№ 81
гр. гр. Димитровград, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет
и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Андрей Г. Андреев
при участието на секретаря Т. Г. Д.
като разгледа докладваното от Андрей Г. Андреев Гражданско дело №
20215610101419 по описа за 2021 година
Искът е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26, ал.1 ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ - Г. С. Л. от гр.Димитровград твърди, че e сключила Договор за заем
№ 3936006 от 25.09.2020 г. с „Изи Асет Мениджмънт“ АД при получен заем в размер
на 1000 лева. Във връзка с договора за заем, сключила с „Файненшъл България“ ЕООД
Договор за предоставяне на гаранция с № 3936006. Общото задължение което следвала
да върне по договорите било в размер на 1635,00 лева, разпределено на 15 равни
двуседмични вноски, в размер на 109.00 лева. С уведомление на ищцата била връчена
покана за доброволно изпълнение, от която узнала, че „Файненшъл България“ ЕООД е
прехвърлило вземането си по отношение на ищцата, произтичащо от договорите на
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД. Счита договора за
предоставяне на поръчителство за нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД и поради
това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.11, т.9 и т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК
вр. чл.22 ЗПК, както и по чл.143, ал.1 ЗЗП. Излага съображения за това: нарушен
принцип на добросъвестността, на справедливостта, накърняване на принципа на
„добрите нрави“, неравноправност на клаузите, на принципите на добросъвестност и
справедливост, на чл.10а ЗПК и др. Моли след установяване на изложеното, да се
постанови решение и да се приеме, че Договор за предоставяне на поръчителство №
3936006, сключен с „Файненшъл България“ ЕООД взяманията в размер на 419,16 лева,
които са прехвърлени на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД е
нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД и поради това, че е сключен при неспазване на
нормите на чл.11, т.9 и т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК вр. чл.22 ЗПК, както и по чл.143, ал.1
ЗЗП. Претендира деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ - „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД гр.София
подава отговор. Оспорва исковете като неоснователни. Счита за неоснователно
твърдението, че договорът за предоставяне на поръчителство е бил лишен от правно
основание. Счита, че договорът не противоречи на добрите нрави и е действителен,
както е че престациите са еквивалентни. Посочва, че ищецът не навежда конкретна
1
обосновка по отношение неспазването на нормите на чл.11, ал.1, т.9 и 10 ЗПК с
последица чл. 22 ЗПК, а част от исканията на ищеца на посочени основание били и
неотносими към процесния договор. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на
разноски.
ОТВЕТНИКЪТ - „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД
(сега АД) – София подава отговор. Намира иска за допустим, но неоснователен.
Излага съображения за това, че договорът за предоставяне на поръчителство не е
сключен в противоречие с добрите нрави, че престациите не са еквивалентни, за
извършването на възмездна услуга, липсвало въведена конкретна обосновка във връзка
с неспазването на цитираните норми на чл.143, ал.2, т.19 ЗЗП и чл.11, ал.1, т.9 и 10
ЗПК, които били напълно неотносими към процесния договор. Двата договора били
напълно независими един от друг, поради което в ГПР по договора за паричен заем не
следвало да се включва възнаграждението по Договора за предоставяне на
поръчителство. Договорът за предоставяне на поръчителство влизал в сила в случай че
заемателят не изпълни задълженията си по сключения договор за паричен заем в
указания срок да представи обезпечение – поръчителството на две физически лица или
банкова гаранция. Излага твърдения за реализиране на отговорността на фирмата
гарант от страна на заемодателя. Моли за отхвърляне на иска. Претендира деловодни
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от приетия като доказателство по делото Договор за паричен заем
№ 3936006 от 25.09.2020 г. , „Изи Асет Мениджмънт“ АД предоставя на ищцата Г. Л.
паричен заем в размер на 1000 лева – потребителски заем по продукт EasyMax, за срок
от 30 седмици, 15 броя вноски, размер на двуседмичната вноска 74,07 лева, посочени
дати на плащане в периода от 12.10.2020 г. до 26.04.2021 г., фиксиран лихвен процент
35,00 % , обща дължима сума 1111,05 лева – заемна сума плюс възнаградителна лихва,
ГПР – 40,39 %.
С подписване на договора заемателят е удостоверил получаването на
сумата, като съгласно чл.3 заемателят се е задължил в срок до три дни, считано от
датата на сключване на договора да предтави на заемодателя едно от следните
обезпечения: 1. Две физически лица - Поръчители, всяко от които да отговаря на
следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на
трудово възнаграждение; нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над
1000 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по
друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да няма
неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други
банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ
една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен"; Поръчителят подписва
договор за поръчителство. 2. банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, за сумата
по чл.2, т. 7, със срок на валидност -30 дни след крайния срок за плащане на
задълженията по настоящия договор. 3.Одобрено от Заемодателя Дружество -
поръчител, което предоставя гаранционни сделки.
На същата дата между ищцата като потребител и „Файненшъл
България“ ЕООД наричан поръчител е сключен Договор за предоставяне на
поръчителство № 3936006, с който потребителят е възложил на поръчителя да сключи
договор за поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който да
2
отговаря солидарно с потребителя пред това дружество, за изпълнението на всички
задължения на потребителя, възникнали съгласно Договора за паричен заем и
последиците от неизпълнението.
Съгласно чл. 3, ал.1 от Договора за предоставяне на поръчителство
потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 523,95 лева, платимо
на разсрочени вноски, всяка от които в размер на 34,93 лева, дължими на падежа на
плащане на погасителните вноски по Договора за паричен заем, сключен с „Изи Асет
Мениджмънт“ АД. Последното дружество се овластява да приема вместо поръчителя
изпълнението на задължението на потребителя по този договор. Поръчителят се е
задължил при поискване от заемодателя да плати всички изискуеми задължения на
потребителя по договора за паричен заем.
Приложен е Погасителен план по кредита с първа вноска 12.10.2020 г. и
последна на 26.04.2021 г., с размер на вноската по кредит 74,07 лева, посочени
поотделно главница и лихва, размер на възнаграждение за поръчителство – 34,93 лева
и общ размер на вноската 109.00 лева.
С платежно нареждане от 02.08.2021 г. „Файненшъл България“ ЕООД е
превело в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД сумата в размер на 957,76 лева. с
посочено основание- процесния договор за кредит. Представено е и актуализирано
искане за плащане до поръчителя по подписан Рамков договор за предоставяне на
гаранция, в което е включено и задължението на ищцата – под № 486 по договора за
паричен заем № 3936006 с посочена дължима главница 815,72 лева, 73,12 лева
дължима възнаградителна лихва, дължими разходи – 38,05 лева, законна лихва за
просрочие или общ размер на задължението 957,76 лева.
От „Изи Асет мениджмънт“ АД до заемателя на 01.04.2021 г. е била
изпратена покана за доброволно изпълнение, поради виновно неизпълнение на
задължението за връщане на дължимите суми по договора.
До заемателя на 06.06.2021 г. е изпратено уведомление по чл.99 ЗЗД –
покана за доброволно изпълнение от „Файненшъл България“ ЕООД чрез „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД, с което се посочва, че цялото задължение
по договора за паричен заем е било платено от „Файненшъл България“ ЕООД,
съгласно подписания договор за предоставяне на поръчителство, като задължението на
заемателя е прехвърлено в полза на 4Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД по силата на Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от дата
02.03.2020 г. и Приложение № 1 от 02.08.2021 г. Посочено общо задължение 1376,92
лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Предявен е иск по чл.26, ал.1 ЗЗД за прогласяване на нищожност на
договор за предоставяне на поръчителство № 3936006.
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на
пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно
отношение по договор за гаранция/поръчителство № 3936006, в който е уговорено да
бъде заплатено възнаграждение за поръчителя в твърдения размер, като договорът
противоречи на добрите нрави и възнаграждението е уговорено в прекомерно висок
размер.
За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите е
3
необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със
свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните
договори не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като
една обща икономическа дейност. Следователно при множество правоотношения,
когато те са със свързани лица или между такива, трябва на отделните правоотношения
да се гледа като на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективната
защита на потребителя при проверката от страна на съда за спазване на императивните
правила на закона и добрите нрави. От извършена служебно справка в Агенция по
вписвания – Търговски регистър се установява, че едноличен собственик на капитала
на "Файненшъл България" ЕООД е заемодателят "Изи Асет Мениджмънт" АД.
Следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ.
Въз основа на изложените от заявителя фактически обстоятелства,
ангажираните доказателства и наличните данни за хипотеза на свързани лица, съдът
приема, че уговореното възнаграждение за предоставеното поръчителство
представлява разход по договора за кредит, който следва да бъде включен при
изчисляването на годишния процент на разходите като индикатор за общото
оскъпяване на договора за кредит – арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Този извод следва от
дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която "Общ разход по кредита
за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането
на търговски клаузи и условия. Същевременно, при цялостния анализ на процесното
правоотношение е видно, че сключване и получаването на сумата по кредита е било
обвързано от предоставяне на обезпечение по договора от страна на
кредитополучателя. Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с
постановление на Министерски съвет на Република България, което означава, че
лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите
в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни – арг. чл. 19, ал. 5
ЗПК. В настоящия случай сумата по договора за заем е в размер на 1000 лева, а само
възнаграждението по договора за гаранция, което е в размер на 523,95 лева,
представлява 52,39 % от сумата по заема, без да се включват останалите суми,
формиращи ГПР. Ето защо може да се направи законосъобразен извод, че ГПР
надхвърля 50 %. Така уговореното възнаграждение има значението на "скрита
възнаградителна лихва", която не е включена в оскъпяването на ползваната сума и
която води до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а това от
своя страна обуславя нищожност на уговорката за плащане на това възнаграждение
(арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК) и липса на основание за дължимост на това вземане.
Договорът за предоставяне на гаранция е нищожен поради накърняване
на добрите нрави и защото сумата, която е уговорена като възнаграждение в размер на
523,95 лева, е в размер на повече от половината от сумата по отпуснатия заем от 1000
лева. Безспорно е, че така е нарушен принципа на добросъвестност и справедливост и
са накърнени добрите нрави.
4
Макар формално договорът за паричен заем да покрива изискуеми
реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото
съдържание по т. 10 - годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на
потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по
кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в
договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира
икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите
от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или
подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като
порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22
ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит
кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от
уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит
на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11
от ЗПК.
Същевременно, договорът, сключен между потребителя и "Изи Асет
Мениджмънт" АД, и договорът, сключен между потребителя и "ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, се намират във взаимовръзка помежду си и като система от
правоотношения между страните, поради което последиците от недействителността на
договора за потребителски кредит неминуемо рефлектират и по отношение на договора
за предоставяне на гаранция, поради естеството на правоотношенията.
С оглед всичко изложено, предявеният иск за прогласяване нищожност
на процесния договор за предоставяне на поръчителство, на основание чл.26, ал.1,
предл.3 от ЗЗД, е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените по делото разноски, съгласно представен списък. Дължимата
държавна такса в размер на 50.00 лева е внесена с преводно нареждане от
пълномощника на ищеца- адв. Д. М.. Същевременно, процесуалния представител
претендира присъждане и на адвокатско възнаграждение. На основание чл. 38, ал. 2 вр.
чл. 7, ал. 2, т. 1 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в полза на адв. М. следва да се присъди сумата от по 300 лв. на иск
срещу всеки ответник.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН , на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД Договор за
предоставяне на поръчителство № 3936006, сключен на 25.09.2020г. между
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ж.к. „Люлин“ 7, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, ап.40-46,
представлявано от П.Д.-управител и Г. С. Л. от *****************************, ЕГН
**********, вземанията по който са прехвърлени в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ
НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Панайот Волов“ № 29, ет.3, представлявано от Я.Б.Я. – изп.
директор.
ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК *********, със
5
седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. „Люлин“ 7, бул.“Джавахарлал Неру“
№ 28, ап.40-46, представлявано от П.Д.-управител да заплати на адв. Д. В. М. АК-
Пловдив, с адрес кантора гр.Пловдив, бул.“Пещерско шосе“ № 81, ет.3, ап.Б, ЕГН
********** сумата в размер на 325 (триста двадесет и петдесет) лева, от които 300
лева - представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ
на основание чл. 38, ал. 2 ЗА и 25,00 лева – разноски.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Панайот Волов“ № 29, ет.3, представлявано от Я.Б.Я. – изп. директор да заплати
на адв. Д. В. М. АК-Пловдив, с адрес кантора гр.Пловдив, бул.“Пещерско шосе“ № 81,
ет.3, ап.Б, ЕГН ********** сумата в размер на 325 (триста двадесет и петдесет) лева,
от които 300 лева - представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 ЗА и 25,00 лева – разноски.
Присъдените разноски могат да бъдат внесени по следната банкова
сметка:
IBAN: BG 87 UNCR 7000 1521 5143 14, BIC: UNCRBGSF.
Титуляр - Д. В. М..
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд-Хасково в
двуседмичен срок от съобщението за неговото обявяване.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
6