Решение по дело №1185/2019 на Административен съд - Пловдив

 

РЕШЕНИЕ

 

 

№ 1713

 

гр. Пловдив

 

08.08.2019 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XXV състав, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

 

при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от председателя  административно дело № 1185 по описа за 2019 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП във вр. с чл. 166, ал.2 от ДОПК.

Образувано по жалба на „ВОР ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД, ЕИК *********, УРН 657258 със седалище и адрес на управление: с..Калояново, общ.Калояново, обл.Пловдив, ул.“Стара Планина“ № 2, с управител И.Б. против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 16/06/01/0/02260/2/01/04/01 на Директора на Областна дирекция към ДФ " Земеделие" гр.Пловдив.

Жалбоподателят оспорва АУПДВ като нищожен, незаконосъобразен, издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и в разрез с целта на закона. Посочва, че издателят на акта няма компетентност, както и че органът не е съобщил за извършените от него действия и е лишил дружеството от участие в провеждане на процедурата по издаване на административния акт. Счита, че АУПДВ не съдържа мотиви относно фактическите и правни основания за издаването му, както и начина на определяне размера на задължението, а изложените съображения са общи и неконкретизирани. В жалбата е посочено, че съгласно сключения с ДФЗ Договор от 02.06.2016г. и одобрен бизнес план, крайната дата за изпълнение на поетите ангажименти е 01.06.2018г., както и че поетият ангажимент е за отглеждане на 83 броя зайкини – майки по биологичен начин съгласно Приложение № 1 към Договора. Според жалбоподателя проекта е за стопанство в процес на преход към биологично производство или са преминали към биологично произоводство на земеделски продукти и храни по смисъл на Регламент (ЕО) № 834/2007г. До датата на подаване на заявката за второ плащане по договор следвало да бъдат закупени инвестиции в дълготрайни материални и/или нематериални активи, съгласно Приложение № 2 към договора. На 01.06.2018г. в отдел РРА при ОД на ДФЗ, дружеството е подало заявка за второ плащане ведно с всички изискуеми документи, с изключение на Договор за контрол по чл.18 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз с контролиращо лице, като въпреки представените с жалба от 25.06.2018г. възражения, административния орган е приел, че дружеството не е изпълнило нормативно установено задължение, както и договорно задължение. Твърди се,че  неизпълнението на задължението за представяне на договор за контрол с контролиращо лице или сертификат от контролиращото лице за отглеждане по биологичен начин на животни, не е по вина на дружеството, а поради липса на утвърдена процедура по сертифициране на зайкини – майки отглеждани по биологичен начин, като в тази насока са изложени подробни съображения. По отношение на АУПДВ, в частта с която е прекратен договора, жалбоподателя сочи, че ДФЗ е следвало да прекрати договора на основание чл.24 ал.1 т.3, а не на посочените в АУПДВ основания. Направено е възражение, че реда за издаване на АУПДВ е не по ЗПЗП, а по ЗУСЕСИФ. Иска се отмяна на оспорения административен акт. Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата – Директора на ОД на ДФ "Земеделие"- Пловдив, чрез процесуалния си представител юриск. Н., ос­порва жалбата. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Оспорвания АУПДВ е получен лично от управителя на дружеството жалбоподател - И.Б. на 01.04.2019г. Жалбата е подадена чрез Държавен фонд „Земеделие“ ОД - Пловдив на 12.04.2019г., т.е. в законоустановения за това срок от лице, което има правен интерес от оспорването. Жалбата е срещу индивидуален административен акт по смисъла на АПК, който подлежи на съдебен контрол. Поради това е и ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Дружеството-жалбоподател „ВОР ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД  е подало заявление за подпомагане с ИД 16/06/1/02260 с дата 24.07.2015г. по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" по Програма за развитие на селските райони за периода /ПСРС/ 2014 – 2020 година, за отглеждане на 83 броя зайкини – майки, отглеждани по биологичен начин. Към заявлението е приложен и бизнес план.

Между ДФЗ и „ВОР ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД  бил сключен договор №16/06/1/0/02260 от 02.06.2016г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 от мярка 6 от ПРСС за периода 2014-2020г., съфинансирана от европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.

Видно от самия договор, неразделна част от него са: заявление за подпомагане, бизнес плана и всички приложения към договора (Приложение №1- Списък с критериите за подбор, по които ползвателят е получил приоритет; Приложение №2 – Таблица за инвестиции в дълготрайни материални и/или нематериални активи; Приложение № 3 –Таблица за специфични цели и резултати).

С договора жалбоподателят е поел ангажимент за отглеждане на 83 броя зайкини- майки, отглеждани по биологичен начин съгласно приложение 1 към договора, предложение 3.1 /с получени 6 точки/ - стандартен производствен обем /СПО/ на земеделското стопанство на ползвателя към момента на кандидатстване включва култури и/или животни отглеждани по биологичен начин или в преход към такъв тип производство, а планираното увеличение на СПО на стопанството е изцяло с култури и/или животни отглеждани по този начин за стопанската 2017/2018 година, както и да бъдат закупени инвестиции в ДМА и/или нематериални активи, съгласно приложение 2 към договора (а именно закупуване на фуражомелка – 1 брой), и да бъдат достигнати специфични цели и резултати съгласно приложение 3. Съгласно чл.6 т.1 от договора, ползвателят се задължава да изпълни представения от него и одобрен бизнес план в периода от сключване на договора до 01.06.2018г., а съгласно чл.3 т.3 заявката за второ плащане се подава в срок до 01.06.2018г. посочения в заявлението за подпомагане срок за това – най-рано 2г. и 6 м. и най-късно  4г. и 6м. от датата на подаване на заявлението за подпомагане, но не по-рано от 1 месец преди изтичането на срока по чл.6 ал.1 от договора.

Според чл.9 от договора, фондът изисква от ползвателя връщане на полученото първо плащане и ползвателят няма право да получи второ плащане, когато ползвателят:

-т.1. - не е подал заявка за второ плащане, окомплектована с всички изискуеми съгласно приложение 7 към Наредба № 14 от 28.05.2015г. документи в срока по чл.3 ал.3, или не е представил изисканите от фонда допълнителни документи и/или информация в срок до 10 работни дни от уведомяването за това;

-т.2. – не е изпълнил точно бизнес плана, включително в частта на заложените специфични цели и резултати, съгласно приложение 3 и инвестиции в ДМА и/или нематериални активи, съгласно приложение 2, както и когато бизнес плана не е изпълнен в срока по чл.6 ал.1 от този договор;

-т.8 – проектът е бил оценен съгласно критерия за подбор по чл.13 ал.1 т.3 от Наредба № 14 от 28.05.2015г., съгласно приложение 1 към този договор и ползвателят не е представил на фонда копие от договор за контрол по чл.18 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз с контролиращо лице (ЗПООПЗПЕСКЛ) или копие от сертификат от контролиращото лице, удостоверяващ че кандидатът е производител на продукт/и, сертифициран/и като биологичен/биологични по смисъла на Регламент (ЕО) № 834/2007;

-т.9 - проектът е оценен по някой от критериите за подбор, посочени в чл.13 ал.1 т.1-4 от Наредба № 14 от 28.05.2015г. и ползвателят не е поддържал съответствие с всеки от критериите, по които проектът му е бил оценен, съгласно приложение 1 от този договор.

По делото няма спор, че жалбоподателя е получил одобрение за  плащане в размер на 24 447,50лв., представляваща първо плащане по чл. 3, ал. 2, т. 1 от договора, която сума му е изплатена.

Във връзка с уведомително писмо изх. №01-163-2600/310 от 06.03.2017г. (лист 90 и сл.) по повод текуща административна проверка за започване реалното изпълнение на бизнес плана, от страна на  „ВОР ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД в ОД на ДФЗ гр.Пловдив са представени фактура за закупуване на фуражомелка  и фискален бон към нея за плащане в брой (лист 92 гръб).

Във връзка със Заповед № 332736/26.06.2017г. служители на отдел РТИ при ОД на ДФЗ – Пловдив в периода 07.07.2017г. – 13.07.2017г., извършили проверка на място в с.К., констатациите от която са отразени в контролен лист от проверка на място (лист 95-112).

На 01.06.2018г. „ВОР ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД е подал заявка за второ плащане, за което е изготвен контролен лист (лист 136 – 138 по делото), в който е посочено, че не е представено копие на договор за контрол по чл.18 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз с контролиращо лице. Контролния лист е подписан от управителя на дружеството жалбоподател, който собственоръчно е посочил, че е запознат с констатираните забележки.

С писмо изх. № 01-163-2600/267 от 08.06.2018г. (лист 139-140) изд. от директора на ОД ДФ "Земеделие"- Пловдив, на основание чл. 73, ал. 2 от Закона за управление на средствата от структурните и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/, жалбоподателят е уведомен за откриване на производство по налагане на финансова корекция, поради неизпълнение на нормативно и договорно задължение, изразяващо се в неподаване на заявката за второ плащане в срок от 01.06.2018г. В писмото е посочено, че на основание чл. 9, ал. 1, т. 1, т.2 и т.8 от договора, е определен размер на финансовата корекция – 24447,50 лв. и няма право да получи второ плащане. Писмото е получено лично от управителя на дружеството жалбоподател на 11.06.2018 г.

На 25.06.2018 г.  е депозирана жалба вх. № 02-161-2600/489 (лист 141), в която е посочено, че няма утвърдена процедура по сертифициране, както и че при подаване на заявката за второ плащане са изпълнени всички поети ангажименти, с изключение на въпросното сертифициране, като в тази връзка е било представено уведомление от сертифициращ орган, в който става ясно, че невъзможността за сертифициране на зайкини – майки е невъзможно на територията на страната и не е по вина на ползвателя.

В тази връзка  и относно необходимостта за вземане на решение по целесъобразност от оперативната дирекция и Управляващия орган по програмата относно стартирана процедура по налагане на финансова корекция, Директорът на ОД на ДФЗ Пловдив с уведомително писмо изх. № 05-2-163/247 от 27.08.2018г. (лист 143) до зам.изпълнителния директор на ДФЗ и директора на дирекция ОППМРСР на ДФЗ е изискал становище и насоки за последващи действия, които да бъдат извършени.

Със заповед № 03-160-РД/271 от 27.08.2018г. (лист 144-145) Директорът на ОД на ДФЗ Пловдив е спрял производството по издаване на РФК на „ВОР ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД, като е посочено, че от Дирекция „Правна“ на ДФЗ е получено становище, според което в конкретния случай животните отглеждани по биологичен начин, съгласно изискванията на Регламент /ЕО/ № 834/2007 са зайкини – майки, а от прочита на относимите разпоредби на Регламенти /ЕО/ №№ 834/2007 и № 889/2008г. се установява, че зайците не могат да се сертифицират, тъй като не попадат в обхвата им. Пак в заповедта е посочено, че е необходимо да бъде взето решение по целесъобразност от оперативната дирекция и Управляващия орган по програмата, което да създаде единен подход към бенефициенти, попадащи в хипотезата на поет ангажимент за преминаване към биологично производство, чиято дейност към момента на одобрение на заявлението за подпомагане и към момента на подаване на заявката за второ плащане не подлежи на сертификация. Изрично е посочено, че процесният случай изисква необходимост от прилагане на целесъобразен подход в хипотеза на администриране на заявление по допусната грешка от административния орган.

С докладна записка изх. № 03-0416/655 от 15.02.2019г. (лист 147 и сл.) директорът на дирекция ОППМРСР, относно становища с изх. № от дати 18.02.2018г., от 21.12.2018г. и 02.08.2018г. на дирекция „Правна“ с препоръка за иницииране на работна група за окончателно решаване на казусите, свързани с проекти за отглеждане на зайци по биологичен път, дава заключение, че с цел прилагане на единен подход и съгласно изрично и двукратно изразено становище от Управляващия орган на ПРСР 2014-2020 не следва да бъдат приети заявки за второ плащане, които не са окомплектовани с всички изискуеми съгл. приложение 7 към Наредба 14/2015г. документи, какъвто в случая се явява копие на договор за контрол по чл.18 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз с контролиращо лице, удостоверяващ, че кандидатът е производител на продукт/и, сертифициран/и като биологичен/биологични по смисъла на Регламент /ЕО/ № 834/2007. В писмото е посочено, че дори и да се предположи, че е допусната грешка от страна на административния орган, а именно одобрение и сключване на договори по предложени и обосновани от кандидатите проекти, включващи цели и дейности, които не биха могли да бъдат постигнати, това не дава основание на РА да извърши недопустими плащания, като в тази връзка са цитирани разпоредбите на чл.1 пар.1 и 2 от ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 907/2014 - Условия за акредитиране на разплащателните агенции, съгласно които РА е длъжна да гарантира, че процедурите на отпускане на помощи съответстват на правилата на Съюза и предвидените в законодателството на Съюза проверки се извършват преди разрешаване на плащането.

Със заповед № 03-160-РД/49 от 14.02.2019г. (лист 154-156) Директорът на ОД на ДФЗ Пловдив възобновил производството по издаване на АУПДВ  по отношение на жалбоподателя.

С издадения АУПДВ е отказана изцяло одобрената финансова помощ по договор №16/06/1/0/02260 от 02.06.2016г. и е прекратен договорът на основание чл.24 ал.2 т.4 от договор №16/06/1/0/02260 от 02.06.2016г., като е определено на „ВОР ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД задължение в размер на 24 447,50 лева, представляващо публично държавно вземане за изплатено и подлежащо на възстановяване първо плащане по договор №16/06/1/0/02260 от 02.06.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума.

По делото е приложена цялата административна преписка и са приети, както следва: писмо от Министерство на земеделието, храните и горите с вх. № 11898 от 19.06.2019г. и  представеното от страна на жалбоподателя писмо от „Нутрамед“ ЕООД.

Представена е Заповед № 05-РД/286 от 01.02.2017г., издадена от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която на директорите на ОД "Земеделие", съобразно териториалната им компетентност, са делегирани редица правомощия, в т. ч. и такива по издаване на АУПДВ по подмерки 6. 1 и 6. 3 от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014г.-2020г.

С оглед на установеното от фактическа страна Съдът формира следните правни изводи:

Оспорваният акт съдържа два диспозитива.

С първия се отказва изцяло одобрената финансова помощ и се прекратява договор №16/06/1/0/02260 от 02.06.2016г. По този начин, в рамките на производство по издаване на акт по реда на ДОПК, не се установява публично държавно вземане, а се отказва занапред определена финансова помощ и се прекратява едностранно договорно правоотношение, по което органът издал акта не е страна.

Видно от представената заповед №  05-РД/286 от 01.02.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие", който по силата на чл.10,ал.1,т.7 от Устройствения правилник на ДФ и на основание чл.20а, ал.4 ЗПЗП може да делегира правомощията си на директорите на ОД на ДФЗ, в същата се съдържа правомощие за издаване на актове за отказ от изплащане на договорена или заявена за плащане финансова помощ, но не се съдържа правомощие за прекратяване на сключените договори.

Поради изложеното се налага извод за липса на компетентност за прекратяване на договора, което е абсолютно основание за нищожност на акта в тази му част и за толкова съществено процесуално нарушение при издаване на акта в частта на отказа за изплащане занапред на одобрена финансова помощ, което само по себе си е основание за отмяна.

Вторият диспозитив съвпада с предмета на АУПДВ, доколкото с него действително се установява наличието на публично държавно вземане, като по отношение на „ВОР ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД е определено задължение в размер на 24 447,50 лева, представляващо публично държавно вземане за изплатено и подлежащо на възстановяване първо плащане по договор №16/06/1/0/02260 от 02.06.2016г.

В тази му част, оспорваният акт е издаден от компетентен орган - Директорът на Областна дирекция към ДФ "Земеделие" - Пловдив, в рамките на неговата териториална и материална компетентност, съгласно приложената по делото заповед №  05-РД/286 от 01.02.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие", който по силата на чл.10,ал.1,т.7 от Устройствения правилник на ДФ и на основание чл.20а, ал.4 ЗПЗП може да делегира правомощията си на директорите на ОД на ДФЗ.

В  ЗПЗП, не е определен органът, компетентен да издава АУПДВ, като в случая директорите на ОД на ДФ "Земеделие" са определени от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие".

Актът е издаден в писмена форма с посочване на фактическото и правно основание за постановяването му, поради което е спазено изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.

Приложеният ред за издаване на АУПДВ в тази част е правилен, тъй като АУПДВ се издава по ЗУСЕСИФ, а не по ЗПЗП. Неправилно жалбоподателя се е позовал  на разпоредбата на чл.9б,т.2 от ЗПЗП, съгласно която за Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. производствата пред управляващия орган или Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, се провеждат посредством Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕСИФ (ИСУН) по реда и при условията на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, извън мерките по чл.9б, т.1, измежду които безспорно не попада процесната.  Именно тук следва да се съобрази, че в пар.12,ал.1 от ПЗР на към Закона за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители (ДВ, бр. 2 от 2018 г.) изрично е установено започналите производства по издадените наредби до датата на влизането в сила на този закон по прилагане на мерките и подмерките по чл.9б,т.2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014.-2020г. да се извършват по досегашния ред и до изтичане на периода на мониторинг. Следователно от значение за прилагането на този параграф е не датата на започване на производството, а дали наредбата, по която се провежда е издадена преди влизането в сила на ЗИД на ЗПЗП. В случая Наредба №14 от 28.05.2015г. за прилагане на подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. е издадена преди влизането в сила на ЗИД на ЗПЗП (ДВ бр.2/2018г.), производството по тази наредба относно договора на „ВОР ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД е започнало по нея и не е приключило поради изтичане периода на мониторинг /изтичането на срока, в който съответният бенефициент е длъжен да спазва договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ/, т.е. за това производство редът по чл.9б от ЗПЗП, както и новата разпоредба на чл.20а, ал.5 от ЗПЗП, установяваща компетентността на органа и вида на издавания акт, са неприложими (в този смисъл Решение № 10325 от 03.07.2019г. по адм. дело № 3263/2019 на ВАС).

Пак в тази насока следва да се съобрази и §4 от ДР на ЗУСЕСИФ, съгласно който ЗУСЕСИФ се явява приложим, стига да не е предвиден друг специален ред в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане.

Нарушението, поради което се търси възстановяване на платеното първо плащане по договора е неподаване в срок на заявка за второ плащане, поради което първото плащане се явява недължимо платено по смисъла на приложимата разпоредба на чл.38, ал.1 от Наредба №14 от 28.05.2015г., уреждаща правните последици по силата на препращане от Регламент №1306/2013г., а не от ЗУСЕСИФ.

С оглед изложеното, правилно административния орган е установил публичното държавно вземане по реда на чл.166 и сл. от ДОПК, а не по реда на ЗУСЕСИФ, чрез издаване на решение за финансова корекция.

Въпреки спазването на процедурата, издаденият акт противоречи на материалния закон.

Видно от съдържанието на оспорения АУПДВ, поради не подаването на заявка за плащане в срока на договора – 01.06.2018г., ведно с изискуемите по чл.34 ал.1 от Наредба №14 от 28.05.2015г. документи, включително и договор за контрол по чл.18 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз с контролиращо лице, от страна на органа е прието че е налице неизпълнение на чл.3 ал.3 и чл.6 ал.1 във връзка с чл.9 ал.1 т.1, т.2 и т.8 от договор №16/06/1/0/02260 от 02.06.2016г. сключен с ДФЗ във връзка с чл.34 ал.1, ал.2 и ал.4 от Наредба №14 от 28.05.2015г.

Прието е още, че е налице нарушение на чл.9 ал.1 т.8 от договора във връзка с чл.13 ал.1 т.3 от Наредба №14 от 28.05.2015г., състоящо се в неизпълнение на критериите за подбор, по които ползвателя е получил приоритет при сключване на договора с ДФЗ за планираното увеличение на СПО на стопанството на ползвателя с изцяло отглеждане на култури и/или животни в процес на преход към биологично производство или са преминали към биологично производство – отглеждане на животни – зайкини майки до датата на подаване на заявката за второ плащане по договор.

В действителност се установява, че крайният срок за подаване на заявката за второ плащане, посочен в договор №16/06/1/0/02260 от 02.06.2016г. сключен между дружеството жалбоподател и  ДФЗ е 01.06.2018г. (чл.3 ал.3 от договора), който срок е преклузивен по смисъла на чл.38 ал.1 т.1 от Наредба №14 от 28.05.2015г.

Заявката за второ плащане е подадена, именно на 01.06.2018г., но без договор за контрол по чл.18 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз с контролиращо лице.

Във връзка с посочените от органа основания за определяне на задължение на жалбоподателя, което се свежда до неизпълнение на планираното увеличение на СПО на стопанството на ползвателя с изцяло отглеждане на култури и/или животни в процес на преход към биологично производство или са преминали към биологично производство с отглеждане на зайкини майки за стопанската 2017/2018 и до датата на подаване на заявката за второ плащане по договор с ДФЗ, следва да се отбележи, че в действителност изготвянето на бизнес плана е дело на самия ползвател, поради което той следва да носи отговорност за неизпълнение на предвиденото в него, но следва да се прецени и до колко в случая е налице администриране на заявление по допусната грешка от административния орган.

С договора жалбоподателят е поел ангажимент за отглеждане на 83 броя зайкини- майки, отглеждани по биологичен начин съгласно приложение 1 към договора, предложение 3.1 /с получени 6 точки/ - стандартен производствен обем /СПО/ на земеделското стопанство на ползвателя към момента на кандидатстване включва култури и/или животни отглеждани по биологичен начин или в преход към такъв тип производство, а планираното увеличение на СПО на стопанството е изцяло с култури и/или животни отглеждани по този начин за стопанската 2017/2018 година, както и да бъдат закупени инвестиции в ДМА и/или нематериални активи, съгласно приложение 2 към договора (а именно закупуване на фуражомелка – 1 брой), и да бъдат достигнати специфични цели и резултати съгласно приложение 3.

По делото няма спор, че „ВОР ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД е закупило инвестиции в ДМА и/или нематериални активи, съгласно приложение 2 от сключения с ДФЗ договор.

Спорът  в настоящото производство се концентрира върху процеса на сертифициране на отглежданите от жалбоподателя зайкини-майки като отглеждани по биологичен начин, във връзка с изпълнението на критериите за подбор по които ползвателят е получил приоритет и постигането на специфичните цели и резултати.

Съгласно чл.2 „а“ от Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета от 28 юни 2007 година относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2092/91, „биологично производство" означава използване на метод на производство, съответстващ на определените в регламента разпоредби, на всички етапи на производство, обработка и разпространение. Приложното поле на цитирания регламент е посочено в чл.1пар.2, а именно: живи или непреработени земеделски продукти; преработени земеделски продукти, предназначени за храна; фуражи;  посадъчен и посевен материал. Следователно като живи животни зайците попадат в обхвата на Регламент (ЕО) № 834/2007.

Подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола, са уредени в Регламент (ЕО) № 889/2008 на Комисията от 5 септември 2008 година, като съгласно чл.1 пар.2 „а“ регламентът не се прилага за животински видове, различни от посочените в член 7, а именно едър рогат добитък, включително bubalus и bison, еднокопитни животни, свине, овце, кози, домашни птици и пчели. Тоест, в Регламент (ЕО) № 889/2008 не са разписани подробни правила за отглеждането на зайците  по биологичен начин.

Съгласно чл.42 от Регламент (ЕО) № 834/2007, когато не са определени подробни правила за производство на някои животински видове, някои водни растения и някои микроводорасли, се прилагат правилата за етикетиране, предвидени в член 23, и за контрол — в дял V, като до включването на подробни правила за производство се прилагат националните правила или при липса на такива — частни стандарти, приети или признати от държавите-членки.

Като национални правила, в Република България е действала Наредба № 1 от 7.02.2013 г. за прилагане на правилата на биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането (обн., ДВ, бр. 16 от 19.02.2013 г., в сила от 19.02.2013 г.), издадена от министъра на земеделието и храните, която към настоящия момент е отменена (отм., бр. 75 от 11.09.2018 г., в сила от 12.11.2018 г.), а с ДВ, бр. 75 от 11.09.2018 г. е обнародвана  Наредба № 5 от 3.09.2018 г. за прилагане на правилата на биологично производство, етикетиране и контрол, и за издаване на разрешение за контролна дейност за спазване на правилата на биологичното производство, както и за последващ официален надзор върху контролиращите лица, в сила от 12.11.2018 г. В чл.2 от Наредба № 1 от 7.02.2013 г. е посочено и приложното поле на наредбата, а именно за растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, които са произведени по правилата за биологично производство, преработка, означаване и търговия, в обхвата на Регламент (EО) № 834/2007 и Регламент (ЕО) № 889/2008, а както бе посочено по-горе в Регламент (ЕО) № 889/2008 не са разписани подробни правила за отглеждането на зайците  по биологичен начин.

Тук следва да се съобрази и приетото по делото писмо от директора на дирекция „Правна“ в Министерство на земеделието, храните и горите с вх. № 11898 от 19.06.2019г., в което е посочено, че в България не са одобрени национални технически стандарти или частни такива за биологично отглеждане на зайци съгласно общите стандарти и принципи, определени в Регламент (EО) № 834/2007 на Съвета и регламентите за неговото прилагане.  

С идентично съдържание е и  представеното от страна на жалбоподателя писмо от „Нутрамед“ ЕООД (орган за  сертификация на продукти и храни от земеделски произход), а именно че тъй като няма подробни правила за отглеждане на зайци по биологичен начин в България, същите немогат да бъдат сертифицирани съгласно българското законодателство и Регламент (EО) № 834/2007, а само сертифициращи органи прилагащи частни стандарти, приети или признати от държавите – членки при спазване на разпоредбите за етикетиране в чл.23 и за контрол в дял V от Регламент (EО) № 834/2007. В настоящия случай не се установяват нито приети, нито признати от Република България частни стандарти.

Съгласно чл.18 ал.1 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз с контролиращо лице, контролът за спазване правилата на биологичното производство и контролът за съответствие на земеделските продукти и храни с традиционно специфичен характер или защитено географско означение със спецификацията на продукта или храната се осъществява от контролиращи лица. Контролиращите лица са местни и чуждестранни лица - търговци по смисъла на Търговския закон или на законодателството на държава - членка на ЕС, или на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и получили разрешение от министъра на земеделието, храните и горите. А съгласно чл.3 на същата разпоредба, контролът за спазване на правилата на биологичното производство се осъществява въз основа на договор между оператор и контролиращо лице.

Във връзка с посочените в докладна записка изх. № 03-0416/655 от 15.02.2019г. (лист 147 и сл.) директора на дирекция ОППМРСР бенефициенти, чиито заявки за второ плащане са били приети заедно с приложено копие от договор за контрол по чл.18 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз с контролиращо лице, следва да се посочи, че по справка в Базата данни на производителите, преработвателите и търговците на земеделски продукти и храни, произведени по биологичен начин (достъпна на http://bioregister.mzh.government.bg/front/operators) се установява,че няма сертифицирани оператори, отглеждащи зайци.

Отделно от това се поставя въпросът какъв точно контрол се осъществява по отношение на бенефициентите дадени като пример от директора на дирекция ОППМРСР, които са представили договор за контрол, след като в България не са одобрени национални технически стандарти или частни такива за биологично отглеждане на зайци, съгласно общите стандарти и принципи, определени в Регламент (EО) № 834/2007 на Съвета и регламентите за неговото прилагане.

В тази насока съдът установи, че са били предприети действия за изготвяне на правила за биологично отглеждане на зайци и производство на заешко месо, като в интернет портала за обществени консултации на Министерски съвет през месец април 2018г. е публикуван проект на Наредба за допълнение на Наредба № 1 от 2013 г. за прилагане на правилата на биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането, с който е предвидено създаване на чл. 14“а“ със следното съдържание: „Отглеждането на зайци по биологичен начин и производство на заешко месо се осъществяват съгласно Приложение № 5.“, както и създаването на Приложение № 5 към чл. 14а: Правила за биологично отглеждане на зайци и производство на заешко месо (http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?@lang=bg-BG&Id=3463). Но този проект не е одобрен и обнародван.

В действителност изготвянето на бизнес плана е дело на самия ползвател, поради което той следва да носи отговорност за неизпълнение на предвиденото в него, но в настоящия случай е налице администриране на заявление по допусната грешка от административния орган.

Съгласно разпоредбата на чл.1 пар.1 и 2 от Делегиран Регламент (ЕС) № 907/2014, в хода на извършване на управление и контрол на разходите, разплащателните агенции предоставят достатъчно гаранции по отношение на извършваните от тях плащания, както и относно предаването и съхраняването на информация, че: преди разрешаване на плащането се проверява допустимостта на исканията, а в рамките на развитието на селските райони — и процедурата за отпускане на помощи, както и тяхното съответствие с разпоредбите на Съюза; се водят точни и изчерпателни отчети за извършените плащания; се извършват проверките, определени в законодателството на Съюза; се представят изискваните документи в сроковете и във вида, регламентирани в разпоредбите на Съюза; документите са достъпни и се съхраняват по начин, който гарантира тяхната пълнота, валидност и четливост, включително по отношение на електронните документи по смисъла на разпоредбите на Съюза.

В настоящия случай, преди разрешаване на плащането, органът не е изпълнил задължението си да провери допустимостта на искането и така е извършил първото плащане по договора, което не следва да се тълкува във вреда на ползвателя на помощта по подмярка 6.1 от мярка 6 от ПРСС за периода 2014-2020г., съфинансирана от европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.  

Нещо повече, в случая административния орган е допуснал пропуск и при преценката на критериите за оценка, тъй като липсва единен подход към бенефициенти, попадащи в хипотезата на поет ангажимент за преминаване на биологично производство на стопанства чиято дейност към момента на одобрение, така и след изтичане срока на изпълнение на бизнес плана не подлежи на сертификация.

Поради изложеното съдът намира, че оспорения АУПДВ, в частта, с която на „ВОР ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД е определено задължение в размер на 24 447,50 лева, представляващо публично държавно вземане за изплатено и подлежащо на възстановяване първо плащане по договор №16/06/1/0/02260 от 02.06.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума е незаконосъобразен, което налага неговата отмяна.

Отмяната на оспорвания АУПДВ в посочените части,а именно на отказа за изплащане занапред на одобрената финансова помощ и установяваща публично държавно вземане, налага връщане на административната преписка върне за нова преценка, съобразно мотивната част на настоящото решение и приключване на започналата процедура по подаденото заявление за второ плащане по от Наредба № 14 от 28.05.2015г.

При този изход на делото, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените  разноски. Доказателства за направени такива са представени само относно заплатените 50 лв. за държавна такса и 15 лв. такса за издаване на 3 броя съдебни удостоверения. По делото не са представени доказателства, за извършено плащане на претендирания адвокатски хонорар, поради което такъв не следва да се присъжда.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е    Ш    И  :

 

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Акт за установяване на публично държавно вземане № 16/06/01/0/02260/2/01/04/01 на Директора на Областна дирекция към ДФ " Земеделие" гр.Пловдив в частта, в която е постановено прекратяване на договор №16/06/1/0/02260 от 02.06.2016г.  

 

ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане № 16/06/01/0/02260/2/01/04/01 от 25.03.2019 г. на Директора на Областна дирекция към ДФ " Земеделие" гр.Пловдив, в частта в която е отказана изцяло одобрената финансова помощ по договор №16/06/1/0/02260 от 02.06.2016г.  и е определено по отношение на „ВОР ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД, ЕИК ********* задължение в размер на 24 447,50лв., представляващо публично държавно вземане за изплатено и подлежащо на възстановяване първо плащане по договор №16/06/1/0/02260 от 02.06.2016г.,ведно със законната лихва върху тази сума.

 

ВРЪЩА административната преписка на Директора на Областна дирекция към ДФ " Земеделие" гр.Пловдив за ново разглеждане и произнасяне по заявка за второ плащане от 01.06.2018г. на „ВОР ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД, ЕИК **, УРН *** по договор №16/06/1/0/02260 от 02.06.2016г., съобразно мотивите на настоящото решение.

 

ОСЪЖДА  Държавен фонд „Земеделие" да плати на „ВОР ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД, ЕИК **, УРН *** със седалище и адрес на управление: с..Калояново, общ.Калояново, обл.Пловдив, ул.“Стара Планина“ № 2, с управител И.Б. сумата от 65 лв./шестдесет и пет лева/ разноски.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: