Решение по дело №3060/2023 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на ТД на НАП – Пловдив с процесуален представител юрисконсулт М. М., против решение № 1794 от 30.10.2023 г., постановено по АНД № 5685/2022 г. на Районен съд – Пловдив, с което е отменено наказателно постановление /НП/ № 634370-F634688/ 09.08.2022 г. на заместник директор на ТД на НАП - Пловдив, за наложена имуществена санкция на „Изи Транс“ ООД, с ЕИК ********* в размер на 17876,29 лв. на основание чл. 182, ал. 1 ЗДДС за нарушение на чл. 78, ал.2 и ал.3 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, като е осъдена НАП да заплати съдебни разноски в размер на 1066,29 лв.

Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Според касатора, НП е издадено правилно и изискването на чл. 78, ал. 2 и ал.3 от ЗДДС, кредитните известия да се отразят от регистрираното лице да се извърши в данъчния период, през който е възникнало съответното обстоятелство, с отразяването на документа по чл. 115 или на анулирания документ по чл. 116 в дневника за покупките и в справка-декларацията за съответния данъчен период. Корекцията по ал. 2, изречение второ се извършва за данъчния период на получаване на кредитно известие, издадено от доставчика по чл. 126б, ал. 1. Касаторът счита решението за незаконосъобразно, като погрешно с него е прието, че в конкретния случай предвидената в чл.182, ал.1 от ЗДДС санкция се явява непропорционално висока спрямо тежестта на санкционираното от националната норма нарушение. Аргументира с решение по дело С 259/2012 г., на СЕС, както и с канд № 801/ 2023 г. на Административен съд – Пловдив, като посочва, че в конкретния случай са настъпили вреди за фиска, тъй като за процесния период е довело до резултат за м.05.2021 г. ДДС за внасяне в по-малък размер със сумата от 17876, 29 лв. По този начин бюджетът е претърпял вреди в значителни размери, т.е. налице е данъчна загуба, която цитираната практика на СЕС е пречка да се приеме, че наложената санкция по чл.182, ал.1 от ЗДДС в размер на коригирания ДДС, се явява непропорционална. Счита, че предвидената в закона санкция може да насърчи данъчнозадължените лица във възможно най-кратък срок да коригират извършеното приспадане, основанието за което е отпаднало, както и да се постигне целта – да се осигури точно събиране на данъка. Претендира разноски пред двете инстанции.

Ответникът по касацията – „Изи Транс“ ООД – гр. Пловдив, чрез адв. А., намира касационната жалба за неоснователна и моли да се остави в сила решението на районния съд. Излага подробни събражения в представен писмен отговор и писмено становище. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив счита решението на районния съд за законосъобразно и правилно.

Касационната жалба е допустима - подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с право и интерес от оспорване. По същество същата е основателна.

Установява се, че наказателното постановление е издадено срещу "ИЗИ ТРАНС ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управлениe с. Първенец, общ. Родопи, обл. Пловдив, местност "Ченгене баир" 40Д, представлявано от З.К. за това, че последното като регистрирано по ЗДДС лице и в качеството си на получател по доставка на актив - влекач "DAF XF 480 FT" при условията на финансов лизинг по чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, "Изи Транс"ООД не е извършило корекция на ползван данъчен кредит по фактура № 00000720565/14.03.2018 г., издадена от "Солжелиз България" ЕООД /с ново наименование "ОТП Лизинг"/, ЕИК ********* в размер на 17876.29 лв., при развалянето на доставката.

Предвид установеното дружеството е санкционирано на основание чл. 182, ал. 1 от ЗДДС, за нарушение по "чл. 78, ал.2 и ал.3 от ЗДДС, затова че не е коригирало резултата за данъчен период м. 05. 2021 г., когато е получило издаденото ДКИ чрез отразяването му в дневника за покупки и справката–декларация, подадени в ТД на НАП – Пловдив за същия данъчен период, а вместо това е включило издаденото от доставчика кредитно известие в дневника си за покупки и в справка - декларация за данъчен период м. 07. 2021 г., което е довело до определяне на декларирания от лицето резултат по ЗДДС - ДДС за внасяне за м. 05. 2021 г. в по-малък размер със сумата от 17876.29 лв.

Дружеството извършило следващата се корекция със закъснение през данъчен период м. 07.2021 г., като отразило така издаденото кредитно известие от "ОТП Лизинг" ЕООД в дневника си за покупките и в справка-декларация, подадени в ТД на НАП - Пловдив с вх. № 16004771559/16.08.2021 г., като внесло дължимото ДДС по кредитното известие в пълен размер, чрез реални парични вноски. Прието било от контролните органи, че несвоевременното извършване на корекцията е довело до определяне на резултат за данъчен период м. 05. 2021 г. - ДДС за внасяне в размер на 2858,18 лв., вместо следващия се резултат - "ДДС за внасяне" в размер на 20 734, 47 лв. при коректно отразяване на кредитното известие от страна на получателя "Изи Транс"ООД.

За да отмени издаденото наказателно постановление, състав на районния съд е приел, че нарушението е извършено от „Изи Транс“ ООД, но наложената санкция се явява непропорционално висока спрямо тежестта на санкционираното от националната норма нарушение.

Решението е неправилно.

Фактите по делото не са спорни, както и не е спорно извършеното нарушение, изразяващо се в неотразяване на получен данъчен документ – кредитно известие в отчетните регистри за съответния данъчен период – м. 05.2021 г., което е довело до определяне на данъка в по-малък размер. Не е спорно също така, че корекцията е извършена като кредитното известие /ДКИ № **********/ 17.05.2021 г., получено от дружеството на дата 18.05.2021 г., а сумата по него е изплатена на дружеството по банков път на 17.05.2021 г./ е отразено в дневника за покупки и СД за м. 07. 2021 г., т. е. много време преди съставяне на АУАН, по инициатива на наказаното лице.

В случаи от вида на разглеждания националната юрисдикция следва да съобразява обстоятелства като срока, в който нарушението е отстранено, неговата тежест, както и дали размерът на наложената санкция не надхвърля необходимото за постигане на целите, изразяващи се в осигуряване на правилното събиране на данъка и предотвратяване избягването на данъчно облагане, което се констатира, че не е било направено/в този смисъл Решение на СЕС по дело С-259/12 на СЕС/. Това е така, защото в случая е налице национална правна уредба, съгласно която за несвоевременното неизпълнение на задължението за деклариране се налага санкция, чийто размер съответства на 100% от недекларираната сума, но не по-малко от 1000 лева и то при положение, че към момента на установяване на нарушението, същата вече е била декларирана, макар и с известно закъснение. При това положение и като се вземат предвид видът и тежестта на нарушението, което се наказва с посочената санкция, както и начинът за определянето на нейния размер, настоящият съдебен състав приема, че наложената санкция в размер на 100 % от недекларираната сума е в несъответствие с принципа на пропорционалност. До същите изводи е стигнал и районния съд в решението си.

Касационният състав на Административен съд Пловдив счита, че конкретният размер от 17876,29 лв. на наложената санкция надхвърля необходимото за постигане на целите, изразяващи се в осигуряване на правилното събиране на данъка и предотвратяване избягването на данъчно облагане, като се има предвид, че като краен резултат, в случая няма ощетяване на фиска чрез внасяне на ДДС в размер по-малък от дължимия, а само несвоевременно ползване на данъчен кредит, който в случая е бил възстановен и дружеството е заплатило съответните лихви, които обезщетяват държавата. В посочения смисъл е и указание на НАП изх. № 24-00-47/01.11.2007 г. на изпълнителния директор, според което когато получателят на доставката упражни преждевременно правото си на приспадане или след това коригира в посока на увеличение на дължимия ДДС, дължи само лихва за периода, през който е ползвал данъчен кредит неправомерно. Тази дължима лихва представлява вредата за бюджета от несвоевременното отразяване и внасяне на данъка. Преценена в съвкупност с останалите доказателства по делото, обуславя съобразно практиката на СЕО и общите принципи на правото на ЕС прекомерност на санкцията и необходимост от нейното преразглеждане.

В санкционната норма на чл. 182, ал. 1 ЗДДС, посочена като правно основание за ангажиране на отговорността на дружеството, размерът на наказанието е с посочен минимум от 1000 лв. Във връзка с гореизложеното, касационният състав приема, че този размер е справедливо да бъде определен като санкция за извършеното нарушение в конкретния случай, отчитайки всички смекчаващите вината обстоятелства, и чрез него биха се постигнали целите на закона. Подобно детайлизиране на наказанието законодателят е предвидил за нарушенията, посочени в нормата на чл.180, ал.3 и ал.4 от ЗДДС, където, след като за критерий е взет предвид срока на извършване на нарушението до неговото отстраняване, е предвидена възможност за налагане на по-справедлив размер на наказанието съобразно тежестта на нарушението и ефективно въздействие на генералната превенция.

Сходни са детайлите на казуса по канд № 801/ 2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, където съдът е намерил, че санкция от порядъка на около 4000 лв. не представлява непропорционална тежест за соченото за нарушител лице.

По тези съображения решението на Районен съд Пловдив като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено с друго, с което да бъде изменено наказателното постановление като се намали размера на наложената имуществена санкция на дружеството на 1000 лв.

При този изход на спора на основание чл. 63д от ЗАНН на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в общ размер на 160 лв., с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, вр. чл. 222, ал. 1 от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 1794 от 30.10.2023 г., постановено по АНД № 5685/2022 г. на Районен съд – Пловдив, като вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление /НП/ № 634370-F634688/ 09.08.2022 г. на заместник директор на ТД на НАП - Пловдив, за наложена имуществена санкция на „Изи Транс“ ООД, с ЕИК ********* в размер на 17876,29 лв. за нарушение на чл.78, ал.2 и ал.3 от ЗДДС КАТО НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание на 1000 /хиляда/ лева.

ОСЪЖДА „Изи Транс“ ООД, с ЕИК *********, с.Първенец, общ. Родопи, честност Ченгене баир, чрез управителя З.Н.К., да заплати на Национална агенция за приходите сумата 160 /сто и шестдесет/лева юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател:
Членове: