Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр.Момчилград, 18.11.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Момчилградският
районен съд в публично заседание, проведено на 16.11.2020 година в състав;
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СУНАЙ ОСМАН,
при участието на секретаря АНИТА ДОЧЕВА, като
разгледа докладваното от съдията НАХД № 279/ 2020г. по описа на съда, и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.63 от ЗАНН, и е образувано по жалба на „****“ ООД- Пловдив, ЕИК- ****,
представлявано от Управителя Г.А.Х., срещу
Наказателно постановление № 09-002 297 от 11.09.2020г. на Директора на Дирекция
“Инспекция по труда”-Кърджали, с което на осн.чл.416 ал.5 вр.чл.414 ал.3 от
Кодекса на труда, на дружеството е било наложено административно наказание- “имуществена
санкция” в размер на 1 500 лева, за допуснато нарушение на чл.62 ал.1 вр.чл.1
ал.2 от КТ.
Жалбоподателят
изразява недоволството си от процесното наказателно постановление, като сочи,
че същото е незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати
нарушения на материалните и процесуалните правила. Развива съображения, че не е
извършено описанато нарушение. Били допуснати нарушения на процесуалните
правила при издаването на НП и АУАН, и при прилагането материалния закон. Моли
съда да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление, защото не са били
налице основанията за неговото издаване.
В
съдебно заседание, дружеството- жалбоподател се представлява от адв.Д.Д., който
поддържа жалбата, и иска отменяването на наказателното постановление, със
изложените в жалбата и в съдебното заседание. Посочва, че нак.постановление е
издадено въз основа на АУАН, в който е била описана друга фактическа
обстановка, и допуснато друго нарушение по отношение на друго лице, а не на
визираното в постановлението, и това е довело до накърняване правото на защита.
Това било съществено нарушение на процесуалните правило, водещо до извода за
незаконосъобразност на нак.постановление, т.к. порок е бил изначален, със
образуването на административно-наказателното производство. Претендира и
разноски по делото.
Административно-наказващ
орган- “Дирекция Инспекция по труда”- Кърджали, редовно призован, не се представлява, като в
представеното със жалбата становище, придружено със писмени доказателства, се
иска потвърждаването на нак.постановление, респ. оставянето без уважение на
жалбата.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Жалбата е
подадена в срок, от надлежна страна поради което и е допусната от съда за
разглеждане.
След като
прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във жалбата и
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
На 05.08.2020г.
в 10,00 часа, гл.инспектори при Дирекция „Инспекция по труда”- Кърджали- св.М.К.
/актосъставител/ и св.Е.Ю., са извършили проверка по работни места в обект
„Озеленяване на бензиностанция в строеж“, намиращ се в ПИ с идентификатор
29928.14.1016. на главен път Кърджали- ГКПП „Маказа“ в землището на село
Домище, общ.Кирково, изпълняван от дружеството-
жалбоподател / „****“ ООД- Пловдив. При
проверката е било установено, че дружеството, в качеството си на работодател по
смисъла на § 1 т.1 от ДР на КТ, не е сключил трудов договор с лицето Б.Х.Б.с
ЕГН- **********, преди постъпването му на работа като „работник за подготовка
на терен за тревни площи“. На 10.08.2020г. в ДИТ- Кърджали е бил представен
граждански договор, сключен на 01.08.2020г. между дружеството и работника, като
отношенията при предоставяне на работна сила са били уредени с договор за
извършване на услуга за периода до 05.08.2020г.
Прието е от контролните органи, че е налице повторяемост на трудовите
функции ежедневно. Посочва се също така,
че на 05.08.2020г. в 10,00 часа лицето Б.Х.Б.работи
на обекта, като подготвя терена около бензиностанцията за затревявяне. Посоченото
лице е попълнило декларация на осн.чл.402 ал.1 т.3 от КТ, в която посочил, че е
няма сключен трудов договор, има сключен граждански договор, договорил е
месечно трудово възнаграждение от 600 лева, с почивни дни- събота и неделя и 1
час в работният ден, с работно време от 08,00 до 17,00 часа и е бил
командирован в с.Кирково от Кърджали.
Направена била
справка в ИС на ИАГИТ по ЕГН, и се установило, че за това лице няма регистриран
трудов договор в ТД на НАП. Въз основа на горното проверяващите са приели, че дружеството-
жалбоподател е нарушил разпоредбата на чл.61
ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ.
За
установеното по време на проверката от 05.08. и 17.08.2020г. е бил съставен и
конст.протокол за установените на обекта лица, които нямат сключени трудови
договори с дружеството- и това са Б.Х.Б.с ЕГН- ********** иЕ.А.С. с ЕГН- **********.
Констатациите
от проверката били обективирани в Протокол за проверка № 202 3213/17.08.2020г.
екземпляр от който бил връчен на същата дата на управителя на дружеството.
За така
установеното на 18.08.2020г. св.М.К. е
съставил срещу дружеството-жалбоподател
и АУАН № 09-002 297, в който посочил, че същото е нарушило разпоредбата на чл.61
ал.1 вр. чл.1
ал.2 от КТ, като е описал горната фактическа обстановка. Към АУАН са
приложени описаните по-горе писмени материали- протокол за проверка от
17.08.2020.; гр.договор № 002/01.08.2020г.; декларация от Б.Х.Б.по чл.402 КТ;
извлечение от търговският регистър; и разпечатка от ИС на ИАГИТ за справка по
ЕГН- **********. Актът бил съставен в присъствието на управителя на дружество– жалбоподател
на същата дата, който е получил и екземпляр от него. По делото няма данни за депозирани
писмени възражения срещу съставеният акт.
На 11.09.2020г.,
въз основа на АУАН № 09-002 297/ 18.08.2020г. съставен от М.К., АНО
/Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“- Кърджали е издал процесното НП №
09-002297, като е приел, че дружеството-жалбоподател
е нарушило разпоредбата на чл.61
ал.1 вр. чл.1
ал. 2 от КТ, и на основание чл.414
ал.3 от НК му наложил адм. наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лева; за това, че На 05.08.2020г.
в 10,00 часа, гл.инспектори при Дирекция „Инспекция по труда”- Кърджали- св.М.К.
/актосъставител/ и св.Е.Ю., са извършили проверка по работни места в обект
„Озеленяване на бензиностанция в строеж“, намиращ се в ПИ с идентификатор
29928.14.1016. на главен път Кърджали- ГКПП „Маказа“ в землището на село
Домище, общ.Кирково, изпълняван от
дружеството- жалбоподател / „****“ ООД- Пловдив. При проверката е било установено, че дружеството,
в качеството си на работодател по смисъла на § 1 т.1 от ДР на КТ, не е сключил
трудов договор с лицетоЕ.А.С. с ЕГН- **********, преди постъпването й
на работа като „общ работник по затревяване на площи“. На 10.08.2020г. в ДИТ-
Кърджали е бил представен граждански договор, като отношенията при предоставяне
на работна сила са били уредени с договор за извършване на услуга за периода до
05.08.2020г. Прието е от контролните
органи, че е налице повторяемост на трудовите функции ежедневно. Посочва се също така, че на 05.08.2020г. в 10,00 часа лицетоЕ.А.С. работи на обекта,
като затревява терена около строежа на бензиностанцията. Посоченото лице е
попълнило декларация на осн.чл.402 ал.1 т.3 от КТ, в която посочило, че е няма
сключен трудов договор, няма сключен граждански договор, договорила е месечно
трудово възнаграждение от 600 лева и е получила 300 лева на 25.07.2020г. за
м.юни 2020г., изплатено й от Георги, с почивни дни- събота и неделя и 1 час в
работният ден, с работно време от 04,30 до 12,00 часа. При направена справка в
ИС на ИАГИТ по ЕГН се установило, че за това лице няма регистриран трудов
договор в ТД на НАП.
Нак.постановление
е връчено на 30.09.2020г.
В показанията
си пред съда като свидетели показания са дали проверяващите К. и Ю., които възпроизвеждат
възприятията си от извършената проверка и отразени в конст.протокол, АУАН и
попълнената от посоченото по-горе лице декларация по чл.402 КТ и е заявило тези
обстоятелства.
Като
доказателства са приложени- посочените по-горе; НП № 09-002297/ 11.09.2020г.; АУАН
№ 09-002 297/ 18.08.2020г.; Протокол за проверка № 202 3213/17.08.2020г.;
известие за доставка; регистър на уведомленията за трудови договори Б.Х.Б.с
ЕГН- **********; граждански договор № 002/ 01.08.2020г. сключен между Б.Х.Б.с
ЕГН- ********** и дружеството- жалбоподател /за подготовка на терени за тревни
площи за срок от 5 дни- до 05.08.2020г. срещу съответно възнаграждение/;
декларация от Б.Х.Б.с ЕГН- ********** по чл.402 ал.1 т.3 от КТ- в която
посочил, че е няма сключен трудов договор, има сключен граждански договор,
договорил е месечно трудово възнаграждение от 600 лева, с почивни дни- събота и
неделя и 1 час в работният ден, с работно време от 08,00 до 17,00 часа и е бил
командирован в с.Кирково от Кърджали;
В съдебно заседание са представени от жалбоподателя: Декларация –
образец 1/2020г., касаещо лицето Е.С.- за изплатено й възнаграждение и удържан
и внесен данък общ доход; ведомост за граждански договори за месец август
2020г.- в който са вписани лицата Е.С.и Б.Х.Б.и изплатените на същите
възнаграждения и заплатени суми с съответните удръжки за ДОД; протокол за
подадени данни изх.№16000203530407/24.09.2020г.;декларация №6 –данни за дължими
вноски и данък по чл.42 ЗДДФЛ; разходен касов ордер и граждански договор за
извършена работа №001 на лицетоЕ.А.С. с ЕГН- **********, по силата на който
последната е приела извърши затревяване на тревни площи на обект
„бензиностанция път маказа“ за срок от 5 дни- до 05.08.2020г. срещу съответно
възнаграждение.
От събраните в
хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства съдът стигна до
извода, че жалбата е основателна, а издаденото нак.постановление, предмет на
тази жалба, е необосновано и незаконосъобразно. Съдът намира, че установеното в
хода проверката фактическа обстановка не се подкрепя от събраните
доказателства, както и направените правни изводи не са съобразени с тях.
При така
установените факти съдът приема следното от правна страна: Актът за установяване на административно
нарушение е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със
съдържанието му на нарушителя/представител на дружеството, и му е връчен препис
срещу разписка. В 6-месечния срок по чл.34
ал.3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП от материално и териториално
компетентен орган.
Въпреки това
настоящият съдебен състав приема, че при издаването на наказателното
постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, които са
ограничили правото на защита на жалбоподателя и не могат да бъдат санирани едва
във съдебното производство. Същите водят до незаконосъобразност на НП и
обосновават неговата отмяна.
На първо място;
налице е непреодолима непоследователност между твърденията на актосъставителя в
АУАН и фактическите изводи на наказващия орган в НП относно съставомерно
обстоятелство, а именно- лицето, с което не е сключен трудовият договор и оттам
и за трудовата функция за която е следвало да се сключи такъв договор. В АУАН е
посочено, че нарушението е за несключен с Б.Х.Б.с ЕГН- ********** трудов
договор, докато в НП е прието, че няма сключен трудов договор с лицетоЕ.А.С. с ЕГН- **********.
Законодателят е
приел, че Актът за установяване на административно нарушение е актът, с който
се очертава предметът на доказване в процеса, изпълняващ аналогична функция на
обвинителния акт в наказателното производство. Всички факти, обуславящи
отговорността на лицето – време, място, начин на извършване и авторство на
деянието, трябва да бъдат конкретно описани и предявени на дееца още със
съставянето на АУАН. Недопустимо е с НП административнонаказателно отговорното
лице да бъде санкционирано по нови и различни факти от тези, по които се е
защитавало дотогава в процеса. Следователно посоченото обстоятелство относно конкретното
лице, с което няма сключен трудов договор за извършване на определена трудова
функция, е нарушението, за което се констатира противоречието между АУАН и НП, и
е следвало още изначално да бъде доведено до знанието на нарушителя, за да може
да разбере какво нарушение се твърди да е извършил и съответно още от този
момент да може да упражнява в пълен обем правото си на защита. Това е така,
защото чрез противоречивите твърдения в АУАН и НП са описани фактическите
параметри от обективната страна на състава на нарушението – в случая несключен
с конкретно лице трудов договор. Изясняването на това обстоятелство има
значение: 1/ за индивидуализирането на конкретното деяние, което изисква
посочване наред с мястото и начина, и всички останали факти по извършването му,
за да може наказаният да е наясно срещу обвинение за какво деяние се защитава;
2/ за формирането на сила на пресъдено нещо, която се разпростира именно върху
фактите, описани в НП, за да не може лицето да бъде повторно санкционирано за
същото деяние в друго производство. В процесният случай едва с НП за пръв път
на наказаният се предявяват нови факти, по които дотогава той не се е
защитавал.
Съдебната
практика е трайна и безпротиворечива, че по реда на чл.53
ал.2 от ЗАНН не могат да се изправят пороци, засягащи описание на
фактическите обстоятелства, при които е извършено нарушението – датата, мястото
и начина на извършването му. Приемането на обратното би означавало да се обезсмисли
напълно съставянето на АУАН, след като в НП наказващият орган произволно би
могъл да наказва нарушителя за всякакви факти. Изискването за припокриване на
установените факти и правни изводи между АУАН и НП е установено, тъй като
наказващият орган е инстанция по същество, която следва да анализира събраните
доказателства и да прецени дали е налице виновно извършено нарушение. Това
предполага лицето, срещу което е съставен АУАН, да е могло да се защитава още
пред тази първа инстанция по предявените му факти, тъй като в противен случай
производството губи състезателния си характер. Именно до това се е достигнало,
като жалбоподателят е бил санкциониран по факти, за пръв път доведени до
знанието му чрез обжалваното НП.
Съгласно чл.36 ал.2 от ЗАНН
административнонаказателното производство се образува със съставяне на АУАН,
като съгласно чл.52
ал.1 от ЗАНН наказващият орган е длъжен да се произнесе по преписката в
едномесечен срок. Последното означава, че наказващият орган е сезиран и дължи
произнасяне относно наличието или липсата на посоченото за извършено в АУАН
административно нарушение - с дадените му в същият акт фактическо описание и
правна квалификация. Със съставянето на АУАН на соченото като нарушител лице се
повдига обвинение за конкретно извършено нарушение с индивидуализиращите го
белези – деяние, дата и място на извършване, правна квалификация. От този
момент за лицето възниква възможност да се защитава срещу вмененото му
нарушение. В този смисъл е недопустимо макар и при същата правна квалификация с
НП лицето да бъде наказано за административно нарушение, с предмет несключен
трудов договор с лице, различно от посоченото в АУАН.
Не може да се приеме,
че в случая се касае за допусната очевидна фактическа грешка, и това е така
защото отстраняване на констатираното несъответствие не е допустимо посредством
установените способи за отстраняване на очевидна фактическа грешка и неточности
в административния акт и в съдебното решение. Законът е предвидил обжалваемост
на решението за поправка на съдебни решения, гарантирайки правата на страните,
каквито способи в ЗАНН не са установени. С оглед на това в регулираните със
ЗАНН отношения не следва да бъде допускано разширително тълкуване на нормите.
От процесуален аспект следва да се съобразява и последицата на всеки способ за
отстраняване пропуски, допуснати от страните в производството. Напр. ГПК и АПК
предвиждат участие на страните, чрез даване на становище по искания за
отстраняване на ОФГ, както и оспорване на решението за отстраняване на ОФГ,
следователно правата на страните не се ограничават. ЗАНН не допуска подобна
процесуална възможност, поради което посоченият ред е неприложим. И тъй като
административните наказания са форма на държавна принуда- репресивни мерки,
водещи до ограничаване на определени права или вменяване на определени
задължения по повод неправомерно поведение на определено лице, то законодателят
е предвидил строго формални процесуални правила за реализирането на
административнонаказателната отговорност и е недопустимо тяхното разширително
тълкуване. Всяко нарушение на изискванията за индивидуализацията на извършеното
нарушение /описание, дата, място, нарушени разпоредби/ има за последица
неяснота относно вмененото нарушение и води до незаконосъобразност на
издаденото наказателното постановление.
Правната
конструкция на вмененото на жалбоподателят нарушение сочи, че жалбоподателят е
трябвало да изпълни свое нормативно предвидено задължение, а именно да сключи
трудов договор с конкретно лице, преди да го допусне до работа. Съгласно
обвинението, по което първоначално се е бранил, т. е. след съставянето на АУАН,
нарушението е за несключен трудов договор с лицето Б.Х.Б., но вместо това обаче с НП е прието нарушението да е извършено
с несключване на трудов договор с друго лице-Е.А.С. и за друга трудова функция..
Следователно до издаването на НП жалбоподателят се е защитавал по различно обвинение,
а с издаването на НП той е бил наказан за съвсем различно деяние от това, срещу
което се е защитавал до този момент. Така административнонаказващият орган е
допуснал съществено процесуално нарушение, защото вместо да се произнесе по
законосъобразността и обосноваността на АУАН, с който е сезиран, е наказал
жалбоподателя за деяние с различни фактически параметри от това, за което се е
водило производството. Допуснатият порок влече незаконосъобразност на НП и
обуславя неговата отмяна.
Всички
констатирани от съда пороци съществено са опорочили съдържанието на
наказателното постановление до степен на неговата незаконосъобразност, което е
довело и до неправомерно ограничаване на правото на защита на санкционираното
лице. Така жалбата се явява основателна, а наказателното постановление като
незаконосъобразно трябва да бъде отменено, без да се разгледа по същество.
За
прецизност следва да се посочи, че В АУАН и НП е посочено, че между лицето
/ако се абстрахираме от конкретното лице/ и дружеството-жалбоподател
е имало уговорено трудово възнаграждение, работно място, работно време,
повтаряемост на трудовите задължения. Безспорни и категорични доказателства
обаче в подкрепа на горното не са ангажирани. Посочена е единствено
декларацията попълнена от това лице в момента на проверката в
обекта,
която декларация обаче и съобразно и практиката на ВАС, доколкото представлява
предварително подготвен образец съдържащ елементи на трудово правоотношение
сама по себе си не е достатъчно убедително доказателство, въз основа на което
да бъде направен обоснован извод за съществуването на трудово правоотношение.
Следва да бъде отбелязано още и това, че констатирането на лице, което извършва
някаква трудова дейност само по себе си не установява наличието на трудово
правоотношение. Това би довело лишаване от смисъл и основния принцип, заложен в
ЗЗД- а именно на договорната свобода. Както бе посочено по-горе за да е налице
такова следва работника да е бил нает от работодателя да престира труд в негова
полза, при определено от работодателя работно време, работно място и пр. и то
срещу заплащане. Противното би довело и до парадокса всяка възложена дейност да
се приеме за престиране на труд по смисъла на КТ, а отношението между лицето
което, извършва същата и това, което възлага изпълнението й, да се
квалифицира като трудово правоотношение. Допълнително следва да се
посочи, че дружеството- жалбоподател е представил и писмени доказателства от
които е видно, че на лицето е изплатено възнаграждение за определена работа,
направени са съответните удръжки за данък, и това обстоятелство е регистрирано
по надлежният ред в НАП.
С оглед на
всичко изложено по-горе и приемайки липса на безспорни и категорични
доказателства в подкрепа на адм. наказателното обвинение съдът счете, че
атакуваното НП е издадено нарушение на процесуалният закон, както и в
противоречие с материалния закон и като такова следва да бъде отменено.
Направено е
искане за присъждане на разноски, и съобразно това и на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН в полза на жалбоподателят следва да
се присъди сумата от 450 лева,адвокатски хонорар, платими от ДИТ- Кърджали
Водим от
горното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП № 09-002 297 от 11.09.2020г. на Директора на
Дирекция “Инспекция по труда”-Кърджали, с което на „****“ ООД- Пловдив, ЕИК- ****,
представлявано от Управителя Г.А.Х., на
осн.чл.416 ал.5 вр.чл.414 ал.3 от Кодекса на труда, е било наложено
административно наказание- “имуществена санкция” в размер на 1 500 лева,
за допуснато нарушение на чл.61 ал.1 вр.чл.1 ал.2 от КТ.
ОСЪЖДА Дирекция
“Инспекция по труда”-Кърджали, да заплати на „****“ ООД- Пловдив, ЕИК- ****,
сумата от 450 лева-разноски.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд- Кърджали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: