№ 6161
гр. София, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Димитър Ковачев
Анелия Ст. Янева
при участието на секретаря Галина Хр. Христова
като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20221100508534 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК. Образувано е по въззивна жалба
от В. Д. чрез адвокат Л. срещу протоколно Решение от 28.10.2021г., постановено в ОСЗ
по гр. д. № 30537/2021г. по описа на Софийски районен съд, 62 с-в, поправено с
Решение 4930/18.05.2022г по реда на чл. 247 ГПК в частта, с която са уважени
предявените от „Софийска вода“ЕАД срещу жалбоподателя установителни искове по
чл. 422 от ГПК с предмет дължимост на суми за доставени „ВиК“ услуги по издадени
фактури за периода 19.10.2017г.-05.12.2020г. и лихви за забава за периода 19.11.2017г-
05.12.2020г.
Изложени са оплаквания за неправилност на решението поради процесуални
нарушения и нарушение на материалния закон.
Оспорва се правилността на изводите за налично облигационно отношение.
Счита, че не е доказано качеството на потребител и реална доставка на вода. Оспорва
да е собственик или вещен ползвател на конкретния имот.
Не било и доказано защо сумите са били изчислявани за количества вода
определени „на база-изчислен отчет“.
Не е постъпил отговор на жалбата.
СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за
1
валидно и допустимо.
При проверка на неговата правилност въззивния съд е ограничен до
оплакванията в жалбата и императивните материални норми.
СГС след преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на
събраните по делото доказателства намира въззивната жалба за основателна.
Съгласно § 1, ал. 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационни услуги „потребители“ са собствениците или вещните ползватели на
съответния обект. По делото няма никакви доказателства ответника да е собственик
или да има вещно право на ползване върху имота, като ищецът въпреки дадените му
от въззивния съд указания (с определение от ОСЗ на 16.11.2023г., съобщени на ищеца
на 27.11.2023 г. с призовка на л. 12 от въззивното дело) и възможност за ангажиране на
доказателства не е предприел никакви действия.
При липса на доказателства за вещни права върху имота ответника не може да
бъде презюмиран за потребител за съответния период, респективно предявените
искове са изцяло неоснователни. Несъстоятелни са мотивите на СРС относно
качеството на ползвател. СРС е чел мотиви основани на адресна регистрация, която
обаче може да служи евентуално за извод за фактическо ползване на имота, но не и за
извод за наличие на вещно право на ползване, а фактическото ползване дори да се
приеме за установено не води до извод за основателност на исковете (в този смисъл и
ТР 2/2017г. на ОСГК на ВКС-приложимо и за отношенията с доставчици на
водоснабдителни и канализационни услуги).
При този изход на делото само въззивника има право на разноски, като има
право на платената държавна такса от 25,00 лева.
Неговия адвокат пълномощник претендира адвокатски хонорар по чл. 38, ал. 2
от ЗА съгласно договор за безплатна защита. СГС намира, че хонорара следва да се
определи в размер на 200,00 лева поради ниската фактическа и правна сложност на
спора пред въззивния съд, протекъл без събиране на нови доказателства и при
неявяване на адвокат Л. в съдебно заседание
За първа инстанция разноските са присъдени с определението по чл. 248 ГПК, с
което решението е било изменено. Определението по чл. 248 ГПК не е обжалвано.
Независимо, че исковете се отхвърлят вот въззивния съд в уважената им част
СГС намира, че присъденото на адвокат И. възнаграждение за първата инстанция е
достатъчно и не следва да се присъждат допълнителни суми. Същото важи и за
възнаграждението на адвокат Билева за заповедното производство.
Водим от гореизложеното съдът
Водим от гореизложеното съдът
2
РЕШИ:
ОТМЕНЯ протоколно Решение от 28.10.2021г., постановено в открито съдебно
заседание по гр. д. № 30537/2021г. по описа на Софийски районен съд, 62 с-в,
поправено с Решение 4930/18.05.2022г по реда на чл. 247 ГПК в частта, с която са
уважени предявените от „Софийска вода“ЕАД срещу В. Р. Д. установителни искове по
чл. 422 от ГПК с предмет дължимост на суми за доставени „ВиК“ услуги в размер на
16,60 лева – главница и 448,38 лева лихви за забава, за които е била издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.19744/2021г. на СРС, КАТО ВМЕСТО ТОВА
ОТХВЪРЛЯ ТАКА ПРЕДЯВЕНИТЕ ИСКОВЕ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „Софийска вода“ЕАД с ЕИК ********* и адрес в гр. София, Бизнес
Център Интерпред ****, бул."**** III" № **, ет. 2 и 3 да заплати на основание чл. 38,
ал. 2 от За в полза на адвокат М. Л. Л. с ЕГН ********** и служебен адрес в Гр.
София, ул. „**** адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на
200,00 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3