№ 232
гр. Русе, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Николинка Чокоева
Членове:Татяна Черкезова
Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Ирена И.
като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Въззивно гражданско
дело № 20254500500226 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от адв.К. Ф., в качеството му на особен
представител на Н. И. И., против Решение № 167 от 29.01.2025 г., постановено
по гр.дело № 4018/2024 г. по описа на Районен съд-Русе, с което е признато за
установено, че същият дължи на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД-София сумата
от 8 746,24 лв.-главница, 529,29 лв.-договорна лихва за периода 13.12.2022 г.-
09.08.2023 г., обезщетение за забава за времето 13.12.2022 г.-08.11.2023 г. от
617,06 лв. , такси за периода от 15.12.2022 г. до 26.10.2023 г. в размер на 103,50
лв. и обезщетение за уведомяване за времето 28.07.-08.11.2023 г. от 36 лв., със
законната лихва от 30.11.2023 г. до окончателното плащане, съставляващи
вземания по Договор за потребителски кредит № FL1199557/ 24.06.2021 г., за
които е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.417 от ГПК под № 3123 от 01.12.2023 г. по ч.гр.дело № 6270/2023 г. по
описа на Районен съд-Русе, като въззивникът бил осъден да заплати на
насрещната страна и сумите от 1 162,57 лв. и 2 765,32 лв., представляващи
разноски за заповедното и за първоинстанционното производство. Твърди се,
че районният съдия неправилно е приел, че кредитът е бил надлежно обявен
от кредитора за предсрочно изискуем, чрез залепяне на уведомление на
25.07.2023 г., включително и с оглед допуснати нарушения на чл.44 ал.1 ГПК
от връчителя. Сочи, че в клаузата на чл.19 от процесния договор няма
предвидено фингиране на опита за доставяне на съобщението на фактическото
му получаване. Претендира се отмяна на обжалвания акт, отхвърляне на
1
исковете и присъждане на разноски за производството.
Ответникът по жалбата “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД-София, чрез
пълномощника адв.Х. И. от АК-София, изразяват становище за
неоснователност на жалбата. Считат обжалваното решение за правилно и
искат същото да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, в
законоустановения в чл.259 ал.1 от ГПК срок и срещу подлежащ на съдебен
контрол акт, поради което е допустима.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд извършва служебна проверка на
валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част, като е
ограничен от заявеното в жалбата. Настоящият състав намира, че Решение №
167 от 29.01.2025 г. по гр.дело № 4018/2023 г. по описа на РРС е валидно и
допустимо.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.
С исковата молба, въз основа на която е било образувано гр.дело №
4018/2024 г. по описа на Районен съд-Русе, “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД-
София са искали да бъде признато за установено, че Н. И. И. им дължи
присъдените вземания със Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.417 ГПК под № 3123 от 01.12.2023 г. по ч.гр.дело № 6270/2023 г. по описа
на същия съд, произтичащи от Договор за потребителски кредит №
FL1199557/ 24.06.2021 г., подробно описани по пера и размери.
По реда и срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен
представител, депозирал отговор на исковата молба, с който оспорил
основателността на исковете само поради това, че по отношение на него
кредитът не е бил надлежно обявен за предсрочно изискуем от кредитора.
По делото е нямало спор и са били ангажирани доказателства, че на
24.06.2021 г. между страните е бил сключен Договор за потребителски кредит
№ FL1199557, по силата на който ищецът предоставил на Н. И. кредит в
размер на 10 864 лв., отпуснат по сметка на лицето в същата банка. За
усвоените средства последният се съгласил да дължи на “ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД годишна лихва в размер на 8 % за първите 12 месеца, а след
това лихвата се изчислява при прилагане на променлив годишен лихвен
процент в размер на 8 %, който представлява сбор от референтен лихвен
процент, плюс фиксирана договорна. Предвиден бил годишен лихвен процент
по отпуснатия кредит от 10,02 %, като общата дължима сума възлязла на
14 231,86 лв. Крайният срок за издължаване към кредитора била определена
до 13.06.2027 г. Съгласно чл.9 от договора, при просрочие на дължимите
погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава върху
просрочените суми в размер на действащата законна лихва, определена от
МС. Според чл.14 от контракта, при непогасяване в срок на една или повече
вноски, банката има право да обяви кредита за изцяло или частично
предсрочно изискуем.
В чл.19 от процесния договор е предвидено, че всички изявления между
2
страните трябва да бъдат в писмена форма и ще се считат получени, ако по
факс, чрез лично доставяне , чрез изпращане по пощата с обратна разписка, с
препоръчана поща, с куриер или по електронна поща, достигнат до заявените
адреси за кореспонденция, посочени в документа. При настъпила промяна,
съответният съконтрахент е длъжен да уведоми писмено насрещната страна
за новия си адрес, а до получаване на такова уведомление, всички съобщения,
достигнали до стария адрес ще се смятат за получени.
По делото няма спор, че длъжникът е изпаднал в забава. С покана,
адресирана до последния, „Юробанк България“ АД го уведомили, че поради
неиздължаване в срок на месечна вноска с падеж 13.12.2022 г. и следващите,
обявяват цялото задължение по процесния договор за потребителски кредит за
незабавно изискуемо и дължимо, без да се прекратява контракта, считано от
датата на получаване на уведомлението. Поканата била връчена чрез
залепване на уведомление на 25.07.2023 г. от ЧСИ рег. № 833 на КЧСИ.
Съгласно даденото разрешение в т.18 на Тълкувателно решение №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК
вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако
кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като
кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. Волеизявлението на банката - кредитор следва да е
обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на
обстоятелствата по чл.60, ал.2 на Закона за кредитните институции т.е., че е
налице неизпълнение на договора, изразяващи с в неплащане на дължими
вноски, което обуславя настъпване на предсрочна изискуемост. В писмения
документ кредиторът може да определи и срок за изпълнение на
задължението от длъжника, но във всички случаи волеизявлението за
обявяване на предсрочната изискуемост следва да е изрично и недвусмислено.
Предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на
длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към
този момент са били налице обективните предпоставки, обуславящи
изискуемостта.
Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което
за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 in fine ЗЗД настъпва с
волеизявление само на едната от страните. Датата на настъпване на
предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и представлява различен
юридически факт. Това е моментът, от който кредитът се счита за предсрочно
изискуем.Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване
от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
В процесния случай въззивникът сочи, че уведомлението за предсрочна
изискуемост на кредита е било изпратено от кредитодателя на непълен
адрес.Съдът намира доводът за неоснователен. Видно от представените по
3
делото книжа на ЧСИ, връчителят е посетил на 25.07.2023 г. именно адреса,
вписан в процесния договор, съвпадащ с регистрираните постоянен и настоящ
адрес на ответника в Община-Русе, за които, както заповедният, така и
основният съд също са извършили служебни проверки в НБДН. В протокола,
изготвен от ЧСИ е посочено, че разписката за връчване е залепена на същата
дата при спазване правилата на чл.47 ГПК. Не били предприети следващи
посещения на адреса, тъй като по данни на съсед от входа-Р.С., лице с имена
Н. И., не живее там и не е познато. Така в случая е била съобразена
последното предложение на чл.47 ал.1 ГПК. Че ответникът е напуснал
вписания в договора адрес за кореспонденция, данни има и по гр.дело №
4018/2024 г. по описа на РРС.
При това положение, правилно районният съд е достигнал до извод, че
банката е упражнила надлежно правото си да направи остатъка от кредита
предсрочно изискуем. Уведомлението е достигнало до насрещната страна,
като кредитодателят е положил усилия за откриване на лицето. Правилно от
районния съд са били съобразени насоките, дадени в Решение на Съда на
Европа по дело С-327/10 от 17.11.2011 г., с което се приема, че при прилагане
на нормите на процесуалното право, националният съд трябва да изследва
дали са предприети всички действия за откриване на длъжника, изисквани от
принципите на дължимата грижа и добросъвестността/. В случая, при
съобразяване на доказателствата по делото, основният съд е достигнал до
законосъобразния извод, че в процесния случай кредиторът е положил
дължимата грижа да уведоми длъжника за изявената воля за обявяване на
дълга за предсрочно изискуем. Процедурата за връчване на книжа е била
надлежно проведена, тъй като, когато при първото посещение на адреса
връчителят не намери адресата или друго лице, което е съгласно да приеме
съобщението, той трябва да потърси сведения дали адресатът пребивава там.
При получени сведения, че лицето не живее на адреса, връчителят няма защо
да го посещава повече. Разпоредбата на чл.47, ал.2 ГПК изрично предвижда
връчване чрез залепване на уведомление да се извършва чрез частен съдебен
изпълнител, поради което обстоятелството, че в самия договор за кредит няма
включен такъв начин на връчване, се явява ирелевантно за спора. Данните по
делото сочат на безспорен извод, че към 25.07.2023 г. са били налице
предвидените в закона предпоставки за настъпване на предсрочната
изискуемост на вземанията по договора за кредит, поради което правилно
първоинстанционният съд е уважил исковете така, както са били предявени.
Обжалваното решение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Окръжен съд-Русе
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 167 от 29.01.2025 г., постановено по
4
гр.дело № 4018/2024 г. по описа на Районен съд-Русе, с което е признато за
установено, че Н. И. И., ЕГН **********, от гр.Русе, дължи на “ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД-София сумата от 8 746,24 лв.-главница, 529,29 лв.-договорна
лихва за периода 13.12.2022 г.-09.08.2023 год., обезщетение за забава за
времето 13.12.2022 г.-08.11.2023 г. от 617,06 лева, такси за периода от
15.12.2022 г. до 26.10.2023 г. в размер на 103,50 лева и обезщетение за
уведомяване за времето 28.07.-08.11.2023 г. от 36 лева, със законната лихва от
30.11.2023 г. до окончателното плащане, съставляващи вземания по Договор за
потребителски кредит № FL1199557/ 24.06.2021 г., за които е била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК под № 3123
от 01.12.2023 г. по ч.гр.дело № 6270/2023 г. по описа на Районен съд-Русе
Решението, в частта, касаеща главницата, подлежи на касационно
обжалване пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от връчването му на страните при
наличие на касационните основания по чл.280 ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5