Р Е Ш Е Н И
Е № 262656
гр. Пловдив, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, V- ти граждански състав, в
публично заседание на двадесет и трети ноември две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при секретаря Катя Янева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 4454 по
описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД –
гр. Пловдив е предявило установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК , вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1
Закон за водите и чл. 86 ЗЗД за
признаване за установено по отношение на ответниците К.Ю.М. и Р.Й.М., в
качеството им на универсални правоприемници на починалата в хода на процеса С.В.М.,
че дължат на ищеца по ½ част от
следните суми: сумата от 748, 70 лв.,
представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална
вода за периода от 12.07.2018 г. до 13.11.2019 г. за обект, находящ се в гр. *****,
ул. *****“ № *****, както и мораторна лихва в размер на 30, 92 лв. за периода 30.09.2018г. – 31.10.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 05.12.2019г.,
до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ****/ 13.12.2019г., по
ч.гр.д. № 19804/ 19г., по описа на РС- Пловдив, XXII- ри гр. с-в.
Ищецът твърди, че ответниците, в
качеството им на универсални правоприемници на починалата в хода на процеса С.В.М.,
са потребители на ВиК услуги за водоснабден недвижим имот, находящ се в гр.
Пловдив, ул. *****“ № *****. Посочва, че в процесния период, във водоснабдения
имот е било поставено техническо средство за отчет (водомер) в номер *****. Отчетът
за процесния период се е извършвал регулярно, като сумите са начислявани
съобразно показанията на водомера. Показанията на техническото средство са
записвани в съответен карнет, който е бил подписван или лично от ответника ( п.
към датата на приключване на съдебното дирене ) или от друг живущ на адреса. Изтъква
се, че ищцовото дружество е изпълнило своите задължения да предостави услугата
и да отчете нейната стойност, поради което е възникнало насрещното задължение
на ответника да заплати същата. Предвид изложеното, моли се така предявените
искове да бъдат уважени. Претендират се и сторените разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е
постъпил отговор от страна на първоначалния ответник С.В.М., макар и същата да
е получила редовно препис от исковата молба и приложенията към нея ( л. 42 от
делото ). Впоследствие, на дата ****** М. е починала, за което е съставен акт
за смърт № *********** на Община *****, район „*****“. Предвид настъпилата
смърт на ответницата М., в хода на процеса, на нейното място са конституирани
като ответници универсалните й правоприемници, съобразно удостоверение за
наследници от ***** ( л. 52 ), а именно- К.Ю.М. ( **** ) и Р.Й.М. ( **** ).
Съобразно наследствената си квота, новоконституираните ответници отговарят за
по ½ част от общо претендирания от ищеца дълг, в която насока последният
е формулирал и нарочна претенция ( л. 57 ).
В открито съдебно заседание от
09.12.2020г. ( л. 64 ), ответниците редовно призовани, явява се Р.Й.М..
Последният взема отношение по предявената искова претенция като заявява, че
знае за дължимостта на процесните суми, не ги оспорва и заявява готовност да ги
изплати.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По
допустимостта на предявените искове:
Видно
от приложеното ч.гр.д. № 19804 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, XXII- ри гр. с-в, образувано по
депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото
дело е издадена заповед № *****/ 13.12.2019 г. Заповедта е връчена на длъжника
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което с разпореждане съдът е указал на
заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл.415,
ал.1, т. 2 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск (
указанията са получени на 13.03.2020г., а исковата молба е входирана в съда на
13.04.2020г ). Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена
заповедта за изпълнение и тези, предмет на исковото производство. Предвид
изложеното, така предявените от ищеца искове са допустими.
По основателността на предявените искове:
За
основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК , вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1
Закон за водите, ищцовото дружество
следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154,
ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка
на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите
за исковия период на обекта, находящ се в гр. *****, ул. *****“ № *****, че ищецът
е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.
Възникването на
облигационно правоотношение между страните по спора се основава на това дали
ответникът има качеството на „потребител” по смисъла на § 1, т.2 от ДР към
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За
да възникне посоченото качество, ответната страна следва да е собственик или
ползвател на имот, за който се предоставят В и К услуги. Във връзка с доказване
правото на собственост, са приети Приложение № 1 към декларация по чл. 14 ЗМДТ
/ л. 88- 91 /, Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като
обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ / л. 93 /,
Удостоверение за наследници на В.А.М. / л. 92 /. От посочените информационни
източници се установява, че един от съсобствениците на процесния недвижим имот
е била С.В.М. ( **** на ответниците ). Видно от приетото по делото
удостоверение за наследници, същата е починала на ***** ( в хода на процеса ),
като ответниците са наследници по закон от първи ред. С оглед изложеното, съдът
приема, че ответниците са титуляри на вещното право на собственост върху имота,
за който се твърди да е доставена вода, респ. имат качеството на потребители на
услуги за процесния имот. Съдът счита за нужно да акцентира върху факта и че
ответникът Р.М., в открито съдебно заседание от 09.12.2020г. / л. 64/ изрично
заявява, че не оспорва факта, че
процесните суми са дължими. Това обстоятелство, на основание чл. 235, ал.
3 ГПК, съдът цени като признание на факт в хода на процеса. Предвид изложеното,
в тежест на ответниците се поражда задължението да заплатят потребените В и К
услуги предоставени от оператора, какъвто е ищцовото дружество по смисъла на
чл. 2, ал. 1 ЗРВКУ, по цени, одобрени от КЕВР.
От разпита на свидетеля Т.Ч. ( л. 98 )
се установява, че за процесния период в обекта е имало монтирало измервателно устройство. Свидетелят изтъква, че отразените
в карнетите стойности са съобразени с показанията на техническото средство. В
случаите, в които не е осигуряван достъп до имота, стойности са начислявани
служебно, но след като достъп е предоставян, е осъществявано изравняване на
потребеното количество, съобразно показанията на водомера.
Съдът кредитира изцяло изложеното от
свидетеля, като счита поднесената от него информация за обективна, логически
последователна и непротиворечаща на останалия, приобщен по делото
доказателствен материал.
Съобразно гореизложеното, то не е налице
съмнение, че в процесния недвижим имот е налице монтирано измервателно
средство. Доколкото в обекта е поставен водомер, то количеството доставена вода
се измерва съобразно показанията на техническото средство. Ответниците не са
оспорили представените от ищеца извлечения от фактури за доставена питейна вода
и отведена канална вода, поради което съдът приема за меродавни отразените в
тях стойности. Нужно е да се акцентира върху факта и че ответникът М., дори
признава претендираните от ищцовото дружество стойности .
Предвид гореизложеното, съдът приема, че
исковете на ищеца са доказани по основание.
Досежно
размера на исковите претенции: в
периода 12.07.2018г.- 13.11.2019г., съобразно представените от ищеца документи,
дължимата сума за предоставената услуга по доставка на питейна вода и отвеждане
на канална вода е в размер на 748, 70 лв.
Върху сумата за главница се дължи мораторна
лихва, която за периода 30.09.2018г.- 31.10.2019г. възлиза на сума в размер от 30,
92 лв., както и законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК в съда / 05.12.2019г./ до окончателното й погашение.
Съдът счита за нужно да посочи, че
доколкото конституираните в хода на процеса ответници са универсални
правоприемници на първоначалния ответник С.В.М., то те отговарят за
горепосочените суми съобразно наследствените си квоти, а именно за по ½
част от тях. Следва да се посочи и че не е налице пречка от материалноправно
естество, макар и имотът да е съсобствен, само един или част от съсобствениците
да заплатят на ищцовото дружество цялата дължима сума за доставена питейна вода
и отведена канална вода. В рамките на настоящото производство, съдът не
обследва каква е конкретната квота на всеки един от съсобствениците, като
същите биха могли да уредят отношенията си впоследствие, съобразно нормата на
чл. 30, ал. 3 Закон за собствеността.
Предвид изложеното, предявените искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК , вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр.
чл. 198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД следва да бъдат уважени, като бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ответниците, в
качеството им на универсални правоприемници на починалата в хода на процеса С.В.М.,
дължат на ищеца по ½ част от
следните суми: сумата от 748, 70 лв., представляваща неплатени
задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 12.07.2018
г. до 13.11.2019 г. за обект, находящ се в гр. *****, ул. *****“ № *****, както
и мораторна лихва в размер на 30, 92 лв.
за периода 30.09.2018г. – 31.10.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 05.12.2019г.,
до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ****/ 13.12.2019г., по
ч.гр.д. № 19804/ 19г., по описа на РС- Пловдив, XXII- ри гр. с-в.
По
разноските:
При този изход на спора, на основание
чл. 78 ал. 1 ГПК ищецът има право да бъде възмезден за сторените разноски в
исковото и заповедното производство, които възлизат на сума в общ размер от 250
лв. ( 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за исковия процес, 75 лв. –
държавна такса за исковото производство, 25 лв. – държавна такса за заповедното
производство и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение в рамките на заповедното
производство ).
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К.Ю.М., ЕГН ********** и Р.Й.М.,
ЕГН **********, в качеството си на универсални правоприемници на починалата в
хода на процеса С.В.М., ЕГН ********** дължат
на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД- гр. Пловдив, ЕИК: *********,
на основание чл. 422, ал. 1 ГПК , вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 203, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите
и чл. 86 ЗЗД по ½ част от следните суми: сумата от 748, 70 лв., представляваща неплатени
задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 12.07.2018
г. до 13.11.2019 г. за обект, находящ се в гр. *****, ул. *****“ № *****,
мораторна лихва в размер на 30, 92 лв.
за периода 30.09.2018г. – 31.10.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 05.12.2019г., до окончателното изплащане на вземането, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ****/ 13.12.2019г., по ч.гр.д. № 19804/ 19г., по описа на РС- Пловдив, XXII- ри гр. с-в.
ОСЪЖДА
К.Ю.М., ЕГН ********** и Р.Й.М., ЕГН ********** да заплатят на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД- гр. Пловдив,
ЕИК: ********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер от 250 лв., представляваща сторени
разноски в рамките на исковия процес и заповедното производство по ч.гр.д. №
19804/ 19г., по описа на РС- Пловдив, XXII- ри
гр. с-в.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд- Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Николай
Голчев
Вярно с оригинала!
КЯ