Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 05.01.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева разгледа
гр.д. № 5471 по описа за 2019г. на
съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са предявени
от „Б.Д.“ ЕАД против Е.Б.К. искове по чл.422 ГПК за установяване съществуване вземанията за сумата
36 896.06 евро-главница по
договор за кредит от 12.06.2008г., сумата 8156.85 евро-договорна лихва за периода
08.06.2015г.-12.09.2018г., сумата 236.21 евро-лихви за забава
за периода
28.06.2015г.-12.09.2018г. и заемни такси от 397.83 евро, ведно със
законната лихва върху главницата от 13.09.2018г. до изплащането, предмет на издадена заповед
за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 2185/2018г. по описа на РС-Хасково.
Твърденията на ищеца са за
сключен с ответницата договор за ипотечен
кредит на
12.06.2008г., по силата на който предоставил
сумата 40 000 евро за покупка на
недвижим имот срещу задължението за връщане в срок
от 360 месеца на месечни вноски
определени в погасителен план. С допълнително споразумение от 27.02.2015г. кредитът бил преструктуриран
и изменени някои условия по договора.
Твърди, че до м.06.2015г. ответницата е внасяла погасителни вноски, но след
това преустановила плащанията, като просрочието надхвърля 90 дни. Поради това и на основание т.21.2 от общите
условия обявил
кредита за предсрочно изискуем с връчването на 24.08.2018г. изявление за това на ответницата, към която дата не
били платени общо 39 погасителни вноски.
Ответницата оспорва исковете с доводи за тяхната неоснователност. Навежда, че по предходно заповедно
производство по ч.гр.д.№ 2069/2015г. на РС-Хасково срещу нея била издадена
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по същия договор и допълнителното
споразумение за следните суми: 37 690 евро-главница, 748.17 евро-договорна
лихва за периода 05.06.2015г.-17.09.2015г. 178.36 евро- лихва за забава за
периода 01.09.2015г.-17.09.2015г. и 109.45 евро-заемни такси, ведно със
законната лихва върху главницата от 18.09.2015г. до изплащането. Вземанията
били предмет на исково производство по реда на чл.422 ГПК по гр.д.№ 5052/2016г.
по описа на СГС, по което противопоставила възражение за нищожност на клаузи от
договора. С постановеното на 26.04.2018г. решение съдът отхвърлил исковете,
като приел за основателно възражението за нищожност на клаузи от договора касаещи
едностранното изменение на възнаградителната лихва и
липса на основание за предсрочна изискуемост, тъй като извършените плащания
надвишават дължимите суми. Твърди, че след влизане в сила на решението получила
писмо от банката за преизчисляване на кредитното задължение, без в него да е
посочено по какъв начин това е направено. Вместо да получи отговор на този
въпрос, респ. поканена да изпълнява задълженията си според първоначално уговорените
условия, й било връчено ново уведомление на 24.08.2018г. за обявяване на
предсрочна изискуемост. Счита това за неправилно, защото надплатените суми,
установени в предходно развилото се исково производство, са в размер достатъчен
да покрие 6 поредни вноски и няма как за периода м.06.2018г.-м.08.2018г. да е
била в просрочие за да бъде обявена отново предсрочна
изискуемост. Развива доводи, че не са били налице предпоставките за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, както и недъжимост
на сумата за възнаградителна лихва за периода
08.06.2015г.-12.09.2018г. след обявяване кредита за предсрочно изискуем. Навежда възражение за нищожност на
клаузи от договора-т.7, т.12, т.14 и на т.1, т.13 и т.16 от
допълнителното споразумение поради тяхната неравноправност и противоречието им
с норми от
ЗЗП.
В допълнителната искова молба
ищецът развива доводи, че се е съобразил с влязлото в сила съдебно решение и преизчислил кредита, но доколкото предходно обявената
предсрочна изискуемост не е имала правно действие, а ответницата е била в неизпълнение на поетите с
договора задължения, е имал правото да отправи ново изявление за предсрочна
изискуемост. Счита за неоснователни възраженията относно издаването на
заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК, както и тези относно неравноправност на
клаузите от договора и допълнителното споразумение.
В отговора на допълнителната
искова молба ответницата поддържа вече направените възражения.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
Не е предмет на спор сключен
между страните договор за банков ипотечен кредит на 12.06.2008г., по силата на
който ищецът се задължил да предостави сумата 40 000 евро с поето от
ответницата-кредитополучател задължение за връщане за срок от 360 месеца,
считано от датата на усвояване до 01.07.2038г., на месечни вноски по
погасителен план всяка с падеж 27-мо число на месеца /стр.11-21/.
Съгласно т.7 от договора кредитополучателят
заплаща първоначална лихва за период от 3 години, считано от усвояване на
кредитната сума, формирана от базов лихвен процент /БЛП/ за този вид кредит и
надбавка в размер на 1.40 % процентни пункта. За останалия срок на кредита
заплаща лихва, формирана от БЛП за този вид кредит и надбавка, която може да
бъде намалена с отстъпка съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен
процент по програма „Уют“ /приложение № 2/. Базовият лихвен процент се определя
периодично от кредитора. Към датата на сключване на договора БЛП е 4.19%, а стандартната
надбавка е в размер на 3.60% процентни пункта. С оглед така уговореното за
първите 3 години /за вноските до 27.06.2011г. включително/ ответницата е
следвало да заплаща възнаградителна лихва от 5.59%, а
за останалия период до крайната падежна дата 7.29%.
Според предвиденото в т.20.1 от
общите условия към договора, при забава на плащането на месечната вноска от
деня, следващ падежната дата, частта от вноската, представляваща главница, се
олихвява с договорената лихва, увеличена с наказателна надбавка от 3 процентни
пункта. Ако кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до 7-мия ден
след падежната дата, наказателна надбавка не се прилага.
Клаузата на т.20.2 от общите условия
предвижда, че при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над
90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по
съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с наказателна надбавка в размер на 10%.
Клаузата на т.21.1 от общите
условия регламентира случаите, в които банката има право да превърне кредита в
предсрочно изискуем, като в т.1 е посочено при всяко неплащане в срок на
уговорените погашения по лихва и/или главница. В тези хипотези според т.21.2
изискуемият кредит се отнася в просрочие и се
олихвява по реда на т.20.2.
На 27.02.2015г. страните
подписали допълнително споразумение към договора за кредит, съгласно което към
тази дата остатъкът от дълга е в размер на 38 755.40 евро, от които
главница 37 077.47 евро, дължима редовна лихва от 1041.91 евро, дължима
наказателна лихва от 0.68 евро и дължими заемни такси от 635.34 евро. Посочено
е, че кредитополучателят е внесъл сумата от 269.38 евро, а кредиторът се
отказва от вземането си за наказателни лихви в размер на 0.68 евро, ведно със
заемни такси от 635.34 евро за периода 30.01.2015г.-27.02.2015г. По отношение
остатъчното задължение от 37 850 евро с т.1 е предвидено капитализиране на
част от дължимата редовна лихва към главницата по кредита, която към датата на
допълнителното споразумение възлиза на 772.53 евро; с т.2.1 кредиторът се
отказва от начислените заемни такси, които към същата дата възлизат на 635.34
евро; с т.2.2 кредитополучателят не дължи заплащане на годишна такса за
управление върху остатъка от кредита до окончателното му погасяване, считано от
датата на сключване допълнителното споразумение. Съгласно т.3.1 лихвеният процент се променя,
като кредитът се олихвява с променлив лихвен процент от 7.10% годишно, формиран
от стойността на 6-месечния EURIBOR 0.166% и надбавка от 6.934%. Запазени
са падежната дата на месечните вноски-27-мо число на месеца и крайния срок за
погасяване на кредита-01.07.2038г. Влизането в сила на споразумението е
поставено под условието, че е внесена дължимата погасителна вноска за лихва и
главница към първата падежна дата след сключването /т.4/. В т.7.1 и т.7.2 е
предвидено съставянето на нов погасителен план, както и, че при неплащане на
две поредни погасителни вноски по него банката начислява сторнираната
наказателна лихва /0.68 евро/ и тя се дължи от кредитополучателя.
По делото е установено, че кредитът
е усвоен на 01.07.2008г. Видно от заключенията и на двете изслушани
съдебно-счетоводни експертизи последното извършено от ответницата плащане по
кредита е на 27.07.2015г. на сумата 326.53 евро, с която е била погасена изцяло
вноската за м.03.2015г. и частично следващата за м.04.2015г. Към тази дата е
платила общо 21 979.94 евро, от които 3 029.08 евро-главница;
18 594.52 евро-възнаградителна лихва, 13.82
евро-начислена наказателна лихва и 342.52 евро-заемни такси.
Ответницата не твърди, а и по
делото няма доказателства след 27.07.2015г. да са били извършвани плащания по
кредита.
От фактическа страна не е спорно,
че по заявление на кредитора „Б.Д.“ ЕАД от 17.09.2015г. е образувано ч.гр.д.№
2069/2015г. по описа на РС-Хасково, по което на 24.09.2015г. издадена срещу
ответницата заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК на парични суми въз
основа договора за кредит и допълнителното споразумение към него, а именно: 37
690 евро-главница, 748.17 евро-договорна лихва за периода
05.06.2015г.-17.09.2015г. 178.36 евро-лихва за забава за периода
01.09.2015г.-17.09.2015г. и 109.45 евро-заемни такси, ведно със законната лихва
върху главницата от 18.09.2015г. до изплащането. Към заявлението е приложено
уведомление от банката изх.№ 01-20-05995/20.08.2015г. за обявяване кредита за
предсрочно изискуем поради забава в погасяване на задълженията, връчено лично
на ответницата на 24.08.2015г.
След постъпило писмено възражение
в срока по чл.414 ГПК кредиторът предявил по реда на чл.415 вр.
чл.422 ГПК искове за съществуване на вземанията с образувано гр.д.№ 5052/2016г.
по описа на СГС, I-19 състав. В рамките на това
производство ответницата навела възражения, че не са били налице предпоставките
за обявяване предсрочна изискуемост и за нищожност на клаузи от договора-т.7 и
т.14, от общите условия-т.9.1, 9.4 и т.25.3 и от допълнителното
споразумение-т.1 и т.16 като неравноправни по чл.143 ЗЗП, тъй като предвиждат
възможност за едностранно изменение условията на договора и въз основа на тях е
била увеличавана договорната лихва по кредита.
При разглеждане на спора СГС констатирал,
че банката едностранно е променяла размера на възнаградителната
лихва поради промяна в БЛП с нейното увеличение, каквато възможност са
предвиждали посочените клаузи от договора и общите условия, съответно т.7,
т.14, т.9.1, т.9.4 и т.25.3. Формирал е правен извод, че попадат в приложното
поле на чл.143, т.10 ЗЗП-дават право на банката да променя едностранно
условията на договора на основания, които не са предвидени в него, и в този
смисъл представляват уговорки във вреда на потребителя, неотговарящи на
изискването за добросъвестност и водещи до значително неравновесие между
правата и задълженията на банката и потребителя, не попадат в изключенията по
чл.144, ал.2 ЗЗП и не са уговорени индивидуално, поради което и съобразно
чл.146 ЗЗП са нищожни. Въз основа на това приел, че в отношенията между
страните относно размера на погасителните вноски следва да се съобрази
погасителния план при сключването на договора. В тази връзка е било установено,
че ответницата е заплатила за възнаградителна лихва
сумата 1999.43 евро в повече от първоначално уговореното, като същевременно към
деня на обявяване кредита за предсрочно изискуем-27.08.2015г. са били изискуеми
6бр. вноски общо за 1666.56 евро, т.е. недължимо платеното надхвърля стойността
на дължимите вноски до обявяване кредита за предсрочно изискуем. С оглед на
това приел, че към деня на волеизявлението на банката не са били налице
уговорените в договора условия за обявяване
предсрочна изискуемост, поради което обосновал неоснователност на
исковете и с постановеното на 26.04.2018г. съдебно решение ги отхвърлил.
Решението не е обжалвано от страните и влязло в сила на 23.05.2018г.
На 22.08.2018г. ищецът изпратил до
ответницата две писма-първото с уведомление, че въз основа влязлото в сила
съдебно решение кредитното задължение е преизчислено /стр.57/, а второто за обявяване
кредита за предсрочно изискуем поради забава в погасяване задълженията /стр.55/,
връчени лично на ответницата на 24.08.2018г.
От своя страна ответницата
депозирала в банката писмо на 31.08.2018г. /стр.124/, в което посочила, че не
дължи нищо поради прекратяването на договора с обявяването на предсрочна
изискуемост, но в случай, че има остатъчен дълг направила изявление да се преизчисли по пера за главница, лихви и такси според
постановеното съдебно решение. В отговор с писмо от 26.09.2018г. банката я уведомила, че такова преизчисление е направено и въз основа същото задълженията
по договора към 12.09.2018г. са главница от 36 896.06 евро; договорна
лихва от 8156.85 евро за периода 08.06.2015г.-12.09.2018г., лихви за забава от 236.21 евро за периода
28.06.2015г.-12.09.2018г. и заемни такси от 397.83 евро /стр.125-126/.
Видно от заключенията на двете
изслушани по делото ССч.Е кредитът е бил преизчислен
от банката на 07.08.2018г. при съобразяване постановеното съдебно решение и
съобразно уговорените с договора и допълнителното споразумение лихвени
проценти, като размера на начислената към 18.09.2015г. договорна лихва е
намален със сумата 987.23 евро, размера на погасената главница увеличен със
сумата 464.08 евро, наказателната лихва намалена със сумата 5.32 евро, както и
размера на погасените такси увеличен с 528.48 евро.
На 12.09.2018г. кредиторът подал
отново заявление до РС-Хасково с образувано ч.гр.д.№ 2185/2018г., по което
срещу ответницата е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за посочените
в писмото /26.09.2018г./ парични вземания, ведно със законната лихва върху
главницата от 13.09.2018г. до изплащането, предмет на настоящото исково
производство.
При така установеното от
фактическа страна, съдът обоснова следните правни изводи:
Наведените от ответницата доводи,
че не са били налице основанията за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 2185/2018г. на РС-Хасково поради нередовност по съдържание на
извлечението от сметка по чл.417, т.2 ГПК не подлежат на разглеждане в
производството по чл.422 ГПК за съществуване на вземанията, предмет на
заповедта. Преценката за
редовността на документа по чл.417 ГПК е в
компетентността на съда в заповедното производство, която подлежи на проверка
от по-горния съд при подадена от длъжника жалба по чл.419 ГПК. Ответницата е
упражнила право на жалба против разпореждането за незабавно изпълнение,
оставена без уважение с определение от 29.05.2019г. по в.ч.гр.д.№318/2019г. на
ОС-Хасково.
При сключен договор за банков кредит, с предоставяне на
паричната сума, в тежест на кредитополучателя възниква задължението да я върне
при уговорените срок и условия /чл.430 ТЗ/. Когато кредитополучателят е в
неизпълнение на поетите задължения, банката разполага с възможността да обяви
кредита за предсрочно изискуем.
Както е разяснено в т.2 от ТР № 3/2017г. и т.18 от ТР № 4/2013г., двете на ОСГТК на
ВКС, предсрочната изискуемост на вземане по договор за
кредит, уредена в чл.432 ТЗ, е по правната си същност преобразуващо право на
кредитора за изменение на договора и, за разлика от общия принцип по чл.20а,
ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните. Изменението засяга срока за изпълнение на задължението за
връщане на предоставената парична сума, като от срочен договорът се преобразува
в безсрочен с отпадане занапред действието на погасителния план, ако е било уговорено
кредитът да се връща на вноски. Волеизявлението на кредитора следва да достигне
до длъжника и поражда действие при наличие обективните предпоставки за
предсрочна изискуемост, уговорени в договора или предвидени в закона. В този
случай, поради изгубване преимуществото на срока /чл.71 ЗЗД/, длъжникът дължи
изпълнение на всички задължения по договора.
След преценка на събраните доказателства съдът приема, че
ответницата е неизправна страна по договора и ищецът е имал основание да обяви
кредита за предсрочно изискуем.
По делото е установено, че плащания в погашение на
кредита са правени до 27.07.2015г., като за времето след това до деня на изявлението
на банката от 22.08.2018г., връчено на 24.08.2018г., е налице неизпълнение на повече
от три поредни месечни вноски /над 90 дни/, съставляващо предвиденото в т.20,
т.2 вр. т.21 от общите условия основание за
предсрочна изискуемост.
С постановеното съдебно решение от 26.04.2018г. по гр.д.№
5052/2016г. на СГС, I-19 състав, исковете на банката по чл.422 ГПК са
отхвърлени не защото е отречено съществуването на вземанията по договора, а
защото към деня на предходно обявената предсрочна изискуемост през м.08.2015г. не
са били налице предпоставките по т.20.2 от общите условия. Формираната сила на пресъдено нещо е за липса на настъпила към онзи момент изискуемост
с последица незачитане правното действие на това изявление на ищеца и дължимо
от ответницата изпълнение според погасителния план.
Неоснователно е поддържаното, че и при последващо обявената предсрочна изискуемост на 24.08.2018г.
не са се осъществили предпоставките на т.20.2, вр. 21.
Към тази дата ответницата е в неизпълнение на 39 месечни вноски с настъпил
падеж, последните три от които /м.05, м.06 и м.07.2018г./ след влизане в сила
на посоченото решение. Установеното в рамките на предходното дело, че поради
нищожността на клаузи от договора касаещи увеличението на възнаградителната
лихва е платила в повече от дължимото и то надхвърля стойността на неплатените 6бр.
падежирали вноски към м.08.2015г. е послужило като
основание за съда да отхвърли исковете по чл.422 ГПК, но не може да послужи
като аргумент в настоящото производство. Дори и да се приеме, че по този начин
са заличени последиците от неизпълнението, това се отнася само за погасителните
вноски до м.08.2015г., не и по отношение следващите по време падежирали вноски, за които не се твърди и няма
доказателства за плащане. Видно от заключенията на вещите лица по двете ССч.Е, след приключване на гр.д.№ 5052/2016г. на СГС ищецът
е преизчислил вземанията по кредита към м.08.2015г. при
съобразяване постановеното съдебно решение, като с надплатената сума намалил
размера на задълженията за главница, лихви и такси, по правната си същност прихващане
по чл.103 ЗЗД с погасителен ефект до размера на по-малкото. За вноските с
настъпил падеж след м.09.2015г., включително тези след влизане в сила на
решението, ответницата е в неизпълнение и доколкото забавата надвишава 90 дни, към
датата на връчване изявлението-24.08.2018г. са били налице предпоставките на
т.20.2 от договора за предсрочна изискуемост, поради което е произвела правно
действие с последица настъпване изискуемост на всички произтичащи от договора
вземания.
По възраженията за недействителност на клаузи от договора
и допълнителното споразумение:
Наведеното възражение за нищожност поради неравноправие
на клаузите по т.7 и т.14 от договора отнасящи се до възможността за
едностранно изменение на възнаградителната лихва и
условията по договора е било част от
спора по гр.д.№ 5052/2016г. на СГС и с влязлото в сила съдебно решение е
формирана сила на пресъдено нещо между страните,
поради което съдът не дължи произнасяне.
Съгласно т.12 от договора за
кредит и т.13 от допълнителното споразумение от 27.05.2015г. кредитополучателят
заплаща такси, съгласно тарифа за лихвите, таксите и комисионите, които банката
прилага за извършвани услуги на клиента и която е в сила към деня на
съответното плащане, а съгласно т.14 от договора о т.16 от споразумението кредиторът
има право да извършва изменения или допълнения на тази тарифа, които стават
задължителни за кредитополучателя. За всяка промяна кредиторът уведомява
кредитополучателя чрез съобщения, поставени на видно място в банката. Дължимите
от кредитополучателя такси са визирани в т.25.1 от общите условия.
Възражението на ответницата за
нищожност на клаузата по т.12 от договора и т.13 от споразумението като
противоречаща на чл.143 ЗЗП е неоснователно,
тъй като не попада в нито една от законовите хипотези. Договорът за
банков кредит е двустранен и възмезден, като възмездността
му се изразява не само с плащането от кредитополучателя на възнаградителна
лихва, представляваща цена за предоставения паричен ресурс, а и с други
плащания свързани с дейността на кредитора по отпускането и обслужването на
кредита, каквито са таксите по т.12 от договора вр.
т.25.1 от общите условия към него. Тяхното основание е посочено в договора, а
размерът им е определен в тарифа на банката, с която в т.13 ответницата е
декларирала да е запозната. Тази тарифа е приложена по делото и видно от нея са
предвидени различни такси свързани с обработката на документи и отпускането на
различни по вид и размер кредити, такси свързани с оценка на обезпечения, за
управление и предсрочно погасяване. Действително клаузата на т.14 от договора
предвижда възможност банката едностранно да променя размера на таксите след
сключване на договора, но по делото не се твърди, а и доказателства за такава
промяна не са представени, т.е. нищожността й не влияе върху основанието и
размера на възникналото в тази част задължение. Нещо повече, с т.2.2 от
допълнителното споразумение кредиторът се е отказал от заплащането на годишна
такса за управление върху остатъка от кредита до окончателното му погасяване.
С допълнителното споразумение от 27.02.2015г.
към остатъка към този момент от главницата-37 077.47 евро е капитализирана
/прибавена/ част от начислената възнаградителна лихва
в размер на 772.53 евро, като по този начин е бил увеличен нейния размер и
върху него са били начислявани лихви.
Съгласно установената съдебна
практика /Решение № 66/29.07.2019г. по т.д.№ 1504/2018г. на ВКС, ІІ т.о., Решение
№ 60091/27.09.2021г. по т.д.№ 1345/2019г. на ВКС, II т.о., Решение № 118/11.12.2020г. по т. д. № 2278/2019г. на ВКС, I т.о, Решение
№ 132/13.01.2021г. по т. д. № 2195/2019г. на ВКС, I т. о. и др./ уговорката в допълнителни споразумения
към договор за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на
задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна
лихва, представлява анатоцизъм по смисъла на чл.10,
ал.3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на основание
чл.294, ал.1 ТЗ. Преструктурирането по чл.13 от Наредба № 9/03.04.2008г. за
оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на
специфични провизии за кредитен риск /отм./ не представлява предвидена в
наредба на БНБ възможност за олихвяване на изеткли
лихви по чл.10, ал.3 ЗЗД. Процесният договор за
ипотечен кредит е търговска сделка, но кредитополучателят не е търговец, респ.
кредитът е ползван за закупуване на недвижим имот за лични нужди, поради което
разпоредбата на чл.294 ТЗ не е приложима и клаузата по т.1 от споразумението за
капитализиране на част от възнаградителната лихва е
нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД като противоречаща на чл.10, ал.3 ЗЗД.
При горното, след отчитане
извършените от ответницата плащания, в тази част преизчислението
от ищеца, и съобразно заключението на вещото лице по ССч.Е
остатъчната дължима главница по договора за кредит без капитализацията на
лихвите възлиза на сумата 36 590.49 евро, до който размер искът с правно
основание чл.430, ал.1 ТЗ е основателен и следва да се уважи, а за разликата до
пълния предявен размер 36 896.06 евро подлежи на отхвърляне.
Ищецът претендира вземане за
договорна лихва от 8156.85 евро за периода 08.06.2015г.-12.09.2018г.
При сключване на договора е уговорено
заплащане на договорна лихва за първите три години от 5.59%, а за останалия
период до крайната падежна дата 7.29%, впоследствие намалена на 7.10% с
допълнителното споразумение. Видно от Приложение № 1 към заключението на вещото
лице Л.Б. по ССч.Е за времето след 15.07.2015г. е
начислявана договорна лихва в процент по-нисък от 7.10%.
Съгласно ТР № 3/27.03.2019г. по тълк.д.№ 3/2017г., ОСГТК на ВКС, размерът на вземането на
кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се
определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора
парична сума /главница/ и законната лихва от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост до датата на плащането. За периода до настъпване на предсрочна изискуемост
размерът на вземането се определя по действалия до този момент погасителен
план, съответно според клаузите на договора.
В случая предсрочната изискуемост е обявена на
24.08.2018г. с връчване на ответницата изявлението на банката и от тази дата не
дължи заплащането на следващи по време възнаградителни
лихви поради преустановяване действието на погасителния план. За предходния
период въз основа заключението на вещото лице възнаградителната
лихва възлиза на сумата 8079.07 евро и обхваща периода 08.06.2015г. до
24.08.2018г. В тази част искът е основателен и следва да се уважи, съответно
отхвърли за разликата до пълния претендиран 8156.85
евро и за периода 25.08.2018г.-12.09.2018г., тъй като е след обявяване на
предсрочната изискуемост.
Поради забава в изпълнение
задълженията по договора на основание т.20.1 и т.20.2 от общите условия ответницата
дължи заплащането на лихви за забава за периода 28.06.2015г.-12.09.2018г., които според заключението на вещото лице
възлизат на 122.69 евро и до този размер искът в тази част следва да се уважи.
Ищецът претендира сумата 397.83
евро, представляваща такси по договора за кредит, от които 60 евро-такса изискуемост;
94.84 евро-заплатени от банката застрахователни премии и 242.99 евро-такса за
подновяване на ипотека. Начислените такси не са платени от ответницата, поради
което вземането за сумата в посочения размер следва да се уважи.
По разноските:
Ищецът е направил разноски в
настоящото производство от 2837.12лв.,от които на основание чл.78, ал.1 ГПК
ответницата следва да заплати сумата 2806.26лв. съобразно уважената част от
исковете.
Ответницата е направила разноски
от 250лв., от които на основание чл.78, ал.3 ГПК с оглед отхвърлената част от
исковете ищецът следва да й заплати 2.72лв.
В съответствие с т.12 от ТР №
4/18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК на ВКС
съдът разглеждащ установителния иск по чл.422 ГПК
следва да се произнесе и по дължимостта на разноските
направени в заповедното производство с осъдителен диспозитив.
Направените от ищеца в заповедното производство разноски, присъдени с
издадената заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, са в размер на 1887.12лв., от
които съобразно уважената част ответницата следва да заплати 1866.60лв.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение Е.Б.К., ЕГН **********, с адрес ***, по исковете на „Б.Д.“
ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, предявени по реда на
чл.422 ГПК, че дължи сумата 36 590.49 евро на основание чл.430, ал.1 ТЗ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, представляваща главница по договор за ипотечен
кредит от 12.06.2008г., сумата 8079.07 евро на основание чл.430, ал.2 ТЗ,
представляваща договорна лихва за периода 08.06.2015г. до 24.08.2018г., сумата 122.69
евро на основание чл.86 ЗЗД вр. т.20.1 и т.20.2 от
договора, представляваща лихва за забава за периода 28.06.2015г.-12.09.2018г. и
сумата 397.83 евро, представляващи такси по кредита, ведно със законната лихва
върху главницата от 13.09.2018г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ
иска по чл.430, ал.1 ТЗ вр. чл.79, ал.1 ГПК за
главница за разликата до пълния предявен размер 36 896.06 евро; иска по чл.430,
ал.2 ТЗ за договорна лихва за разликата до пълния предявен размер 8156.85 евро
и за периода 25.08.2018г.-12.09.2018г. и иска по чл.86 ЗЗД за лихви за забава
за разликата до пълния предявен размер 236.21 евро.
ОСЪЖДА Е.Б.К.,
ЕГН **********,***, да заплати на „Б.Д.“ ЕАД, ***, разноски в настоящото
производство на основание чл.78, ал.1 ГПК от 2806.26лв. и разноски в
заповедното производство от 1866.60лв.
ОСЪЖДА „Б.Д.“
ЕАД, ***, да заплати на Е.Б.К.,
ЕГН **********,***, разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 2.72лв.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: