Решение по дело №328/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260236
Дата: 29 юли 2020 г.
Съдия: Константин Димитров Иванов
Дело: 20203100500328
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 31 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№………………./………….07.2020 година, гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           Варненският окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ НЕДКОВА

                                ЧЛЕНОВЕ:         КОНСТАНТИН ИВАНОВ

                                                            ИВАН СТОЙНОВ – Мл. съдия

                          

при участието на секретаря ПЕТЯ П., разгледа докладваното от съдията К. Иванов в. гр. дело № 328 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, съобрази следното:

 

           Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

           Образувано е по въззивна жалба на Енерго-Про Продажби“ АД – Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 4998/19.11.2019 год., постановено по гр. дело № 12704/2019 год. по описа на РС-Варна, с което е прието за установено в отношенията между страните, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищцата Р.П.К. ЕГН ********** с адрес: гр. Варна, ж. к. „Вл. Варненчик" бл. 308, вх. 12, ет. 6, ап. 35 не дължи на „Енерго-Про Продажби" АД с ЕИК *********, със седалище гр. Варна сумата от 921, 79 лева, представляваща стойността на служебно начислено (след корекция) количество ел. енергия за периода  21.07.2017г. до 20.07.2018г. за обект, находящ се в гр. Варна, ж. к. „Вл. Варненчик" бл. 308, вх. 12, ет. 6, ап. 35, с аб. № **********, за която сума е издадена фактура № **********/02.08.2019 г.

           В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспорени са изводите на първоинстанционния съд, че не са налице предвидените в ПИКЕЕ условия за допълнително начисляване на количество ел. енергия по партидата на абоната за процесния период. Твърди се, че сумата от 921, 79 лева представлява стойност на реално потребено количество ел. енергия, което не е отчетено при редовните месечни отчети поради извършена намеса в софтуера на електромера. При извършена на 20.07.2018 год. от служители на „Електроразпределение Север“ АД-Варна проверка на електромера, отчитащ доставяната до обекта на ищцата ел. енергия и след „прочитане“ на неактивиран за търговски отчет регистър (1.8.3) са установени 4938 кВтч ел. енергия, които са потребени от обекта на ищцата (настояща въззиваема), но не са отчетени при редовните месечни отчети и съответно не са заплатени. Сочи, че в случая не е използвана предвидената в Глава Девета от ПИКЕЕ (2013 год.) методика, тъй като е установено точното количество реално потребена, преминала през електромера и съответно доставена до обекта на ищцата ел. енергия от 4938 кВтч, чиято стойност последната дължи на дружеството – доставчик.

           Настоява за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.  

           В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна Р.П.К. от гр. Варна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита обжалваното решение за правилно и настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноски. 

           В с. з., чрез процесуален представител, въззивникът поддържа жалбата си, а въззиваемата – в писмено становище поддържа отговора си на въззивната жалба.  

           При извършената служебна проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269 ГПК, съдът не установи пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

           Предявен е иск с правно основание чл. 124 ГПК.

           В исковата си молба ищцата Р.П.К. от гр. Варна навежда следните твърдения: Потребител е на ел. енергия за обект, находящ се в гр. Варна, кв. Владислав Варненчик, бл. 308, вх. 12, ет. 6, ап. 35, с аб. № **********, доставяна и́ от ответника „Енерго-Про Продажби” АД – Варна, въз основа на сключен при общи условия договор за продажба на електроенергия. През месец август 2019 год. установила, че дължи на ответното дружество сумата от 921, 79 лева по фактура № *********/02.08.2019 год., съставляваща стойност на начислено количество ел. енергия за периода 21.07.2017 год. – 20.07.2018 год. Ищцата счита, че не дължи процесната сума, тъй като не е потребявала начисленото и́ количество ел. енергия за посочения период, както и поради това, че липсва законно основание да и́ бъдат начислявани допълнителни количества ел. енергия.

           В съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане – да се приеме за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 921, 79 лева, начислена по фактура № *********/02.08.2019 год., за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, кв. Владислав Варненчик, бл. 308, вх. 12, ет. 6, ап. 35, с аб. № **********.

            В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК ответникът „Енерго-Про Продажби” АД – Варна, чрез процесуален представител оспорва иска. Твърди, че с ищцата са в договорни отношения по повод доставката и продажбата на ел.енергия, по който дружеството изпълнява добросъвестно и точно поетите задължения, осигурявайки непрекъснато необходимото количество ел. енергия в обект, находящ се в гр. Варна, кв. Владислав Варненчик, бл. 308, вх. 12, ет. 6, ап. 35, с аб. № **********.

           На 20.07.2018 год. е извършена техническа проверка на електромера, отчитащ доставяната до обекта на ищцата ел. енергия, при която са снети показанията му и е констатирано натрупано количество ел. енергия от 4938 в регистър 1.8.3., който не е активиран за търговски отчет. Количеството ел. енергия от 4938 кВтч е било потребено от абоната, но не е фактурирано и заплатено. Електромерът е демонтиран и изпратен за метрологична експертиза в БИМ, която след софтуерно «прочитане» на паметта на електромера е установила осъществена нерегламентирана външна намеса в тарифната схема на електромера – наличие на преминала ел. енергия от 4938 кВтч по тарифа 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея и електромерът не отговаря на техническите изисквания. Посоченото количество ел. енергия от 4938 кВтч е остойностено с фактура № *********/02.08.2019 год.

           По изложените съображения счита, че начислената по партидата на ищцата сума съставлява стойността на реално доставена и потребена от обекта на ищцата ел. енергия, заплащането на която ел. енергия тя дължи на ответното дружество. Настоява за отхвърляне на иска и за присъждане на сторените разноски.

           Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

           Според представен на л. 26-27 от делото на РС-Варна констативен протокол № 1104769/20.07.2018 год., на посочената дата служители на „Електроразпределение Север“ АД-Варна са извършили техническа проверка на електромер (СТИ) с фабр. № 1114 02156610 3889, монтиран на обекта на ищцата в гр. Варна, кв. Владислав Варненчик, бл. 308, вх. 12, ет. 6, ап. 35, с аб. № **********, при която са отчетени показанията на СТИ по следните тарифи: 1.8.1 – 4061 кВтч; 1.8.2 – 9925 кВтч; 1.8.3 – 4938 кВтч; 1.8.4 – 0000 кВтч и 1.8.0 – 18924 кВтч. Електромерът е демонтиран и подменен с нов. Демонтираният електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба с № 507739 и изпратен за експертиза в БИМ. Проверката е извършена в отсъствието на ищцата, в присъствието на двама свидетели, с посочени три имена и точни адреси, подписали протокола без забележки.            

           Извършената от БИМ, РО Варна метрологична експертиза,  материализирана в протокол № 1764/27.07.2019 год., след софтуерно „прочитане“ на паметта на електромера е констатирала намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромер, трябва да ес състои от две тарифи – Т1 и Т2. Действително потребената електрическа енергия се разпределя и върху невизуализираната тарифа – Т3 – 004938 кВтч. Според метрологичната експертиза електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на ел. енергията.  

          Съгласно представеното по делото становище за начисляване на ел. енергия, издадено въз основа на горния протокол от метрологичната експертиза на БИМ, е одобрено начисляването на допълнително количество ел. енергия от 4938 кВтч за периода 21.07.2017 год. – 20.07.2018 год. За стойността на горното количество ел. енергия е издадена фактура с *********/02.08.2019 год. за сумата от 921, 79 лева.

           От протокол № 1033916 от „13.01!10“ (така е записано в протокола) за монтаж/демонтаж на електромер (л. 51 от делото на РС-Варна) е видно, че на обекта на ищцата е монтиран електромера с фабричен номер 1114 0215 6610 3889. В протокола не е отразено какви са били показанията на електромера при неговия монтаж по отчетни регистри 1.8.3, 1.8.4 и 1.8.0. Отразени са само показанията по регистри 1.8.1 и 1.8.2 (съответно за нощна тарифа и за дневна тарифа), които са били нулеви.

           От заключението на СТЕ, изслушано в първата инстанция се установява, че електромерът с фабр. № 1114 0215 6610 3889, монтиран на обекта на ищцата, е от одобрен тип; произведен е през 2015 год. и през същата година е преминал е метрологична проверка. Към дата 07.01.2017 вече е бил монтиран на обекта на ищцата. Към датата на проверката на 20.07.2018 год. е бил в срок на метрологична годност. Отчитането на консумираната от обекта на ищцата ел. енергия е по две тарифи – нощна (1.8.1) и дневна (1.8.2). Натрупаното количество ел. енергия в регистър 1.8.3 от 4938 кВтч не е визуализирано на дисплея, в резултат на което е налице нарушение на нормалната работа на измервателния уред. Наличието на данни, записани в регистър 1.8.3 се дължи на вмешателство в програмата за параметризация на електромера и по – конкретно – в тарифната му схема и е възможно да бъде отразено там само след човешка намеса – чрез софтуерно проникване в паметта на електромера през инфрачервения му порт.

           В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че процесното количество ел. енергия, отчетено в „скрит“ регистър е отчетено от уред, създаден да измерва доставена ел. енергия и без значение дали има показания във видими или в невидими регистри, то може да се смята, че количествата електрическа енергия са доставени до обекта на абоната. Електромерът разполага и със скрит регистър 1.8.0, който сборува показанията от всички регистри – видими и невидими тарифи и това именно количество електрическа енергия от 4938 кВтч се съдържа в този скрит, тотален, сборуващ регистър на електромера. Обяснява още, че хипотетично е възможно софтуерно да се нанасят данни в паметта на електромера. Пояснява, че след като електромерът е произведен през 2015 год. то няма начин да е бил монтиран през 2010 год. (според датата на протокола за монтажа му) и най-вероятна се касае за грешка.

           С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

           Служебното начисляване на допълнителни количества ел. енергия по партидата на ищцата е извършено по реда и условията на обнародваните в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. Правила за измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 16.11.2013 год., изм. ДВ, бр. 15/14.05.2017 год. Същите са издадени от Председателя на КЕВР (приети с Решение на КЕВР по т. 3 от Протокол №147/14.10.2013 год.) в съответствие с предвиденото в чл. 83, ал. 1, т. 6,  вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на КЕВР, установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила имат правната характеристика на подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните. Нормите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 год. и към момента на извършване на проверката на електромера на обекта на ищцата на дата 20.07.2018 год. не са част от действащото право. Нормите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. дело № 3879/2017 г. IV о., обн. ДВ, бр. 97 от 23.11.2018 г. Т. е., към момента на извършване на проверката на електромера, измерващ доставяната до обекта на ищцата ел. енергия, чл. 48-51 ПИКЕЕ (2013 г.) са били част от действащото право, тъй като отменените текстове на цитираните Правила не се прилагат от датата на обнародването в Държавен вестник на Решението на Върховния административен съд на РБългария, с което те са отменени.          

           Предвидените в ПИКЕЕ хипотези („условия“ според текста на отменения чл. 1, ал. 1, т. 6 от ПИКЕЕ), при които доставчикът на ел. енергия може да начисли допълнителни количества ел. енергия по партидата на потребителя, респ. да извърши корекция в сметката на потребителя, са изчерпателно изброени в този подзаконов нормативен акт и в частност в разпоредбите на чл. 48-50 ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР по силата на законовата делегация, изведена от нормата на чл. 83, ал. 2 ЗЕ. А те са – установено от независим орган неточно измерване/неизмерване на СТИ; липса на СТИ или промяна в схемата на свързване (хипотезите на чл. 48 ПИКЕЕ); повреда или неточна работа на тарифния превключвател (хипотезите на чл. 49 ПИКЕЕ); установена разлика между отчетеното количество ел. енергия и действително преминалите количества ел. енергия (хипотезата на чл. 50 ПИКЕЕ), надлежно констатирани при извършената по реда на чл. 47 ПИКЕЕ проверка.

           Анализът на доказателствата по делото не дава основание за извод, че начисленото количество ел. енергия от 4938 кВтч е действително доставено от ответника и потребено от обекта на ищцата по следните съображения:

           По делото не е установено, че при монтажа на електромера с фабр. 1114 0215 6610 3889 на обекта на ищцата (най-рано през 2015 год., тъй като тогава е и произведен), отчетни регистри 1.8.3 и 1.8.0 са били с нулеви показания, поради което и не може да бъде обоснован категоричен извод, че констатираното при метрологичната проверка количество ел. енергия в неактивиран за търговски отчет регистър (отчетен регистър 1.8.3) е действително доставена от доставчика и потребена от абоната, но неотчетена при регулярните месечни отчети ел. енергия.

           Съдът не кредитира заключението на вещото лице в частта му, в която то заявява, че можело да се счита, че процесното количество ел. енергия от 4938 кВтч е доставено до обекта и съответно потребено, тъй като се съдържало и в „тоталния“ (т. нар. „сумарен“) регистър. По същността си това е предположение. Без данни за показанията на електромера по всички регистри при неговия монтаж (например в протокола за монтаж от служителите на „Електроразпределение – Север“ АД-Варна или в протокол от метрологична проверка преди пускането на електромера в експлоатация, респ. преди монтирането му на обекта) подобен извод е необоснован. 

           Т. е., по делото липсват безспорни доказателства, от които да се установи при условията на пълно доказване, какви са били показанията на отчетен регистър 1.8.3 при монтажа на електромера (което очевидно е възможно да бъде сторено при монтажа на електромера, с оглед възможността в последващ момент показанията на тези т. нар. „скрити“ или неактивирани за търговски отчет отчетни регистри да бъдат „прочетени“ и от служителите на „Електроразпределение Север“ АД-Варна, както това е сторено при монтажа на електромера с фабр. № 1115 0318 0081 9708 на дата 20.07.2018 год.) поради което и не може да бъде обоснован безспорен и категоричен извод, че констатираното при метрологичната проверка количество ел. енергия в неактивирания за търговски отчет регистър (1.8.3) от 17 234 кВтч е действително доставена от доставчика и потребена от обекта на ищцата, но неотчетена при регулярните месечни отчети ел. енергия.

           По тези съображения сумата от 921, 79 лева, съставляваща стойност на начислено количество ел. енергия за периода 21.07.2017 год. – 20.07.2018 год. за обект, находящ се в гр. Варна, кв. Владислав Варненчик, бл. 308, вх. 12, ет. 6, ап. 35, с аб. № **********, за която сума ответното дружество е издало фактура  *********/02.08.2019 год., е недължима.

           Искът е основателен и подлежи на уважаване.

           В обобщение обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

           Съобразно изхода от делото разноски на въззивника не се присъждат.

           С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 360 лева за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.

           Възражението на дружеството – въззивник за прекомерност на заплатеното от въззиваемата адвокатско възнаграждение от 360 лева е неоснователно, доколкото заплатеното от самия въззивник адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция е в същия размер.

           Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

           ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4998/19.11.2019 год., постановено по гр. дело № 12704/2019 год. по описа на РС-Варна;

           ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. ”Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, да заплати на Р.П.К. ЕГН ********** с адрес: гр. Варна, ж. к. „Вл. Варненчик" бл. 308, вх. 12, ет. 6, ап. 35, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 360 лева (триста и шестдесет лева) – разноски за настоящата инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.

           Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

Председател:

 

 

 

Членове:1.   

 

 

 

                 2.