Определение по дело №856/2019 на Административен съд - Плевен

О       П       Р       Е       Д       Е       Л       Е       Н       И       Е

 

№ 1817

 

гр. Плевен, 24.09.2019г.

 

Административен съд – Плевен, ІІІ-ти състав, в закрито съдебно заседание  на двадесет и четвърти септември  2019г. в състав - 

Председател: съдия Елка Братоева

Като разгледа докладваното от съдия Братоева адм.д. № 856/2019г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:                                      

 

Административното дело е образувано по жалба на И.Д. *** срещу Заповед за ПАМ № 19-0938-000679/14.04.2019г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Плевен, с която на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл. 171 т.1 б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Жалбоподателят оспорва заповедта като незаконосъобразна, поради съществено нарушение на административно-производствените правила, противоречие с материално-правни разпоредби и несъответствие с целта на закона и иска отмяната й. Твърди, че не е извършил нарушение на чл. 174 ал.3 пр.2 ЗДвП  – отказ да даде проба за нарокотични вещества.

Моли на осн. чл. 166 АПК да бъде спряно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта, тъй като то би довело до значителни и непоправими за него вреди. Твърди, че живее сам, не работи по трудово правоотношение и няма постоянни доходи. Сочи, че е алпинист с квалификация височинен работник и за упражняването на това занятие използва специални инструменти, които превозва в служебен микробус. Лишаването му от право да управлява МПС го лишава от възможността да упражнява правото си на труд за твърде продължителен период от време (до настоящия момент, вече 3 месеца няма издадено НП, което да му е връчено и да оспори по съдебен ред, за да докаже незаконосъобразността му, а служителите заявили, че поне 2 години ще го спрат да работи). За този период ще изгуби контактите и позициите си на пазара, което ще му попречи за в бъдеще да упражнява професията си. В подкрепа на направеното искане прилага лабораторно изследване от комбиниран тест за наркотични вещества от 15.04.2019г., Трудов договор № 003/04.12.2018г. и удостоверение за завършен курс по обучение за работа с лични предпазни средства срещу падане от височина. Внесъл е държавна такса.

Ответникът е представил административната преписка, включително заповед относно компетентността и справка за нарушенията на водача, изразява бланкетно становище за неоснователност на жалбата.

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 172 ал.5 от ЗДвП.

Заповедта е връчена на жалбоподателя срещу разписка на 30.06.2019г. Жалбата е подадена на 12.07.2019г. в рамките на законния 14-дневен срок за съдебно обжалване, от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните – жалбоподателя и административния орган, издал оспорената заповед.

Съгласно чл. 172 ал.6 ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на приложената принудителна административна мярка.

Съгласно чл. 166 ал.4 АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал.2 – при всяко положение на делото до влизане в сила на решението по искане на оспорващия, ако то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда.

С разпоредба на специалния закон е допуснато предварително изпълнение на приложената със заповедта ПАМ, като разпоредбата не съдържа изрична забрана за съдебен контрол, затова допуснатото предварителното изпълнение може да бъде спряно от съда при наличието на цитираните законови предпоставки - ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

С Определение № 1416/22.07.2019г. съдът е насрочил делото за разглеждане в о.с.з. на 09.10.2019г. от 10:00ч. Със същото определение съдът е оставил без разглеждане искането на Д. за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед за ПАМ по съображения, че искането е недопустимо, тъй като е безпредметно. Разпореденото със заповедта действие вече е било изпълнено – СУМПС е било отнето със съставянето на АУАН на 14.04.2019г. и няма как да бъде спряно, за да се предотврати по този начин със съдебната намеса настъпването на неблагоприятните последици от произтичащото от закона предварително изпълнение на заповедта за временното отнемане на СУМПС на жалбоподателя при съдебно обжалване.  

С Определение № 12329/16.09.2019г. на ВАС по адм.дело № 10054/2019г. по описа на съда е отменено определението на АС – Плевен като неправилно и делото е върнато за произнасяне по искането на И.Д. за спиране на предварителното изпълнение на наложената му ПАМ. В мотивите си ВАС е приел, че искането е процесуално допустимо.

От представените към жалбата в подкрепа на искането доказателства се установява, че жалбоподателят работи по трудов договор от 04.12.2018г. в „Ем Джи Вендинг“ ЕООД на длъжност „строител, жилища“ на 4-часов работен ден. Договорът е сключен при условията на чл. 70 ал.1 от Кодекса на труда – със срок на изпитване от 6 месеца в полза на работодателя, след изтичането на който срок се превръща автоматично в безсрочен. Няма данни трудовото правоотношение да е прекратено. Приложено е и удостоверение за завършен курс по обучение за работа с лични предпазни средства срещу падане от височина, което е във връзка с изпълняваната работа по трудов договор.

В същото време жалбоподателят твърди, че като височинен работник не работи по трудово правоотношение и няма постоянни доходи и за упражняването на това занятие използва специални инструменти, които превозва в служебен микробус. Твърди, че лишаването му от право да управлява МПС го лишава от възможността да упражнява правото си на труд за твърде продължителен период от време. За този период ще изгуби контактите и позициите си на пазара, което ще му попречи за в бъдеще да упражнява професията си.

Налице е противоречие в твърденията на жалбоподателя относно факта дали упражнява или не трудова дейност към момента. Няма доказателства, че за изпълнение на работата си като височинен работник му е възложено и се налага да управлява служебен микробус, както твърди.

На следващо място СУМПС вече е било фактически отнето със съставянето на АУАН на 14.04.2019г., с което заповедта е била изпълнена и ако за жалбоподателя са настъпили някакви вреди, то те не могат да бъдат предотвратени със задна дата, а само занапред.

Съдебното заседание е насрочено за 09.10.2019г. Срокът за произнасяне на решението е едномесечен, считано от съдебното заседание и съгласно чл. 172 ал.5 ЗДвП решението на административния съд не подлежи на обжалване. Т.е. въпросът за законосъобразността на заповедта за ПАМ предстои да бъде решен окончателно много скоро в рамките на около месец, който период е непродължителен и затова за жалбоподателя не биха могли да настъпят занапред значителни и трудно поправими вреди, каквито твърди. Няма достатъчно категорични доказателства за твърденията му, че в резултат на предварителното изпълнение на заповедта с отнемането на СУМПС е лишен от възможност да упражнява професията си и ще бъде лишен от доходи за продължителен период - 2 години. Срокът на действие на ПАМ е до решаване въпроса за отговорността за установеното с АУАН нарушение, но не повече от 18 месеца и СУМПС се отнема за посочения в заповедта срок, само в случай, че заповедта за ПАМ бъде потвърдена като законосъобразна и тя ще има действие до момента, в който влезе в сила издаденото НП, който момент обективно е възможно да настъпи и преди този срок.

Спирането на предварителното изпълнение на заповедта произвежда ефект само до произнасяне на съдебното решение относно законосъобразността на заповедта, който въпрос предстои да се разреши в рамките на около месец.

Ето защо съдът счита, че в случая не са налице предпоставките на чл. 166 ал.2 вр. ал.4 от АПК за спиране на допуснатото по силата на чл. 172 ал.6 от ЗДвП предварително изпълнение на оспорената заповед за ПАМ, тъй като то обективно не би могло да причини на оспорващия твърдяната значителна и трудно поправима вреда, която да е противопоставима на защитавания значим обществен интерес, презюмиран от закона – защита здравето и живота на участниците в движението с цел осигуряване на безопасността на движението и преустановяване на нарушението.

Водим от горното съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И.Д. *** за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за ПАМ № 19-0938-000679/14.04.2019г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Плевен, с която на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл. 171 т.1 б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните.

 

 

                                                           С Ъ Д И Я :/П/