Решение по дело №4454/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 262656
Дата: 21 декември 2021 г.
Съдия: Николай Диянов Голчев
Дело: 20205330104454
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   № 262656

гр. Пловдив, 21.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, V- ти граждански състав, в публично заседание на двадесет и трети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ

 

при секретаря Катя Янева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4454 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:

         „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив е предявило установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК , вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответниците К.Ю.М. и Р.Й.М., в качеството им на универсални правоприемници на починалата в хода на процеса С.В.М., че дължат на ищеца по ½ част от следните суми: сумата от 748, 70 лв., представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 12.07.2018 г. до 13.11.2019 г. за обект, находящ се в гр. *****, ул. *****“ № *****, както и мораторна лихва в размер на 30, 92 лв. за периода 30.09.2018г. – 31.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 05.12.2019г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ****/ 13.12.2019г., по ч.гр.д. № 19804/ 19г., по описа на РС- Пловдив, XXII- ри гр. с-в.

         Ищецът твърди, че ответниците, в качеството им на универсални правоприемници на починалата в хода на процеса С.В.М., са потребители на ВиК услуги за водоснабден недвижим имот, находящ се в гр. Пловдив, ул. *****“ № *****. Посочва, че в процесния период, във водоснабдения имот е било поставено техническо средство за отчет (водомер) в номер *****. Отчетът за процесния период се е извършвал регулярно, като сумите са начислявани съобразно показанията на водомера. Показанията на техническото средство са записвани в съответен карнет, който е бил подписван или лично от ответника ( п. към датата на приключване на съдебното дирене ) или от друг живущ на адреса. Изтъква се, че ищцовото дружество е изпълнило своите задължения да предостави услугата и да отчете нейната стойност, поради което е възникнало насрещното задължение на ответника да заплати същата. Предвид изложеното, моли се така предявените искове да бъдат уважени. Претендират се и сторените разноски.

         В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от страна на първоначалния ответник С.В.М., макар и същата да е получила редовно препис от исковата молба и приложенията към нея ( л. 42 от делото ). Впоследствие, на дата ****** М. е починала, за което е съставен акт за смърт № *********** на Община *****, район „*****“. Предвид настъпилата смърт на ответницата М., в хода на процеса, на нейното място са конституирани като ответници универсалните й правоприемници, съобразно удостоверение за наследници от ***** ( л. 52 ), а именно- К.Ю.М. ( **** ) и Р.Й.М. ( **** ). Съобразно наследствената си квота, новоконституираните ответници отговарят за по ½ част от общо претендирания от ищеца дълг, в която насока последният е формулирал и нарочна претенция ( л. 57 ).

         В открито съдебно заседание от 09.12.2020г. ( л. 64 ), ответниците редовно призовани, явява се Р.Й.М.. Последният взема отношение по предявената искова претенция като заявява, че знае за дължимостта на процесните суми, не ги оспорва и заявява готовност да ги изплати.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

            По допустимостта на предявените искове:

            Видно от приложеното ч.гр.д. № 19804 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, XXII- ри гр. с-в, образувано по депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № *****/ 13.12.2019 г. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл.415, ал.1, т. 2 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск ( указанията са получени на 13.03.2020г., а исковата молба е входирана в съда на 13.04.2020г ). Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение и тези, предмет на исковото производство. Предвид изложеното, така предявените от ищеца искове са допустими.

         По основателността на предявените искове:

         За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК , вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия период на обекта, находящ се в гр. *****, ул. *****“ № *****, че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

          Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора се основава на това дали ответникът има качеството на „потребител” по смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне посоченото качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се предоставят В и К услуги. Във връзка с доказване правото на собственост, са приети Приложение № 1 към декларация по чл. 14 ЗМДТ / л. 88- 91 /, Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ / л. 93 /, Удостоверение за наследници на В.А.М. / л. 92 /. От посочените информационни източници се установява, че един от съсобствениците на процесния недвижим имот е била С.В.М. ( **** на ответниците ). Видно от приетото по делото удостоверение за наследници, същата е починала на ***** ( в хода на процеса ), като ответниците са наследници по закон от първи ред. С оглед изложеното, съдът приема, че ответниците са титуляри на вещното право на собственост върху имота, за който се твърди да е доставена вода, респ. имат качеството на потребители на услуги за процесния имот. Съдът счита за нужно да акцентира върху факта и че ответникът Р.М., в открито съдебно заседание от 09.12.2020г. / л. 64/ изрично заявява, че не оспорва факта, че процесните суми са дължими.   Това обстоятелство, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът цени като признание на факт в хода на процеса. Предвид изложеното, в тежест на ответниците се поражда задължението да заплатят потребените В и К услуги предоставени от оператора, какъвто е ищцовото дружество по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗРВКУ, по цени, одобрени от КЕВР.

От разпита на свидетеля Т.Ч. ( л. 98 ) се установява, че за процесния период в обекта е имало монтирало измервателно устройство. Свидетелят изтъква, че отразените в карнетите стойности са съобразени с показанията на техническото средство. В случаите, в които не е осигуряван достъп до имота, стойности са начислявани служебно, но след като достъп е предоставян, е осъществявано изравняване на потребеното количество, съобразно показанията на водомера.

Съдът кредитира изцяло изложеното от свидетеля, като счита поднесената от него информация за обективна, логически последователна и непротиворечаща на останалия, приобщен по делото доказателствен материал.

Съобразно гореизложеното, то не е налице съмнение, че в процесния недвижим имот е налице монтирано измервателно средство. Доколкото в обекта е поставен водомер, то количеството доставена вода се измерва съобразно показанията на техническото средство. Ответниците не са оспорили представените от ищеца извлечения от фактури за доставена питейна вода и отведена канална вода, поради което съдът приема за меродавни отразените в тях стойности. Нужно е да се акцентира върху факта и че ответникът М., дори признава претендираните от ищцовото дружество стойности .

Предвид гореизложеното, съдът приема, че исковете на ищеца са доказани по основание.

Досежно размера на исковите претенции: в периода 12.07.2018г.- 13.11.2019г., съобразно представените от ищеца документи, дължимата сума за предоставената услуга по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода е в размер на 748, 70 лв.

Върху сумата за главница се дължи мораторна лихва, която за периода 30.09.2018г.- 31.10.2019г. възлиза на сума в размер от 30, 92 лв., както и законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда / 05.12.2019г./ до окончателното й погашение.

Съдът счита за нужно да посочи, че доколкото конституираните в хода на процеса ответници са универсални правоприемници на първоначалния ответник С.В.М., то те отговарят за горепосочените суми съобразно наследствените си квоти, а именно за по ½ част от тях. Следва да се посочи и че не е налице пречка от материалноправно естество, макар и имотът да е съсобствен, само един или част от съсобствениците да заплатят на ищцовото дружество цялата дължима сума за доставена питейна вода и отведена канална вода. В рамките на настоящото производство, съдът не обследва каква е конкретната квота на всеки един от съсобствениците, като същите биха могли да уредят отношенията си впоследствие, съобразно нормата на чл. 30, ал. 3 Закон за собствеността.

Предвид изложеното, предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК , вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД следва да бъдат уважени, като бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответниците, в качеството им на универсални правоприемници на починалата в хода на процеса С.В.М., дължат на ищеца по ½ част от следните суми: сумата от 748, 70 лв., представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 12.07.2018 г. до 13.11.2019 г. за обект, находящ се в гр. *****, ул. *****“ № *****, както и мораторна лихва в размер на 30, 92 лв. за периода 30.09.2018г. – 31.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 05.12.2019г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ****/ 13.12.2019г., по ч.гр.д. № 19804/ 19г., по описа на РС- Пловдив, XXII- ри гр. с-в.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК ищецът има право да бъде възмезден за сторените разноски в исковото и заповедното производство, които възлизат на сума в общ размер от 250 лв. ( 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за исковия процес, 75 лв. – държавна такса за исковото производство, 25 лв. – държавна такса за заповедното производство и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение в рамките на заповедното производство ).

         Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

         ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К.Ю.М., ЕГН ********** и Р.Й.М., ЕГН **********, в качеството си на универсални правоприемници на починалата в хода на процеса С.В.М., ЕГН ********** дължат на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД- гр. Пловдив, ЕИК: *********, на  основание чл. 422, ал. 1 ГПК , вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 203, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД по ½ част от следните суми: сумата от 748, 70 лв., представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 12.07.2018 г. до 13.11.2019 г. за обект, находящ се в гр. *****, ул. *****“ № *****, мораторна лихва в размер на 30, 92 лв. за периода 30.09.2018г. – 31.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 05.12.2019г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ****/ 13.12.2019г., по ч.гр.д. № 19804/ 19г., по описа на РС- Пловдив, XXII- ри гр. с-в.

         ОСЪЖДА К.Ю.М., ЕГН ********** и Р.Й.М., ЕГН ********** да заплатят на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД- гр. Пловдив, ЕИК: ********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер от 250 лв., представляваща сторени разноски в рамките на исковия процес и заповедното производство по ч.гр.д. № 19804/ 19г., по описа на РС- Пловдив, XXII- ри гр. с-в.

         Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд- Пловдив.

                  

            РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Николай Голчев

 

Вярно с оригинала!

КЯ