РЕШЕНИЕ
№ 128
гр. Петрич, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20221230100508 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 127, ал. 2 СК и по чл. 149 от същия кодекс.
Ищецът – Б. А. О., с постоянен и настоящ адрес в с. К., общ. Петрич, ул. „Б.“ №
10, ЕГН **********, твърди, че с ответницата са родители на малолетното дете Н. Б.ов
О., ЕГН **********. Поддържа, че с майката на детето са живеели на семейни начала,
но вече са разделени. Сочи, че с последната не могат да постигнат съгласие по
въпросите, касаещи правното положение на детето им. Смята, че той трябва да
упражнява родителските права и местоживеенето на детето да бъде при него, а на
майката да бъде формиран режим на лични отношения и тя да заплаща издръжка за
бъдеще време от 200 лв. месечно. Изтъква, че ответницата дължи на детето и издръжка
за минал период – от 18.04.2021 г. до 18.04.2022 г., в същия размер (по 200 лв. на месец
или общо 2 400 лв.), тъй като през този времеви отрязък то е било отглеждано от него,
без тя да участва в издръжката му. Иска постановяване на съдебно решение, с което
визираните въпроси да бъдат разрешени, като върху издръжката за минало време се
присъди и законна лихва от датата на образуването на делото – 19.04.2022 г., до
погасяването.
Ответницата – Р. В. С. , с постоянен и настоящ адрес в гр. Г.Д., ул. „Д.“ № *,
ЕГН **********, се представлява от особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК – адв. Н.
С. П. от Адвокатска колегия – гр. Благоевград. Последният (чрез преупълномощен
1
адвокат) изразява позиция, че в интерес на детето е ищцовите претенции да бъдат
уважени.
Съдът приема следното:
1. По упражняването на родителските права, местоживеенето, личните
отношения и издръжката на детето за бъдеще време (чл. 127, ал. 2 СК):
1.1. Относно родителските права и местоживеенето:
Преценката кой от двамата родители да упражнява родителските права спрямо
ненавършило пълнолетие дете е предпоставена от редица фактори. Тук в пълна степен
важат указанията, дадени с Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на
Върховния съд (ППВС), които запазват своята актуалност и при действието на
сегашния СК (вж. Решение № 159 от 19.06.2015 г. по гр. д. № 6884/2014 г., III г. о. на
ВКС). Част от критериите вече са и нормативно закрепени в разпоредбата на чл. 59, ал.
4 СК, макар изброяването им да е примерно, поради което съдът може да вземе
предвид и други обстоятелства, ако имат значение за правилния отговор на въпроса
при кого да живее детето и кой да упражнява родителските права.
Изходната база винаги трябва да е най-добрият интерес на детето (вж. Решение
№ 58 от 12.02.2014 г. по гр. д. № 6073/2013 г., IV г. о. на ВКС). Той се определя в
съответствие с легалната дефиниция на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет. За неговото
охраняване е необходимо да бъдат отчетени възпитателските качества и моралният
облик на родителите, полаганите от тях грижи, желанието им да отглеждат и
възпитават детето, привързаността на последното към тях, полът и възрастта му,
възможността за помощ от трети лица, социалното обкръжение, материалните условия
на живот, с които всеки от родителите разполага, както и другите съществени факти,
формиращи спецификата на казуса.
Правилната оценка на тези принципни положения в контекста на разглеждания
казус предполага съобразяване на данните, съдържащи се във формираната
доказателствена съвкупност. В нея се включват събраните гласни доказателствени
средства (показанията на разпитания свидетел Н. О.), писмените доказателства
(удостоверение за раждане на детето и декларация за семейно и материално положение
и имотно състояние на ищеца), изслушването на бащата по чл. 59, ал. 6 СК и на самото
дете по чл. 15, ал. 1 ЗЗДет., както и социалният доклад, представен от Дирекция
„Социално подпомагане“ – гр. Петрич.
Анализът на така очертания доказателствен материал, в който не се наблюдават
съществени противоречия по проблемите, които са значими за делото, дава основание
за следните фактически констатации:
- Детето Н. Б.ов О. е на 11 години.
- Страните в съдебното производство са неговите баща и майка, като
двамата не са сключвали граждански брак, а от 2012 г. до 2019 г. са били във
2
фактическо съпружеско съжителство, след което са се разделили.
- След раздялата ответницата е с неустановено местоживеене в района на
гр. Г.Д., докато ищецът, заедно с детето, е останал да живее в дома на своите родители,
находящ се на горепосочения му адрес, като той е поел изцяло непосредствените
грижи за детето. Това положение продължава и към настоящия момент, като в тази
връзка ищецът, подпомаган от родителите си, успява да задоволява всичките базисни
потребности на детето.
- Личните отношения между страните не са добри, което води до нарушена
комуникация и по проблемите, отнасящи се до самото дете.
- Бащата няма постоянна работа, но полага труд по граждански
правоотношения, реализирайки месечен доход от около 400 лв. Няма данни той да
получава други парични приходи, респективно да притежава имущество, от което да
може да реализира такива. За материалното състояние на майката липсва информация.
- В жилището на родителите на ищеца в с. К., общ. Петрич, обитавано от
него и от детето, са създадени нормални битови условия, които позволяват
отглеждането на същото.
- Детето е ученик в четвърти клас на основно училище, находящо се в
населеното място, в което живее с бащата.
- Няма сведения някой от родителите да има други деца, които да е длъжен
да издържа.
- По повод социалното обкръжение на бащата не се установява той да е
част от лоша социална среда, която да влияе или да би могла да повлияе отрицателно и
на детето.
- Ищецът изразява категорично желание да упражнява родителските права
спрямо детето и то да живее при него, каквото е желанието и на самото дете.
Гореизложеното, преценено на базата на критериите, от които е детерминирано
решаването на проблема за родителските права по чл. 127, ал. 2 СК, мотивира извода,
че те трябва да бъдат предоставени за упражняване на бащата и местоживеенето на
детето е нужно да бъде при него. Той има добър потенциал за осигуряването на
стабилна среда, в която то да бъде отглеждано и възпитавано. Същевременно детето и
досега на практика е било непосредствено отглеждано от бащата, докато майката е с
неустановено с точност местоживеене.
1.2. Относно режима на лични отношения с родителя, на когото не се
предоставя упражняването на родителските права:
Право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата
си родители (вж. Решение № 243 от 08.07.2014 г. по гр. д. № 7289/2013 г., IV г. о. на
ВКС). Мерките за лични контакти между детето и родителя, на когото не е
предоставено упражняването на родителските права, трябва да бъдат ориентирани към
предоставяне на най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни
3
отношения (вж. Решение № 164 от 04.06.2014 г. по гр. д. № 196/2014 г., III г. о. на
ВКС). Целите на личните отношения са свързани с постигане на възможност детето да
расте и да се развива под грижата и с подкрепата и на двамата си родители (вж.
Решение № 217 от 27.05.2015 г. по гр. д. № 6851/2014 г., IV г. о. на ВКС и Решение №
59 от 04.05.2018 г. по гр. д. № 2396/2017 г., III г. о. на ВКС).
Тези утвърдени принципни постановки, пренесени на плоскостта на
фактическите положения, изяснени по делото, са база за формиране на режима на
лични контакти между детето и майката по следния начин:
- всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 10:00 ч. в
събота до 18:00 ч. в неделя, без преписване;
- 20 дни през лятото, с преспиване, определени по споразумение с бащата,
а при липса на такова – в периодите от 12:00 ч. на 01 юли до 12:00 ч. на 11 юли, както
и от 12:00 ч. на 21 август до 12:00 ч. на 31 август, на всяка календарна година;
- при осъществяването на режима на лични отношения майката трябва да
взима детето от местоживеенето му при бащата и да го връща там.
1.3. Относно издръжката за бъдеще време:
За правилното определяне на нейния размер са от значение нуждите на лицето,
което има право на издръжка, и възможностите на субекта, който я дължи (чл. 142, ал.
1 СК).
Нуждите на оправомощения са предопределени от неговата възраст,
образование, както и от всички обстоятелства, имащи значение за случая, а
възможностите на задълженото лице – от доходите му, имотното състояние и
квалификацията (вж. т. 4 и т. 5 от Постановление № 5 от 16.11.1970 г. на Пленума на
Върховния съд).
Тъй като и двамата родители дължат издръжка на непълнолетните си деца, на
отчитане подлежат материалните възможности както на бащата, така и на майката,
като се съобразяват и натуралните грижи, полагани от родителя, при когото детето
фактически живее (вж. Решение № 280 от 28.09.2011 г. по гр. д. № 1654/2010 г., ІІІ г.о.
на ВКС)
При никакви условия издръжката на едно дете не може да бъде по-малка от една
четвърт от минималната работна заплата, установена за страната (чл. 142, ал. 2 СК). С
Постановление № 479 от 29.12.2022 г. на Министерския съвет на Република България,
обнародвано в бр. 1 от 03.01.2023 г. на ДВ, сегашният размер на минималната работна
заплата (от 01.01.2023 г.) се равнява на 780 лв., поради което минималната издръжка на
едно дете възлиза на 195 лв. (1/4 от 780 лв.).
При формиране на конкретния размер на издръжката, която следва да бъде
доставяна на детето Н. Б.ов О., трябва да бъдат взети предвид: неговата възраст;
произтичащите от нея текущи нужди, които месечната издръжка е призвана да
удовлетворява; липсата на по-особени потребности, изискващи по-високо финансово
4
обезпечаване с постоянен характер; материалните възможности на родителите; фактът,
че те са в активна трудоспособна възраст (майката е на 27 години, а бащата – на 32
години), без данни за здравословни проблеми; липсата на сведения за техни алиментни
задължения към ненавършили пълнолетие деца.
Изяснените фактически и правни положения създават база да се приеме, че
месечната издръжка, която майката трябва да предоставя на детето, следва да се
фиксира в претендирания размер от 200 лв.
Началният момент на издръжката, присъждана в хипотезата на чл. 127, ал. 2 СК,
поначало е от датата на влизане в сила на решението (вж. Решение № 294 от
11.11.2015 г. по гр. д. № 1454/2015 г., IV г. о. на ВКС и Решение № 65 от 28.02.2014 г.
по гр. д. № 4202/2013 г., IV г. о. на ВКС). Логиката, върху която се базира изтъкнатото
разрешение, е ясна. Тя е свързана с обстоятелството, че издръжката по чл. 127, ал. 2 СК
представлява част от мерките относно упражняването на родителските права, когато
родителите не могат да разрешат този въпрос помежду си. Ето защо и тази издръжка се
определя още като служебна и е предназначена за положение, при което спорът за
родителските права е окончателно решен, като предшестващите периоди са покрити от
други правила (чл. 127, ал. 3 и чл. 149 СК). В случая обаче и доколкото не е била
определяна издръжка за бъдеще време като привременна мярка, а в исковата молба
изрично е поискано присъждането й от момента на образуване на делото, то това
искане подлежи на уважаване.
2. По издръжката за минал период (чл. 149 СК).
Право на детето и задължение на родителите е то да бъде отглеждано и
възпитавано по начин, който да осигурява неговото нормално развитие (във
физически, умствен, нравствен, социален и всеки друг аспект), чрез създаване на
необходимите условия и средства за личния му живот, образованието и гарантирането
на личните му и имуществени интереси (чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 125, ал. 1 СК). Една
от проекциите на коментирания механизъм за обезпечаване интересите на детето е
предоставянето на ежемесечна парична издръжка от родителя, който не го отглежда
(чл. 143, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 146, ал. 1, изр. 1 СК).
Издръжка за минало време може да се търси най-много за една година назад,
считано от исковата молба (чл. 149 СК), което е изключение от общия принцип, че
издръжката се дължи занапред, доколкото същността й се свежда именно до
подсигуряване на материални средства за задоволяване на текущи жизнени
потребности.
Произнасянето по такава претенция, когато е заявена от името на ненавършило
пълнолетие дете, предполага изследване на нуждите на правоимащия, възможностите
на задълженото лице и евентуалното доброволно доставяне на издръжка, които факти
трябва да са относими към претендирания минал период.
5
Предвид обстоятелствата, изследвани относно издръжката за бъдеще време,
размерът на тази за периода по чл. 149 СК (18.04.2021 г. – 18.04.2022 г.), дължима от
майката, докато бащата сам е отглеждал детето, също възлиза на по 200 лв. за месец
или общо 2 400 лв. (12 месеца х 200 лв. = 2 400 лв.).
За визирания период от време не се констатира някакво различие в
обстоятелства, детерминиращи нуждите на детето, които издръжката следва да
покрива. Не се наблюдават и промени досежно възможностите на родителите,
включително и спрямо бащата.
Въпреки че ответницата е носител на доказателствената тежест за заплащането
на дължимата издръжка, тя не е провела доказване от такъв порядък.
Ето защо и исковата претенция за издръжка за минало време е основателна.
3. По съдебните разноски, държавната такса, дължима във връзка с
присъдените издръжки, и възнаграждението на особения представител на
ответната страна:
Тъй като първоначалното разрешаване на спора по чл. 127, ал. 2 СК изхожда от
защитата по най-добрия начин на интересите на детето, то ползва и двамата родители,
поради което в първоинстанционното производство всяка страна понася разноските,
които е направила, независимо от неговия изход (вж. изрично в този смисъл
Определение № 385 от 25.08.2015 г. по ч. гр. д. № 3423/2015 г., I г. о. на ВКС ).
Основателността на иска по чл. 149 СК дава право на съдебни разноски на
ищеца (чл. 78, ал. 1 ГПК), който обаче не е направил разграничение каква величина от
разходите му за заплатено адвокатско възнаграждение се отнасят до тази претенция и
каква – до останалата част от делото. Затова и такива не могат да му бъдат присъдени.
Държавната такса, дължима във връзка с издръжките, присъдени в полза на
детето, се равнява на 384 лв.
Трябва да бъде разпоредено изплащане на възнаграждението, полагащо се на
особения представител на ответницата, което е 600 лв. То следва да бъде поето от
бюджета на съда, съгласно чл. 83, ал. 3 във вр. с ал. 2 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ГПК, ответната
страна дължи по сметка на съда сумите, упоменати в предходните два абзаца.
4. По предварителното изпълнение на решението:
На основание чл. 242, ал. 1, предл. 1 ГПК, съдебното решение подлежи на
предварително изпълнение, в частта му за присъдените издръжки.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Петрич,
Гражданско отделение, Трети състав
6
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
детето Н. Б.ов О., ЕГН **********, на бащата Б. А. О., с постоянен и настоящ адрес в
с. К., общ. Петрич, ул. „Б.“ № *, ЕГН **********, и ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на
детето при бащата, на посочения му адрес.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между детето Н. Б.ов О., ЕГН
********** и майката Р. В. С., с постоянен и настоящ адрес в гр. Г.Д., ул. „Д.“ № *,
ЕГН **********, в следния смисъл:
- всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 10:00 ч. в
събота до 18:00 ч. в неделя, без преписване;
- 20 дни през лятото, с преспиване, определени по споразумение с бащата,
а при липса на такова – в периодите от 12:00 ч. на 01 юли до 12:00 ч. на 11 юли, както
и от 12:00 ч. на 21 август до 12:00 ч. на 31 август, на всяка календарна година;
- при осъществяването на режима на лични отношения майката трябва да
взима детето от местоживеенето му при бащата и да го връща там.
ОСЪЖДА майката Р. В. С., с постоянен и настоящ адрес в гр. Г.Д., ул. „Д.“ №
*, ЕГН **********, да заплаща на детето си Н. Б.ов О., ЕГН **********, чрез
неговия баща и законен представител Б. А. О., с постоянен и настоящ адрес в с. К.,
общ. Петрич, ул. „Б.“ № *, ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 200 лв.,
считано от образуването на делото – 19.04.2022 г., до настъпването на законни
причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА майката Р. В. С., с постоянен и настоящ адрес в гр. Г.Д., ул. „Д.“ №
*, ЕГН **********, да заплати на детето си Н. Б.ов О., ЕГН **********, чрез
неговия баща и законен представител Б. А. О., с постоянен и настоящ адрес в с. К.,
общ. Петрич, ул. „Б.“ № *, ЕГН **********, сумата от 2 400 лв., представляваща
издръжка за минало време – за периода от 18.04.2021 г. до 18.04.2022 г., ведно със
законната лихва, считано от образуването на делото – 19.04.2022 г. до погасяването.
ОСЪЖДА Р. В. С., с постоянен и настоящ адрес в гр. Г.Д., ул. „Д.“ № *, ЕГН
**********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по бюджетната
сметка на Районен съд – гр. Петрич, следните суми:
- 384 лв. – държавна такса, дължима във връзка с издръжките за бъдеще и
за минало време, присъдени в полза на детето Н. Б.ов О., и
- 600 лв. – разноски за възнаграждението за особения й представител,
7
направени от бюджета на съда.
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1, предл. 1 ГПК, предварително
изпълнение на настоящия съдебен акт, в частта му за присъдените издръжки.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ от бюджета на съда, на основание чл. 83, ал. 3 във вр. с ал. 2
ГПК, на адв. Н. С. П. от Адвокатска колегия – гр. Благоевград, назначен за особен
представител на ответницата по чл. 47, ал. 6 ГПК, възнаграждение от 600 лв., което му
се дължи за настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. Петрич.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
8