№ 41
гр. Радомир, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
Административно наказателно дело № .221730200036 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № . г. началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР -
Перник е наложил на жалбоподателката С. В. С. административно наказание „глоба“ в
размер на 50,00 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и
чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП и административно наказание „глоба“ в размер на 20,00
лева за нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 185 от ЗДвП,
като на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са ù отнети общо 6 контролни
точки.
Недоволна от така наложеното ù наказание жалбоподателката, по изложените в
жалбата и в с. з. правни доводи моли съда да отмени атакуваното наказателно
постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган, редовно и своевременно призован, не е
изпратил представител.
Районна прокуратура – Перник, Териториално отделение - Радомир, редовно и
своевременно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, приема следното:
Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда
законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в
законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 ЗАНН, поради което следва да бъде
разгледана по същество.
1
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
По делото се установява, че на 25.08.2021 г. бил съставен акт № . за установяване на
административно нарушение от свидетеля АЛ. Г. Г. в присъствието на свидетеля КР. Р. В.
срещу С. В. С., за това, че на 25.08.2021 г., в 12,10 ч., в гр. Р., на кръстовището на ул.
„Батенберг“ и ул. „Милан“, с посока от ул. „Дупнишка“, жалбоподателката е управлявала
лек автомобил „Ф.П.“, с рег. № . и при извършена проверка се установило, че водачът не
използва обезопасителен колан, с който е оборудван фабрично автомобилът, както и че не са
включени светлините за движение през деня или късите светлини.
АУАН е връчен на жалбоподателката и последната го е подписала, като е посочила в
графа „Възражения“: „Нямам възражения“.
Въз основа на съставения АУАН впоследствие било издадено и обжалваното
понастоящем НП, с което на жалбоподателката С. В. С. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП и административно наказание
„глоба“ в размер на 20,00 лева за нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 53 от
ЗАНН и чл. 185 от ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са ù
отнети общо 6 контролни точки.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Настоящият състав на решаващия съд намира, че при провеждане на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, атакуваните АУАН и НП са издадени в съответствие с
императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Посочени са и всички факти, които
са относими към съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна фактическата
рамка, в която следва да организира защитата си. Посочени са доказателствата, въз основа
на които е направен извод за извършеното нарушение и неговото авторство, като както в
АУАН, така и в НП, са описани и доказателствата. Наказателното постановление е издадено
от компетентен орган – началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Перник, който е
оправомощен със заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.
От дадените пред първоинстанционния съд показания на разпитаните свидетели се
установява, че на процесната дата жалбоподателката е управлявала описаното в акта за
установяване на нарушение и наказателното постановление МПС, без да е поставила
предпазен колан при шофиране. Тези констатации в акта за установяване на нарушението не
се оспорват и от самата жалбоподателка. Разпоредбата на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП
императивно повелява, че водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории
M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с
които моторните превозни средства са оборудвани. Това, на което се противопоставя
жалбоподателката, е обстоятелството, че въпреки че е дала обяснения за неспазване на
предвиденото в закона задължение да шофира с предпазен колан и своевременно е
направила възражения както при предявяването на АУАН, така и впоследствие в указания ù
3-дневен срок след връчването му и е представила доказателства в подкрепа на
2
възраженията си, същите не са били взети предвид при крайното решение на
административнонаказващия орган. Нормата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП предвижда
изключения при изпълнение на задължението за поставяне на предпазен колан при
управление на МПС. Това задължение, вменено на водачите на МПС, не е безусловно.
Съгласно чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП могат да не използват обезопасителни колани лицата, чието
физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан. Видно е от
представеното с жалбата и прието по делото на основание чл. 283 от НПК като писмено
доказателство експертно решение на ТЕЛК, че жалбоподателката е с установена 66%
неработоспособност поради наличието на заболяването „Застойна сърдечна
недостатъчност“. От представения от жалбоподателката и приет по делото медицински
протокол на ЛКК № . г., се установява, че същата не трябва да поставя предпазен колан, с
оглед здравословното ù състояние. С оглед събраните в хода на съдебното следствие
писмени доказателства може да бъде направен извод, че физическото състояние на
жалбоподателката е такова, което я освобождава от поставянето на предпазен колан при
шофиране. Издадените медицински документи, част от които са представени и пред
административнонаказващия орган, нито се оспорват от насрещната страна, нито са
преценени от същата страна. Задължение на органа, налагащ административни наказания, е
да събере всички необходими доказателства във връзка с констатираното нарушение и едва
след това да пристъпи към преценка дали да издаде наказателно постановление, правило,
изрично предвидено в чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Съгласно цитираната разпоредба, преди да се
произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата
законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а
когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Неспазването на
това изискване води и до необоснованост на издаденото наказателното постановление. С
оглед на всичко това, съдът намира, че на посочените в наказателното постановление дата,
час и място жалбоподателката не е имала безусловното задължение да използва
обезопасителен колан при управление на процесното МПС, тъй като нейното физическо
състояние не е позволявало използването на такъв и жалбоподателката е сред лицата,
попадащи в хипотезата на чл. 137а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, поради което не е била задължено
лице по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. По изложените съображения съдът приема, че
жалбоподателката не е извършила виновно вмененото ù административно нарушение и
същата не следва да бъде санкционирана за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
Следователно материалният закон е приложен неправилно от страна на
административнонаказващия орган.
По отношение на второто констатирано с АУАН нарушение, а именно, че в деня на
проверката е установено, че като водач на лек автомобил „Ф.П.“, с рег. № .,
жалбоподателката се движи без включени светлини за движение през деня или с къси
светлини, настоящият състав приема така описаната в АУАН и НП фактическа обстановка,
касателно соченото за извършено от жалбоподателката административно нарушение по чл.
70, ал. 3 от ЗДвП, за недоказана. Същата не се потвърждава от събраните в хода на
3
съдебното следствие доказателства и тези, приложени в административнонаказателната
преписка. Разпитан в хода на съдебното следствие свидетелят А.Г., на длъжност „мл.
автоконтрольор“ в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР, гр. Перник, сочи, че към момента
на проверката С. е управлявала автомобила без да е включила задължителните къси
светлини. Липсват обаче доказателства, събрани от АНО, дали процесният автомобил,
управляван от жалбоподателката към момента на проверката, е бил оборудван със светлини
за движение през деня. Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП законодателят е
предвидил алтернативно задължение на водачите на ППС, а именно през деня моторните
превозни средства се движат с включени светлини за движение през деня или с къси
светлини. В тази връзка следва да се отбележи, че предвид отразеното от фактическа страна
в АУАН и НП относно нарушението по чл. 70, ал. 3 от ЗДвП и констатациите на контролния
орган по време на проверката, а именно, че водачът управлява автомобила без да са
включени късите светлини, не водят автоматично да извода, че същият управлява
автомобила и без включени светлини за движение през деня, за да бъде ангажирана
отговорността му по чл. 185 от ЗДвП за нарушение по чл. 70, ал. 3 ЗДвП, още повече, че от
показанията на свидетелката С.А. се установява, че към момента на проверката фаровете на
лекия автомобил са били включени.
Гореизложеното налага извода на съда, че АНО не е доказал извършено от С.
административно нарушение по чл. 70, ал. 3 ЗДвП, поради което НП, като неправилно и
незаконосъобразно, следва да бъде отменено.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1158-003258/05.10.2021 г., с което
началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Перник е наложил на жалбоподателката С.
В. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ул. „Х.Б.“ № . административно наказание „глоба“
в размер на 50,00 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН
и чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП и административно наказание „глоба“ в размер на 20,00
лева за нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 185 от ЗДвП,
като на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са ù отнети общо 6 контролни
точки.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
4