ГПК заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.дело № 146/2020 г. е
постъпило в срок възражение от длъжника, което спира принудителното изпълнение
на заповедта, по аргумент на чл. 420, ал. 1 от ГПК, дори без да е необходимо
постановяване на изричен акт на съда, но доколкото същият ползва длъжника пред
съдебния изпълнител, е поискано произнасяне от съда. Като е констатирал настъпилото
ex lege спиране на принудителното изпълнение на заповедта, РС Карлово е спрял
производството по изпълнително дело № 20208200400058, без да съобрази, че
същото е образувано не само по издадения изпълнителен лист въз основа на
издадената заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.дело № 146/2020г. на РС
Карлово, видно от приложената към заповедното производство ПДИ и придружително
писмо от ЧСИ Л., а и по издаден изпълнителен лист, на основание заповед за
незабавно изпълнение по друго дело, за което няма данни да е налице основанието
по чл. 420, ал. 1 от ГПК и не е предмет на исковото производство. Поради това
неправилно се явява определението за спиране на изпълнителното производство в
частта му с предмет принудително изпълнение на вземане, обективирано в
изпълнителен лист, издаден на 07.02.2020 г. от РС Карлово, на основание заповед
за незабавно изпълнение по ч.гр.дело № 147/2020 г. по описа на РС Карлово, издадена
въз основа на запис на заповед от 11.10.2019 г., поради което и в тази му част
определението на РС Карлово следва да бъде отменено. В останалата част
определението не е обжалвано и е влязло в сила.
Що се отнася до искането за разноски, настоящият
съдебен състав намира, че такива не следва да бъдат присъждани. Производството
по чл. 420 от ГПК се развива в рамките на исковото такова и разноските, които
са направени по него, следва да бъдат съобразени от съда при разпределяне на
отговорността за разноски с оглед крайния изход от спора.
Ето защо съдът
О
П Р Е
Д Е
Л И:
ОТМЕНЯ определение № 260149 от
15.10.2020 г. по гр. дело № 935/2020 г. по описа на РС Карлово, в частта, с което е спряно, на осн. чл.
420, ал. 1 от ГПК, производството по изпълнително дело № 20208200400058 по
описа на ЧСИ Т. Л., рег. № 820, с предмет принудително изпълнение на Заповед за
незабавно изпълнение по ч.гр.дело № 147/2020 г. по описа на РС Карлово и
издадения въз основа на нея изпълнителен лист на 07.02.2020 г. от РС Карлово, и
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П.М.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, на осн.
чл. 420, ал. 1 от ГПК, за спиране на производството по изпълнително дело №
20208200400058 по описа на ЧСИ Т. Л., рег. № 820, в частта с предмет принудително
изпълнение на Заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.дело № 147/2020 г. по
описа на РС Карлово и издадения въз основа на нея изпълнителен лист на
07.02.2020 г. от РС Карлово.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.