Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ …

гр. София, 27.07.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3 състав, в публичното заседание на двадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:

 

 СЪДИЯ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА

 

при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа т.д. № 134/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,  вр. чл. 258 и чл. 266 ЗЗД.

Ищецът М.-С.ЕООД, ЕИК: ******** твърди, че по сключен договор за изработка с ответника – за доставка и монтаж на топлоизолационна система, като страна - изпълнител е извършил работата качествено и в срок, за което са подписани и протоколи за приемане без възражения, но ответникът не е заплатил в срок дължимото и уговорено възнаграждение.

Ответникът Т.И. ЕООД, ЕИК:********не се ангажира със становище по исковете.

Ищецът носи тежест да докаже наличието на облигационни отношения с ответника по договор за изработка, изпълнение на възложената му работа в срок и съобразно изискванията по договора и приемане на работата от ответника без забележки; размер на дължимото и договорено възнаграждение.

Ответникът носи тежест да докаже плащане.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не е спорно и съответно съдът приема за установено наличието на облигационни отношения по процесния договор за строително- монтажни работи от 10.04.2018 г. и съдържанието на същия по представения с исковата молба и приет като доказателство документ.

Видно от посоченото писмено доказателство, се установява, че предмет на договора е доставка и монтаж на топлоизолационна система, при уговорено възнаграждение за конкретен вид и количество работи по Приложение 1 от договора /неразделна част от последния/ и срок за изпълнение 60 дни от сключване на договора.  

 

В настоящия случай от представените, приети и неоспорени като документи Протокол № 1 и № 2 - Акт обр. 19 се установява вида и количеството на възложените и извършени монтажни работи по договора, общо на стойност 61214.14 лева с ДДС /като изрично е отбелязано в Протокол 1, че е приспадната заплатената от възложителя по представените фактури 733/04.06.2018 година и № 728/31.05.2018 година сума от 48 000 лева с ДДС –аванс по договора/.

Протоколите са подписани от възложителя без възражения, поради което удостоверяват, както изпълнение на работата, така и приемането й от възложителя по смисъла на чл. 264 ЗЗД. За ответника, следователно, е възникнало задължението да заплати уговореното възнаграждение в срока по чл. 3, ал. 1 от договора, с изтичане на който вземането е и изискуемо.

Във връзка с горното следва да се уточни и следното. Съдебната практика /решение № 34 от 22.02.2010г. по т.д. № 588/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 94 от 02.03.2012г. по т.д. № 133/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК/ е възприела, че установяването на изпълнената и приета работа може да се извърши с различни доказателствени средства – чрез писмени доказателства /приемо-предавателен протокол за конкретно извършени видове работи, двустранно подписан протокол за изпълнени СМР с посочени видове, количество и стойност и др./, съдебно-техническа експертиза, гласни доказателства. В конкретния случай са представени именно приемо-предавателни протоколи за конкретно извършените видове работи. Макар същите да нямат обвързваща материална доказателствена сила за съда с оглед характера им на частен свидетелстващ документ, в случая, с оглед и останалите доказателства по делото и представените и неоспорени от ответника двустранно подписани фактури, съдът ги кредитира, вкл. и като съдържащи извънсъдебно писмено признание на ответника за основанието и размера на дължимите по договора суми.

Поради тези причини, искът е основателен в заявения размер.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 2449 лв. за държавна такса, 2839, 70 лева за адвокатско възнаграждение, сторени в настоящото производство. Претендираните разноски за  обезпечително производство не могат да бъдат присъдени. Макар да има доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в производство по обезпечение на иск, не са представени доказателства /издадена обезпечителна заповед/ за протекло такова производство.

Така мотивиран, съдът

 

                                      Р   Е   Ш   И:

 

ОСЪЖДА „Т.И.“ ЕООД, ЕИК:********да заплати на „М.“ ЕООД, ЕИК: ********, чл. 79, ал. 1 ЗЗД,  вр. чл. 258 и чл. 266 ЗЗД сумата от 61 214,13 лв. с ДДС, дължимо и неизплатено възнаграждение по договор от 10.04.2018 година за доставка и монтаж на топлоизолационна система, за което са издадени фактури, № 773/18.07.2018г. и фактура № 822/26.09.201, ведно със законна лихва за периода от 20.01.2020 г. и до изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от  5288,70 лв. - разноски в настоящото производство.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: