Р Е Ш Е Н И Е № 94
гр. Варна, 17.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският апелативен съд,
Гражданско отделение, в съдебно заседание на първи юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ П.
МАРИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря В. Тодорова, като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 181 по описа за 2020г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена въззивна жалба от ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, АД, гр. София, против решение № 1162/18.12.2019г., постановено по т.д. № 520 по описа за 2019г. на Окръжен съд-Варна, в частта му, с която същото е осъдено да заплати на М.Я.К. ***, сума,
представляваща разликата над 40 000 лв. до присъдената сума от 70 000лв.,
като обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от
физически травми, причинени от ПТП, настъпило на 10.08.2016г. в гр.Варна по
вина на водача на т.а.“Опел Астра Спорт Тоурер“, с рег.№ СВ 4133 ВК, който към
датата на инцидента е бил застрахован при ответника по задължителна застраховка
“Гражданска отговорност“ с полица № BG/03/116001129698, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на отказа на застрахователя да заплати обезщетение
- 20.12.2018г. до окончателното
ѝ изплащане, и сумата от 3062.50лв., представляваща деловодни
разноски. Сочи се, че решението в обжалваната му част е незаконосъобразно и
необосновано, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и на
материалния закон, поради което се претендира отмяната му в обжалваната част и
отхвърляне на иска за горницата над 40 000 лв. до присъдения размер на
обезщетението от 70 000 лв. Счита се, че уважаването на иска за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди по настоящото дело в размер на
70 000 лв. би довело до несъответствие на обезщетенията с действителния
размер на моралните вреди, несъобразяване с обществения критерий за
справедливост, както и с практиката на съдилищата в подобни случаи. Тъй като процесното
събитие е настъпило през 2016г., то размерът на присъденото обезщетение не
кореспондира с икономическата обстановка в страната през тази година и именно
дължимите лихви са механизмът, чрез който се компенсират изминалите години
между събитието и датата на постановяване на решението. Изложено е искане съдът
да се съобрази с факта, че ищецът е с придружаващи заболявания и част от тях
обуславят и сегашното му състояние, както и процеса на възстановяване.
Претендира се присъждането на разноски за двете инстанции и юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска.
В
предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна М.Я.К.,
подаден чрез адв. Ж. Г. ***, с който същата е оспорена като неоснователна.
Счита се, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът е отчел социално-икономическата обстановка и трайната съдебна практика,
както и особеностите на конкретния случай, поради което присъденото обезщетение
е справедливо. Несъстоятелни се считат твърденията на въззивника, че следвало
да се присъди обезщетение съгласно икономическата обстановка към момента на
настъпването на ПТП, тъй като се касае за жив човек, който продължава да страда
и да живее в настоящия момент и в настоящата социално-икономическа обстановка.
Претендираното по настоящото дело обезщетение е в пъти по-ниско от предвидените
от застрахователя лимити на обезщетенията за всяко застрахователно събитие при
едно пострадало лице. Сочи се, че от доказателствата по делото е установено,
както какви са били болките и страданията на ищеца, така и отражението им върху
неговата психика и тези последици ще продължават до края на неговия живот.
Цитирани са решения, постановени от ОС-Варна, с които са определени размери на
обезщетения за неимуществени вреди от загубата на близък човек. Претендира се
решението в обжалваната му част да бъде потвърдено. Изразеното в отговора
становище се поддържа в с.з. чрез процесуален представител, който в указания му
от съда срок е депозирал и писмени бележки.
Първоинстанционното решение не е обжалвано и
е влязло в сила в частите му, с което предявеният иск е бил отхвърлен за
горницата над присъдения размер на обезщетението от 70 000 лв. до
предявения размер от 80 000 лв.; в частта му, с която е отхвърлено
искането за присъждане на законна лихва върху главницата за периода от
10.08.16г. до 19.12.18г., както и в частта на присъдено обезщетение в размер на
40 000 лв.
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна
с правен интерес от обжалването на решението, при наличието на доказателства за
надлежна представителна власт, същата е редовна, поради което се явява допустима.
С оглед
релевираните от ищеца твърдения и отправеното до съда искане за осъждане на
застрахователя на делинквента да заплати обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 10.08.16г., правната квалификация на
иска е по чл. 432, ал. 1 от КЗ. Произнасянето по този иск с обжалваното
решение, налага извода за неговата допустимост.
Предметът
на спора пред въззивната инстанция е съсредоточен върху размера на присъденото
на ищеца обезщетение за неимуществени вреди. Липсва очертан чрез въззивната
жалба спор относно наличието на елементите от фактическия състав на деликта и
относно обусловената от последния отговорност на застрахователя, ангажирана въз
основа на валидно застрахователно правоотношение. Фактите, относими към горните
обстоятелства и установени от доказателствения материал по делото са следните:
С
окончателно по своя характер определение по НОХД № 2318/17г. на ВРС, ХV с-в, е
било одобрено от съда на 28.09.17г. постигнатото от представителя на
прокуратурата, частния обвинител и защитника на подсъдимия споразумение № 465, с
което подсъдимият Кирил Павлов Василев като водач на т.а.“Опел Астра Спорт
Тоурер“, с рег.№ СВ 4133 ВК, е признат за виновен за това, че на 10.08.2016г. в
гр. Варна, е нарушил правилата за движение по пътищата - на пешеходна пътека и
по непредпазливост е причинил на М.Я.К. средна телесна повреда, изразяваща се в
сгъвно счупване на тялото на втори поясен прешлен, което обусловило трайно
затруднение на движенията на снагата за 9-10 месеца и счупване на страничния /трансверзален/
израстък на първи поясен прешлен, което обусловило трайно затруднение на
движенията на снагата за 1-1.5 месеца при благоприятно протичане на
оздравителния процес, поради което му е наложено съответно наказание /така от
материалите по приложеното НОХД № 2318/17г. на ВРС, ХV с-в/.
На
осн. чл. 300 от ГПК и съобразно влязлото в сила споразумение настоящият съд
намира за установено извършването на 10.08.16г. на деянието от Кирил Павлов
Василев, неговата противоправност и вината на дееца, поради което и тези
въпроси не могат да се пререшават.
С
протоколно определение от 28.11.19г. съдът приел за безспорно и ненуждаещо се
от доказване, че към 10.08.2016г. по отношение на т.а.“Опел Астра Спорт
Тоурер“, с рег. № СВ 4133 ВК, с ответното дружество е имало сключена
застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“ по Застрахователна
полица BG/03/116001129698, действаща за периода до 13.04.17г., както и че
гореописаните травматични увреждания на ищеца са настъпили в резултат от
процесното ПТП /л. 104/.
Наличието на
валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” към датата на деянието
на собственика или ползвателя на посоченото МПС, ангажира отговорността на
ответника-застраховател, вкл. и въз основа на прекия иск на пострадалото лице,
предявен против него след като е било изпълнено изискването на чл. 380, ал. 1
от КЗ за отправяне на извънсъдебна застрахователна претенция /така от отговора
от 24.01.19г. на ответното дружество, че претенцията е заявена на 20.09.18г.,
но преписката се закрива до представянето на медицински документи, установяващи
претърпените от К. вреди – л. 37/.
Съгласно
заключението на СМЕ, изслушано пред първоинстанционния съд, което съдът
кредитира, в резултат от процесното ПТП, ищецът е претърпял компресивно
счупване на втори лумбален прешлен и счупване на страничния израстък на първи
лумбален прешлен, всяко от които са обусловили трайно затруднение на движението
на снагата за повече от 30 дни. Проведено е консервативно лечение – 30 дни постелен
режим и след това постепенно раздвижване с лумбостат. Обичайният срок е около
6-8 месеца. Понастоящем счупеният лумбален прешлен е зараснал със снишаване в
предната си част, което променя начина на натоварване на гръбначния стълб и в
комбинация на съществуващите увреждания на междепрешленните дискове и артрозни
промени в междупрешленните стави води до болки при физически натоварвания и
промяна на времето. Описаното състояние е постоянно и във време на изостряне на
оплакванията, следва да се прилагат обезболяващи лекарства, физиотерапия и
балнеолечение. Вещото лице е описало и състоянието на ищеца при прегледа,
извършен през м. 09.19г. – походката на ищеца е без накуцване и без помощно
средство; лека ригидност на паравертебралната мускулатура с болезнено
ограничени движения в поясния отдел на гръбначния стълб. Движенията в
тазобедрените стави са в пълен обем неболезнени.
От приетите по
делото медицински документи на л. 29-31 /Амбулаторен лист от 29.11.18г.,
издаден от ортопед-травматолог, Рентгенографско изследване на гръбначни
прешлени от 29.11.18г., изготвено от образен диагностик и Етапна епикриза за
периода от 29.11.17г. до 29.11.18г., изготвена от ортопед-травматолог/, се
установява, че при извършеното образно изследване на гръбначния стълб на ищеца
е констатирано, че увреждането на втори поясен прешлен и възрастовите промени –
спондилоза и остеохондроза, предразполагат към чести болки в поясната област
при физически усилия и промяна на времето. Предписанията са за прием на
медикаменти, ползване на обезболяващ гел, както и спане на твърдо легло.
От показанията на
разпитания като свидетел първи братовчед на ищеца - Божидар Г.К. /които съдът
преценява с оглед неговата евентуална заинтересованост в полза на своя
родственик на осн. чл. 172 от ГПК/, се установява, че именно от ищеца е научил за претърпяното от
него ПТП, от което е получил телесни увреждания на гръбначния стълб. Свидетелят констатирал, че след инцидента ищецът
е станал по-трудно подвижен и най-вече психически травмиран от това, че
последствията могат да се проявят по-късно, тъй като няма категорична прогноза
за излекуването им. Сочи още, че ищецът се оплаква от болки в прешлените на
гръбначния стълб.
Свидетелят Камен
Стойков Янков излага, че след инцидента ищецът се залежал доста продължително
време – 3-4 месеца. Трудно и бавно е излизал, а през първите месеци е бил на
легло. След ПТП-то е настъпила промяна в походката на ищеца, като понастоящем
той се движи по-тежко. Преди катастрофата ищецът е бил по-жизнен, а сега малко
му е паднал духът – не е вече същият човек. Психически му е било тежко, а освен
това е изпитвал и болки. Понастоящем ищецът е по-добре и излиза, макар и рядко
като участва в кратки разходки със своите приятели.
От изслушаното
пред първоинстанционния съд заключение на назначената СПЕ се установява, че прекарания
от ищеца инцидент на 10.08.16г. и претърпяната от него телесна повреда, са
довели до реакция на стрес и разстройство в адаптацията му, като водещи са били
симптомите на тревожност и страх /фобия/ при попадане в подобни ситуации. С
физическото възстановяване в рамките на 6-8 месеца психическото състояние на
ищеца се подобрило, като данните от актуалния психичен статус показват
остатъчна вътрешна напрегнатост, склонност към тревожност, страх от пресичане
на улици като изолирани, специфични фобийни изживявания в ситуации, напомнящи
прекарания инцидент. Към настоящия момент състоянието му отговаря на критериите
за диагноза “Други фобийни тревожни разстройства“. Симптомите могат да
персистират с години, предвид и намалените от късната възраст адаптационни
възможности на ищеца, като възстановителният период би могъл да бъде съкратен
при провеждане на поведенческа психотерапия.
С оглед на всичко това, изхождайки от възрастта на ищеца към датата на
инцидента /на 75 години/, вида и интензитета на претърпените болки и страдания
за един продължителен период от време /30 дни изцяло на легло и още около 7
месеца възстановителен период/, вкл. и преживения стрес от произшествието,
който е преминал в тревожно разстройство /като последното може да персистира с
години предвид намалените адаптационни възможности на ищеца/, продължителността
на негативните преживявания и перспективата за тяхното пълно преодоляване
/усещането за болка, макар и по-слабо изразено, ще продължава и ще има моменти
на обостряне/, икономическата конюнктура към момента на настъпване на вредите,
както и съдебната практика по определяне размерите на неимуществените вреди при
подобни травми, намира, че дължимото на ищеца обезщетение следва да е в размер
на 55 000 лв.
Макар и пред настоящата инстанция
ответникът да не е възобновил твърдението си за наличието на съпричиняване на
вредите от страна на самия пострадал от процесното ПТП /своевременно релевирано
като възражение с отговора на исковата молба и допустимо за разглеждане в
гражданския процес, тъй като влязлата в сила присъда, решение, респ.
споразумение пред наказателен съд, не би следвало да се възприема като акт, с
който се преклудира въпроса за съпричинителството, ако престъплението, за което
подсъдимият е признат за извършител, не обхваща във фактическия си състав и
поведението на пострадалия/, то само за пълнота на изложението следва да се
посочи, че същото е неоснователно.
Това
е така, защото чрез приетото от първоинстанционния съд заключение на САТЕ се
установява, че процесното ПТП е настъпило при пресичане от ищеца на пешеходна
пътека от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила, като
пешеходецът се е намирал в дясна пътна лента, заемана от автомобила.
Пешеходецът и водачът на автомобила са имали постоянна видимост един към друг. Към
момента на ПТП скоростта на автомобила е била около 14.4 км/ч, при разрешената
за пътния участък от 50 км/ч.Технически ПТП-то е настъпило поради неизчакване
от страна на водача на автомобила освобождаването на пешеходната пътека от
пешеходци /т. 5 от заключението/.
При
това положение не е налице хипотезата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и не се налага
намаляване на определеното по-горе обезщетение в размер на 55 000 лв.
Въззивникът
не е релевирал и оплаквания относно определения от съда момент на дължимост на
законната лихва върху присъденото обезщетение в полза на ищеца, а последният не
е обжалвал решението в отхвърлителната му част относно претендиран период за
присъждане на законна лихва върху обезщетението от датата на деликта 10.08.16г.
до изтичането на 3-месечен срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ – 19.12.18г.
включително.
Само за пълнота на
изложението следва да се посочи, че съобразно приетото становище в
постановените по реда на чл. 290 от ГПК решения от ВКС /Решение №
167/30.01.20г. по т.д. № 2273/18г. на ІІ т.о. и Решение № 128/04.02.20г. по
т.д. № 2466/18г. на І т.о. /, което настоящият съд изцяло споделя, в хипотезата
на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ в застрахователната сума по чл. 429 от КЗ /в сила от 01.01.16г./
се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за
забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ.
предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не от
момента на увреждането.
Предвид посоченото
обаче относно предмета на въззивното производство /необжалване на решението от
страна на ищеца в отхвърлителната му част/, определеното обезщетение следва да
се присъди със законна лихва, считано от 20.12.18г. до окончателното му
изплащане, а не от 20.09.18г. – предявяването на извънсъдебната претенция от
увреденото лице пред застрахователя.
С оглед на всичко
гореизложено обжалваното решение в частта, с която е присъдено обезщетение на
ищеца за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 55 000 лв.,
ведно със законна лихва върху сумата, считано от 20.12.18г. до окончателното
ѝ изплащане, следва да се потвърди. Същото следва да се отмени само в
частта, с която е присъдено обезщетение за горницата над дължимия размер от
55 000 лв. до присъдения размер от 70 000 лв.
По
разноските.
1. За първоинстанционното
производство.
На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът дължи в полза на
първоинстанционния съд сумата от 2200 лв., представляваща дължимата ДТ върху
уважената част от предявения иск /в размер на 55 000 лв./, както и сумата
от 518.40 лв. – платените от бюджета на съда разноски за възнаграждения на
вещите лица, както и сумата от 5 лв. за издаване на изпълнителен лист, или общо
2723.40 лв. Първоинстанционното
решение следва да се отмени за разликата
над дължимата сума от 2723.40 лв. до
присъдената от общо 3318.40 лв.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответното дружество дължи заплащането в полза на ищеца на разноските за първата
инстанция. Съобразно решението на ВОС, което не е изменено по реда на чл. 248,
ал. 1 от ГПК, определеният след редуцирането по възражение на ответника размер
на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца, е 3500лв. Съразмерното
спрямо уважената част от иска възнаграждение възлиза на 2406.25 лв. Първоинстанционното решение следва да се отмени за
разликата над дължимата сума от 2406.25
лв. като адвокатско възнаграждение до присъдената сума от 3062.50 лв.
В полза на ответното дружество се
дължат разноски /а такова е единствено претендираното юрисконсултско
възнаграждение/ на осн. чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 от ГПК. Възнаграждението, определено
по реда на чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ при
интерес от 80 000 лв. възлиза на 450лв., а съразмерно на отхвърлената част
от иска /за 25 000 лв./, налага извода, че следва да се присъди сума от
140.63лв. С първоинстанционното решение е присъдена сумата от 75 лв., поради
което с настоящото решение следва да се присъди сума в размер на още 65.63 лв.
2. За въззивното
производство.
Обжалваемият интерес пред настоящата инстанция възлиза на 30 000
лв. /разликата над 40 000 лв. до 70 000 лв./. На осн. чл. 78, ал. 1
от ГПК в полза на въззивника следва да се присъди сумата от 450 лв., представляваща съразмерна на
уважената част от въззивната жалба размер на направените разноски, възлизащи на
общо 900 лв. (600 лв. заплатена ДТ и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение).
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на въззиваемата страна следва да се
присъдят направените пред настоящата инстанция разноски. Същите възлизат на
3000 лв. и представляват заплатено адвокатско възнаграждение. Съобразно релевираното
във въззивната жалба възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от въззиваемия, последното следва да бъде редуцирано в размер на
2 000 лв. /при минимален размер от 1430 лв., определено по реда на чл. 7,
ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 на ВАС/. При това положение съразмерно на
отхвърлената част от въззивната жалба, на въззиваемата страна следва да се
присъди сумата в размер на 1000лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
1162/18.12.2019г., постановено по т.д. № 520 по описа за 2019г. на Окръжен съд – Варна, В ЧАСТТА:
1.
с която „Застрахователно акционерно дружество
“Булстрад Виена Иншурънс Груп““ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл. „Позитано“
№ 5, е осъдено да заплати на М.Я.К.,
с ЕГН **********,***, сума за горницата
над 40 000 лв. до 55 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди -болки и страдания от физически и психически травми,
причинени от ПТП, настъпило на 10.08.2016г. в гр.Варна по вина на водача на т.а.“Опел
Астра Спорт Тоурер“, с рег.№ СВ 4133 ВК, който към датата на инцидента е бил
застрахован при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“
с полица № BG/03/116001129698, ведно със
законната лихва върху главницата от 55 000 лв., считано от 20.12.2018г.
до окончателното ѝ изплащане, на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ.
2.
с която „Застрахователно акционерно дружество
“Булстрад Виена Иншурънс Груп““ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.
„Позитано“ №5, е осъдено да заплати на М.Я.К.,
с ЕГН **********,***, сума до размер на 2406.25 /две хиляди четиристотин и шест
лева и двадесет и пет ст./лв., представляващи деловодни разноски, на осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
3.
с която „Застрахователно акционерно дружество
“Булстрад Виена Иншурънс Груп““ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.
„Позитано“ №5, е осъдено да заплати по
бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС-Варна сума до размер на 2723.40 /две хиляди седемстотин двадесет и
три лева и четиридесет ст./ лв., на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОТМЕНЯ решение
№ 1162/18.12.2019г., постановено по т.д. № 520 по описа за 2019г. на Окръжен съд – Варна, В ЧАСТТА, с
която „Застрахователно акционерно дружество “Булстрад Виена Иншурънс Груп““
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, пл. „Позитано“ № 5, е осъдено да заплати на М.Я.К., с
ЕГН **********,***, разликата над
дължимата сума от 55 000 лева до присъдената сума от 70 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания от физически и психически травми, причинени от ПТП, настъпило на
10.08.2016г. в гр.Варна по вина на водача на т.а.“Опел Астра Спорт Тоурер“, с
рег.№ СВ 4133 ВК, който към датата на инцидента е бил застрахован при ответника
по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ с полица № BG/03/116001129698,
на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ, И ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на М.Я.К., с ЕГН **********,*** против „Застрахователно акционерно
дружество “Булстрад Виена Иншурънс Груп““ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.
„Позитано“ № 5 за разликата над
дължимата сума от 55 000 лева до присъдената сума от 70 000 лв. като обезщетение
за претърпени неимуществени вреди-болки и страдания от физически и психически
травми, причинени от ПТП, настъпило на 10.08.2016г. в гр. Варна по вина на
водача на т.а.“Опел Астра Спорт Тоурер“, с рег.№ СВ 4133 ВК, който към датата
на инцидента е бил застрахован при ответника по задължителна застраховка
“Гражданска отговорност“ с полица № BG/03/116001129698, на осн. чл. 432, ал. 1
от КЗ.
ОТМЕНЯ решение № 1162/18.12.2019г., постановено по т.д. № 520 по описа за 2019г. на Окръжен съд – Варна, В ЧАСТТА,
с която „Застрахователно акционерно дружество “Булстрад Виена Иншурънс Груп““
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, пл. „Позитано“ № 5, е осъдено да заплати по бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС-Варна, сума за разликата над дължимия размер от 2723.40
лв. до присъдения размер от общо 3318.40 лв., на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОТМЕНЯ решение № 1162/18.12.2019г., постановено по т.д. № 520 по описа за 2019г. на Окръжен съд – Варна, В ЧАСТТА,
с която „Застрахователно акционерно дружество “Булстрад Виена Иншурънс Груп““
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, пл. „Позитано“ № 5, е осъдено да заплати на М.Я.К., с ЕГН **********,***
деловодни разноски за първата инстанция за
разликата над дължимия размер от 2406.25 лв. до присъдения размер от 3062.50
лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА М.Я.К.,
с ЕГН **********,***, да заплати на „Застрахователно акционерно
дружество “Булстрад Виена Иншурънс Груп““ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.
„Позитано“ № 5, сума в размер на още 65.63
лв. /шестдесет и пет лева и шестдесет и три ст./ лв., представляващи
разноски за първата инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА М.Я.К., с ЕГН **********,***, да заплати на „Застрахователно акционерно
дружество “Булстрад Виена Иншурънс Груп““ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.
„Позитано“ № 5, сума в размер на 450 лв.
/четиристотин и петдесет/ лв., представляващи разноски за въззивната инстанция,
на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество “Булстрад Виена Иншурънс Груп““
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, пл. „Позитано“ № 5, да заплати на М.Я.К., с ЕГН **********,***,
сума в размер на 1000 лв. /хиляда/ лв.,
представляващи разноски за въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до
страните, при наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване
съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: