РЕШЕНИЕ
№……………. 21.09.2021 г. гр. Балчик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Балчишкият районен съд граждански състав
На тринадесети септември през две хиляди
двадесет и първа година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ивелина Велчева
Секретар:Миглена
Йорданова
Прокурор: без
Като разгледа
докладваното от районен съдия Ивелина Велчева
Гражданско дело
№ 651 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена искова молба от ГФ *** против С.Х.П. *** за
заплащане на сумата в размер на 1 334,56
лв., представляваща заплатеното от ищеца обезщетение за имуществени вреди,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът претендира и направените съдебно – деловодни
разноски.
Ответникът оспорва иска.
Съдът след преценка на събраните по делото
доказателства, съобразно чл. 235, ал. 3 от ГПК, като взе предвид направените
доводи и възражение прие за установено от правна и фактическа страна следното:
Ищецът твърди, че на осн. чл. 557, ал. 1, т. 2, б, „а”
от КЗ, заплатил по щета 110121/7.02.2017 г. обезщетение за имуществени вреди в
размер на 1 334,56 лв., причинени от
ответника в резултат на ПТП, настъпило на 24.09.2016 г. на път SHU 1180 кв.м. 0+200 , който при опит
за маневра за преминаване в съседна лява лента, не пропуснал движещия се с
предимство л.а. Ф.Г. с ДК№***и го ударил.
Ответникът управлявал МПС без да има действаща към
момента на ПТП задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Невъзможността за доброволно уреждане на
взаимоотношенията между страните обусловило
правния интерес от предявяване на настоящия иск.
Ответникът оспорва размера на причинените щети, причината за настъпването им, прави
възражение че е налице съпричиняване на щетите. Оспорва и обстоятелството, че ответникът
е получил надлежна покана за плащане.
Материалноправно основание на иска е в нормата на чл. 558
ал.7 от КЗ.
Предявеният
иск е допустим. Подаден е от легитимирано лице и при наличие на правен интерес.
Наличието на
правен интерес от предявяването на исковата претенция, е обосновано от ищеца с изплащането на
обезщетение по чл. 558, ал. 2 КЗ на оправомощеното лице и придобиване на регресно вземане по силата на чл. 558, ал. 7 КЗ. Моментът на плащане на обезщетението на
третото лице определя изискуемостта на регресното право.
Задължението
на Гаранционния фонд да обезщети третото
лице за нанесените му вреди и регресното му право срещу делинквента възникват
по силата на закона и са в корелативна връзка.
Съобразно
чл. 103 ГПК, определящ родовата подсъдност и чл. 105 ГПК – местната подсъдност,
делото е подсъдно на Районен съд-Балчик като първа инстанция.
По отношение на
основателността на иска:
Страните не оспорват осъществяването на деянието – ПТП
на
24.09.2016 г. на път SHU 1180 кв.м. 0+200, както и механизма за настъпването му
– при опит за маневра, за преминаване в съседна лява лента, ответникът не
пропуска движещия се с предимство л.а. Ф.Г. с ДК№***и го удря.
В тоя смисъл е и протокол за ПТП №1667109/24.09.2016
г. Там участниците в ПТП са се съгласили, че вината за настъпването му е на
ответника по делото.
Не се оспорва и вида на щетите по автомобила, както и
обстоятелството, че ответникът не притежава валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ към момента на ПТП. Не се спори, че процесната сума е
заплатена на пострадалия.
Оспорва се причината за настъпването на щетите, техния
размер, момента на настъпване на изискуемостта на платената щета.
Във връзка с оспорванията бе назначена съдебно –
техническа експертиза, заключението по която съдът приема за обективно и
компетентно изготвено.
Вещото лице установи, че при установения по делото
механизъм е технически възможно да настъпят установените повреди по лекия
автомобил Ф.Г., посочени в опис на
претенция № 70-04050-00087/16/26.09.2016 г. на ЗАД Булстрад ВИГ.
В съдебно заседание, вещото лице изрично заяви, че при
повреди, посочени в т. 1.12; 1.15; 1.16; 1.17; 1.18; 1.19, повреденият
автомобил не може да се придвижва, което изключва възможността същите да са
причинени преди удара между двата автомобила. А тези повреди и другите посочени в т. 1 от
заключението на вещото лице са във взаимна връзка помежду си и с механизма на
ПТП, което обуславя извода относно основателността на претенцията по отношение
на вида причинени вреди.
Основателна е
претенцията относно размера на причинените вреди.
Вещото лице
определи размера на щетите, настъпили в правната сфера на собственика на
увреденото МПС на 1350,24 лв. в съответствие на методиката за уреждане на
претенции по наредба № 24/08.03.1006 г. за задължителното застраховане и за
методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на
моторни превозни средства. Претенцията е за 1334,56 лв. До тази размер следва
да се уважи иска.
Относно направеното
възражение за съпричиняване:
По делото не се събраха доказателства, установяващи съвина
при причиняване на щетите от страна на водача на пострадалия автомобил,
доказателствената тежест за които факти лежат върху ответника.
Възражението като неоснователно следва да се остави
без уважение.
Относно момента на
изискуемостта на вземането на Гаранционен фонд.
Съобразно решение №2/02.02.2011 г. по т.д. №206/2010
г. на ВКС, основанието за регресните искове възниква от фактически състав,
който включва изплащане на сумата на правоимащото лице по силата на
застраховката и даденото от закона право на регрес. От този момент настъпва и
изискуемостта на регресното вземане.
С оглед изложеното претенцията за заплащане на сумата
в размер на 1334, 56 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба е основателна и следва да
се уважи.
Ищецът претендира разноски, които му се дължат
съобразно чл. 78 от ГПК.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.Х.П. ***.***да заплати на ГФ*** сумата в
размер на 1 334,56 лв.(хиляда
триста тридесет и четири лева и петдесет и шест ст.), представляваща заплатено
обезщетение за имуществени вреди на собственика на увредено МПС, представляващо
Ф.Г.с ДКН ***, настъпило в резултат на ПТП, осъществено на 24.09.2016 г. на път
SHU 1180 кв.м. 0+200, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА С.Х.П. ***.***да заплати на ГФгр.София сумата в
размер на 53,38 лв.(петдесет и
три лева и тридесет и осем ст.), представляваща
държавна такса и сумата в размер на 100 лв.(сто лева), представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд-Добрич в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ:..............