№ 46490
гр. София, 14.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Частно гражданско дело
№ 20231110161525 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба от адв. Л. Г. - процесуален представител на длъжника К. Б. В., за
допълване на постановеното по делото определение № 15999 от 13.04.2024 г. в частта за
разноските, с искане в полза на процесуалния представител на длъжника да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по чл. 38 ЗА на длъжника по
делото съразмерно на частта, в която издадената по делото заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК е обезсилена.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна по молбата - с изразява становище за
неоснователност на искането.
Като взе предвид изложените в молбата доводи и данните по делото, съдът намира
следното:
Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок, поради което се явява
процесуално допустимо. Разгледано по същество, същото е основателно, съображенията за
което са следните:
По арг. от чл. 78, ал. 2 и ал. 4 ГПК разноските в производството следва да се понесат от
страната, станала повод за образуване на делото, като съгласно чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗА, в
случаите на оказана от адвоката безплатна адвокатска помощ, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и
осъжда другата страна да го заплати. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС
тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС с решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС,
съдът следва да откаже да приложи определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални
размери на адвокатските възнаграждения поради нарушаване на забраната на чл. 101, пар. 1
ДФЕС, поради което при определяне на възнаграждението следва да съобрази конкретните
обстоятелства по делото.
В разглеждания случай производството по делото е образувано по заявление на с
срещу К. Б. В., въз основа на което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
19.11.2023 г., с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя сумата в размер 1
400 лева, представляваща главница по Договор за паричен заем № 650582 от 20.03.2022 г.,
ведно със законната лихва от 08.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 562,26 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.03.2022 г. до 20.09.2023 г., сумата
375,57 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
от 01.06.2022 г. до 01.09.2023 г., както и сумата 46,76 лева - държавна такса и сумата 20,19
лева - юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение от длъжника, с което е възразил срещу
1
дължимостта на сумите по заповедта за изпълнение. да предяви иск за установяване на
вземанията си в едномесечен срок от съобщението. В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК е предявен
иск за установяване само на част от вземанията – само за сумата от 1 400 лева,
представляваща главница по Договор за паричен заем № 650582 от 20.03.2022 г., ведно със
законната лихва от 08.11.2023 г. до изплащане на вземането, като искове за сумата в размер
на 562,26 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.03.2022 г. до
20.09.2023 г. и за сумата в размер на 375,57 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 01.06.2022 г. до 01.09.2023 г., не са предявени,
поради което на основание чл. 415, ал. 5 ГПК с определение № 15999 от 13.04.2024 г. съдът е
обезсилил издадената по делото заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в частта за сумата в
размер на 562,26 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.03.2022 г. до
20.09.2023 г. и за сумата в размер на 375,57 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 01.06.2022 г. до 01.09.2023 г.
Следователно в посочената част производството по делото е изчерпано с частично
обезсилване на заповедта за изпълнение, поради което доколкото заявителят не е предявил
иск по чл. 415 ГПК следва да се приеме, че той е дал повод за образуване на производството
в частта за вземанията в размер на 562,26 лева, представляваща възнаградителна лихва за
периода от 20.03.2022 г. до 20.09.2023 г. и за сумата в размер на 375,57 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.06.2022 г. до 01.09.2023
г.
Предвид обстоятелството, че адв. Г. е оказал на длъжника безплатна адвокатска помощ
за подаване на възражението по чл. 414 ГПК, то същият има право на адвокатско
възнаграждение съразмерно на вземанията, за които не е предявен иск по чл. 415 ГПК и
производството по делото е приключило с обезсилване на издадената заповед за изпълнение.
При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се
съобрази разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съгласно която същото следва да се определи
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В настоящия случай
предмет на издадената заповед за изпълнение са вземания на заявителя по договор за
потребителски кредит. Делото не се отличава с фактическа и/или правна сложност, като се
претендират вземания по едно правоотношение между страните, което е характерно за
заявителя. Делото не се отличава с каквато и да било особеност от множеството идентични
заповедни производства в СРС, по които се претендират суми по договори за парични заеми.
Ето защо съдът намира, че видът и обемът на извършената работа не обосновават
адвокатско възнаграждение в размер по-висок от по 50 лева за подаване на възражение по
чл. 414 ГПК, тъй като последните нямат самостоятелен характер, а служат единствено като
формална пречка за влизане в сила на заповедта за изпълнение. Възражението не служи като
средство за материалноправна защита на длъжника, поради което не се изисква
обосноваването му (чл. 414, ал. 1, изр. 2 ГПК). Съдът не дължи произнасяне по същество, а
единствено следва да се увери, че вземанията по заповедта за изпълнение са оспорени от
длъжника, след което дължи указания на заявителя по чл. 415 ГПК.
С възприемането на това становище, настоящият състав на съда споделя аргументите,
изложени в редица въззивни съдебни актове относно начина на определяне на
възнаграждението за подадено възражение по чл. 414 ГПК, обективирани в Определение №
13255 от 21.12.2022 г. по ч.гр.д. № 12649/2022 г. на СГС, Определение № 268172 от
07.05.2021 г. по ч.гр.д. № 4751/2021 г. на СГС, Определение № 4273 от 17.11.2021 г. по
ч.гр.д. № 12926/2021 г. на СГС, Определение № 276018 от 24.11.2021 г. по ч.гр.д. №
2437/2021 г. на СГС, Определение № 3767 от 27.04.2022 г. по ч.гр.д. 2817/2022 г. на СГС,
Определение № 1204 от 14.02.2022 г. по ч.гр.д. № 999/2022 г. на СГС, Решение № 265337 от
10.08.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 6442/2020 г., IV-A с-в, Решение № 264070 от 18.06.2021 г.
на СГС по в. гр. д. № 15394/2019 г. и др.
Следователно определено съразмерно на вземанията, за които заповедта за изпълнение
е обезсилена, дължимото в полза на процесуалния представител на длъжницика адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ възлиза на сумата в размер 19,59 лева.
При това положение в полза на адв. Л. Г. - процесуален представител на длъжника К. Б.
В., следва бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 19,59 лева.
2
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определение № 15999 от 13.04.2024 г., постановено по ч.гр.д. №
61525/2023 г., по описа на СРС, II ГО, 74 състав, в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА с, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление **, да заплати на адвокат
адв. Л. А. Г., САК, с личен номер ********** и с адрес на кантората **, на основание чл. 38,
ал. 2 ЗАдв сумата в размер на 19,59 лева – адвокатско възнаграждение.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3