Р Е Ш
Е Н И Е № …….
Гр.Варна,
………… 2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и
първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
ЖЕНЯ
ДИМИТРОВА
при участието на
секретаря Д.Чипева, като разгледа докладваното от съдия Ж.ДИМИТРОВА в.т.д. № 473 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на
чл.258 от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба от Е.Г.П. и К.В.П., чрез адв.Б.Ж. и адв.С.З., А.С.
Ангелова, Д.П.Ч. и Д.С.В., чрез адв.С.З., уточнена с молби
вх.№17027/04.06.2018г. и вх.№17561/10.06.2019т., срещу постановеното решение
№263/28.03.2019г. по т.д.№1255/2018г. на Окръжен съд Варна.
В
жалбата се твърди, че решението е недопустимо, тъй като е постановено по
недопустим иск, предявен при липса на правен интерес. В условие на евентуалност
се излага, че решението е неправилно, тъй като ищецът няма качеството на
кредитор по отношение на ответниците по делото. Сумата от 9 000лв.,
представляваща заплатена продажна цена по прогласения за нищожен договор за
покупко-продажба е погасена чрез прихващане при условията на чл.103, ал.1 от ЗЗД. По делото не е установено и наличие
на вземане по чл.45 от ЗЗД, тъй като не е доказан фактическия състав на
претенцията. Заплатените от ищеца такси за сключване на сделката са осъществени
при съгласие на купувача, поради което не представляват вреда по чл.45 от ЗЗД.
Претендираната неустойка не е била дължима съгласно клаузите на договора и не е
установено наличието на пропуснати ползи в размер на 75 000лв. Не е налице
и знание за увреждане на кредитора при сключване на атакуваната сделка от
страните по нея – ответници по делото. Липсват доказателства за същото. По същество се претендира обезсилване на решението и прекратяване на
производството по делото, а в условие на евентуалност отмяна на същото и
отхвърляне на предявения иск. Претендира се и заплащане на направените по
делото разноски.
Въззиваемата
страна „КТМ ГАРД“ ЕООД, гр.Варна с писмен отговор, чрез адв.Живков, оспорва
жалбата като неоснователна. Излага, че решението на ВОС е допустимо, тъй като
интереса от предявяване на иск с правно основание чл.135 от ЗЗД не е обвързан
от наличие на влязло в сила решение за установяване вземането на кредитора.
Правилно съда е приел, че водените между страните дела безусловно сочат на
знание на ответниците за увреждащия характер на сделката дарение спрямо
кредитора – ищец. Неоснователно е твърдението за незнанието им за дължимостта
на неустойката, тъй като договорът за проектиране и строителство е бил почти
изцяло възпроизведен в обявения за нищожен договор за покупко-продажба. По
същество моли решението да бъде потвърдено. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Съдът
по предмета на спора съобрази следното:
Предявени
са искове от „КТМ ГАРД“ ЕООД, гр.Варна срещу Е.Г.П. и К.В.П., А.С. Ангелова, Д.П.Ч.
и Д.С.В., с правно основание чл.135 от ЗЗД за прогласяване за относително
недействителeн по отношение на ищеца на договора за дарение, сключен между
ответниците с нот.акт № 85, т.І, рег.№883, д.№85/27.06.2018г.
Твърди
се, че ищецът е кредитор на прехвърлителите за следните вземания: в размер на
9000лв. – продажната цена на обявената за нищожна сделка по нот.акт
№98/18.09.2014г.; както и вземания за вреди в размер на 8042.39лв. – платени
данъци и такси при сключване на сделката в посочения акт; 97 791.48лв. –
неустойка по договор за строителство и проектиране от 25.10.2014г., сключен с
трето лице за изпълнение върху имота, предмет на сделката и сумата от
146 682.22лв., представляващи пропуснати ползи от прекратяване на договора
за строителство и проектиране. Излага се още, че извършеното от ответниците
дарение е увреждаща за кредиторите сделка, като при сключването й
прехвърлителите са знаели за съществуващите им задължения към ищцовото
дружество.
В срока за отговор ответниците изразяват становище за
недопустимост на иска, тъй като липсва вземане от ответниците към датата на завеждане на иска
за връщане на продажна цена от 9 000 лева по сделката в НА №98/2015г.
Относно вземането на ищеца в размер на 9 000 лева се твърди погасяването му преди завеждане на настоящия спор, чрез изявление за извънсъдебно прихващане на
ответниците Петрови до КТМ ГАРД ЕООД съгл.чл.104 ЗЗД, с тяхно насрещно вземане в размер на 17 770.56 лева, въз основа
на решение по ТД №102/2015г. на ВОС.
Що се касае до
вземането за обезщетяване за вреди нито един от елементите на фактическото
увреждане не са налице в случая. По отношение на неустойката плащането на
същата е извършено на 03.07.2018 година, поради което не е могло да бъде
известно на ответниците. Вреда не е настъпила, тъй като сумата е преминала в
патримониума на дружество, контролирано от едно и също лице и то изцяло. След тази дата, едноличен собственик на
Елме и на КТМ ГАРД е едно и също лице Балик Тур АД, ЕИК *********. Поддържа се,
че договорът от 25.10.2014г. /за проектиране и строителство/ не е бил известен на ответниците Петрови, поради което и същите не са могли да знаят, че нанасят вреда.
Съдът, след
съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за установена
следната фактическа обстановка, за която не са налице оплаквания във въззивната
жалба и която е установена от първоинстанционния съд, с оглед ограничеността на
въззивното производство, състоящо се в невъзможността въззивният съд да приеме
за установен факт, който се е осъществил ако не е налице оплакване във
въззивната жалба.
Безспорно е между
страните, а и се установява от представените по делото доказателства, че по
силата на договор за покупко-продажба, обективиран в НА 98/2014 година Е.Г.П. и
К.В.П. са продали на КТМ Гард ЕООД, представлявано от Давид З., собствения си,
придобит в СИО недвижим имот ПИ №10135.2573.281, находящ се в к.к.Чайка, м.Баба
Алино, с площ от 7 043 кв.м., с трайно предназначение – урбанизирана
територия, с начин на трайно ползване – друг вид залесяване, за сумата от
9 000 лева, а по силата на договор за дарение, обективиран в нот.акт №85,
том първи, рег.№883, нот.дело №85/27.06.2018г. ответниците Е.П. и К.П. са
дарили различни ид.части от същия недвижим имот на останалите трима ответници,
както следва: на А.А., Д.Ч. и Д.В..
С решение
801/01.11.2016 година по т.д.102/2015 година по описа на ВОС е обявена нищожността
на този договор поради противоречието му с добрите нрави, на основание чл.26,
ал.1 ЗЗД. Това решение е потвърдено в обжалваната част по иска за прогласяване
нищожността на договора, с решение от 06.07.2017г. по в.т.дело №264/2017г. на
ВнАС. С определение №286/04.06.2018г. по т.дело №2835/2017г. на Първо отделение
на ТК на ВКС, не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на
ВАпС.
Не е спорно между страните и се установява от извършената служебна справка по т.д.№1348/2018г. на
ВОС, че предмет на същото са осъдителни претенции
предявени от „КТМ ГАРД“ ЕООД, гр.Варна
срещу Е.Г.П. и К.В.П. за заплащане на сумите, както следва: 9000лв. – продажната
цена на обявената за нищожна сделка по нот.акт №98/18.09.2014г., както и
вземания за вреди в размер на 8042.39лв. – платени данъци и такси при сключване
на сделката в посочения акт; 97 791.48лв. – неустойка по договор за
строителство и проектиране от 25.10.2014г., сключен с трето лице за изпълнение
върху имота, предмет на сделката и сумата от 146 682.22лв., представляващи
пропуснати ползи от прекратяване на договора за строителство и проектиране,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаване на исковата
молба до окончателното им изплащане, като исковете са отхвърлени,
а решението е влязло в сила на 28.04.2021 година, когато не е допуснато до
касационно обжалване решение по в.т.д.604/2019 година, с което е потвърдено
решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на исковете.
Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно
чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за
недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако
длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е
възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за
увреждането.
Съдът, на основание чл.235, ал.3 ГПК е длъжен да зачете
фактите, които са настъпили до приключване на устните състезания и тъй като
между страните е налице влязло в сила съдебно решение, с което качеството
кредитор на ищеца е отречено.
Качеството кредитор на ищеца при иска по чл.135 ЗЗД е
елемент от фактическият състав на иска, като обуславя материалната легитимация,
а не процесуално-правната легитимация, поради което при отричането на
качеството кредитор искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Поради несъвпадане на правните изводи на двете инстанции
решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
На осн.чл.78, ал.3 ГПК на ответниците следва да бъдат присъдени
направените по делото съдебно-деловодни разноски, които се претендират в размер
на 742,16 лева за въззивното производство и 4820 лева за първата инстанция,
съобразно представените списъци по чл.80 ГПК. Не може да бъде споделено
възражението за недължимост на разноските поради наличието на влязло в сила
решение по в.гр.д.485/2020 година на Варненски апелативен съд, ГО, обуславящо
виновно поведение на ответниците, довело до завеждане на настоящето дело.
Решението касае спор за собственост между „ЕЛМЕ“ ЕООД и Е. и К. Петрови и
липсва идентичност между страните в производството. Липсват и факти, обуславящи
извода, че именно този спор е причина за завеждане на настоящето дело, тъй като
се касае за иск по чл.135 ЗЗД, с който ищеца упражнява свое потестативно право
по повод на договор за дарение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №263/28.03.2019г. по т.д.№1255/2018г. на Окръжен
съд Варна, като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявените от „КТМ ГАРД“ ЕООД, ЕИК-********* срещу Е.Г.П., ЕГН ********** и К.В.П., ЕГН **********,***, с идентичен адрес
ул.Н.Михайловски №22, ет.5, ап.9; А.С.А.,
ЕГН **********,***, Д.П.Ч., ЕГН **********,*** и Д.С.В., ЕГН **********,*** искове за обявяване за относително
недействителен по отношение на „КТМ
ГАРД“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Живко Иванов Живков договор за
дарение, обективиран в НА №85, том първи, рег.№883, дело №85/27.06.2018г. на
нотариус Р.Табакова, рег.№148 в НК, на осн. чл.135 ЗЗД.
ОСЪЖДА „КТМ
ГАРД“ ЕООД, ЕИК *********, Варна да заплати на Е.Г.П., ЕГН ********** и К.В.П., ЕГН **********,***,
с идентичен адрес ул.Н.Михайловски №22, ет.5, ап.9, сумата от 5562,16 лева,
представляващи сторените по делото съдебно-деловодни разноски, на осн. чл.78,
ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от получаване на съобщението до
страните, при условията на чл.280, ал.1 и
ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: