РЕШЕНИЕ
№ 409
гр. Перник, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
Членове:МИХАИЛ АЛ. МАЛЧЕВ
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ Въззивно гражданско
дело № 20211700500404 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Р. Г. Д. чрез адв. Н.С. – САК и адв. К.Б. ПАК срещу
Решение № 260227 от 26.02.2021г. по гр. д. № 3442/2018 г. на ПРС, с което е извършена
делба на имота – предмет на делото, подробно описан в решението, съставляващ дворно
място и построените върху него жилищни и второстепенни сгради, находящи се в ***, като
имотите са изнесени на публична продан и съдът е присъдил разноски и държавни такси.
С въззивната жалба се обжалва и протоколно определение, постановено в с.з. на ПРС
от 21.08.2020г. по гр.д. № 3442/2018г., с което районният съд е оставил без уважение
заявената за разглеждане в делбеното производство претенция по сметките по реда на
чл.346 от ГПК.
По изложените в жалбата доводи и аргументи се моли отмяна на обжалваното
решение, и вместо него да бъде постановено решение, с което се възложи в дял на
жалбоподателя първия етаж от жилищната сграда и гаража построен в дворното място, като
се допусне и разгледа и предявената от него претенция по чл.346 от ГПК. Моли да му бъдат
присъдени направените разноски във въззивната инстанция.
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано.Твърди, че неоснователно районният съд е приел неоснователност на
възлагателната претенция, тъй като съсобствеността не е възникнала от наследяване. В тази
връзка сочи, че съсобствеността между страните е възникнала въз основа наследяване от И.
Д. Б. – починала на *** г., която била общ наследодател на всички съделители, като били
установени и останалите предпоставки за възлагане на имота по чл.349, ал.2 от ГПК, а
именно, че при откриване на наследството въззивният жалбоподател е живял в жилището,
че същото представлява самостоятелен обект, който може да му бъде поставен в дял и не
1
притежава друго жилище.
Относно претенциите по чл.346 от ГПК, във въззивната жалба се поддържа, че
претенцията предявена в срок – първото по делото заседание след допускането на делбата,
като твърди, че първоинстанционния съд след като е преценил, че същата не отговаря на
изискванията на закона е следвало да приложи разпоредбата на чл.129, ал.2 от ГПК, като
остави молбата без движение и даде указания за отстраняване нередовностите в същата. По
подробно изложените във въззивната жалба доводи и аргументи моли да се отмени
определението на съда, с което е отказано допускането на претенцията по сметки и молбата
да бъде оставена без движение, за конкретизиране на претенцията, като на жалбоподателя се
присъди увеличението на имота в пари, които да се заплатят от станалите съделители,
съобразно размера на дяловете им в съсобствения имот.
Въззиваемите страни С. К. Б. и Л. Л. С., чрез адв. В., в срока по чл.263, ал.1 от ГПК са
подали отговор на жалбата, с който са заявили становище за нейната неоснователност. В
отговора излага доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното решение
досежно неоснователността на възлагателната претенция, като поддържа, че
съсобствеността между страните не е възникнала чрез наследяване, тъй като съделителката
Д. М. С. не е наследник на И. Б., а наследява покойния си съпруг – Г. Д. С.. В тази връзка
твърди, че е ирелевантно за основателността на претенцията дали е живял в едно
домакинство с наследодателя си, като сочи, че в претенцията жалбоподателя не е посочил
при откриване на кое наследство е живял на първия етаж – на баща си или на леля си и
поддържа, че най-справедливия способ за извършване на делбата е публичната продан.
Относно обжалване на определението от 21.08.2020г., с което съдът е оставил без
уважение искането за приемане за съвместно разглеждане на претенции по сметките в
отговора е изложил доводи за неговата недопустимост и поддържа, че същото като
преграждащо пътя за разглеждане на претенции по сметките е подлежало на обжалване с
частна жалба в 7-дневен срок от постановяването му, тъй като същото било постановено в
съдебно заседание в присъствието на всички страни и на техните процесуални
представители.
Въззиваемите страни Е. Д. Р. и Н. Д. Г., чрез адв. В., изразяват становище за нейната
неоснователност. В отговора излага доводи за правилност и законосъобразност на
обжалваното решение досежно неоснователността на възлагателната претенция, като
поддържа, че съсобствеността между страните е възникнала на повече от един юридически
факт. Неоснователна е жалбата и срещу определението от 21.08.2020г.
Въззиваемите страни Д. М. С. и Д. Г. Д., чрез адв. С., не оспорват въззивната жалба на
Р. Г. Д., като искат обжалваното решение да бъде отменено, като се разгледат и претенциите
им по сметки.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че
обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не са налице основания
за обезсилването му, поради което следва да бъде извършена проверка относно правилността
му въз основа на наведените в жалбата доводи. Решението е правилно по следните
съображения:
С влязло в сила Решение № 1442/18.10.2019г. по гр.д. № 03442 по описа за 2018 г. на
РС-Перник e допуснато извършването на делба на следния недвижим имот: ДВОРНО
УРЕГУЛИРАНО МЯСТО с площ от 475 кв.м по нотариален акт № ***, т. ***, нот. дело №
1340/1988 г. на нотариуса при Районен съд Перник, а по скица 468 кв.м., представляващо
УПИ ***, в кв. ** по плана на ***, при граници по този нотариален акт: улица, Й. Г., Д. Й. и
А. И. Б., което дворно място представлява по КККР на *** поземлен имот с идентификатор
55871.515.7811, с адрес на ПИ: ***; с площ 469 кв.м.; трайно предназначение на
територията: Урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/; номер
по предходен план: ***, кв. **; парцел: *, при съседи: 55871.515.9814, 55871.515.7809,
55871.515.1320, 55871.515.7815, заедно с построените в същия поземлен имот СГРАДИ, а
именно: двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 55871.515.7811.3, със
2
застроена площ от 92 кв.м.; двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор
55871.515.7811.2, със застроена площ от 11 кв.м.; едноетажна сграда с идентификатор
55871.515.7811.1 от 20 кв. м., с предназначение: хангар, депо, гараж; едноетажна
селскостопанска сграда с идентификатор 55871.515.7811.4, със застроена площ от 28 кв.
метра. Със същото влязло в сила решение са постановени и квотите, при които да се
извърши делбата между съделителите. Настоящето производството е делбено- втора фаза,
по извършване на делбата.
Настоящият въззивен състав намира, че правилно първоинстанционният съд е намерил,
че делбата следва да бъде извършена чрез изнасяне на процесния имот на публична продан,
като споделя напълно изложените в обжалваното решение мотиви.
В процесния случай съсобствеността върху делбения имот е възникнала на основание
дарение, обективирано в Нотариален акт № ***, т. ***, нот. д. № 1340/1988г. на нотариус
при Районен съд Перник, по силата на което К. Д. С., Г. Д. С. и И. Д. Б. са придобили по 1/3
ид.ч. от имота, като страните по делото са наследници на съсобствениците. Следователно
съдът намира, че се касае за комбинирана съсобственост по смисъла на т.8 ТР № 1/2004 г. по
тълк. д. № 1/2004г. на ВКС, която е възникнала чрез сделка и наследяване. Аргумент в
подкрепа на този извод на съда се съдържа и в исковата молба, с която първоначалният
съделител К. Д. С. излага твърдения за притежавани идеални части от процесния имот на
основание процесното дарение, както и наследяване на сестра си И. Б..
Съгласно т.7 от ТР № 1/2004 г. по тълк. д. № 1/2004г. на ВКС само възникналата в
резултат на наследяване съсобственост попада под диспозицията на чл. 288, ал. 3 ГПК
(отм.), сега чл. 349, ал. 2 ГПК. Доколкото в процесния случай се касае за комбинирана
съсобственост, то и не са налице предпоставките за извършване на делбата по реда на
възлагането по реда на чл.349, ал.2 ГПК. Граматичното и логическо тълкуване на правната
норма налагат извода, че изискването „при откриване на наследството“, изключва от
обхвата на този способ за извършване на делбата всяка друга съсобственост освен тази,
която е възникнала в резултат на наследяване и то от общ наследодател. Страните по делото
нямат общ наследодател, при смъртта на който да е възникнала процесната съсобственост.
В този смисъл е и Решение №19/08.02.2013г. по г.д.№ 619/2012 на ВКС, II г.о.
Съдът намира за неоснователно възражението във въззивната жалба, че основанието за
съсобствеността е наследяването на И. Д. Б., която се явява общ наследодател за всички
съделители. Съдът намира, че същото наследяване е само един от юридическите факти, от
които произтича комбинираната съсобственост, който факт следва другия юридически факт,
от който произтича същата съсобственост, а именно процесното дарение от ***г.
Предвид гореизложеното съдът намира, че първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено.
Относно претенцията по сметки по реда на чл.346 ГПК въззивният състав намира за
установено следното:
С протоколно определение, постановено в о.с.з. на ПРС от 21.08.2020г. по гр.д. №
3442/2018г. районният съд е оставил без уважение искането на жалбоподателя Р.Д. за
приемане за съвместно разглеждане на претенциите по сметки по реда на чл.346 от ГПК. За
да не приеме искането за съвместно разглеждане на претенциите по сметки
първоинстанционният съд е изложил аргументи, свързани с редовността на сезиращата
молба. Със същото протоколно определение не е посочено дали определението подлежи на
обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл. 254, ал. 2, т. 6 ГПК в определението съдът е длъжен да
посочи дали същото подлежи на обжалване, пред кой съд и в какъв срок. Постановяването
на обжалваното определение в открито съдебно заседание не освобождава съдът от
задължението му по чл. 236, ал. 1, т. 8 ГПК, като този извод следва от императивния
характер на цитираната разпоредба и липсата на друго законодателно разрешение.
Настоящият състав намира, че непосочването в обжалваното протоколно определение на
срок за обжалване има за последица спазване на срока за подаване жалба.
3
Настоящият състав споделя практиката, изложена в Определение № 125 от 19.02.2015
г. на ВКС по ч. гр. д. № 740/2015 г., III г. о., Определение № 362/4.06.13 г. по ч. г. д. №
2119/13, III ГО на ВКС, Определение№ 486/8.10.12 г. по г. д. № 437/12 на ВКС, I г.о.,
съгласно която това определение прегражда пътя за защита на страната пред сезирания съд
и в рамките на делбеното производство същата има право да получи решение и по
претенцията си по сметки по чл.346 ГПК. Освен това същата възможност е свързана и с
други допълнителни възможности за съделителя като отложеното плащане на държавни
такси по претенциите по сметки, извършване на прихващане с насрещни вземания,
предявени от другите страни по реда на чл. 346 ГПК. Предвид изложеното това определение
подлежи на самостоятелно обжалване.
Настоящият въззивен състав, също както и първоинстанционният съд, намира, че
молбата, находяща се на стр.118 и 119 от делото/, в която са обективирани претенциите по
сметки по реда на чл.346 ГПК на жалбоподателя Р.Д., е нередовна, като споделя мотивите на
първоинстанционния съд. Настоящият състав обаче намира по изложени по- горе
съображения, че същата следва да бъде приета за разглеждане и оставена без движение до
отстраняване недостатъците на молбата.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да отмени обжалваното определение,
постановено в о.с.з. на ПРС от 21.08.2020г. по гр.д. № 3442/2018г. на ПРС, като върне
делото на ПРС за произнасяне по молбата, находяща се на стр.118 и 119 от делото/, в която
са обективирани претенциите по сметки по реда на чл.346 ГПК на жалбоподателя Р.Д.. След
връщане на делото същият състав на съда следва да остави молбата без движение до
отстраняване недостатъците и от съделителя Р.Д., като едва след това се произнесе по
основателността на същата.
Горепосоченият извод на съда не се променя от наличието на висящо производство по
гр.д.№3446/2021г. на ПРС, касаещо претенциите по сметки предявени в настоящето
производство. Производството по същото е спряно до приключване с влязъл в сила акт на
настоящето производство. Доколкото настоящето производство е първото такова и в
съответствие с изричното становище на част от съделителите, то същите имат право на
разглеждане на претенциите по сметки в производството по делба.
По разноските:
С оглед изхода на делото съдът намира, че следва да присъди разноски в полза на
въззиваемите по реда на чл. 81 ГПК, във вр. с чл. 78 ГПК.
Въззиваемите С. К. Б. и Л. Л. С. са доказали разноски за адвокатско възнаграждение,
платено на адв. В. в размер на 700,00лв. Същите разноски са направени във връзка с
въззивното производство, в което спорни са два въпроса относно делбата и претенциите по
сметки. В адвокатското пълномощно няма конкретизация на разноските, поради което и
съдът намира, че следва да присъди половината от претендираните суми в съответствие с
отхвърлената част от жалбата. Поради това и съдът намира, че следва да осъди
жалбоподателят Р.Д. да заплати на въззиваемите С. К. Б. и Л. Л. С. сумата от 350,00лв. за
направените разноски за адвокатско възнаграждение или по 175,00лв. на всяка от
въззиваемите.
Въззиваемата Е. Д. Р. е доказала разноски в размер на 200,00лв. за адвокатско
възнаграждение. По идентични съображения съдът намира, че следва да присъди половината
от претендираните суми в съответствие с отхвърлената част от жалбата. Поради това и съдът
намира, че следва да осъди жалбоподателят Р.Д. да заплати на въззиваемата Е. Д. Р. сумата
от 100,00лв. за направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата Н. Д. Г. е доказала разноски в размер на 200,00лв. за адвокатско
възнаграждение. По идентични съображения съдът намира, че следва да присъди половината
от претендираните суми в съответствие с отхвърлената част от жалбата. Поради това и съдът
намира, че следва да осъди жалбоподателят Р.Д. да заплати на въззиваемата Н. Д. Г. сумата
от 100,00лв. за направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
4
Жалбоподателят Р. Г. Д. е направил разноски за адвокатско възнаграждение и
държавна такса в размер на 740,00лв. В съответствие с уважената част от жалбата съдът
намира, че следва да осъди въззиваемите С. К. Б., Л. Л. С., Е. Д. Р. и Н. Д. Г. да му заплатят
сумата от общо 370,00лв. или по 92,50лв. всяка от от тях.
Водим от гореизложеното Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260227 от 26.02.2021г. по гр. д. № 3442/2018г. по описа
на Районен съд- Перник.
ОТМЕНЯ протоколно определение, постановено в о.с.з. на ПРС от 21.08.2020г. по
гр.д. № 3442/2018г. по описа на ПРС, с което е оставено без уважение искането на
съделителя Р. Г. Д. за приемане за съвместно разглеждане в производството по делба и на
претенциите по сметки по реда на чл.346 от ГПК, като ВРЪЩА делото на същия състав на
съда за произнасяне по същите съгласно указанията на съда в мотивите на настоящето
решение.
ОСЪЖДА Р. Г. Д., с ЕГН:********** и адрес: ***, да заплати на Л. Л. С., с
ЕГН:********** и адрес: ***, сумата от 175,00лв., представляваща направени във
въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение в съответствие с
отхвърлената част от жалбата.
ОСЪЖДА Р. Г. Д., с ЕГН:********** и адрес: ***, да заплати на С. К. Б., с
ЕГН:********** и адрес: ***, сумата от 175,00лв., представляваща направени във
въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение в съответствие с
отхвърлената част от жалбата.
ОСЪЖДА Р. Г. Д., с ЕГН:********** и адрес: ***, да заплати на Е. Д. Р., с
ЕГН:********** и адрес: ***, сумата от 100,00лв., представляваща направени във
въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение в съответствие с
отхвърлената част от жалбата.
ОСЪЖДА Р. Г. Д., с ЕГН:********** и адрес: ***, да заплати на Н. Д. Г., с
ЕГН:********** и адрес: ***, сумата от 100,00лв., представляваща направени във
въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение в съответствие с
отхвърлената част от жалбата.
ОСЪЖДА Л. Л. С., с ЕГН:********** и адрес: ***, да заплати на Р. Г. Д., с
ЕГН:********** и адрес: ***, сумата от 92,50лв., представляваща направени във въззивното
производство разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса в съответствие с
уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА С. К. Б., с ЕГН:********** и адрес: ***, да заплати на Р. Г. Д., с
ЕГН:********** и адрес: ***, сумата от 92,50лв., представляваща направени във въззивното
производство разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса в съответствие с
уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА Е. Д. Р., с ЕГН:********** и адрес: ***, да заплати на Р. Г. Д., с
ЕГН:********** и адрес: ***, сумата от 92,50лв., представляваща направени във въззивното
производство разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса в съответствие с
уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА Н. Д. Г., с ЕГН:********** и адрес: ***, да заплати на Р. Г. Д., с
ЕГН:********** и адрес: ***, сумата от 92,50лв., представляваща направени във въззивното
производство разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса в съответствие с
уважената част от жалбата.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, при условията на чл. 280, ал.
5
1 и ал. 2 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6