РЕШЕНИЕ
№ 295
гр. Сливен, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на осемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ваня Анг. Маркова
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело №
20212200100281 по описа за 2021 година
Предявени са шест преки частични иска на увредени лица срещу застрахователя на
прекия причинител на вредите за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от
непозволено увреждане по застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, с
правна квалификация чл.432 ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД и цена – 200 000 лв. от общо 300 000 лв.,
ведно с акцесорен искове по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на законна лихва за забава.
В исковата молба ищците твърдят, че при ПТП на 23.12.2020 г., загинал Х.С.Т., който
бил фактически съжител на първия ищец и баща на останалите петима ищци.
Твърдят, че на същата дата, около 6.00ч, в с. Млекарево, Д.К.К. управлявал лек
автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № *******, като се движил с незаконосъобразна скорост
и след употреба на алкохол, в резултат на което блъснал на пешеходната пътека Х.С.Т. и
причинил смъртта му.
С вляза в сила присъда № 2/15.06.2021 г. по НОХД № 165/2021 г. на СлОС, същият бил
признат за виновен и осъден за това, че причинил по непредпазливост смъртта на Х.С.Т. -
престъпление по чл.343, ал.1, предл.1, б.“б“, вр. с ал.1, вр. с чл.342, ал.1 НК.
Твърдят, че първия ищец М. К. К. загубила своя мъж, с който създала голямо и сплотено
семейство. Двамата отгледали с много любов всичките си деца. Той бил глава на
семейството и опора в живота на всички, а тя загубила своя другар в живота.
Не по-малка била и загубата за синовете С. и А., както и за дъщерите Р., Д. и В., които
макар и възрастни хора, разчитали на финансовата и морална подкрепа на своя баща. Той
им помагал да преодоляват трудните моменти в живота си, включително и да издържат
1
децата си. За синовете си С. и А. бил пример в живота и те изключително тежко понесли
загубата му.
Въпреки че дъщерите създали свои собствени семейства бащата им отдал цялата си
любов, грижил се за тях, включително и за техните деца .
Твърдят,, че след смъртта на Х., станали асоциални и емоционално неустойчиви. Имали
проблеми със съня, изживели стрес, безпокойствие, безсилие, което довело до душевно
разстройство. Тези изживявания продължавали и до сега, като интензитета им не намалял, а
съС.ието щяло да се задълбочава.
Твърдят, че гражданската отговорност на водача причинил ПТП, била застрахована по
застрахователна полица „гражданска отговорност“, сключена с ответника, валидна от
13.10.2020 г. до 12.10.2021 г.
С молба от 06.04.2021 г. заявили своята писмена застрахователна претенция до
ответника, по която била образувана съответната щета, но той не им определил, респ.
изплатил застрахователно обезщетение, което обуславя и правния и интерес от предявяване
на настоящите искове.
Молят за постановяване на съдебно решение, с което ответника бъде осъден да им
заплати на всеки от тях сумата 200 000 лв. - частичен иск от общо 300 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи претърпени болки и
страдания в резултат на настъпила ПТП на 23.12.2020 г. смърт на фактически съжител и
баща Х.С.Т., ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяване на
застрахователя - 16.04.2021г до окончателното изплащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва
иска изцяло като неоснователен.
Не оспорва твърдението наличие на застраховка „гражданска отговорност“ на
автомобилистите по отношение на увреждащия автомобил.
Не оспорва наличие на влязлата в сила присъда по НОХД № 165/2021 г. на СлОС за
деликвента, противоправността на деянието и вината на дееца.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия в
ПТП пешеходец, който не е спазил разпоредбите на ЗДвП и към момента на настъпване на
ПТП внезапно навлязъл на пътното платно на място, което не било предвидено за пресичане
от пешеходци, облечен с тъмни дрехи, в тъмната част на денонощието, с което отнел
възможността на водача на автомобила да предотврати сблъсък. С това не само нарушил
правила за движение по пътищата, но и способствал за собственото си увреждате и смърт,
поради което и на основание чл.51, ал.2 ЗЗД, обезщетението следвало за бъде намалено
съобразно неговия принос.
Оспорва обстоятелството, че ПТП е настъпило на пешеходна пътека и че пострадалият
Х.С.Т. е спазил разпоредбите на ЗДвП.
Оспорва , че ищцата М. К. живяла на съпружески начала с Х.С.Т. и имала с него трайна и
2
дълбока емоционална връзка.
Оспорва наличие на описаните в исковата молба вреди по отношения на останалите ищци
и тяхната близост с баща им .
Твърди, че към датата на неговата смъртта, всеки от тях имал собствено семейство и
живеел отделно от баща си, особено дъщерите, което се установявало от удостоверението за
поС.ните им адреси, което означавало, те живели в различни населени места от баща си,
намиращи се на големи разС.ия от селото, в което живеел баща им, а възможността да се
срещат често с него не е била особено голяма.
Оспорва размера на предявените искове като прекомерно завишени с оглед
претърпените вреди, съдебната практика и принципа за справедливост.
В с.з. ищецът А.Х.А., ред. призован, се явява лично и представляван от процесуален
представител. Поддържа иска и моли да бъде уважен в пълен размер. Претендира разноски
съгласно списък.
В с.з. останалите петима ищци, ред. призовани, не се явяват. Представляват се от
процесуален представител, който поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени .
Претендира разноски. Представя списък с разноските. Представя и писмени бележки.
В с.з. ответното дружество, ред. призовано, се представлява от упълномощен
представител, който оспорва предявените искове. Поддържа възраженията, направени с
отговора на исковата молба. Моли всички искове да бъдат отхвърлени като неоснователни
и недоказани. Претендира за разноски. Представя списък по чл. 8 ГПК.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Ищецът М. К. К. живяла 36 години на съпружески начала с Х.С.Т., който починал на 56
години, при ПТП на 23.12.2020г, в ***********.
Ищците С. Х. А.ов, А. Х. С., Р. Х. С., Д. Х. С. и В. Х. С. са техни деца, родени по време
на съвместното им съжителство.
На 23.12.2020г., в 6.00 часа, в с.Мрекарево, общ.Нова Загора, обл.Сливен, при
управление на лек автомобил „Шкода Октавиа" с рег.№ *******, Д.К.К. нарушил правилата
за движение: чл.21 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинила смъртта на Х. С. С., който
като пешеходец, пресичайки пътното платно бил ударен от автомобила.
В резултат на удара, Х. С. получил несъвместими с живота травми и починал на място.
За случая бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
129/23.12.2020г и образувано ДП № 582/2020 г. на РУ МВР- Нова Загора, пор. № 290/2020г
на ОП-Сливен.
С вляза в сила присъда № 2/15.06.2021г по НОХД № 165/2021г по описа на СлОС,
Д.К.К. е признат за виновна и осъден за това, че 23.12.2020г, в ***********, при
управление на лек автомобил лекия автомобил „Шкода Октавиа" с рег.№ *******, е
нарушила правилата за движение: чл.21 ал.1 ЗДвП, като превишил стойността на
3
разрешената скорост на движение на управлявания от него автомобил в населено място от
50 км/ч и по непредпазливост причинила смъртта на Х. С. Х. от ***********, общ.Нова
Загора, като деянието е извършено в пияно съС.ие – престъпление чл. по чл.343 ал.3
предл.1 б“б“ предл.1 вр. с ал.1 вр. с чл.342 ал.1 НК.
Към датата на ПТП по отношение на увреждащия автомобил „Шкода Октавиа" с рег.№
******* , е била сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
От заключението на приетата съдебно-техническа експертиза се установява следния
механизъм на ПТП: автомобил „Шкода Октавиа, управляван от Д.К. се е движил по ул.
Георги Димитров, с. Млекарево, общ. Нова Загора, около 6,00 часа, със скорост на
движение около 70 kм/ч.
Движението се е осъществявало в тъмната част на денонощието, при неосветен пътен
участък, на къси светлини на фаровете и влажна пътна настилка.
Водачът достигнал до спрели в дясната пътна лента автомобили, като предприел
промяна на направлението, заобикаляйки автомобилите с престрояване в лявата пътна лента.
Опасната зона за спиране на автомобила при определената скорост на движение е била
около 56 м.
В същия момент, отляво - надясно за водача, извън зоната на действие на пешеходната
пътека и зад спрял лек автомобил, предприел пресичане пешеходеца Х.Т. .Скоростта му на
движение при бърз ход е била около 5 kм/ч.
В момента на навлизането му на платното, автомобилът бил на разС.ие около 49 м
преди мястото на удара. Пешеходецът продължил движението си напречно, като при
достигане на 1,7 м преди мястото на удара, автомобилът е бил на 23 м преди мястото на
удара.
От това разС.ие водачът на автомобила възприел опасността, като предприел
ефективно спиране. Спирачната система на автомобила се задействала с максимална
ефективност след удара. Въпреки предприетите действия от водача, настъпил удар в
дясната пътна лента. Автомобилът ударил с челната си лява част дясната странична
повърхност на пострадалия, като го изтласкал напред и наляво спрямо посоката на
движение на автомобила.
Настъпилият удар има три фази: при първоначалния контакт с челната част на
автомобила, в областта на предна броня и в ляво от средната част, удар в горната част на
капака и основата на челното стъкло, а след това падане върху терена.
Мястото на удара е на 16,1 метра след мерната линия и на 1,6 метра вляво от
разделителната линия на лентите за движение.
Преди настъпване на ПТП автомобилът е бил с изправни уреди и системи за управление
и контрол.
В момента на възприемане на опасността от водача на автомобила, пешеходецът е бил
4
на 1,7 м. от мястото на удара при напречно пресичане на платното със скорост от около 5
kм/ч, отговаряща на бърз ход на движение. В този момент автомобилът е бил на около 23 м
от мястото на удара.
Водачът на автомобила от техническа гледна точка е закъснял с реакцията си с около 1,3
секунди, като пешеходецът е попадал в опасната зона за спиране спрямо момента на
навлизането му на платното за движение и при подбраната скорост на движение.
В момента на навлизане на пешеходеца на платното автомобилът е бил на 49 м от
мястото на удара, като общото изминато разС.ие от пешеходеца при напречно пресичане е
3,5 м до мястото на удара.
Като се има предвид, че опасната зона за спиране на автомобила е 56 метра,
пешеходецът попадал в опасната зона за спиране, но водачът на автомобила закъснял с
реакцията си, като възприел обективно опасността на разС.ие от около 23 m от мястото на
удара.
Водачът на автомобила „Шкода Октавиа“ е нямал техническата възможност да
възприеме пешеходеца, когато е бил на разС.ие по-голямо от опасната зона за спиране, тъй
като пешеходеца е навлязъл на платното зад паркиран автомобил върху левия тротоар.
Пешеходецът е имал техническа възможност да възприеме наличие на приближаващ
автомобил,неговото положение и скорост. Не е било налице препятствие, което да попречи
на пешеходеца да се убеди, че е налице опасност от приближаващ автомобил.
Водачът на автомобила е имал техническата възможност да възприеме опасността на
разС.ие от около 49 m пред автомобила. Това разС.ие е било осветено от зоната на
светлините при движение с правилно настроени къси светлини. Осветената зона при къси
светлини с възможност за възприемане на подобен обект с тъмни дрехи е при 1,5 lux до 2
lux. В този обсег левият фар осветява до около 45-50 метра, а десният до 65-70 метра.
Пешеходецът е имал техническата възможност да възприеме приближаващия
автомобил, неговата скорост и положение и се съобрази с това, като го пропусне, а след това
предприеме пресичане на платното за движение.
Опасната зона за спиране на автомобила при скорост на движение от 50 kм/ч е около 34
метра.
Водачът на автомобила е имал техническата възможност да предотврати ПТП при
скорост на движение от 50 km/h, когато автомобила се е намирал на 49 от мястото на удара
или към момента на навлизане на пострадалия на платното за движение, като предприеме
спиране. При своевременно възприемане на опасността в момента на навлизане на
пешеходеца на платното, автомобилът би спрял преди мястото на удара.
Съгласно експертното заключение, основната техническа причина, довела до
възникването на ПТП е технически неправилното поведение на пешеходеца, който
предприел пресичане на платното извън зоната на действие на пешеходна пътека.
Втората причина за настъпване на ПТП е технически неправилното поведение на
5
водача на автомобила при избора си на скорост в зоната на населено място. Технически
правилно е водачът на автомобила да се движи с максимално разрешената скорост на
движение в населено място – 50 км/ч.
Загиналият в процесното ПТП Х.С.Т. бил стожер за семейството си, състоящо се от
неговия фактически съжител – ищцата М. К. К. и техните пет пълнолетни вече деца-
ищците С. Х. С./ на 40г/ , А. Х. С./ на 38г/, Р. Х. С./ на 36г/, Д. Х. С./ на 29г/ и В. Х. С. / 27
г/.
Отношенията им били топли и сърдечни, като Х.Т. се радвал на обичта и уважението на
всичките си деца и на жената, с която живял на съпружески начала в продължение на 36
години. Били сплотено семейство и се подкрепяли. Празнували заедно всички празници, а
синовете помагали на баща си, който се занимавал с отглеждане на животни и осигурявал
прехраната на семейството. Бащата бил най-голямата опора за децата си, отгледал ги,
изучил ги, задомил ги, помагал им финансово.
Двамата с ищцата М. К. се обичали, уважавали и подкрепяли. Заедно отгледали петте
си деца и никога не са се разделяли. Всичките им деца са отдавна пълнолетни и семейни.
Живеят в отделни домакинства, като само синът А. С. останал да живее при своите родители
и до смъртта на баща си ежедневно му помагал при отглеждането на животните. Другият
син- С. Х. живеел в друга къща в селото и също помагал на баща си при отглеждането на
животните. Трите сестри Р. Х. С., Д. Х. С. и В. Х. С. били задомени и живеели в други
села, но често посещавали родителите си, заедно празнували всички семейни празници.
Всички ищци посрещнали внезапната смърт на Х.Т. с голяма мъка и още страдат от
тежката загуба. Неговата смърт била внезапна и я преживяват тежко, особено заради
начина, по който загинал.
Ищцата М. К. загубила завинаги своя партньор в живота, а петте им деца – своя
баща, опора и подкрепа.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
писмени доказателства -относими, допустими и неоспорени.
Цени заключението на САТЕ като подробно, обосновано и ясно, включително в
оспорената му част, в която се сочи като основна техническа причина за настъпване на ПТП
технически неправилно поведение на пешеходеца ,който предприел пресичане на платното
извън зоната на действие на пешеходна пътека.
Съдът приема този извод на експертното заключение, тъй като няма причини да се
съмнява в обективността и компетентността на вещото лице.
Съдът кредитира свидетелските показанията на разпитаните по делото свидетели,
които възприе като релевантни, преки и непосредствени.
Така приетото за установено от фактическа страна, води до следните правни изводи:
Предявени са шест преки частични иска по чл. 432 ал.1 от КЗ вр. с чл. 45 ЗЗД на
пострадали лица срещу застрахователя на деликвента за плащане на обезщетение за
6
претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на деликт, виновно причинен от
водача на МПС, застраховано при ответника, по риска „гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
Исковете са процесуално допустими, а преценени по същество- основателни и
доказани, но предявени в завишен размер.
Страните не спорят относно наличието на застрахователно правоотношение между
ответника и водача на автомобила, валидно към деня на увреждащото събитие, по
застраховка “гражданска отговорност“ на автомобилистите.
По делото се установи, че ищците е изпълнили задължителната процедура по чл.
498КЗ за доброволно уреждане на спора със застрахователя.
Приключването на производството по доброволно уреждане на спора в рамките на 3-
месечния рекламационен срок е условие за допустимост на иска, като в настоящия случай
то е приключило.
За да възникне субективното право по чл.432 ал.1 КЗ, е необходимо наличието на
застраховка „гражданска отговорност“ на процесното МПС, сключена при ответното
застрахователно дружество, валидна към датата на настъпване на ПТП-то, както и
наличието на деликт с всички елементи от неговия фактически състав, а именно: деяние,
противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, вина на
причинителя.
Тъй като деликвентът е осъден с вляза в сила присъда, съгласно чл. 300 ГПК,
гражданският съд е обвързан от влязлата в сила присъда на наказателния съд относно това
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, като всички
тези обстоятелства са доказани в наказателния процес и са безспорни.
При призната в наказателния процес вина на прекия причинител на смъртта на
пострадалото лице, е налице установеност на причинно-следствената връзка между
противоправното поведение и вредоносния резултат.
В тежест на ищците е да докажат единствено вида и размера на претърпените вреди,
както и че са настъпили в причинна връзка от ПТП.
Вредите като вид, интензитет и продължителност са установени по делото от
еднопосочните показанията на трима свидетели.
От техните показания се установи, че между ищеца М. К. и нейния фактически
съжител Х.Т., както и техните пет деца и баща им Х.Т. е имало безрезервна обич,
разбирателство, подкрепа и уважение.
Четири от децата живеели в отделни домакинства, а само синът А. С. живеел при
родители , но те се виждали ежедневно с другия син и често с трите дъщери. Всички братя
и сестри били сплотени и задружни. Въпреки че са отдавна пълнолетни и имат свои
семейства, разчитали на финансовата помощ на своя баща. Внезапната му смърт ги лишила
завинаги от неговата обич и подкрепа.
7
Смъртта на родител и фактически съжител независимо от възрастта и обстоятелствата
е тежък удар за неговите деца и жена и много трудно може да бъде определен паричен
еквивалент на претърпените душевни болки и страдания от загубата, която обичайно се
преживява мъчително и продължително.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост.
Справедливостта се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, като: вид,
характер, тежест, продължителност и интензитет на конкретното неблагоприятно
въздействие върху личността на пострадалия, претърпените болки и страдания, настъпилите
неблагоприятни последици, понесени конкретно от всяко увредено лице, емоционални,
психически сътресения, обществено-икономическите условия в страната към датата на
увреждането и пр.
При смърт на родител и съпруг, размерът на обезщетението се обуславя от
съществуващата връзка родител-дете, а между съпрузи или лица във фактическо
съжителство – от нейния характер, продължителност, степен на близост в отношенията,
мястото, което починалия е заемал в живота на увредения и пр..
Съобразявайки възрастта на починалия/ 56г/ и обстоятелството, че неговите пет деца са
отдавна пълнолетни, семейни, със свои деца, че четири от тях отдавна живеят
самостоятелно и отделно, че отношенията между тях и починалия родител са основани на
обич, разбирателство и уважение, съдът намира за справедливо обезщетение за претърпени
болки и страдания от смъртта на техния баща сумата 100 000лв.
Обезщетението съдът присъжда в еднакъв размер на всички деца на постр.Х.Т., тъй
като не се установи някой от тях да е страдал повече от другите, а и те са претендирали
обезщетение за неимуществени вреди в еднакъв размер, поради което съдът намира за
справедливо да им бъде присъдено в еднакъв размер.
Първият ищец М. К. е живял на съпружески начала с постр.Х.Т. в продължение на 36
години и следва да получили обезщетение за неимуществени вреди в по-висок размер, тъй
като остава сама, без партньор в живота, без издръжка и подкрепа, на които е разчитала.
С Х.Т. били привързани един към друг, обичали се и се подкрепяли, заедно отгледали
и възпитали петте си деца. Несъмнено неговата загубата е причинила на ищцата М. К.
болки и страдания, които не са отшумели.
Съобразявайки всички тези обстоятелства, съдът намира за справедливо обезщетение
за неимуществени вреди сумата 120 000 лв.
Исковете, предявени като частични до пълните им размери от 200 000лв съдът
отхвърля като неоснователни и недоказани.
Независимо от установените топли отношения между ищците и загиналия в ПТП техен
родител и фактически съжител, и тежките последици за тях, претендираното обезщетение за
разликата до 200 000 лв. е завишено.
Понесената загуба поначало е без паричен еквивалент, но претендираната материална
8
обезвреда подлежи на съобразяване с икономическото съС.ие и финансовия и социален
стандарт в страната и обществените критерии за справедливост към момента на
настъпването на вредите.
С отговора на исковата молба е направено възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на загиналия в ПТП пешеходец, който не е спазил
разпоредбите на ЗДвП и към момента на настъпване на ПТП внезапно навлязъл на пътното
платно на място, което не било предвидено за пресичане от пешеходци, облечен с тъмни
дрехи, в тъмната част на денонощието, с което отнел възможността на водача на
автомобила да предотврати сблъсък.
Възражението е основателно.
Релевантно за съпричиняването по смисъла на чл. 51 ал.2 ЗЗД, е само това конкретно
установено поведение- действие или бездействие на пострадалия, чието конкретно
проявление се явява пряка и непросредтвена причина за произлезлите вреди и без което не
би се стигнало до настъпване на вредоностния резултат или вредоносните последици биха
били в по-малък обем. Трайната съдебна практика приема, че дори безспорните нарушения
на ЗДвП от страна на пострадалия, те имат значение при преценката на приноса му, само
ако се намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия състав на чл.
51, ал. 2 ЗЗД.
Установи се от заключението на САТЕ, че процесното ПТП е настъпило поради
технически неправилни действия и на двамата участници в него.
Противоправното поведение и вината на водача на лекия автомобил, е безспорна, тъй
като е налице влязла в сила осъдителна присъда.
От експертното заключение се установява, че техническите причини, довели до
настъпване на ПТП са две, но едната от тях е основна, а именно: технически
неправилното поведение на пешеходеца, който предприел пресичане на платното не само
извън пешеходна пътека, но излизайки внезапно на пътното платно зад спрял автомобил.
Той се движил в населено място, в тъмната част на денонощието, когато внезапно навлязъл
на платното за движение, предприел пресичане на неустановеното за това място, при
положение, че наблизо е имало пешеходна пътека и с това си поведение е допринесъл в
голяма степен за настъпване на вредоносния резултат.
В досъдебното производство, приложено по настоящото дело, се съдържат данни, че
на метри от мястото на ПТП има пешеходна пътека.
Съгласно заключението на САТЕ, той е имал техническата възможност да възприеме
наличието на приближаващ се автомобил, с неговото положение и скорост на движение,
като го пропусне, а след това предприеме пресичане на пътното платно.
Поведението на пострадалия пешеходец е противоправно, тъй като с действията си
нарушил разпоредбата на чл. 113 ал.1, т.1 ЗДвП, регламентираща, че при пресичане на
платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при
9
спазване на следните правила: 1/преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят
с приближаващите се пътни превозни средства, както и разпоредбата на чл. 114 т.1 и т.2 от
ЗДвП, която забранява на пешеходците да навлизат внезапно на платното за движение и да
пресичат платното за движение при ограничена видимост.
С това противоправно поведение пострадалият пешеходец несъмнено е допринесъл за
настъпване ПТП и собственото си увреждане и то в значителна степен, която съдът
приема, че е 50%.
На основание чл.51 ал.2 ЗЗД, съдът следва да намали наполовина размера на
обезщетенията за неимуществени вреди на всички ищци , както следва: за фактическия
съжител: от 120 000 на 60 000 лв, а за останалите ищци от 100 000лв на 50 000лв.
Върху тази сума се дължи законна лихва ,считано от 06.04.2021г до окончателното
изплащане. Не се спори по делото, че ищците са предявили писмено застрахователната си
претенция до ответника на 06.04.2021г., поради което, следва да се приеме, че това е датата,
на която застрахователя е бил уведомен за претенцията и от тази дата за него настъпва
задължението да заплаща лихва за забава по чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3 от КЗ.
На основание чл. 78 ал.1 ГПК, ответникът дължи разноски на ищците съразмерно на
уважената част от техните искове.
В договора за правна защита и съдействие е уговорено безплатна адв.защита на всеки
ищец, по реда на чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.
Според уважения размер на исковите претенции, на основание чл.38 ал.1 т.2 ЗА, вр. с
чл. 7 ал.2 т.4 от Наредбата №1/09.07.2004г за минималните размери на адв.възнаграждения/
изм. ДВ бр.88/04.11.2022г, в сила от 08.11.2022г/ , в полза на процесуалният представител
на ищците, следва да бъде присъдено адв.възнаграждение за оказана безплатна адв.защита
на всички шест ищци, в общ размер на 34 440 лв. с включен 20% ДДС.
Съгласно чл.2 ал.5 от Наредба №1/09.07.2004г, за процесуално представителство по
граждански дела, адв.възнаграждение се определя съобразно вида и броя на предявените
искове, за всеки от тях поотделно, независимо от формата на съединяване на исковете.
Следователно, адв.възнаграждение се дължи в полза на процесуалния представител на
ищците съобразно размера на всеки уважен иск , както следва : за първия иск- 5450лв +
1090лв ДДС = 6540 лв и за всеки от останалите пет иска - по 4650лв + 930лв ДДС = по
5580 лв, общо 27 900лв.
На основание чл. 78 ал.3 ГПК, съразмерно на отхвърлената част от иска ищците
дължат на ответника разноски.
Съгласно представения списък възлизат в общ размер на 615 лв : 300лв-адв.
възнаграждение, 300лв –депозит за вещо лице и 15лв- за удостоверения.
Съдът приема за меродавен размера на разноските на ответника, посочен в
представения по делото списък, а не този, посочен в молба от 28.10.2022г, депозирана по
делото след приключване на съдебно заседание.
10
С тази молба се претендира адв. възнаграждение в размер на сумата 360лв и прилагат
писмени доказателства, че е платена с платежно нареждане
Съгласно чл. 78 ал.1 ГПК, разноски за адв. възнаграждение се дължат само за един
адвокат, независимо дали страната е била представлявана от двама или повече
представители по пълномощие.
Отговорът на исковата молба е депозиран от юрисконсулт, но в с.з. ответникът бе
представляван от адв. Колев, преупълномощен от Адвокатско дружество“Генев и Марков“.
В с.з. адв.Колев представи списък с разноски, съгласно който претендираното
адв.възнаграждение е в размер на сумата 300лв, без да представя доказателства, че е
платена. Тези доказателства бяха представени по-късно, с молба от 28.10.2022г., след
приключване на последното с.з.
Когато в едно и също производство страната е представлявана едновременно от
пълномощник по възмезден договор за правна защита и съдействие и от пълномощник в
хипотезата на чл. 38 ал.1 ЗА или юрисконсулт, тя има право за претендира разноски по реда
на чл. 78 ГПК, но следва да упражни правото си на избор, тъй като насрещната страна
дължи разноски само за един адвокат.
Претенцията за разноски може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното
заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция,
ведно с доказателствата, че разноските са платени.
В същия срок следва да бъде упражнен и избора на страната кое възнаграждение
претендира -адвокатско или юриск.възнаграждение .
В случая, в с.з. е представен списък с разноски, който включва и сумата 300лв-
адв.възнаграждение, поради което съдът приема, че се претендира адвокатско, а не
юрисконсултно възнаграждение и тъй като не са представени своевременно доказателства,
че тази сума е платена, съдът я изключва от общия размер на разноските, приемайки, че те
са общо 315лв.
На основание чл. 78 ал.3 ГПК, съразмерно на отхвърлената част от исковите претенции,
ищците дължат на ответника разноски в размер на 233.62 лв от общо 315 лв.
Съобразно общия уважен размер на исковите претенции , ответникът дължи заплащане
на д.т. в размер от 4%, или общата сума 12 400 лв. и 100лв – възнаграждение за вещо лице,
платено от бюджетните средства на съда.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, със седалище и адрес на
11
управление гр.София, ******, ЕИК- ********, представлявано заедно от К.Х.Ч. и Б.А.В. „да
заплати на М. К. К. от ***********, общ.Нова Загора, обл.Сливен, с ЕГН -********** и
съдебен адрес:гр.София, *******, чрез адв.С. Ч., сумата 60 000лева / шестдесет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
смъртта на нейния фактически съжител Х.С.Т., настъпилата при ПТП на 23.12.2020г,
ведно със законната лихва , считано от 06.04.2021г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, със седалище и адрес на
управление гр.София, ******, ЕИК- ********, представлявано заедно от К.Х.Ч. и Б.А.В. да
заплати на С. Х. С. от ***********, общ.Нова Загора,обл.Сливен, ***** с ЕГН -
**********, А. Х. С. *****, общ.Нова Загора,обл.Сливен, ***** с ЕГН-**********, Р. Х.
С. от ********,обл.Ямбол, ЕГН- **********, Д. Х. С. от **********, общ.Стара Загора,
обл.Стара Загора, с ЕГН- ********** и В. Х. С. от **********, общ.Сингурларе, обл.Бургас,
с ЕГН - ********** , всички със съдебен адрес:гр.София, *******, чрез адв.С. Ч. , сумата
50 000лв/ петдесет хиляди лева/ на всеки от тях, представляваща обезщетение на
неимуществени вреди, претърпени в резултат на смъртта на техния баща Х.С.Т.,
настъпилата при ПТП на 23.12.2020г, ведно със законната лихва върху всяка главница,
считано от 06.04.2021г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. К. К. , С. Х. С. А. Х. С. ,Р. Х. С., Д. Х. С. и В. Х. С.,
срещу „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, със седалище и адрес на управление
гр.София, ******, ЕИК- ********, представлявано заедно от К.Х.Ч. и Б.А.В. частични
преки искове с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ - до пълните им размери 200 000лв от
общо 300 000лв, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, със седалище и адрес на
управление гр.София, ******, ЕИК- ********, представлявано заедно от К.Х.Ч. и Б.А.В. да
заплати на адвокат С. С. Ч. от САК, с ЕГН- **********, с личен номер от единния
адвокатски регистър № ********** и адрес на дейност: гр.София, **********, сумата 34
440 лв/ тридесет и четири хиляди четиристотин и четиридесет лева/, представляваща
адвокатско възнаграждение с включен ДДС, за оказана по реда на чл. 38 ал.1, т.2 ЗА
безплатна адвокатска помощ на ищците по гр.дело № 281/2021г по описа на СлОС .
ОСЪЖДА М. К. К. от ***********, общ.Нова Загора, обл.Сливен, с ЕГН
-**********, С. Х. С. от ***********, общ.Нова Загора,обл.Сливен, ***** с ЕГН -
**********, А. Х. С. *****, общ.Нова Загора,обл.Сливен, ***** с ЕГН-**********, Р. Х.
С. от ********,обл.Ямбол, ЕГН- **********, Д. Х. С. от**********, общ.Стара Загора,
обл.Стара Загора, с ЕГН- ********** и В. Х. С. от **********, общ.Сингурларе, обл.Бургас,
с ЕГН - ********** , всички със съдебен адрес:гр.София, *******, чрез адв.С. Ч., да
12
заплатят на„ „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, със седалище и адрес на управление
гр.София, ******, ЕИК- ********, представлявано заедно от К.Х.Ч. и Б.А.В. общата сума
233.62 лв, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, със седалище и адрес на
управление гр.София, ******, ЕИК- ********, представлявано заедно от К.Х.Ч. и Б.А.В. да
заплати по сметка на Сливенски Окръжен Съд държавна такса в размер на 12 400 лв и
100 лв –разноски за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Бургас, в двуседмичен
срок от връчването му на страните .
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
13