Решение по дело №78/2020 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 260027
Дата: 2 декември 2022 г.
Съдия: Христина Запрянова Жисова
Дело: 20205640700078
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 21 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

02.12.2022 година, гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Хасковският районен съд

На втори ноември през две хиляди двадесет и втора година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                                       СЪДИЯ : Христина Жисова

                                                                         

Секретар: Милена Борисова

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията Административно дело номер 78 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. §19 ал.1 от ПЗР към ЗИДАПК вр. § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ вр. чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ.

Образувано е по повод жалба на В.В.К. против Заповед № 842/18.05.2020 г. на Кмета на Община Хасково, с която е наредено да бъде възстановено правото на собственост при условията на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на В. Т. Т., И. И. Т. и Т. Д., върху новообразуван имот за ж.р. „Кенана“, землище на гр. Хасково, одобрен със заповед № ДС-28-2 от 26.06.2019 г. на Областния управител на област Хасково, с идентификатор 77195.701.629 с площ 653 кв.м. при граници: имот 77195.701.469 - улица, 77195.701.482 - жилищна територия, 77195.701.453 - жилищна територия, 77195.701.454 - жилищна територия. Иска се отмяна на атакуваната заповед като нищожна или незаконосъобразна.

Жалбоподателката твърди, че е собственик на ПИ с идентификатор 77195.701.483 по КККР на гр. Хасково, който имот придобил по силата на договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот, вписан в СВп Хасково на 13.06.2007 г. под № 2, том 5.

Със заповед № 842/18.05.2020г., Кметът на Община Хасково наредил да бъде възстановено правото на собственост при условията на §4б ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на В. Т. Т., наследниците на И. И. Т. и наследниците на Т. Д., върху новообразуван имот за ж.р. „Кенана“, землището на гр. Хасково, одобрен със заповед № ДС-28-2 от 26.06.2019 г. на Областния управител на област Хасково, с идентификатор 77195.701.629 ж. р. „Кенана“, землището на гр. Хасково с площ 653 кв.м. при граници: имот 77195.701.469 - улица, 77195.701.482 - жилищна територия, 77195.701.453 - жилищна територия, 77195.701.454 - жилищна територия.

Според жалбоподателката Заповед № 842/18.05.2020г на Кмета на Община Хасково засягала правата й на собственост върху ПИ с идентификатор 77195.701.483, тъй като в голямата си част, имотът предмет на заповедта и имотът предмет на документа за собственост, съвпадали, поради което бил налице правен интерес да обжалва същата (въпреки, че не получила съобщение за издаването й), като я счита за нищожна и незаконосъобразна, по следните съображения:

Заповедта била издадена на осн. § 4к ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ, вр. чл. 4б ал. 1 изр. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за ж.р. Кенана, одобрен от Областния управител на област Хасково, решение по чл. 14, ал. 1 т. 3 ЗСПЗЗ. Посочените текстове от различни нормативни актове, определяли според административния орган правното основание за издаване на заповедта. В нея обаче липсвали фактическите основания за издаване на административния акт, които задължително следвало да бъдат посочени, с оглед чл. 50,  ал. 2 т. 4 АПК, както по отношение на новообразувания имот, така и по отношение на построените в имота сгради. Липсата на фактически основания за издаване на оспорваната заповед, водело до постановяването й в нарушение на материалния закон, което обосновавало нейната отмяна.

Оспорваната заповед била нищожна, поради това, че имотът, върху който Кметът на Общината наредил да бъде възстановено правото на собственост на наследниците на В. Т. Т., наследниците на И. И. Т. и наследниците на Т. Д., не попадал в разпоредбите на § 4 и сл. от ПЗР ЗСПЗЗ, тъй като не бил земеделска земя, предоставена на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. Наследодателите на жалбоподателката били признати за собственици на недвижимия имот с нот. акт № 73, том 3, дело 738/1976 г. и имотът не бил предоставян с някакъв акт на органа посочен в § 4 ПЗР ЗСПЗЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 18 т. 1 б. „г" ППЗСПЗЗ, Кметът на общината в срок до шест месеца от влизането в сила на ЗСПЗЗ следвало да предостави на общинската служба по земеделие наличните данни за настъпили изменения в земеделските земи по землища, които включвали и земи, предоставени за ползване на основание на нормативните актове, посочени в § 4 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ. Данни, че процесният имот бил включен в §4 ПЗР ЗСПЗЗ не били предоставени, защото този имот не бил предмет на предоставяне с актовете по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ. С оглед на това, одобрения от Областния управител на област Хасково със заповед № ДС-28-2 от 26.06.2019 г. план на новообразуваните имоти за ж.р. Кенана, землището на гр. Хасково, в частта на ПИ 77195.701.629, се явявал нищожен, поради пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма ( §4к ал. 6 ПЗР ЗСПЗЗ, вр. § 4 ПЗР ЗСПЗЗ) и като лишена от законово основание. Нищожна се явявала и оспорваната заповед, тъй като за нея също не били налице предпоставките на закона за издаването й от Кмета на Община Хасково. Такова правомощие Кметът на Общината имал само в случаите, когато имотът представлявал земеделска земя по смисъла на § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, а настоящия случай не бил такъв.

Оспорваната заповед, респ. одобрения от Областния управител на област Хасково със заповед № ДС-28-2 от 26.06.2019 г. план на новообразуваните имоти за ж.р. Кенана, землището на гр. Хасково, в частта на ПИ 77195.701.629, се явявали нищожни, поради липса на предмет. Предмет на оспорваната заповед, респ. одобрения от Областния управител на област Хасково със заповед № ДС-28-2 от 26.06.2019 г. план на новообразуваните имоти за ж.р. Кенана, землището на гр. Хасково бил поземлен имот 77195.701.629. Този имот в частта на 558 кв.м. съвпадал с имот с идентификатор 77195.701.483 по КККР и предходен имот 341, който от 2006 г. бил включен в регулацията на гр. Хасково. Този факт, се установявал и от диспозитивната част на оспорената заповед. Разпоредбата на § 4к ал. 7, която препращала към § 4, свързан с § 4б ПЗР ЗСПЗЗ, уреждал възстановяване право на собственост с акт на Кмета на общината, върху незастроени земеделски земи, върху които било предоставено право на ползване съгласно актовете, посочени в § 4. Към датата на одобряване на плана от Областния управител - 26.06.2019 г. и към датата на издаване на оспорваната заповед, поземлен имот 77195.701.629 (77195.701.483) не бил земеделска земя, а бил включен в строителните граници на гр. Хасково (урбанизирана територия). С оглед на това оспорваната заповед и одобрения план на ноообразуваните имоти в частта на ПИ 77195.701.629 (с дата 26.06.2019 г.) били нищожни, тъй като с нея Кмета на общината, респ. Областния управител се произнасяли по отношение на имот, който не съществувал като земеделска земя.

Оспорваната заповед била и незаконосъобразна, защото ПИ 77195.701.629 (77195.701.483) не бил идентичен със земеделската земя, собствена на В. Т. Т., И. И. Т. и Т. Д., поради което за техните наследници не било налице законово основание за възстановяване на собствеността върху този имот. Този факт се установявал и от регистъра на новообразуваните имоти към одобрения през 2019 г. план, където срещу имот 77195.701.629 в графата „данни за собственика" били записани имената на други собственици. Оспорваната заповед обаче възстановявала правото на собственост върху процесния имот само на наследниците на В. Т. Т., наследниците на И. И. Т. и наследниците на Т. Д..

Въз основа на изложените съображения, жалбоподателката иска от съда да бъде отменена Заповед № 842/18.05.2020 г., с която Кметът на Община Хасково е наредил да бъде възстановено правото на собственост при условията на §4б ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на В. Т. Т., И. И. Т. и Т. Д., върху новообразуван имот за ж.р. „Кенана“, землище на гр. Хасково, одобрен със заповед № ДС-28-2 от 26.06.2019 г. на Областния управител на област Хасково, с идентификатор 77195.701.629 с площ 653 кв.м. при граници: имот 77195.701.469 - улица, 77195.701.482 - жилищна територия, 77195.701.453 - жилищна територия, 77195.701.454 - жилищна територия, като нищожна или незаконосъобразна.

Претендират се и направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и с процесуален представител в лицето на адв. М. Г. от АК Хасково. Поддържа всички изложени в жалбата съображения, молят същата да бъде уважена като излага допълнителни аргументи в писмени бележки.

Ответникът оспорва жалбата, в това число и като недопустима. Счита, че издаденият административен акт е правилен и законосъобразен.

Заинтересованата страна И.М.П. оспорва изцяло жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Счита, че обжалваната заповед отговаря на изискванията на чл. 146 от АПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от Заповед № 842/18.05.2020г. на Кмета на Община Хасково, същата е издадена на основание §4к, ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ във връзка с §4б, ал.1, изр. първо от ПЗРЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за ж.р.“Кенана“, землище гр.Хасково, одобрен със Заповед № ДС-28-2/28.06.2019г. на областния управител на Област Хасково, решение по чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ № 36-51/01.04.1998г. на ОСЗГ по заявление № 51180 по чл.11 от ЗСПЗЗ и скици № 4206/27.02.2020г., № 4207/27.02.2020г., № 4208/27.02.2020г., № 4209/27.02.2020г. и № 4210/27.02.2020г. Със същата се възстановява правото на собственост при условията на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на В. Т. Т., И. И. Т. и Т. Д. върху общо пет новобразувани имоти в строителни граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с решение № 67/29.02.200г. на Общински съвет Хасково в това число и с идентификатор 77195.701.629, ж.р.“Кенана“, землище гр.Хасково, с площ 653 кв. м. при граници и съседи: 77195.701.469 - улица, 77195.701.482 - жилищна територия, 77195.701.453 - жилищна територия, 77195.701.454 - жилищна територия.

В тази връзка като писмено доказателство е прието и Решение № 67 по Протокол № 6 от 29.02.2000г. на Общински съвет Хасково, с което на основание чл.105, ал.3 от ППЗТСУ е одобрен околовръстен полигон на земите по ал.2 §4 от ЗСПЗЗ като селищно образувание „Кекличево стопанство“, както и околовръстния полигон на земите по ал.3, §4 от ЗСПЗЗ като в строителните граници на гр.Хасково, се включат зоните „Кенана“, „Куба“, „Орфей“, „Изгрев“ и „Каменец“.

Заповед № ДС-28-2 от 28.06.2019г. на Областния управител на област Хасково, се сочи за издадена на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, чл. 32, ал. 1 от Закона за администрацията и въз основа на представената документация, съгласно т. 3.8. на заповед № РД-46-494 от 22.08.2003г. на МРРБ /за определяне на технически изисквания и условия за контрол към сроковете по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ/. Със същата е одобрен ПНИ в М 1:1000 на жилищен район „Кенана“ в землището на град Хасково, община Хасково, приет от комисията по чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. Тази заповед е обнародвана в Държавен вестник бр. 55/12.07.2019г., като по отношение на процесния ПИ не е била обжалвана и е влязла в сила на 26.07.2019 г., според предоставените за това данни от Областния управител на област Хасково.

По делото е представена и цитираната в обжалваната заповед – скица № 4206 от 27.02.2020 г. на процесния новообразуван имот с идентификатор 77195.701.629 по план на новообразуваните имоти на ж.р. „Кенана“, гр. Хасково, одобрен със Заповед № ДС-28-2/28.06.2019 г. на Областен управител на област Хасково. Като собственици в скицата са посочени наследниците на В. Т. Т., И. И. Т. и Т. Д..

Установи се категорично, въпреки оспорването от страна на жалбоподателката, че заинтересованата страна И.М.П. е единствен наследник на В. Т. Т., И. И. Т. и Т. Д., за което са представени по делото поредица от удостоверения за наследници, вкл. и удостоверение за наследници № 2756 от 25.05.1992г. на Община Хасково, удостоверение за наследници № 2011/05.09.1991г. на Общински народен съвет – гр. Хасково, удостоверение за наследници № 275 от 27.02.1987г. на Общински народен съвет – гр. Хасково, удостоверение за наследници № 2747 от 25.05.1992г. на Община Хасково, удостоверение за наследници № 02480 от 22.12.1976г. на Ленинския районен народен съвет, удостоверение за наследници с изх. № 0995 от 17.08.2020г. на Община Хасково, удостоверение за наследници с изх. № 0996 от 17.08.2020г. на Община Хасково, Удостоверение за наследници с изх. № СЛУЖЕБНО-381/26.06.2020 г. за В. Т. Т. и Удостоверение за наследници с изх. № СЛУЖЕБНО-382/26.06.2020 г. за И. И. Т.. От същите, а и от представените препис – извлечения от акт за смърт се установява, че Т. Д. е роден през 1860 г. и е починал на 25.06.1905 г., че В. Т. Т. е негов син – роден на *** г. и починал на 21.01.1967 г., а И. И. Т. е съпруга на В. Т. Т. и е родена на *** г.  починала на **.**.**** г. Единствен техен наследник е синът им М. В. Т., роден на *** г. и починал на **.**.**** г. – баща на И.М.П.. Видно от известие за доставяне тя е била уведомена за процесната заповед на 25.09.2020 г.

От представената извадка от Регистъра на новообразуваните имоти по §4 ПЗРЗСПЗЗ на ж.р.“Кенана“ за процесния имот се установява, че в новообразувания имот с № 77195.701.629 с площ 653 кв.м. се включва и имот с идентификатор 77195.701.483 с площ 558 кв. м. като имот, предоставен на ползвател преди 1990 г. или имот я границите на стария имот със стар № 341 по кадастралния план, одобрен със заповед № 969 от 1988 г. към месец ноември 2018 г. Като правоимащ стар собственик или собственик към датата на приемане на помощния план са посочени Т. Д., В. Т. Т. и И. И. Т., без данни за акт за собственост към датата на приемане на помощния план, за удостоверение за ползване, издадено преди 1990 г., и за заповед на кмета по § 62, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и платежен документ; с посочени данни от решението по чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ за стария имот /№ по заявление 51180, с име на стария собственик Т. Д., В. Т. Т. и И. И. Т., решение на ПК/ОСЗ и пореден № по решението на ПК/ОСЗ – 36-51 от 01.04.98г. и 1.2, номер по помощен план – 17 и площ по помощен план 25 400 кв.м.

От приобщените като писмени доказателства по делото извадка от разписния лист за м. „Кенана“ относно имот с пл. № 341 към кадастралния план от 1998 г. и от помощния план, касаещ имот с идентификатор 77195.701.629 се установява, че за имота със стар пл. № 341 е вписана В.В. Л. и Б. Д. Б. за имот № 341А, а също така и че процесният имот попада и в имот на стар собственик № 18.

Относно процесния имот са приети като писмени доказателства и представени по делото от ОСЗ Хасково решение /дубликат/ № 36-51 от 01.04.1998г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на град Хасково на наследниците на В. Т. Т., И. И. Т. и Т. Д., на Поземлена комисия – Хасково по Заявление вх.№ 51180 от 06.09.1991г. от М. В. Т., според което е признато право на собственост на посочените лица в съществуващи, възстановими стари реални граници на следните имоти: нива от 21.000 дка, находящ се в терен по §4 на гр.Хасково, в местността Кенана, установен с нотариален акт; нива от 21.000 дка, находящ се в терен по §4 на гр.Хасково, в местността Кенана, установен с нотариален акт и нива от 1.000 дка, находящ се в терен по §4 на гр.Хасково, в местността Кенана, установен с нотариален акт.

Посочено е, че това възстановяване ще се извърши при условията на чл.28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл.28 ал.9 ППЗСПЗЗ.

Според писмо с вх. рег. № 270025 от 08.10.2021 г. на ОСЗ Хасково, решенията и протоколите с подписи на членовете на комисията в ОСЗ са издадени в един оригинал и са връчени на наследниците по преписката като след това се издават дубликати на тези решения като от специализиран програмен продукт „Фарма 3“ може да бъде изготвен единствено дубликат на решение № 36-51 от 01.04.1998г., заместващ оригинала при необходимост.

За удостоверяване правото си на собственост върху процесния недвижим имот от страна на жалбоподателката са представени Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 1083, том VII, рег. № 5904, дело № 865 от 07.09.2006 г. на Нотариус с рег. № 081 на НК Х. К., вписан с вх. рег. № 5984/08.09.2006 г., акт № 177, том XVII, дело № 4647 и договор за доброволна делба на недвижим имот № 714, том IV, рег. № 4588, дело 601 от 2007г. от 13.06.2007 г., вписан в СВ с вх. рег. № 3849, акт № 5, том 2.

Видно от първия от тях, В.В.К. е призната за собственик по давностно владение на 560/1560 ид. части от неурегулиран поземлен имот целия с площ 1560 кв. м. с пл. № 341, заснет по кадастралния план на м. „Кенана“, Хасковско землище, одобрен със заповед № 969/1988г при граници: път и имоти с пл. №№ 340, 339, 343 и 342, а според втория в нейн дял е поставен и тя става единствен собственик на ПИ с идентификатор 77195.701.483 по кадастрална карта на град Хасково, одобрена със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на изпълнителния директор на АК Хасково, находящ се в м. „Кенана“, Хасковско землище с площ 558 кв.м.

По делото съдът назначи и изслуша заключение на вещо лице, което възприема изцяло като компетентно и обективно изготвено. От същото се установява, че имот с идентификатор 77195.701.629 по ПНИ се припокрива изцяло с имот с идентификатор 77195.701.483 и с част от имот с идентификатор 77195.701.456 по КККР на гр.Хасково. Освен това имот № 77195.701.629 попада в границите на имота, възстановен на наследниците на Т. Д., В. Т. Т. и И. И. Т., припокрива се с части от имоти на бивши собственици с № 17 и № 18 и имоти 341 и 343 по помощния план, описани и в анкетната карта. Освен това заключението на вещото лице е, че описанието на имота в Заповед № 842/18.05.2020г. на Кмета на Община Хасково съответства на отразяването в приетия със Заповед № ДС-28-2 от 28.06.2019г. на Областния управител на област Хасково план на новообразуваните имоти /ПНИ/.

При така установената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт, съдът достига до следните правни изводи:

Преди всичко, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена от надлежно активно легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорване на акта, противно на становището на ответника. Релевирани са и основания, касаещи нищожност на административния акт, поради което жалбата не е ограничена във времето - аргумент от чл. 149, ал. 5 АПК. Насочена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, с който пряко и непосредствено се засяга законен интерес на жалбоподателя и който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, а доколкото не е било съобщено на жалбоподателя за издаването му, следва да се приеме, че е спазен и преклузивният срок за оспорване, установен в чл.149, ал.1 АПК. Следователно жалбата е допустима.

Разгледана по същество обаче, същата е неоснователна по следните съображения:

На първо място следва да се посочи, че в закона не са формулирани изрично основанията за нищожност на административните актове, като в теорията и съдебната практика последователно се застъпва становището, че такива са посочените в чл. 146 АПК основания за незаконосъобразност (когато е издаден от некомпетентен орган или извън пределите на компетентността на надлежния орган, когато е издаден във форма, различна от нормативно определената или е издаден по несъответен ред). Нарушенията обаче следва да са толкова съществени, че съществуването на административния акт в правната действителност е нетърпимо. Преценката за нищожност се извършва за всеки отделен случай в зависимост от степента на допуснатото правонарушение. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Съдебната практика приема освен това, че основанията за нищожност са само тези по чл.146 т.1 и т.2 АПК, а основанията по т.3 и т.4 обосновават незаконосъобразност на индивидуалния административен акт /в този смисъл решение № 5924/25.04.2012г. по адм. д. № 9418/2011 г. на ВАС, I отд./. Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност само, ако са толкова сериозни, че нарушението е довело до липса на волеизявление (например - поради липса на кворум). Според правната теория нарушението на административнопроизводствените правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта; когато, ако не беше допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос.

В случая, съдът приема, че оспорваният акт е издаден от компетентен орган. Жалбоподателят оспорва Заповед на Кмета на община Хасково, с която е наредено да бъде възстановено правото на собственост при условията на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на В. Т. Т., И. И. Т. и Т. Д. вкл. и върху недвижим имот, представляващ новообразуван имот в строителни граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с решение № 67 от 29.02.2000г. на Общински съвет Хасково с идентификатор 77195.701.629, ж.р.“Кенана“, землище гр.Хасково, с площ 653 кв. м. при граници и съседи: 77195.701.469 - улица, 77195.701.482 - жилищна територия, 77195.701.453 - жилищна територия, 77195.701.454 - жилищна територия. Съгласно § 4к, ал. 7 ПЗРЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ за възстановяването, съответно за придобиването, на правото на собственост върху всеки от новообразуваните имоти се издава заповед от кмета на общината. В настоящия случай обжалваният административен акт е за възстановяване на право на собственост и е издаден от кмета на общината по местонахождение на имота, следователно оспореният административен акт е издаден от материално и териториално компетентния орган.

Оспорваният акт е съставен и в законоустановената писмена форма, като съдържа всички реквизити, отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК, включително и на тези предвидени в чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ, а именно посочени са номер на имота от ПНИ, местоположението, размера, границите, съседите, наличието на сгради, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях, а и към заповедта е издадена скица № 4206/27.02.2020 г.

Тук е мястото да се посочи, че възражението на жалбоподателя за немотивираност на  административния акт му поради липса на посочване на фактическите и правните основания за издаването му е неоснователно и необосновано. Видно от съдържанието на процесната заповед във връзка с правните и фактическия основания, служещи като причина за издаването и, следва да се посочи, че Заповедта е издадена на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ във връзка с § 4б, ал. 1, изр. първо от ПРЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за ж.р. „Кенана“, землище гр. Хасково, решение по чл. 14, ал. 1, т.3 от ЗСПЗЗ № 36-51 от 01.04.1998 г. на ОСЗГ по заявление № 51180 по чл. 11 от ЗСПЗЗ и скица № 4206 от 27.02.2020г. Тоест основание и положителна предпоставка за издаването на заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е наличието на влязъл в сила ПНИ. В производството не се твърди от жалбоподателя да е обжалвал ПНИ в частта досежно процесния имот. Освен, че това обстоятелство не е спорно между страните, то се установява и от събраните по делото писмени доказателства – съгласно писмото на Областния управител на област Хасково със заповед № ДС-28-2 от 28.06.2019г. на областния управител на област Хасково е одобрен плана за новообразуваните имоти на земи по § 4 и следващите от ЗСП на ж.р. „Кенана“ гр. Хасково, обнародвана в Държавен вестник брой 55 от 12.07.2019г., като по отношение на поземлен имот с идентификатор 77195.701.483 в законоустановения срок не е подадена жалба и заповедта е влязла в сила на 26.07.2019 г.

Точно защото заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ се издава въз основа на влязъл в сила ПНИ, предметът на съдебния контрол при обжалването й е сведен до съответствието на влезлия в сила ПНИ и дали са спазени изискванията за местоположението, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. В този смисъл е и установилата се като трайна съдебна практика на върховната инстанция по този вид дела и обективирана в решение № 17183 от 27.12.2011г., постановено по адм.д. № 11210 по описа за 2010г. на ВАС, IV отд., решение № 46 от 04.01.2008г., постановено по адм.д. № 9333 по описа за 2007г. на ВАС, IV отд., решение № 3090 от 01.03.2012г., постановено по адм.д. № 7585 по описа за 2011г. на ВАС, IV отд. и решение № 17039 от 22.12.2011г., постановено по адм.д. № 11334 по описа за 2010г. на ВАС, IV отд.

Доколкото в настоящия случай жалбоподателката не е оспорила плана на новообразуваните имоти, с който процесният имот е отреден и записан в регистъра към него на наследниците на В. Т. Т., Т. Д. и И. И. Т. в съответствие с § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, кметът на община Хасково е бил задължен да издаде заповед за възстановяване на собствеността именно въз основа на на влезлия в сила план. При условията на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ кметът на съответната община действа при условията на обвързана компетентност.

Всъщност заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ отразява правата на собствениците според ПНИ – съдържанието й следва да съответства на отбелязванията в този план и това съответствие е предмет по съществото на настоящия спор за законосъобразността й, респ. за нищожността й. Видно от събраните по делото доказателства и най-вече от данните от регистъра на новообразуваните имоти по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за ж.р. „Кенана“, гр. Хасково, както и от заключението на назначената експертиза с процесната заповед правилно и без каквото и да е било различие от ПНИ е индивидуализиран имотът, предмет на възстановяване. След като оспорваната заповед има идентично съдържание със записванията в ПНИ и регистъра към него, тя трябва да се цени като правилна и законосъобразна.

Във връзка с позоваването от страна на жалбоподателя на наличие на основания за нищожност на ПНИ, то следва да се уточни, че в настоящото производство не може да се упражни инцидентен контрол върху валидността на заповедта на Областния управител, с която е одобрен ПНИ, с оглед изричната разпоредба на чл. 149, ал. 5 АПК. В този смисъл е и трайната съдебна практика, обективирана в Решение № 6052/30.04.2013 г. по адм. д. № 7888/ 2012 г. на ВАС, III о., Решение № 14454/ 05.11.2013 г. по адм. д. № 7659/2013 г. на ВАС, VII о. и др. 

Останалите възражения против законосъобразността, съответно нищожността на оспорвания административен акт по съществото си са свързани с процедурата по изготвяне и приемане на ПНИ, но жалбоподателката като заинтересована страна и лице, легитимиращо се като собственик на процесния недвижим имот, е имала правен интерес и възможност да обжалва ПНИ, като доказателства, че това е сторено не са ангажирани по делото. Именно в производството по обжалване на ПНИ е следвало да направи и възраженията, които навежда в настоящото производство.

По отношение на възраженията, развити от жалбоподателя едва в хода на устните състезания, в депозирани писмени бележки касаещи  представения по делото дубликат на решение №  36-51 от 01.04.1998г. на Поземлена комисия Хасково следва да се уточни, че посоченото решение е представено официално включително и от административния орган – Общинска служба „Земеделие“ Хасково и представлява копие - дубликат на издаденото от Поземлената комисия оригинално решение, което е било връчено на заявителя. Жалбоподателката не е ангажирала доказателства, от които да се направи извод, че оригиналът на възстановителното решение не е съдържал подписите на неговите издатели, а след като оригиналът е бил предаден на лицето, ползващо се от решението, в административния орган може да остане единствено екземпляр на решението, което не носи подписи на издателите му. Особено в случая, в който издадените вече от Поземлените комисии решения са систематизирани в база данни, в които съществуват като електронни документи на магнитен носител, а не като такива на хартиен носител, няма как да и да бъдат издадени преписи от  административните актове, носещи подписите на издателите им. Следва да се отбележи още, че решението на органа на поземлената собственост във вида, в който е представено като официално заверен от ОЗС Хасково препис, представлява официален документ по смисъла на чл. 179 ал. 2, вр. ал. 1 ГПК. В този случай и на основание чл. 193 ал. 2 ГПК страната, която го оспорва, следва да представи доказателства, че документът е неистински, а както бе посочено вече доказателства, от които да се направи такъв категоричен извод, не са ангажирани.

Основните всъщност твърдения на жалбоподателя са свързани с довода за притежание на правото на собственост върху процесния имот или на част от него въз основа на друг титул за собственост. Следователно е налице спор за материално право. В настоящото производство обаче е недопустимо разрешаването на такъв спор между субекта, комуто е възстановено правото на собственост по § 4к, ал. 7 ПЗРЗСПЗЗ и трето лице, което заявява самостоятелни права върху същия имот. Възникналият правен спор по аргумент от чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ подлежи на разрешаване по реда на исковото производство. Разрешаването на този спор, съгласно § 4к ал.8 т.1 ПЗРЗСПЗЗ, може да бъде основание за изменение на влезлия в сила ПНИ. 

С оглед всичко изложено по-горе, съдът намира, че направеното оспорване на процесния административен акт следва да бъде отхвърлено. Обжалваната заповед на Кмета на община Хасково е правилна и законосъобразна, тъй като е издадена при спазване на законовите изисквания, в предвидената форма, с необходимото съдържание и от компетентния административен орган. Същата съответства на влезлия в сила ПНИ и са спазени изискванията за местоположението, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях, респ. не страда от пороци, обосноваващи нейната нищожност.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, следва да бъде уважено своевременно направеното искане на ответника за разноски, като жалбоподателят бъде осъден да му заплати сумата 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и предвид конкретиката на спора.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.В.К., ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес:*** – адв. М. Г. от АК Хасково против Заповед № 842/18.05.2020 г. на Кмета на Община Хасково, в частта й, с която е наредено да бъде възстановено правото на собственост при условията на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на В. Т. Т., И. И. Т. и Т. Д., върху новообразуван имот за ж.р. „Кенана“, землище на гр. Хасково, одобрен със заповед № ДС-28-2 от 26.06.2019 г. на Областния управител на област Хасково, с идентификатор 77195.701.629 с площ 653 кв.м. при граници: имот 77195.701.469 - улица, 77195.701.482 - жилищна територия, 77195.701.453 - жилищна територия, 77195.701.454 - жилищна територия.

ОСЪЖДА В.В.К., ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес:*** – адв. М. Г. от АК Хасково, да заплати на Община Хасково, адрес: гр. Хасково, пл. „Общински” № 1, сумата 100,00 лв., представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 АПК.

 

 

СЪДИЯ : /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: М. С.