ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 66
гр. Пловдив, 23.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Станислав П. Г.
Членове:С. Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно частно
гражданско дело № 20235000500094 по описа за 2023 година
Производство е по чл. 274 и сл. ГПК.
Делото е образувано по частна жалба вх.№248/04.01.2023г. от К. А. Т. -
лично и в качеството на пълномощник на М. И. Т., против Определение №
2940/20.12.2022г. по в.г.д. № 2941/2022г. по описа О.С.-П., с което се оставя
без разглеждане оставя без разглеждане жалба с входящ №29615/11.11.2022 г.
по описа на регистратурата на О.С.П. (вх. №7856/23.09.2022 г. на ЧСИ М.О.),
подадена от К. А. Т. - лично и в качеството на пълномощник на М. И. Т. и се
прекратява производството по делото. В жалбата се поддържа, че
обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, за което са
изложени конкретни съображения. Иска се да се отмени същото, като
настоящата инстанция се произнесе по съществото на спора.
По жалбата са подадени в срок отговор от С. Д. – лично и в качеството
му на ЕТ“В.-С. Д.“, както и отговор от Д. И. К. и К. С. К., с които се взема
становище за основателност на същата, като се иска да се отмени
обжалваното определение.
Пловдивският апелативен съд намира, че частната жалба е
процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от легитимирана
страна и срещу подлежащ на обжалване акт на окръжния съд. По
същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:
1
От материалите по делото и приложеното изп. дело №**/****г. на ЧСИ
М. О. е видно, че жалбоподателите са били длъжници по посоченото изп.
дело, но производството изп. производство спрямо тях е прекратено с
постановление на ЧСИ от 08.06.2022г., на основание чл.433, ал.1, т.7 ГПК,
поради представяне на влязло в сила Решение №89/30.09.2020г. по гр.дело
№3827/2019г. по описа на ВКС, IV Г.О.С, с което се признава за
установено по предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК,
несъществуването на вземане на „А.**“АД спрямо К. А. Т. и М. И. Т. в размер
на общо 90 000 евроу на основание договор за цесия от 03.12.2008 г.,
представляващо припадащата се на последните двама част от задължението
им в качеството на поръчители по договор за банков кредит от 07.03.2003 г.,
което вземане е предмет на изпълнение по изп.дело № **/**** г. по описа на
ЧСИ М. О., с рег. № *** и район на действие Окръжен съд.
Установява се, че след прекратяването на изп. производство спрямо
жалбоподателите с постановление от 08.06.2022г., от същите е подадена
молба вх. №6589/08.08.2022 г. по описа на ЧСИ О., с която е поискано те да
бъдат въведени във владение на недвижим имот - стопански двор с площ 3967
квадратни метра, находящ се в землището на с. Т., община М., с
идентификатор *****.***.***, номер по предходен план - ***, квартал **,
парцел **, при съседи - имоти с идентификатори *****.***.***,
*****.***.***, ******.***.***, *****.***.**, ведно със сградите, които
попадат в него. Въпросният имот, собственост на жалбоподателите, е
продаден на публична продан, проведена по изп.дело № **/**** г. по описа на
ЧСИ М. О. в периода 09.11.2009 г. - 09.12.2009 година, като за купувач е
обявен взискателя наддавач „А.**“ ЕАД, на което имотът е възложен с
постановление за възлагане от 27.05.2011 година, влязло в сила на
13.11.2013г., а приобретателят - взискател е въведен във владение на имота
през 2016 г.
По горепосочената молба, ЧСИ О. се е произнесла с разпореждане от
01.09.2022г., с което е отказала да насрочи обратен въвод на К. А. Т. и М. И.
Т. в горепосочения имот, поради липса на законоустановените предпоставки.
Именно това произнасяне на ЧСИ е било обжалвано пред П.О.С. от К. А. Т. и
М. И. Т., според които, същото съставлява отказ на ЧСИ да насрочи въвод във
владение в собствения им имот и да им предаде владението върху същия. По
2
подадената жалба, с атакуваното определение, окръжният съд е приел, че
същата се явява недопустима, тъй като право да се обжалва отказът на
съдебния изпълнител да извърши действие на принудително изпълнение е
предоставено единствено на взискателя (чл.435, ал.1, т.1, пр.2 ГПК), каквото
качество К. А. Т. и М. И. Т. не притежават.
Настоящата инстанция напълно споделя горният извод. С нормата на
чл.435 ГПК, законодателят е изброил изчерпателно и лимитативно
подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител и
легитимираните за това лица. В случая, К. А. Т. и М. И. Т. не са повече
длъжници по изп.дело №**/****г. по описа на ЧСИ М. О., нито имат
качеството на взискатели в производството. Ето защо, те не са легитимирани
да искат от ЧСИ предприемане на изпълнителни действия, нито да обжалват
отказът му да извърши такива. В ГПК не е уредена процедура по „обратен
въвод“ след прекратяването на изп. дело, какъвто се иска от жалбоподателите,
а нормата на чл.433, ал.3 ГПК, предвиждаща, че във всички случаи на
прекратяване на изпълнителното производство, съдебният изпълнител вдига
служебно наложените възбрани и запори незабавно, след като
постановлението за прекратяване или разпореждането за приключване влезе в
сила, доколкото е процесуална, не може да се тълкува разширително. В тази
връзка, съдът не споделя тезите в цитираната от жалбоподателите
незадължителна практика на ВКС, още повече, че същата е по дисциплинарни
производства срещу съдебни изпълнители.
В жалбата се поддържа, че молбата за „обратен въвод“ е подадена от К.
А. Т. и М. И. Т. като трети лица в хипотезата на чл.435, ал.5 ГПК. Тази
хипотеза обаче е съвсем различна от настоящата, тъй като се отнася до
случаи, когато въвод във владение на недвижим имот може да се обжалва от
трето лице, което е било във владение на имота преди предявяване на иска,
решението по който се изпълнява, каквато не е фактическата обстановка в
случая.
В заключение, апелативният съд приема, че окръжният съд е
процедирал правилно, като е оставил жалбата на К. А. Т. - лично и в
качеството на пълномощник на М. И. Т. без разглеждане и е прекратил
делото. Ето защо, частна жалба вх.№248/04.01.2023г. от К. А. Т. - лично и в
качеството на пълномощник на М. И. Т. против Определение №
3
2940/20.12.2022г. по в.г.д. № 2941/2022г. по описа О.С.-П., с което се оставя
без разглеждане оставя без разглеждане жалба с входящ №29615/11.11.2022 г.
по описа на регистратурата на О.С.П. (вх. №7856/23.09.2022 г. на ЧСИ М.О.),
подадена от К. А. Т. - лично и в качеството на пълномощник на М. И. Т. и се
прекратява производството по делото, ще се остави без уважение.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, пр.2, вр. чл.274, ал.1,
т.1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№248/04.01.2023г. от К. А.
Т. - лично и в качеството на пълномощник на М. И. Т. против Определение №
2940/20.12.2022г. по в.г.д. № 2941/2022г. по описа О.С.-П., с което се оставя
без разглеждане оставя без разглеждане жалба с входящ №29615/11.11.2022 г.
по описа на регистратурата на О.С.П. (вх. №7856/23.09.2022 г. на ЧСИ М.О.),
подадена от К. А. Т. - лично и в качеството на пълномощник на М. И. Т. и се
прекратява производството по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4