№ 7723
гр. София, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20241110155524 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
30.04.2025 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
десети април две хиляди двадесет и пета година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №55524 по описа за 2024г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на по чл.258 от ЗЗД и по чл.52 от ЗЗД.
Образувано е във връзка с постъпила в съда искова молба от непълнолетната М. Х. Х.,
лично и със съгласието на майка си П. Г.- Х., чрез адв.А. Г. от САК, срещу „..“ ЕООД, ЕИК:..,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ..“, бул. „..“ №54, представлявано от Т. .-
1
управител, с която са предявени осъдителни искове за заплащане на следните суми: сума от
107 лв.- част от неплатено възнаграждение по неформален граждански договор за длъжност
„ръководител на Лятна космическа академия за деца в м. „Юндола“, общ. Велинград, за
периода: 28.07.2024г.- 04.08.2024г.“ и сума от 4 893 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в тревожност и плачливост, които преминават в
състояние на безпричинен плач и загуба на самочувствие. Посочва се, че ищцата е била
наета на работа за горното мероприятие за детски лагер срещу възнаграждение от 250 лв.,
като на 31.07.2024г. ищцата е била неоправдано изгонена от детския лагер, заедно с
отговорника М. Т.. Претендират се сторените разноски.
В законен срок е постъпил отговор на искова молба от ответника, чрез адв.Б. К. от АК-
гр.Ловеч, с който предявения иск се оспорва като неоснователен. Посочва се, че петитумът
на ИМ е нередовен като не се изяснява пасивната проц. легитимация по иска, както и липсва
изложени на обстоятелствата, на които се основава искът. Не са уточнени действието/
бездействието, от което са причинени неимуществените вреди. Посочва се, че ищцата сама е
кандидатствала през ответника за позицията като доброволец без заплащане, както и че е
била освободена, заедно с отговорника М. Т. поради неспазване на добро поведение
С доклада е прието за безспорно между страните, че ищцата и отговорника М. . са били
освободени от детския лагер на Лятна космическа академия за деца в м. „Юндола“ на
31.07.2024г., както и че ищцата е присъствала на организирания лагер и го е напуснала
преждевременно.
В първото о.с.з. ищецът уточнява, че неимуществените вреди са за обезщетяване на
тревожност от възлагане на отговорности по грижата за непълнолетни деца, без нужната за
това педагогическа квалификация и несъответна на възрастта й отговорност и й е било
вменено неоправдано, че носи вина за неприбиране на децата от дискотека.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за допустими и частично основателни, поради следните съображения:
Изискана е служебно от Дирекция „Инспекция по труда“- София към ИА „Главна
инспекция по труда“ съставената преписка от проверка през м.07/08.2024г. на отв. „..“
ЕООД,
По делото са разпитани 4-ма свидетели- фактическия съжител на управителя на отв.
дружество и съорганизатор на събития .. и клиента .., както и дядото на ищцата .. и
доброволеца М. Т..
Първият свидетел посочва, че ищцата се е свързала с отв. дружество чрез фейсбук за
работа като доброволка, без заплащане, по време на детски лагер, за да помага на децата.
Проведен й е инструктаж за работното време, което е докато децата са будни и активни и за
възможността да се освободи при оплакване от здравословен характер и прочее. Твърди, че е
видяла ищцата през първия ден да играе карти, на втория ден- е закъсняла да се яви навреме
сутринта, а на третия ден- е напуснала по- рано и не е помагала при придружаването на
децата при прибирането им от детската дискотека, след което е освободена от лагера.
Вторият свидетел, като майка на две деца, които са присъствали на детския лагер и
която лично ги е придружавала, намира, че ищцата не е била сред най- активните
доброволци. Посочва, че е доволна от организацията на детския лагер.
Разпитан е при призоваване вторият отстранен преждевременно от детския лагер
доброволец- М. Т., който посочва, че екипът се е състоял от 5 души. Намира, че
задълженията му са били по- обременителни от първоначално обявените, което е
предизвикало напрежение в колектива. Твърди, че на третия ден с ищцата са приключили
„работа“ след като са забелязали управителя на ответника да отваря бутилка с вино, който на
другата сутрин ги е извикал и им е съобщил, че са уволнени, тъй като са се скатавали и ще
2
ги върне преждевременно в гр.София. Посочва, че след 1 седмица са подписали договор със
задна дата и са му заплатени 3/7 части от обещаното възнаграждение от 250 лв. в размер на
107,14 лв. Описва, че са отговаряли за 50- 60 деца на възраст между 7- 14 год., като
работният им ден е започвал към 7:30 – 8.00 сутринта и е продължавал до около 10-10:30 ч.
вечерта, когато са слагали децата да спят, след което още около 30 мин. са проверявали дали
са заспали. Посочва, че управителят на ответника е поставял задачите, които трябва да се
изпълнят, като през останалото време са имали свободата да използват времето си както
решат. Намира, че организацията не е била добра, както и че ищцата се е справила добре със
задълженията си. Посочва, че преди започване на работа му е бил проведен инструктаж, за
който намира, че не е отразявал напълно условията на работа.
Дядото П. . намира, че от неетичното поведение на ответника внучка му се е чувствала
тежко наскърбена и разстроена около 1,5- 2 мес. след лагера и се е опитвал да я успокои.
Посочва, че не е бил запознат с материалната страна на отношенията им.
Правните изводи на съда са следните:
За разлика от платените дейности, при доброволчеството няма финансова печалба.
Доброволците извършват своята дейност или напълно безплатно, или в определени условия
при минимално заплащане и осигуряване на условия на живот, при работа в чужбина.
Наградата за усилията на доброволците е добрата дума, признанието, похвалата от страна на
околните хора или други доброволци. При заплащане на работата е налице правоотношение
по трудов договор или по граждански договор. Между последните две правоотношения
съществуват значителни разлики. Основната разлика между трудовите
и гражданските правоотношения се изразява в предмета на договорите. Предмет на трудовия
договор е предоставянето и използването на работната сила - при трудовото
правоотношение се дължи престиране на работна сила на работника или служителя през
определено работно време, с определено място на работа, при спазване на трудова
дисциплина и йерархична подчиненост между работодателя и работника или служителя.
При гражданското правоотношение се дължи престиране на определен трудов резултат
/овеществен труд/ - при договора за изработка или услуга не се предоставя работна сила, а
определен трудов резултат, изработване на готов продукт или произведение, извършване на
определена услуга; при договора за поръчка също не се престира работна сила, а се дължи
извършване на правни действия за сметка на доверителя. Различни са и вътрешните
отношения между страните. При трудовия договор работникът или служителят е подчинен
на работодателя и се намира в положение на йерархическа зависимост спрямо него, като
работи под контрол, указания, нареждания и ред, създаден от работодателя, които е длъжен
да спазва. При гражданския договор изпълнителят е самостоятелен и независим от този,
който му поръчва работата и изисква от него доставянето на резултата от нея. Поръчващият
и доверителят не се интересуват от организацията на труда, нито я създават. Изпълнителят и
довереникът сами организират трудовата си дейност и постигат дължимия резултат.
В случая следва да се приеме, че не е налице доброволен труд, тъй като към
представена преписка от Инспекция по труда е видно, че са сключени граждански договори
за проведения детски лагер в м. „Юндола“, срещу заплащане от 250 лв. с .. и с М. .. Съдът
дава вяра на показанията на свидетеля М. Т. относно характера на възложената работа и
задължения. От събраните гласни доказателствени средства – на втория „доброволец“ М. Т.
3
и на свидетелите на ищеца, се разкриват белезите на срочно трудово правоотношение по
чл.67, ал.1, т.2 от КТ, а не на гражданско правоотношение, тъй като се изисква престирането
на работна сила при определени от работодателя условия. Даването на инструктаж от
управителя на ответника за вида на задълженията е ирелевантно по отношение характера на
правоотношението.
На следващо място, на осн. чл.303, ал.3 от КТ, лицата от 16 до 18 години се приемат на
работа с разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай. Съгласно
разпоредбата на чл.305 от КТ, работодателят полага особени грижи за труда на лицата,
ненавършили 18 години, като им създава облекчени условия за работа и условия за
придобиване на професионална квалификация и за нейното повишаване. Работодателят е
длъжен да уведомява непълнолетните работници и служители и техните родители или
попечители за възможните рискове в работата и за мерките, предприети за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд. Работното време на работниците и служителите,
ненавършили 18 години, е 35 часа седмично и 7 часа дневно при петдневна работна
седмица. Специалната закрила на непълнолетните работници не може да бъде преодоляна
чрез престирането на работна сила по гражданско правоотношение. Поради това подобна
практика за престирането на работна сила по граждански правоотношения не може да бъде
приета за законосъобразна и следва да бъде преустановена от ответника. Между кориците на
представена преписка от Инспекция по труда се намират сключени граждански договори
срещу възнаграждение за детския лагер в м. „Юндола“, /стр.47 и 51/. Свидетелят М. Т.
посочва при разпита си в о.с.з., че са му заплатени 3/7 части от обещаното възнаграждение
от 250 лв. Гражданският договор е неформален и може да се сключи и устно. Поради това
съдът намира за доказано, че при същите условия е престирана работна сила и от ищцата.
Този извод не може да бъде разколебан от свид. показания на .. на осн. чл.172 от ГПК с оглед
възможната й заинтересованост и от приложената към ОИМ извадка от онлайн
кореспонденция, с която ищцата е заявила желание да участва като доброволец на летните
лагери, поради което следва да й се заплати претендираната искова сума от 107 лв. и искът
за това е основателен.
Съгласно чл.45, ал.1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Съобразно доктрината отговорността, разбираната като санкция за
неизпълнението на задължението да не се вреди другиму, цели да запълни празнината в
чужда правна сфера на интереси, като отстрани настъпилите неблагоприятни последици от
виновното неизпълнение на горното задължение. Обезщетението за неимуществени вреди
има компенсаторна функция по отношение на причинените вреди. Релевантно е това
увреждане, което се характеризира с продължителност и с по- висока степен на
интензивност. Неимуществените вреди представляват несъизмерими с конкретна стойност
вреди, които следва да бъдат обезщетени по справедливост, на осн. чл.52 от ЗЗД. Съгласно
принципа на справедливо обезщетяване на болките и страданията възмездяването на тези
вреди става чрез определянето на справедливо обезщетение. За да се определи размера на
обезщетението следва да се извърши цялостната преценка на конкретните обстоятелства по
делото, които при телесно увреждане са характерът на увреждането, начинът и
обстоятелствата при извършването му, допълнит. влошаване на здравословното състояние,
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Обезщетенията за прекратяване на
трудовото правоотношение са предвидени в разпоредбите на КТ и представляват част от
4
цялостна закрила, която законът дава на работниците/ служители по трудово
правоотношение пред тези по граждански договор. Следва да се приеме, че не може да се
търсят обезщетения за неимуществени вреди за причинен стрес и тревожност от
неправомерно предсрочно прекратено гражданско правоотношение. С оглед на това
исковата претенция за сумата от 4 893 лв., е изцяло неоснователна и подлежи на отхвърляне.
По разноските съдът се произнася в акта, с който приключва делото в съотв. инстанция.
Отговорността за разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято
полза е решено делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в
задължението на насрещната страна да й ги заплати. Ищецът е направил разноски за
заплащане на държ. такса от 200 лв. и адв. хонорар от 1 000 лв. С оглед изхода на
повдигнатия спор следва да се присъдят в полза на ищеца разноски в размер общо на 25,68
лв. Неизползваният депозит от 20 лв. за призоваване на свидетел подлежи на връщане при
писмена молба в 1- год. срок от влизане в сила на краен съд. акт по спора. Предвид изхода
на спора следва да се присъдят разноски в полза на ответника в размер на 440,37 лв.,
съобразно отхвърлената част на предявените искове за заплатен адв. хонорар по делото по
представен договор за правна защита и съдействие.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „..“ ЕООД, ЕИК:.., със седалище и адрес на управление: гр.София, ..“, бул.
„..“ №54, представлявано от Т. .- управител, да заплати на М. Х. Х., ЕГН: **********, лично
и със съгласието на майка си П. Г.- Х., сума от 107 /сто и седем/ лв., представляваща 3/7
части от възнаграждение по неформален граждански договор за длъжност „ръководител на
Лятна космическа академия за деца в м. „Юндола“, общ. Велинград, за периода: 28.07.2024г.-
04.08.2024г.
ОТХВЪРЛЯ предявения осъдителен иск от М. Х. Х., ЕГН:**********, лично и със
съгласието на майка си П. Г.- Х., срещу „..“ ЕООД, ЕИК:.., със седалище и адрес на
управление: гр.София, ..“, бул. „..“ №54, представлявано от Т. .- управител, за заплащане на
сумата от 4 893 /четири хиляди осемстотин деветдесет и три лева/ лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в тревожност и плачливост, които
преминават в състояние на безпричинен плач и загуба на самочувствие, като неоснователен.
ОСЪЖДА „..“ ЕООД, ЕИК:.., със седалище и адрес на управление: гр.София, ..“, бул.
„..“ №54, представлявано от Т. .- управител, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на М. Х.
Х., ЕГН: **********, лично и със съгласието на майка си П. Г.- Х., сума от 25,68 /двадесет и
пет лева и шестдесет и осем стотинки/ лв., представляващи сторени съдебно- деловодни
разноски.
ОСЪЖДА М. Х. Х., ЕГН: **********, лично и със съгласието на майка си П. Г.- Х., на
осн. чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на „..“ ЕООД, ЕИК:.., със седалище и адрес на
управление: гр.София, ..“, бул. „..“ №54, представлявано от Т. .- управител, сума от 440,37
/четиристотин и четиридесет лева и тридесет и седем стотинки/ лв., представляващи
сторени деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните, чрез проц. им представители.
Районен съдия:
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6