№ 11781
гр. София, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20221110124424 по описа за 2022 година
Ищецът ЗАД „Д.З.”АД е предявил срещу ответника С.О. кумулативно обективно
съединени искове с правно основан чл. 410, ал.1 КЗ във вр. с чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сумата от 1603,76лв., представляваща изплатеното по
застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 11.08.2020 г. от
виновно противоправно поведение, изразяващо се в непочистен, неонеобезопасяване,
непочистване и необозначаване на участък от пътя /по който е имало разпилени парчета
бордюр/ на длъжностни лица, които са служители на ответника, ведно със законната лихва
върху претендираната сума от датата на завеждане на исковата молба до пълното изплащане
на сумата. Вследствие на преминаването върху тях, по застрахованото при ищеца МПС
„Фолксваген Голф Трендлайн“ с рег. № *** възникват щети по картер, кора под двигател и
други елементи в зоната на съприкосновение. Заявява, че в изпълнение на сключения
застрахователен договор е изплатил процесната сума, съответстваща на причинените на
застрахования автомобил вреди. Претендира разноски, включително и адвокатско
възнаграждение.
Ответникът С.О., в законоустановения едномесечен срок дава становище за
неоснователност на предявения иск. Оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение. Оспорва настъпилите увреждания по застрахования автомобил, както и че
събитието представлява покрит застрахователен риск. Оспорена е и причнно-следствената
връзка между процесното ПТП и твърдяното увреждане на автомобила. Отделно от това
заявява, че заплатеното обезщетение е в завишен размер, както и че е налице съпричиняване
от страна на водача на застрахования автомобил. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От представените по делото писмени доказателства - застрахователна полица №
0320170159011318 със срок на валидност от 05.06.2017г.- 04.06.2018г.. се установява, че към
датата на настъпване на ПТП – 11.08.2017г. между ищеца и собственика на марка
„Фолксваген Голф Трендлайн“ с рег. № *** , е било налице валидно правоотношение по
договор за имуществена застраховка „Каско “.
Не се спори между страните, а и от представените доказателства се установява, че
1
ищецът е заплатил застрахователно обезщетение за вредите отпроцесното ПТП в размер на
1603,76 лева.
Отделно от това по делото са представени общи условия на ЗАД „Д.З.”АД за
застраховка на моторни превозни средства „Каско на МПС“, от които е видно, че
покритието обхваща материални щети причинени при пътно-транспортно произшествие.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства Протокол за ПТП №
1681283/11.08.2017г., опис на щета, калкулация-ремонт и платежно нареждане се
установява, че на 11.08.2017 г. при движение по ул. „И.Т.“ с посока на движение от бул.
„Х.К.“ към ул. „Л.“ и на връзката с бул. „Б.“, л.а „Фолксваген Голф Трендлайн“ с рег. № ***
реализира - като преминава през непочистен, необезопасен и необозначен участък от пътя
по който са разпилени парчета от бордюр, при което са причинени щети на посоченото
МПС.
Така описаният механизъм се установява освен от събраните писмени доказателства,
но и от показанията на свидетеля В. И. П., управлявал процесното МПС при настъпване на
ПТП, който подробно описва настъпването на събитието, като изрично посочва, че не е
имало начин да избегне дупката, в която е пропаднал автомобилът. В същия смисъл относно
механизма на ПТП е и посоченото от вещото лице в неоспореното заключение на
автотехническата експертиза, което съдът намира за компетентно, пълно и обективно
изготвено. Съгласно заключението щетите по МПС „Фолксваген Голф Трендлайн“ с рег. № ***
за които ищецът изплатил обезщетение, са причинени в резултат на процесното ПТП.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ ищецът, заплатил обезщетението за
причинените вреди, има право да иска възстановяването им от този, който виновно ги е
причинил. Не е спорно между страните, че процесният участък е част от общински път по
смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2
и чл. 31 ЗП ответникът С.О. е длъжен да осъществява дейностите по управлението му.
Нейно задължение е, с оглед разпоредбата на чл. 13 ЗДвП е да означи опасностите по пътя с
необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението.
Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП
чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния
случай именно бездействието на последните по необезопасяването на пътя е довело и до
неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл.
49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с
неизпълнение на задълженията на неговите служители или други изпълнители.
С оглед горното се налага извод, че ищецът има основание за суброгация в правата
по чл. 49 ЗЗД на застрахования при него собственик на увреденото МПС срещу ответника.
По отношение на възражението на ответника, че между застрахования и застрахователя е
било уговорено разсрочено плащане на полицата, а поделото не е установено дали
застрахователната премия е заплатена в пълен размер преди изплащане на обезщетението,
съдът намира същото за ирелевантно, тъй като от действието на застрахователя по
заплащането по процесната щета към застрахования по процесния договор би могло да се
направи извод за потвърждение, че застрахованият е изпълнил задължението си. От друга
страна отношенията между застрахователя и застрахования са договорни отношения, по
които ответникът не е страна, а регресното право на застрахователя възниква след
изплащането на обезщетението към застрахования и по силата на закона.
Неоснователно и недоказано е и възражението на ответника водачът на увреденото
МПС да е допринесъл за настъпване на ПТП, тъй като е управлявал процесното МПС с
несъобразена скорост. Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД основание за намаляване на размера на
отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на
вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с поведението на делинквента
увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка и с поведението на самия
увреден. Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено
наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното
отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г./. Принос по смисъла на чл. 51,
2
ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този
начин и самите вреди. Съобразно установената практика по доказателствената тежест на
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице
(Решение № 27 от 15.04.2015 г. по т. д. № 457/2014 г на ВКС, II ТО; Решение № 205 от
30.03.2015 г. по т.д. № 2976/2013 г. на ВКС, II ТО и др.) съдът намира, че ответникът не
доказва при дължимото от него главно и пълно доказване наличие на съпричиняване. В
случая не се установи в хода на производството водачът на увреденото МПС да е
управлявал автомобила с несъобразена скорост, нито че именно това обстоятелство е било
причина за настъпването на ПТП. По делото не са представени доказателства, въз основа на
които да се приеме, че водачът на процесното МПС не е спазил установеното в чл. 20, ал. 2
ЗДвП изискване за съобразяване на поведението си като водач с пътните и метеорологични
условия.
По въпроса в какъв размер е възникнало регресното вземане на ищеца, следва да
бъде съобразена съдебната практика, съгласно която при съдебно предявена претенция
съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната пазарна
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва
заключение на вещо лице. Съгласно заключението на автотехническата експертиза
стойността на ремонта на причинените щети възлиза на сумата от 1603,76 лева, поради
което предявеният иск се явява основателен до пълния предявен размер.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца „Д.З.“ АД
следва да бъдат присъдени своевременно поисканите и направени разноски в размер на
514,15лв - държавна такса в исковото производство, 250лв. – депозит САТЕ, 50лв. депозит
за свидетел и 150лв. юрисконсултско възнаграждение, които му се дължат в пълен размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О., с БУЛСТАТ *** и с адрес в *** да заплати на „Д.З.“АД, с ЕИК *** и
адрес: ***, на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на
1603,76 лева, представляваща регресно вземане за платено от ищеца обезщетение по
застраховка „Каско на МПС“ за вреди на МПС „Фолксваген Голф Трендлайн“ с рег. № *** ,
причинени при ПТП, настъпило на 11.08.2017 г. при движение по ул. „И.Т.“ с посока на
движение от бул. „Х.К.“ към ул. „Л.“ и на връзката с бул. „Б.“ поради преминаване през
неопочистен, необезопасен и необозначен участък на пътното платно по който са разпилени
парчета бордюр, ведно със законната лихва върху сумата от 10.05.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 514,15лв. –
разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3