Р Е Ш Е Н И Е
№ 188
град Горна Оряховица, 23.07.2020 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 1356 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са искове с правно основание чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД във вр. чл.99 от ЗЗД.
Ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от представлявано от изпълнителния директор Д.Б.Б., чрез процесуален представител : юрисконсулт М.С., твърди в исковата си молба, че на 01.04.2015г. е подписано Приложение 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013г., сключен между „Вива кредит” ООД и „Агенция за събиране на вземания” ООД, по силата на което вземането на „Вива кредит” ООД, произтичащо от договор за паричен заем № 5111161/14.07.2014г. е прехвърлено в собственост на „АСВ” ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения. Сочи, че договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица, а „АСВ” АД /сега „АСВ” ЕАД/, с ЕИК *********, е правоприемник на „АСВ” ООД, с ЕИК *********. Заявява, че „Вива кредит” ООД е упълномощило „АСВ” ООД, правоприемник на който е „АСВ” АД /понастоящем „АСВ” ЕАД/, в качеството си на цесионер по договора за прехвърляне на вземания от 22.01.2013г., от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. Твърди, че по реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД до ответника е изпратено от страна на „Вива кредит” ООД, чрез „АСВ” ООД, уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ВИВ/5111161 от 15.04.2015г. за станалата продажба, като писмото е получено лично от ответника на 30.04.2019г. Представя към настоящата искова молба и моли съда да приеме копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „Вива кредит” ООД чрез „АСВ” ЕАД с изх. № УПЦ-П-ВИВ/5111161 от 15.04.2015г., което да се връчи на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея, в случай, че последният оспори действията във връзка с уведомяването му за станалата продажба на вземания. В случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл.47,ал.1 от ГПК и в настоящето производство безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо от договора за паричен заем, не е погасено, моли съда да приеме, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове.
Твърди, че на 14.07.2014г. между „Вива кредит” ООД - като заемодател, и К.Д.М. - като заемател, е сключен договор за паричен заем № 5111161, при спазване разпоредбите на ЗПК и приложение на Общите условия към договорите за паричен заем VIVA. Заявява, че съгласно сключения договор заемодателят се е задължил да предаде в собственост на заемателя заемна сума в размер на 500.00 лв., а заемателят се е задължил да върне същата на заемодателя, ведно с договорната лихва, която е в размер на 424.42 лв., на 14 равни двуседмични погасителни вноски, в размер на 66,03 лв. всяка, като падежът на първата погасителна вноска е 28.07.2014г., а падежът на последната погасителна вноска е 26.01.2015г. Сочи, че страните са договорили общ размер на плащанията от 924.42 лв. Заявява, че с подписването на договора за заем, заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя изцяло заемната сума, като договорът има силата на разписка за предадената, съответно получена заемна сума, а предаването и получаването на сумата е удостоверено и с подписването от страните на разходен касов ордер № 90 от 14.07.2014г. Сочи, че според разпоредбите на договора за заем, при забава на плащането на погасителна вноска заемателят дължи на заемодателя заплащането на суми, представляващи направените разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писмени покани и електронни съобщения за събирането на просрочените вземания. Твърди, че на основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника е начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 200,00 лв. Посочва, че при забава за плащане на някоя от погасителните вноски, уговорени в договора, заемателят дължи законна лихва за забава за всеки ден забава, като на длъжника е начислена лихва за забава за периода от 01.04.2015г., в общ размер от 330.25 лв., който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска. Заявява, че въпреки отправените покани за доброволно изпълнение и разсрочване на задължението му длъжникът не е заплатил дължимия паричен заем, като сумата, която е платена до момента, е в размер на 136.61 лв., а с нея са погасени, както следва: такса разходи 60.00 лв., договорна лихва 58.08 лв., главница 18.53 лв. Заявява, че „АСВ” ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу длъжника К.М., съдът е уважил претенцията му и по образуваното ч.гр.д. № 436/2019г. по описа на ГОPC е издадена заповед за изпълнение, но заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл.47,ал.5 от ГПК и това обуславя правния му интерес от подаването на настоящата искова молба.
Моли съда да постанови съдебен акт, с който да признае за установено по отношение на длъжника К.Д.М., ЕГН **********, че същият дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД сумите, както следва : сумата 481.47 лв., представляваща неизплатена главница по договор за паричен заем № 5111161/14.07.2014 г.; сумата 366.34 лв., представляваща договорна лихва за период от 14.08.2014 г. (падеж на първа неплатена вноска) до 26.01.2015 г. (падеж на последната вноска); сумата 60 лв., представляваща такса разходи за събиране на просрочени вземания; сумата 330,25 лв., представляваща лихва за забава от 01.04.2015г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Моли съда да му присъди разноските, направени в хода на заповедното производство, както и разноските, направени по настоящото производство, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв., на основание чл.78,ал.8 от ГПК.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се представлява. Депозира писмена молба, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт М.С., с която моли съда да разгледа делото в негово отсъствие. Поддържа исковата молба. Излага съображения. Моли съда да уважи предявените искове и да му присъди направените разноски в двете съдебни производства.
Ответникът К.Д.М. с ЕГН **********,***, призован по реда на чл.47 от ГПК, не депозира писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от адв. С.Б. от ВТАК, назначена за особен представител на ответника К.М., на основание чл.47,ал.6 от ГПК. Особеният представител счита, че подадената искова молба отговаря на изискванията на ГПК, а предявеният иск е процесуално допустим, доколкото въведените с него факти и обстоятелства обуславят правен интерес за ищеца от предявяването му. Заявява, че фактът на призоваване на ответника по реда на чл.47,ал.5 от ГПК не обосновава верността на твърденията в обстоятелствената част на исковата молба. Сочи, че доказателствената тежест за установяване на основателността на иска лежи изцяло върху ищеца, като той следва да докаже претенцията си при условията на пълно и главно доказване. Поради липсата на изписани трите имена на лицето, положило подписа си при доставката на уведомителното писмо с изх. № УПЦ-П-ВИВ/5111161 за извършената цесия, описана в исковата молба, счита, че следва да се усъмни в подписа, положен на известието за доставяне на 30.04., без да е посочена годината на доставката, както и имената на лицето, положило подписа, каквато е и обичайната практика в такива случаи. Сочи, че поради липсата на контакт между нея, като особен представител на ответника, и самия него, тя няма процесуална възможност от негово име да прави възражения, да представя доказателства, респективно да прави и процесуални искания по това дело, но е длъжна да оспори твърдението, че уведомителното писмо с изх. № УПЦ-П-ВИВ/5Ш161 от 15.04.2015г. за извършената цесия, описана в исковата молба, е получено от ответника по настоящето дело, респ. че положеният подпис на известието за доставката е на длъжника по този заем - ответник по настоящето дело. Счита, че „Вива кредит” ООД, респ. „Агенция за събиране на вземания” ООД не е уведомило длъжника К.Д.М. за извършената между двете дружества цесия на датата 30.04.2019г., тъй като подписът на обратната страна на доставката не е положен лично от него и той не е изписал собственоръчно трите си имена. Оспорва основателността на исковата молба.
В съдебно заседание, ответникът К.Д.М., призован по реда на чл.47 от ГПК, не се явява. Особеният представител на ответника – адвокат С.Б. от ВТАК, поддържа писмения отговор на исковата молба. Излага съображения в писмена защита. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
Съдът е приел за безспорни по делото фактите, че е образувано ч. гр. дело № 436/2019г. по описа на ГОРС, в хода на което в полза на заявителя „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изп.директор Д.Б.Б., чрез пълномощник – юрисконсулт А.Б., е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 565/06.03.2019г. против длъжника К.Д.М., ЕГН **********,***, за следните суми: сумата от 481.47 лв., представляваща главница по договор за паричен заем № 5111161/14.07.2014г., сключен с „Вива кредит” ООД, заедно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 05.03.2019г., до окончателното изплащане на задължението; сумата 366.34 лв., представляваща договорна лихва за периода от 14.08.2014 г. (падеж на първа неплатена вноска) до 26.01.2015 г. (падеж на последната вноска); сумата 60 лв., представляваща такса разходи; сумата от 330,25 лв., представляваща лихва за забава за периода от 01.04.2015г. до 05.03.2019г., както и сумата от 25 лв., представляваща направените в заповедното производство разноски за държавна такса, и сумата от 50 лв., представляваща направените разноски за юрисконсултско възнаграждение. Безспорен по делото е и фактът, че горепосочената заповед е връчена на длъжника К.М. по реда на чл.47,ал.5 от ГПК.
Видно от приетите писмени доказателства : заверени преписи от договор за предоставяне на паричен заем „VIVACREDIT" № 5111161/14.07.2014 г., Общи условия на договор за паричен заем „VIVACREDIT”, в сила от 01.08.2013г., разходен касов ордер № 90 от 14.07.2014 г., в същите е удостоверено, че К.Д.М. с ЕГН ********** – като заемател, е получил от „Вива кредит” ООД гр. София – като заемодател, сума в размер на 500 лв., като в приложения препис от договор са описани следните параметри : размер на двуседмичната погасителна вноска – 66.03 лв., срок на заема в седмици – 28, брой вноски – 14, дати на плащане на погасителните вноски, фиксиран годишен лихвен процент по заема – 155.91 %, общ размер на всички плащания – 913.86 лв., ГПР по заема – 965.29 %, и първата погасителна вноска е дължима на 28.07.2014г., а последната – на 26.01.2015г.
Видно от приетите писмени доказателства – заверени преписи от рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013г., и извлечение от Приложение 1 от 01.04.2015 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013 г., „Вива кредит” ООД гр. София – продавач, се е задължил да прехвърля възмездно на „Агенция за събиране на вземания” ООД гр. София - купувач, станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за заем, сключени от продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, заедно с всички привилегии и обезпечения, индивидуализирани в приложение 1 към този договор.
По делото е приложено пълномощно, с което „Вива Кредит” ООД, представлявано от управителя М.К., е упълномощило „АСВ” АД гр. София да уведоми от името на „Вива Кредит” ООД, всички длъжници по всички вземания на дружеството, които то е цедирало съгласно рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.01.2013г., на цесионера „АСВ” ООД.
От приложените по делото 2 броя потвърждение за сключена цесия на осн. чл.99,ал.3 от ЗЗД, е видно, че цедентът „Вива Кредит” ООД гр. София, представляван от управители Е.Б.и М.К., е потвърдил извършената цесия с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013г.
С уведомително писмо от 15.04.2015г., приложено към исковата молба по настоящото дело /л.18 от делото/, „Вива Кредит” ООД гр. София, чрез пълномощника си „АСВ” ООД гр. София, уведомява К.Д.М., че считано от 01.04.2015г. цялото задължение по договор за паричен заем № 5111161 от 14.07.2014г., ведно с всички привилегии и обезпечения, е собственост на „АСВ” ООД, който е кредитор по гореописаното парично вземане. В цитираното уведомително писмо е посочено, че към дата 15.04.2015г. задължението му възлиза на 987.81 лв., както и е отправен срок от 5 дни до ответника, считано от получаване на тази покана, за погасяване на посоченото парично задължение по посочената в уведомлението банкова сметка *** ,,АСВ” ООД. По делото е приложено известие за доставяне /обратна разписка/, върху което е извършено отбелязване : „30.04.”, положен е подпис, и изписано ръкописно „лично”.
По делото е изготвена и приета СИЕ, чието заключение съдът кредитира като обосновано, обективно и неоспорено от страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл.422,ал.1 във вр. чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД във вр. чл.99 от ЗЗД, които са допустими. Предвид изложените по-горе факти, съдът счита, че за ищеца действително е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове за установяване съществуването на присъдените в негова полза парични вземания със Заповед № 565/06.03.2019г. по ч. гр. дело № 436/2019г. по описа на ГОРС, като искът е предявен надлежно в срока по чл.415,ал.1 от ГПК.
Разгледани по същество, предявените искове се явяват неоснователни по изложените по-долу съображения.
Приетите по делото писмени доказателства /заверени преписи от договор за предоставяне на паричен заем „VIVACREDIT" № 5111161/14.07.2014 г., Общи условия на договор за паричен заем „VIVACREDIT”, в сила от 01.08.2013г., разходен касов ордер № 90 от 14.07.2014 г./, както и заключението на СИЕ, формално удостоверяват фактите, че между „Вива кредит” ООД – като заемодател и ответника К.Д.М. – като заемател, е съществувала облигационна връзка, възникнала по силата на сключен между тях договор за паричен заем „VIVACREDIT" № 5111161/14.07.2014г., представляващ договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9,ал.1 от ЗПК, по силата на който посоченият кредитор е предоставил на ответника - като потребител, кредит в размер на 500 лева, а кредитополучателят е поел задължение да погасява кредита на 14 равни двуседмични погасителни вноски, всяка в размер от 66.03 лв. и с падеж, определен в чл.3,т.4 от договора, както и че договорената сума от 500 лв. е реално предадена на потребителя от кредитора.
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в Решение № 384/02.11.2011 г. по гр.д. № 1450/2010 г., I-во г.о., Определение № 751/17.08.2010 г. по гр.д. № 2022/2009 г., I-во г.о., ако съдът установи нищожност на договор, от който страните черпят права е длъжен да се съобрази с нищожността при решаване на спора по същество, когато тя е очевидна и произтича пряко от договора, дори и без да е направено възражение за нищожност. Наред с това, съдът следва да следи служебно и за наличието на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит, които противоречат на закона - Директива 93/13/ЕИО от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, Закона за потребителския кредит, Закона за защита на потребителите и Закона за задълженията и договорите, като тези нищожни клаузи не следва да се прилагат.
Процесният договор по своята правна характеристика отговаря на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9,ал.1 от ЗПК, поради което спрямо правоотношението намират приложение нормите на специалния закон, а по аргумент от чл.24 ЗПК – и уредбата на неравноправните клаузи в потребителските договори (чл.143 – 148 от ЗЗП). В разглеждания случай доколкото кредитополучателят е физическо лице - ползвател на предоставена финансова услуга, той има качеството потребител по смисъла на § 13,т.1 от ДР на ЗЗП, съответно клаузите на сключения между него и ищеца договор за кредит подлежат на проверка за действителност. Съгласно разпоредбата на чл.143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като законодателят установява различни хипотези. Според разпоредбата на чл.145,ал.1 от ЗЗП, неравноправната клауза в договор с потребител се преценява, като се съобразят видът на стоката или услугата - предмет на договора; всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора. Неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално – чл.146,ал.1 от ЗЗП. Клаузите, които не са уговорени индивидуално са дефинирани в чл.146,ал.2 от ЗЗП, а именно - клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Като пример за такива клаузи се сочат договорите, сключени при общи условия, като изброяването им не е изчерпателно. В чл.144 от ЗЗП са посочени изключенията, при които определени хипотези, регламентиращи неравноправни клаузи в договорите с потребители, визирани в чл.143 от ЗЗП са неприложими. Така съгласно чл.147,ал.2 от ЗЗП, при съмнение относно смисъла на определена клауза в договора, тя се тълкува по благоприятен за потребителя начин.
В тази връзка,
на първо място, съдът намира, че кредиторът не е изпълнил задълженията си да предостави
на ответника-потребител подробна преддоговорна информация по реда и посредством
формуляра, предвидени в чл.5,ал.1 - ал.6 от ЗПК (стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити съгласно приложение № 2, на български език, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на информацията и на общите условия да се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12); липсват доказателства между страните да
е разменена кореспонденция и ответникът да се е запознал с предоставената му от
ищеца преддоговорна информация. Съдът счита,
че в случая не са изпълнени изискванията и на чл.5,ал.4 от ЗПК и чл.11,ал.2 от ЗПК, а именно : кредиторът да предостави на потребителя приложимите общи
условия безвъзмездно, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на информацията и на общите условия се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, както и всяка страница от общите условия да бъде
подписана от страните по договора. Поради това, в случая не може да се приеме,
че страните са постигнали съгласие относно конкретния предмет и
съществените условия на процесния договор, както и съгласие приложените по делото Общи условия на
договор за паричен заем „VIVACREDIT”, в сила от 01.08.2013г., да
съставляват неразделна част от сключения между тях договор за потребителски
кредит и да допълват съществените условия по този договор.
На
следващо място, съгласно чл.10,ал.1 от ЗПК (Изм. – ДВ, бр.35 от 2014г.,
в сила от 23.07.2014г.), договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно редакцията на
чл.10,ал.1 от ЗПК към датата на сключването на договора /14.07.2014г./,
изменението на тази норма, публикувано в ДВ, бр.35 от 22.04.2014г., (в сила от 23.07.2014г.), не е влязло в законна сила и
процесният договор е сключен при действието на старата редакция (Обн. - ДВ, бр.18 от 2010г., в сила от 12.05.2010г.), въвеждаща
изискване договорът за потребителски кредит да се сключва в писмена форма, на
хартиен или друг траен носител, в два екземпляра - по един за всяка от страните
по договора. От приложения по делото препис от процесния договор за заем се
установява, че същият отговоря на посочените изисквания, и съответно не може да
се приеме за недействителен по смисъла на чл.22 от ЗПК, поради противоречие със
закона - чл.10,ал.1 от ЗПК (Изм. – ДВ, бр.35 от 2014г., в сила от
23.07.2014г.). Въпреки това, преценявайки процесния договор
за предоставяне на паричен заем „VIVACREDIT" №
5111161/14.07.2014 г., съдът счита, че е налице нищожност на
договора поради накърняване на добрите нрави, предвид неспазване на изискуемата
форма по чл.10,ал.1 от ЗПК. Според Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. на
ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСTK „добрите нрави са морални
норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от
тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона
(чл.26,ал.1 от ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани
правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях…. Един от тези
принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските
правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона
интерес. … Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави
за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.“ Накърняването
на добрите нрави е обективно основание за нищожност на сделките, също както и
противоречието със закона. Достатъчно е извършената сделка обективно да е в
противоречие с общоприетите правила на добрите нрави, за да бъде прогласена
сделката за нищожна на това основание. В тази връзка, съдът приема, че
принципите на справедливостта, на добросъвестността и морала в гражданските и търговските
взаимоотношения изключват възможността едната страна в тези отношения да бъде
поставена в ситуация да не е съвсем наясно какви права, задължения и
отговорности има в съответното правоотношение, каквато е и последицата от
подписване на договори на хартиен носител, изписани с твърде дребен като размер
и трудно четим шрифт, какъвто се явява и процесният случай. Видно от приложения
по делото договор за предоставяне на паричен заем „VIVACREDIT" №
5111161/14.07.2014г., същият видимо е изписан с по-малък и нечетлив шрифт,
установяват се и разлики в размера и формата при изписване на някои от думите и
удебеляване /заглавието и наименованието на кредитора/, като договорът е сключен
в тази писмена форма след публикуването в „Държавен вестник” бр.35 от
22.04.2014г. на ЗИД ЗПК от 2014г., с § 3 на който е изменена ал.1 на чл.10 ЗПК
досежно минималните изисквания за размер на шрифта (не по малък от 12). Съдът
счита, че при тези факти принципите на почтеност и добросъвестност в гражданските
и търговски отношения са изисквали съобразяване от страна на кредитните
институции, предоставящи потребителски кредити, с вече приетите от Парламента и
обнародвани в ДВ изисквания за големина на шрифта, макар измененията да не са
влезли в сила. В случая, кредиторът „Вива кредит” ООД не само не се е съобразил
със законовите изисквания на чл.10,ал.1 от ЗПК, обнародвани в ДВ, но
изготвеният от него писмен вариант на договора за потребителски кредит е
изписан с изключително дребен шрифт, вследствие на което може да се приеме, че правата и задълженията на страните не са
изложени четливо, по ясен и разбираем начин, както изисква разпоредбата на чл.11,ал.1
от ЗПК. С въведените в чл.10,ал.1 и чл.11 от ЗПК изисквания, законодателят
цели защита на правата на потребителя, посредством гарантирането на четлив и
ясен документ, обективиращ по несъмнен и прозрачен начин волята на страните при
сключването на сделката. Съдът счита, че в случая това не е налице по отношение
на екземпляра от договора, сключен с потребителя, като отклонението от
предвидените с горепосочените нормативни промени изисквания, досежно шрифта на договора
за потребителски кредит, дори и преди влизането им в сила, не съответства на
принципите за прозрачност, равнопоставеност и отговорно кредитиране, и е в
противоречие с добрите нрави. Предвид изложеното, съдът намира, че процесният
договор за паричен заем от 14.07.2014г.
е проява на недобросъвестност и накърнява добрите нрави, като поради естеството
на горепосочения порок, последиците, крайният резултат на сделката, не са
съвместими с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност,
защото и с оглед изложеното по-долу относно клаузите за ГЛП и ГПР, тази сделка
е довела до неоправдано разместване на имуществени права, при което потребителят
очевидно ще търпи значителна загуба при плащане на всички начислени от
кредитора парични задължения, която последица той не е желал и не е очаквал. В
този смисъл е и съдебната практика, обективирана в Решение № 1291 от
03.02.2009 г. по гр.д. № 5477/2007г., ВКС, V г.о., и др.
Наред с това и с оглед изложеното по-горе, съдът счита, че процесният договор за предоставяне на паричен заем „VIVACREDIT” № 5111161/14.07.2014г. не отговаря и на изискванията, установени в чл.11,ал.1,т.2, т.7, т.9, т.10, т.11, т.12, т.15, т.16 и т.18 от ЗПК, тъй като договорът не съдържа по ясен и разбираем начин за потребителя и подробна информация за вида на предоставения кредит, общия размер на кредита и условията за усвояването му, лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти, годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин; условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването; информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора; извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, посочващ дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания, както и разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; лихвения процент, който се прилага при просрочени плащания, изчислен към момента на сключване на договора за кредит, начините за неговото променяне, както и стойността на всички разходи, които се дължат при неизпълнение на договора; предупреждение за последиците за потребителя при просрочие на вноските; обезпеченията, които потребителят е длъжен да предостави. Предвид изложеното, съдът счита, че в случая е налице недействителност на договора за предоставяне на потребителски заем и поради липсата на съгласие от страна на потребителя за неговото сключване, след запознаване на същия с всички съществени елементи на договора, изискуеми от закона, като основание за нищожност на договора по смисъла на чл.26,ал.2,пр.2 от ЗЗД.
Настоящият съдебен състав счита, че в случая клаузите на чл.1, чл.2, чл.3 и чл.4 от процесния договор за кредит, не са част от Общи условия, при които ищецът-кредитор сключва договорите за кредит, а са част от съдържанието на сключения между страните по спора конкретен договор за предоставяне на паричен заем „VIVACREDIT” № 5111161/14.07.2014г. Съдът намира, че въпреки това, клаузите на чл.1-чл.4 от договора не са индивидуално уговорени, с оглед хипотезата на чл.146,ал.2 от ЗЗП. Ноторно известно е и от приетите писмени доказателства се установява, че сключването на договор за кредит се предхожда от депозиране на молба от страна на кандидата-кредитополучател, но обстоятелството, че тази молба е индивидуално разгледана, не означава, че договорът съдържа индивидуално уговорени клаузи, защото няма как ответникът да сезира кредитора за искания от него кредит, ако не подаде молба, съответно няма как тази молба да не бъде разгледана индивидуално, тъй като бъдещият кредитополучател сам сезира кредитора с искането си. Не молбата и разглеждането й правят договора индивидуално уговорен, а начинът, по който се постига съгласието между страните. Видно от приложения по делото договор за предоставяне на паричен заем „VIVACREDIT” № 5111161/14.07.2014г., същият е бил изготвен предварително като типов договор за предоставяне на потребителски кредит, условията на който предварително са разработени от ищеца-кредитор и с които условия потребителят е бил принуден да се съгласи, избирайки конкретния кредитор и предложения от него финансов продукт. В тази връзка, ищецът не представя по делото писмени доказателства, удостоверяващи изготвянето на проект, обсъждане на клаузи, наличие на предложения за друга редакция на клаузи от договора и т.н., от които да се направи извод, че представеният договор не е изготвен предварително и че не е използван в тази същата редакция за всички кредитополучатели на потребителски паричен заем от „Вива кредит” ООД, като това се отнася особено за посочените в договора параметри и условия по кредита : срок на заема в седмици – 28, брой вноски – 14, дати на плащане на погасителните вноски, фиксиран годишен лихвен процент по заема – 155.91 %, общ размер на всички плащания – 913.86 лв., ГПР по заема – 965.29 %. Поради това, съдът счита, че съдържанието на горепосочените клаузи са част от стандартни, изготвени предварително условия на ищеца-кредитор и ответникът-потребител не е имал възможност да влияе върху съдържанието им към момента на сключване на договора. Липсват доказателства, при тежест на ищеца (чл.146,ал.4 от ЗЗП), че клаузите в договора са включени в неговото съдържание в резултат на изричното им обсъждане и съгласие на потребителя. Поради това, съдът приема, че клаузите на чл.1 - чл.4 от процесния договор за предоставяне на потребителски кредит са били изготвени от кредитора предварително и кредитополучателят не е имал възможност да окаже влияние върху съдържанието им. В този смисъл, тези клаузи ще се приемат за нищожни, ако се установи, че са неравноправни, на основание чл.146 от ЗЗП. Налице е изключението на чл.146,ал.2 от ЗЗП, като ответникът може да се ползва от защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП, който в частта, касаеща регламентацията на неравноправните клаузи в потребителските договори, въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Съгласно чл.143,т.5 от ЗЗП, неравноправна клауза е всяка уговорка, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Съгласно чл.143,т.18 от ЗЗП, неравноправна клауза е и тази уговорка, която не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.
Съдът намира, че в конкретния казус клаузите на чл.1 и чл.4 от процесния договор са неравноправни, тъй като препращат за всички неуредени в договора въпроси към Общи условия, приложими към този договор, които не се връчени на потребителя и не са подписани от него. По този начин, клаузите на чл.1 - чл.4 от процесния договор, които препращат към неразписани от страните общи условия, са проява на недобросъвестност и накърняват добрите нрави, като поради определените от кредитора ГЛП /155.91%/ и ГПР /965.29 %/, надвишаващи размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС, последиците, крайният резултат на сделката не е съвместим с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност. В този смисъл, тази сделка е довела до неоправдано разместване на имуществени права, при което потребителят е принуден да търпи значителна загуба в случай на плащане на всички начислени от кредитора парични задължения, която последица той не е желал и не е очаквал. Поради това, цитираните договорни клаузи са неравноправни и се явяват нищожни по смисъла на чл.146,ал.1 от ЗЗП във вр. 143,т.5 и т.19 от ЗЗП във вр. чл.26,ал.1,предл.1 от ЗЗД - като неравноправни клаузи и противоречащи на закона, и на основание чл.19,ал.5 във вр. ал.4 от ЗПК и чл.26,ал.1,предл.2 от ЗЗД – поради заобикаляне на закона.
Наред с изложеното по-горе, съдът намира за основателни и обосновани възраженията на особения процесуален представител на ответника, че дори да се приеме за установено по делото възникването на облигационна връзка между сочения в исковата молба кредитор „Вива кредит” ООД гр. София и „АСВ” ЕАД гр. София /правоприемник на „АСВ” ООД гр. София/, по силата на сключени между тях рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013г. и приложение № 1 към него, с които да са прехвърлени вземанията по процесния договор за предоставяне на паричен заем „VIVACREDIT” № 5111161/14.07.2014г., /въпреки, че с оглед изложените по-горе мотиви, този факт не може да се приеме за установен по делото/, то в случая не се установява изпълнение на изискванията на чл.99 от ЗЗД, тъй като прехвърлянето на горепосочените вземания с договорите за цесия не е съобщено по никакъв начин на длъжника в съответствие с изискванията на чл.99,ал.3 от ЗЗД – по делото липсват каквито и да е писмени доказателства, които да удостоверяват надлежното връчване на приложеното към исковата молба писмено уведомление. С оглед на изложеното, основателни и подкрепящи се от събраните по делото доказателства, са възраженията на особения представител на ответника, че от страна на кредиторите не е обусловена достатъчна сигурност за длъжника при извършената замяна на стария кредитор с нов и не е обезпечено точното изпълнение на задълженията му спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл.75,ал.1 от ЗЗД. Въз основа на приетите писмени доказателства – потвърждение за сключена цесия на основание чл.99,ал.3 от ЗЗД – 2 бр., пълномощно от законния представител на „Вива кредит” ООД, уведомително писмо от 15.04.2015г., известие за доставяне, се налага извод, че въпреки надлежното упълномощаване на новия кредитор да съобщи на длъжника за извършената цесия, съгласно предоставеното му от предишния кредитор пълномощно, то прехвърлянето на претендираните от него парични вземания не са надлежно съобщени от упълномощения да стори това нов кредитор „АСВ” ЕАД гр. София на длъжника К.М. в съответствие с изискванията на чл.99,ал.3 от ЗЗД, тъй като изготвените писмени уведомления не са връчени на длъжника по никакъв начин до приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция. В тази връзка, основателни се явяват възраженията на особения представител на ответника, че приложеното по делото известие за доставяне /л.87 от делото/ не удостоверява по никакъв начин връчването на уведомително писмо от 15.04.2015г. за извършената цесия на ответника М., като в същото липсва удостоверяване на това обстоятелство, липсва надлежно отбелязване на датата, на която се твърди да е осъществено връчването, както и на лицето, което е изписало ръкописно, че е получило лично сочената пратка.
На следващо място, основателни са твърденията на ищеца, че съгласно задължителната съдебна практика,
цесията следва да се счита за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане /в този смисъл са Решение № 78 от 09.07.2014г. на ВКС по т. д. № 2352/2013г., II т. о., ТК, Решение № 123/24.06.2009г. по т. д. № 12/2009г. на ВКС, II т.о., Решение № 3/16.04.2014г. по т. д. № 1711/2013г. на ВКС, I т.о., и др., постановени по реда на чл.290 от ГПК/. Предвид задължителното тълкуване на закона, дадено с цитираните решения, като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.235,ал.3 от ГПК. Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99,ал.3,пр.1 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99,ал.4 от ЗЗД.
Видно от данните по настоящото дело, обаче, в случая преписите от исковата молба и приложенията към нея, сред които е и уведомително писмо от 15.04.2015г. за извършено прехвърляне на вземания от новия кредитор „АСВ” ЕАД гр. София до К.М., не са редовно връчени на ответника след образуване и в хода на съдебното производство, а са връчени единствено на адвокат С.Б. от ВТАК, назначена за особен представител на ответника по реда на чл.47,ал.6 от ГПК, която не е имала обективна възможност да осъществи контакт с представлявания от нея длъжник, призован по реда на чл.47 от ГПК, и да му предаде съдебните книжа. Следователно в случая изходящото от цедента, представляван от цесионера „АСВ” ЕАД по силата на предоставеното му за това пълномощно, писмено уведомление, приложено към исковата молба на цесионера, не е достигнало до длъжника с нея. При тези факти, съдът счита, че получаването от особения процесуален представител по чл.47,ал.6 от ГПК на уведомлението за прехвърляне на вземанията по процесния договор, като приложение към исковата молба на цесионера, не съставлява надлежно уведомяване на длъжника и не поражда за същия правните последици на чл.99,ал.4 от ЗЗД, т.е. не може да бъде съобразено от настоящия съд като значим за изхода на спора факт, настъпил след предявяването на иска - в хода на процеса, тъй като прехвърлянето има действия спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено от предишния кредитор. С оглед изложените съображения, възражението на ответната страна, че прехвърлянето на вземанията по договор за предоставяне на паричен заем „VIVACREDIT” № 5111161/14.07.2014г., от кредитор „Вива кредит” ООД на новия кредитор „АСВ” ЕАД – цесионер, няма действие спрямо длъжника, тъй като не му е съобщено надлежно от предишния кредитор, се явява основателно и кореспондиращо на приетите по делото писмени доказателства.
Предвид изложените по-горе съображения, съдът счита, че в случая не може да се приеме за безспорно установено съществуването на парично вземане на ищеца „АСВ” ЕАД гр. София, против ответника К.М., за сумата от 481.47 лв., представляваща неизплатена главница по договор за паричен заем № 5111161/14.07.2014г., сумата 366.34 лв., представляваща договорна лихва за период от 14.08.2014 г. (падеж на първа неплатена вноска) до 26.01.2015 г. (падеж на последната вноска), сумата 60 лв., представляваща такса разходи за събиране на просрочени вземания, сумата 330,25 лв., представляваща лихва за забава от 01.04.2015г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Поради това, предявените искове се явяват неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени като такива.
При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона, дадено в т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл.415,ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изхода по настоящия спор - отхвърляне изцяло на ищцовата претенция като неоснователна, съдът счита, че претенциите на ищеца по чл.78,ал.1 от ГПК се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени като такива, както в частта им за присъждане на сумата 26.36 лв., представляваща разноски за платена държавна такса, и сумата 50 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, така и по отношение претенцията на ищеца за присъждане на направените в настоящото съдебно производство съдебни разноски за доплатена държавна такса в размер на 173.64 лв., разноски за особен представител на ответника в размер на 322.26 лв., за възнаграждение на вещо лице – 160 лв., както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.422,ал.1 във вр. чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД във вр. чл.99 от ЗЗД, предявени от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Д.Б.Б., чрез процесуален представител : юрисконсулт М.С., за приемане за установено по отношение на К.Д.М. с ЕГН **********,***, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Д.Б.Б., СУМАТА от 481.47 лв. /четиристотин осемдесет и един лева и четиридесет и седем стотинки/, представляваща главница по договор за предоставяне на паричен заем „VIVACREDIT” № 5111161/14.07.2014г., сключен с „Вива кредит” ООД, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението в съда –05.03.2019 г., до окончателното изплащане на главницата, СУМАТА от 366.34 лв. /триста шестдесет и шест лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 14.08.2014г. до 26.01.2015г. /падеж на последната погасителна вноска/, СУМАТА от 60.00 лв. /шестдесет лева/, представляваща такса разходи, и СУМАТА от 330.25 лв. /триста и тридесет лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща лихва за забава за периода от 01.04.2015 г. до 05.03.2019 г. /датата на подаване на заявлението пред първоинстанционния съд/, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 565/06.03.2019г. по ч.гр.дело № 436/2019г. по описа на ГОРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ претенцията по чл.78,ал.1 от ГПК, предявена от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Д.Б.Б., чрез процесуален представител : юрисконсулт М.С., за заплащане от ответника К.Д.М. с ЕГН **********,***, на СУМАТА от 76.36 лв. /седемдесет и шест лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща направените разноски в заповедното производство за държавна такса /26.36 лв./ и за юрисконсултско възнаграждение /50 лв./, както и за заплащане на СУМАТА от 1501.80 лв. /хиляда петстотин и един лева и осемдесет стотинки/, представляваща направените разноски в настоящото исково производство за доплатена държавна такса /173.64 лв./, за възнаграждение на особен представител на ответника /322.26 лв./, за възнаграждение на вещо лице /160 лв./ и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение /350 лв./, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :……………….. РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……...........................