№ 101
гр. Р., 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Мария Велкова
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Светла Пеева
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20234500500098 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Т. Г. Д. обжалва решение № 1511/29.11.2022 г., постановено по гр. д. № 30/2022
г. на Р.нския районен съд, с което са отхвърлени предявените от него срещу А. С.
искове, както следва: за отмяна на дисциплинарното наказание „уволнение“, наложено
със Заповед № ***** г., за признаване прекратяването на ТПО на ищеца, извършено от
работодателя със Заповед № ***** г., на основание чл. 330, т. 6 КТ поради наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ за незаконно и неговата отмяна, за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на сумата от
8299,92 лв., представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е останал без
работа поради уволнението, от които 7021,92 лв., представляващи обезщетение по чл.
225, ал. 1 КТ – времето, в което ищецът е останал без работа поради незаконното
уволнение за периодите от 23.12.2021 г. до 29.12.2021 г. и от 08.02.2022 г. до 23.06.2022
г. и обезщетение по чл. 225, ал. 2 КТ в размер на 1278 лв. за времето, през което
ищецът е заемал по-ниско платена работа за периода от 30.12.2021 г. до 07.02.2022 г.,
ведно със законната лихва върху сумата до окончателното изплащане, считано от
датата на предявяване на иска, като неоснователни и недоказани и върху него са
възложени разноските по делото. Твърди, че решението е неправилно, постановено при
съществено нарушение на процесуалните правила, на материалния закон и
необосновано. Според жалбоподателя, при постановяване на решението съдът е
1
допуснал драстични нарушения на основни принципи на гражданския процес,
намерили приложение и в конкретни процесуални правила на доказването, събирането
и оценката на доказателствата. Решението било постановено в противоречие с трайно
установената задължителна практика на ВКС по отношение на разпределението на
доказателствената тежест в производството по оспорване на законосъобразността на
наложено наказание „дисциплинарно уволнение“ и прекратяване на ТПО.
Постановявайки решението си, съдът бил направил изводи за осъществяване на факти,
релевантни за правния спор, които не били установени със събраните по делото
доказателства. Нито в доклада, нито при разпределяне на доказателствената тежест не
обявил, че приема определени факти за общоизвестни. Единствено обявил, че е
запознат служебно с репортажа от телевизията относно настъпилия инцидент и то не в
доклада. о.но от това, нито в отговора на исковата молба, нито впоследствие
ответникът не е представил твърдения клип, към който само посочил линк.
Неправилно в решението си съдът приел, че посоченият в отговора на исковата молба
видеоклип и линк към него не бил оспорен от ищеца.само линк към него. в отговора на
исковата молба, нито впоследствие ответникът не е представил твърдения клип, за
който посочил Независимо, че клипът не бил инкорпориран към доказателствата по
делото, при преглед се установявали също така явни несъответствия и липса на
идентитет между нарушението на трудовата дисциплина, описано в оспорената заповед
и посоченото в репортажа. Жалбоподателят прави оплакване, че необосновано съдът не
дал вяра на показанията на разпитаните свидетели Т. и К., поради тяхната
заинтересованост, каквато в случая липсвала. Не било доказано, че ищецът по какъвто
и да е начин е извършил нарушение на чл. 190, ал. 1, т. 4 и т. 7 КТ, нито пък на чл. 187,
т. 8 и т. 10 КТ. Не били събрани доказателства по делото, които да са основание на
ищеца да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Не било налице грубо
и умишлено нарушение на трудовите му задължения. Според жалбоподателя,
наложеното му наказание било заради медийния шум и излъчен репортаж, а не в
резултат на обективно, всестранно и пълно обсъждане и оценяване на фактите,
ситуацията и поведението му. Необосновани били и изводите на районния съд относно
спазване на процедурата по установяване на твърдяното дисциплинарно нарушение,
установена в КТ и специалните правни норми. Необосновано било и приетото от
страна на съда, че работодателят бил приложил разпоредбата на чл. 189 КТ.
Претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което предявените от
него искове да бъдат уважени, както и присъждане на направените разноски.
По реда и в срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от ответника по жалбата А.
С., с който се оспорва основателността на жалбата и се прави искане тя да не се
уважава. Счита обжалваното решение за правилно и иска същото да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице - ищец, имащ
2
процесуално право на жалба, в законоустановения в чл. 259, ал.1 ГПК срок и срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си, визирани в чл.269 ГПК, въззивният съд приема
следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Т. Г. Д. против А. С.
обективно съединени искове с правно основание, както следва: за отмяна на
дисциплинарно наказание "уволнение", наложено със Заповед на работодателя № РД-
111483 от 22.12.2021 г.; за признаване прекратяването на трудовото правоотношение
на ищеца, извършено от работодателя със Заповед на работодателя № ***** г., на
основание чл. 330, т. 6 КТ, поради наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за
незаконно и неговата отмяна; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за сумата 8299, 92 лв., представляваща
обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението,
(изменен в хода на делото, съобразно заключението на вещото лице по приетата СИЕ),
от които 7021, 92 лв. представляващи обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ - времето в
което ищецът е останал без работа поради незаконното уволнение за периодите от
23.12.2021 г. до 29.12.2021 г. и от 08.02.2022 г. до 23.06.2022 г. и обезщетение по чл.
225, ал. 2 от КТ в размер на 1278 лв. за времето през което ищецът е заемал по-ниско
платена работа, за периода от 30.12.2021 г. до 07.02.2022 г., ведно със законната лихва
върху сумата до окончателното изплащане считано от датата на предявяване на иска.
Между страните не съществува спор, а това се установява и от приложените
писмени доказателства, че са били обвързани от безсрочно трудово правоотношение,
като ищецът е заемал длъжността ***** в с. "с. – Р. в о. "с. в н. при А. "П. по трудов
договор № ЧР-ТП-526/08.08.2019 г., с основно месечно трудово възнаграждение в
размер на ***** лв., като със Заповед № ЧР-НТУ512/22.2.2021 г. на АПИ, му е
определена основна месечна заплата на ищеца, в размер на 1495 лв., считано от
01.01.2021 г.
Със събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства е
установено, че на официалната електронна поща на АПИ (Б.) на 25.10.2021 г. е
получен имейл от А.С., с който моли да се вземе отношение спрямо ситуация, която му
се е случила в петък, 22.10.2021 г. около 18-18:30 ч на Г. – Р., където при преминаване
на границата бил уведомен от служител на А. "м.", че трябва да плати глоба от 36 евро
за неплащане на винетка. Когато показал закупената винетка и поискал обяснения на
каква основа бива глобен, бил физически и морално нападнат от служителите на
системата Б.. В прикачените файлове изпратил снимка с данните на един от тримата
3
служители на системата Б., които успял да заснеме със своя телефон, а именно Т. Д. и
видео, което показвало абсолютно неуместно поведение. Служителите на Б. не могли
да му обяснят защо има тази глоба, злонамерено и цинично го бутали и псували.
В отговор на това, ответникът АПИ с писмо от 18.11.2021 г. до А.С. подробно
му обяснила, че по подадения от него сигнал е извършена проверка, при която било
констатирано, че управляваното от него ППС е извършило нарушение, като на
19.10.2021 г. в 10:03 ч при движение по път II-29, км 77 + 743 е нямало платена
винетка, а такава е била дължима. Във връзка с изнесените от него данни относно
поведението на контролните органи, е уведомен, че е взето отношение и е извършена
проверка и са изискани обяснения от И. на смяна на 22.10.2021 г. В конкретния случай
и. съжалявал, че е допуснал да се стигне до създалата се ситуация и осъзнавал своята
вина.
По делото е приложено писмо до АПИ от П. на Р М. в Р Б., с което уведомява
ответника, че е било сезирано с жалба от негов гражданин А.С., който молел за помощ
и участие в ситуацията, която му се случила на 22.10.2021 г. на границата Р. - Г. на и.
от Б., където бил физически и морално нападнат (прокълнат) от сътрудниците на Б. на
българската М.. Изложени са обстоятелствата по случая и причините поради които
управлявал ППС без винетка. Изразил съмнения относно системата за закупуване на
винетка и нейната неефективност, с която според него контролните органи били
наясно и злоупотребявали. Заявил още, че бил бутнат доста внезапно от един от
сътрудниците на Б., псуван безброй пъти и притиснат от 4 човека докато не се предал и
платил глобата, по негово мнение, неоправдано.
С писмо от 21.12.2022 г. до П. на Р М. ответникът заявил, че след извършена
проверка е установена самоличността на служителя, от когото незабавно са изискани
обяснения по случая. В тях той изказал съжаления, че е допуснал да се стигне до
създалата се ситуация, но независимо от това, срещу него било образувано
дисцилинарно производство по разглеждане на случая за налагане на дисциплинарно
наказание.
По повод полученото от В.П. –първи секретар към П. на Р М. в Р Б. писмо,
относно подадената от А.С. жалба, е извършена проверка и са изискани обяснения
тримата и.и К.Т., Х. К. и Т. Д. от Н. на с. К. Р. инж. Д. В., обективирани в Доклад,
приложен на л. 43 и 44 от делото. В него се съдържа подробно изложение на
установените по сигнала обстоятелства, че м. гражданин действително е бил в
нарушение, че дежурният служител на п. на А. „м.“ е поискал съдействие от мобилния
екип на НТУ, с. Р., че поради изразеното несъгласие на с. с наложената глоба между
тях се е стигнало до ескалиране на напрежението. И. и по-конкретно и. Д. признавал
вината си, съжалявал за неуместното си поведение и се разкайвал. Действал
правомерно, но бил предизвикан от агресивното поведение на молдвоския гражданин и
4
е позволил да си изпусне нервите.
Към доказателствения материал е приобщено и изготвеното отново във връзка
със сигнала на В.П. и доклада на н. на с. К. Р. уведомително писмо от Г.Т. - н. на с. К.
към АПИ до д.а на д. „к.“ при АПИ, с което същият заявява, че ще бъде свикана
дисциплинарна комисия по случая за налагане на дисциплинарно наказание на Т. Д..
Приложен е и доклад от инж. И.И.- д. на н. към АПИ до Председателя на УС
на АПИ, отоново изготвен по повод сигнала на В.П., в който са изложени подробно
установените, относими към случая обстоятелства, от Н. на с. К. Р. във връзка с
извършената от него проверка.
С писмо от 16.12.2021 г. ищецът Т. Г. е поканен на основание чл. 193, ал. 1
КТ в тридневен срок да даде писмени обяснения във връзка с постъпилия доклад вх. №
09-99-3968/03.12.2021 г. на инж. И.И.- д. на н. към АПИ, касаещ извършени от него
нарушения на трудовата дисциплина.
На 20.12.2021г. ищецът депозирал писмени обясняния, в които отново в
хронологичен ред описал случилото се на 22.10.2021 г. с м.я автомобил по време на
неговата смяна и изразил съжаление и извинение за създалата се ситуация. Обяснил, че
допуснал да се стигне до нея неволно, провокиран от изключително арогантното и
злобно отношение на м.я граждадин към него. Заявил още, че се разкайва за постъпката
си. Поискал да бъде изискано обяснение от дежурния служител на п. на А. „м.“ Т..
Заявил още, че видеото било извадено от контекста на създалата се ситуация.
Със Заповед № РД-11-1483/22.12.2021 г., на основание чл. 192, ал. 1, чл. 195,
вр. чл. 190, ал. 1, т. 4 и т. 7, въз основа на Доклад от 03.12.2021 г. от инж. И.И. – д. на
НТУ при АПИ, при съобразяване на е-мейл от А.С. от 25.10.2021 г., писмо от и. д.
Председателя на УС на АПИ, във вр. чл. 193, ал. 1 КТ, писмените обяснение на Т. Д. и
длъжностната му характеристика, във връзка с нарушение на Кодекса за поведение на
служителите в държавната администрация и Кодекса за поведение на служителите в А.
"П. и длъжностна характеристика за длъжността ***** от страна на ищеца Т. Г. Д.,
изразяващо се в непристойно поведение по време на изпълнение на служебните
задължения от страна на служителя към м. гражданин и вербална агресия спрямо него,
му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 188, т. 3 във вр.
с чл. 187, ал. 1, т. 8 и т. 10, чл. 190, ал. 1, т. 4 и т. 7 от КТ, при следните мотиви:
"Нарушение на трудовата дисциплина, изразено в непристойно поведение в отношение
с граждани на Р М. при изпълнение на трудовите си задължения, а именно агресивно
вербално отношение спрямо лице, извършило нарушение по чл. 139, ал. 5 ЗДвП, с
което е компроментирал оказаното му доверие, като по този начин е злепоставил
работодателя пред трети лица и извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на
КТ, а именно: злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието,
както и разпространяване на поверителни за него сведения; неизпълнение на други
5
трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в Правилника за
вътрешния трудов ред, Колективния трудов договор или определени при възникването
на трудовото правоотношение; злоупотреба с доверието на работодателя или
разпространяване на поверителни за него сведения; други тежки нарушения на
трудовата дисциплина. В Заповедта са описани подробно установените обстоятелства,
според работодателя, по повод постъпилия сигнал от м.я гражданин. В мотивната част
на оспорената заповед, ответникът приел, че с действията си служителят Т. Д. е
нарушил т.7.4 от длъжностната характеристика, вр. чл. 4, ал. 1, ал. 2 и ал.3 и чл. 29, ал.
1, ал. 2 и ал. 4 КПСАПИ, както и чл. 3, ал. 6 от Кодекса за поведение на служителите в
държавната администрация.
Със същата заповед, предмет на обжалване в настоящото производство, на
основание чл. 188, т. 3 КТ, във вр с ч. 187, ал. 1, т. 8 и т. 10 КТ, чл. 190, ал. 1, т. 4 и т. 7,
чл. 330, ал. 2, т. 6 и при спазване на изискванията на чл. 189, чл. 193, чл. 194, и чл. 195
КТ е прекратено трудовото правоотношение с ищеца, считано от датата на връчване на
заповедта – т. е. от 22.12.2021 г., съгласно удостовереното в нея получаване.
Към доказателствения материал са приобщени длъжностната характеристика на
ищеца, Кодекса за поведение на служители в А. "П. и Кодекса за поведение на
служителите в държавната администрация, с които ищецът е бил запознат, видно от
приложените по делото декларации. Според работодателя, ищецът не е изпълнил
вменените му с тях задължения да проявява любезно, възпитано и с уважение към
гражданите отношение, да не допуска конфликтни ситуации, както и поведение, което
би било несъвместимо с добрите нрави и би уронило престижа на държавната служба.
Служителят се е задължил да не участва в скандални прояви, а при възникването на
конфликтни ситуации, да цели да ги преустанови, като запази спокойствие и
контролира поведението си.
По делото са ангажирани и гласни доказателства.
Свидетелят А. Т.- и. в А. „м.“ дава показания, че на 22.10.2021 г. бил на смяна
на М. Д.. Към края на смяната пристигнал автомобил с м. регистрация с двама
пътници. Съобразно служебните си задължения, след извършена проверка, свидетелят
уведомил водача на този автомобил, че има да плаща компесаторна такса от 36 евро, на
което той реагирал остро. Свидетелят го помолил да премести автомобила, обяснил
му, че без да плати няма как да продължи. Водачът на автомобила казал, че е платил за
винетка и не виждал проблем. Бил помолен да се премести при колегите на свидетеля
от ТОЛ управлението и те да му разяснят къде е възникнало нарушението. Оказало се,
че винетката била закупена след като вече е бил заснет без такава. Свидетелства, че м.
говорел на руски език, използвал нецензурни думи, обиждал Държавата, че била
мафиотска, че го рекетират. Свидетелят се опитал да затвори прозореца на кабинката в
която работел, но той със сила го отворил, пречел му да работи. Двамата се опитали да
6
влязат в кабинката, но свидетелят ги изблъскал и им казал, че е забранено. Не извикал
полиция, защото решил, че ще се справи със ситуацията и затворил вратата. Те
продължили от другата страна, пак дръпнали прозорчето и започнали да ритат
кабинката от външната й страна. Служителите от ТОЛ станали свидетели на тази
агресия, която била насочена и към тях. Това продължило около 20 мин. В един
момент м. се успокоили, рязко сменили тона и след като колегата на свидетеля го
сменил, заплатили глобата на него в брой и си тръгнали. Дава още показания, че Т. бил
спокоен, както и другите му колеги. Впоследствие нещата ескалирали и започнал
разговор на по-висок тон. Имало размяна на реплики между Т. и м.. Не помни обаче Т.
да си е изпускал нервите и да е обиждал хората. Видял, че м. държат мобилно
устройство, но не помни дали е снимано. Свидетелства, че не е чувал Т. да псува
въпросните хора.
От показанията на разпитания по делото свидетел Х. К. се установява, че на
22.10.2021 г. бил на работа дневна смяна на КПП Д. с колегите си Т. и К. от 7 до 19 ч.
Тогава на работа бил и свидетелят А. Т.. В края на работния ден трафикът бил
интензивен и имало много автомобили с нарушения. Свидетелства, че дошъл
автомобил с м. регистрация и колегата им от М.та ги извикал, за да му покажат
нарушението. Обяснили, че има нарушение, тъй като закъснели при закупуване на
винетката. м. започнали да обиждат, наричали ги „дураци“, че държавата им е
рекетьорска и псували. Поведението им било агресивно. Казали им, че
компенсаторната такса трябва да се заплати на М.та. Те се върнали обратно при
кабинката, започнали да я блъскат, да я ритат и говорили на висок тон. В един момент
станало задръстване и свидетелят заедно с ищецът отишли на М.та да помогнат на
колегата си, за да се освободи трасето и защото мислели, че м. ще го набият. Счита, че
не били оторизирани да викат полиция, но ако искали да ги бият, може би трябвало да
звънят на телефон 112. Свидетелят споделя, че бил на няколко крачки от кабинката на
м., но не чул колегата му Т. да заплашва, обижда и псува м.. Те били агресивни и ги
провокирали. След като пуснали движението и си платили, станали много спокойни,
вероятно заради снимките, които били направили. Свидетелства, че не извикали
полиция, защото м. се кротнали. Дава показания, че колегата му Т. много добре си
вършел работата, не го бил чувал да обижда граждани. До този момент не били имали
такива агресивни граждани.
От заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза се
установява, че размерът на полученото от ищеца брутно трудово възнаграждение за
пълен работен месец е 1519 лв., съгласно фиш за м. ноември, 2021 г. Размерът на
обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ е изчислен в два варианта: За периода от 23.12.2021
г. до 22.06.2022 вкл. е 6952,88 лв. За периода от 23.12.2021 г. до 23.06.2022 г. вкл. е
7021, 92 лв. Размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 2 КТ за периода от 31.12.2021 г.
до 07.02.2022 г. е 1278 лв. Общото обезщетение по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ за
7
периода: от 23.12.2021 г. до 22.06.2022 вкл. е 8230, 88 лв., а за периода от 23.12.2021 г.
до 23.06.2022 г. вкл. е 8299,92 лв.
Приложени са и заверени преписи от трудовата му книжка и регистрационна
карта от Бюро по труда от 08.02.2022 г., които са представени в оригинал и пред
въззивната инстанция, от които се установява, че ищецът е работил до 30.12.2021 г.,
след което не е започвал работа.
При така установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд
отхвърлил предявените искове, като се позовал на станалия обществено достояние
видеоклип, публикуван на платформата „Обществен контрол“, която съществувалав
социалните мрежи фейсбук и ютуб, който според него не бил оспорен от ищцовата
страна. Събраните гласни доказателства относно поведението на ищеца при инцидента
счел за заинтересовани поради конфликт на лоялност. Приел, че работодателят е
извършил правилна преценка на тежестта на нарушението и неговият интензитет.
Отвърлил като неоснователни всички възражения на ищеца.
Въззивният съд, упражнявайки правомощията си по чл. 269 ГПК, намира, че
решение № 1511/28.11.2022 г., постановено по гр. д. № 30/2022 г. на Р.нския районен
съд е валидно и допустимо. Разгледано по същество е неправилно.
Основателни са въведените с въззивната жалба възражения за допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на основни принципи на гражданския процес.
При постановяване на решението си, съдът действително е извел изводи за
осъществяване на факти, релевантни за правния спор, които обаче не са установени от
събраните по делото доказателства.
Принципът на доказването в гражданският процес, залегнал в чл. 154, ал. 1
ГПК е, че всяка от страните е длъжна да докаже фактите, които са благоприятни за нея
и на които основава своите искания и възражения. За процесуална икономия, ГПК
освобождава страните от задължението за доказване на определени факти. Това са
фактите, които страните признават изрично или по които не спорят, както и
общоизвестните и служебно известните факти – чл. 155 ГПК. Съдът посочва фактите,
които не се нуждаят от доказване в доклада по чл. 146, т. 3 и 4 ГПК или в нарочно
определение, ако въпросът за доказване на такива факти е поставен в хода на
разглеждане на делото пред инстанциите по същество. Служебно известни по смисъла
на чл. 155 ГПК са фактите, които съдът е научил във връзка с упражняване на
професията си. Те биха могли да са му известни от пряката правораздавателна дейност
или от съпътстващата му служебна работа. Независимо от това по какъв начин е узнал
за определен факт, който е от значение за разглеждане на конкретен правен спор, съдът
по силата на чл. 155 ГПК е длъжен да уведоми страните, че ще приеме за доказан
определен факт, за който не са събрани доказателства по делото. Ако някоя от страните
оспори съобщения от съда по реда на чл. 155 ГПК факт, той става спорен по делото и
8
съдът следва да разпредели тежестта на доказване между страните по общото правило
на чл. 154, ал. 1 ГПК. В този смисъл е Решение № 40 от 17.06.2021 г. на ВКС по гр. д.
№ 2041/2020 г., I г. о., ГК.
В настоящия случай ответникът с отговора си на исковата молба е посочил линк,
разпространен в интернет пространството за илюстрация на арогантното поведение на
ищеца, описано в уволнителната заповед. Този клип не е приобщаван към
доказателствата по делото. Липсва и искане за това. Излъченият репортаж по
телевизията не може да бъде служебно известен на съда факт. При това
първоинстанционният съд го е обявил за такъв в процедурата по чл. 145 ГПК, преди
изготвения по делото доклад. о.но от това, не отговаря на данните по делото
отразеното в съдебното решение, че ищецът не бил оспорил посочения в отговора на
исковата молба видеоклип и линк към него. Видно от протокола от о. с. з. от 09.03.2022
г. на л. 90, процесуалният представител на ищеца изрично оспорил линка в ютуб, тъй
като не е годно доказателствено средство и не е установен неговият автор. Поради
това, приемането в съдебното решение от „станалия обществено достояние видеклип,
публикуван на платформата „Обществен контрол“, която съществува в социалните
мрежи фейсбук и ютуб, че при изпълнение на служебните си задължения служителят
Т. Д. крещи на м. гражданин и обяснява, че трябва да си плати в брой, а не с карта, м. е
напсуван, наречен „маймуна“, а скандалът става пред гише на М.та на Д.“ за доказано
в решението по делото, е съществено процесуално нарушение.
Основателно е и въведеното с въззивната жалба оплакване, че необосновано
районният съд не е дал вяра на изнесеното от св. Т. и св. К. поради „конфликт на
лоялност“. Показанията и на двамата свидетели са непосредствени, конкретни,
последователни, логични, подкрепящи се помежду им, кореспондиращи с дадените от
ищеца писмени обяснения пред работодателя, във връзка с инициираното от него
дисциплинарно производство, както и със съдържанието на приложените по делото
доклади. Единият свидетел е служител на А. „м.“, а другият все още служител на
ответника АПИ. Липсват каквито и да било данни, че същите са заинтересовани от и.
на делото. И двамата свидетели са преки участници във възникналия конфликт, като
отсъстват и каквито и да било доказателства по отношение на тях да са предприети
действия от работодателите им за ангажиране на дисциплинарната им отговорност.
Поради това, въззивният съд намира, че изнесеното от двамата свидетели е
добросъвестно и цени показанията им като обективни и неопровергани по делото.
За да се произнесе по същество на спора, на база събраните по делото
доказателства, съгласно трайната съдебна практика, от правна страна въззивният съд
излага следните мотиви:
При едностранно прекратяване на трудовото правоотношение с налагане на
дисциплинарно наказание “уволнение” работодателят е
9
длъжен да спази нормативно установените изисквания във
връзка с налагане на същото, а именно - спазване на императивните норми на чл. 193,
чл. 194 и чл. 195 КТ. Въззивният съд намира, че в настоящия случай същите са спазени.
Процесната заповед за уволнение съдържа всички реквизити по чл.195, ал.1 КТ, в
нея са индивидуализирани нарушителят и извършеното от него нарушение, датата на
извършване и установяване на нарушенията, ясно е посочено наложеното наказание.
Работодателят е посочил и законовите текстове, под които счита, че се подвеждат
описаните нарушения. Заповедта е достатъчно мотивирана, издадена е при спазване на
законовите изисквания за форма и съдържание, поради което не е налице нарушение на
чл.195 КТ.
Спазена е и разписаната в чл.193, ал.1 КТ процедура по искане на обяснения от
работника. Обясненията са поискани преди налагане на наказанието, каквото е
изискването на закона. Ищецът се е възползвал от възможността и е депозирал
писмени обяснения. От тях може да се направи извод, че същият детайлно е бил
запознат със своите задължения и поводът да му се искат тези обяснения. Във връзка с
въведеното с въззивната жалба оплакване следва да се посочи, че работодателят не е
длъжен да уведомява работника или служителя, че е започнал процедура по
ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Съгласно задължителната практика
на ВКС - решение № 171 от 23.02.10 г. по гр. дело № 68/09 г. на 3-то г. о.; решение №
379 от 24.06.10 г. по гр. дело № 410/09 г. на 4-то г. о.; решение № 363 от 10.01.12 г. по
гр. дело № 354/11 г. на 3-то г. о.; постановени по реда на чл. 290 ГПК, работодателят не
е длъжен да уведомява работника, че е започнал процедура по ангажиране на
дисциплинарната му отговорност. Достатъчно е само да бъдат поискани и съответно
дадени обяснения от работника или служителя по повод конкретното нарушение. о.но
от това, съдът намира за безспорно доказано по делото с оглед представените писмени
доказателства, че работодателят е запознал ищеца с всички актове, визиращи
трудовите му задължения и относими към тях.
Въз основа на ангажираните и приети по делото писмени доказателства съдът
намира, че работодателят е наложил дисциплинарно наказание в рамките на
законоустановените срокове по чл. 194 КТ.
Следователно, от формална страна няма допуснати нарушения от работодателя,
които да водят до отмяна на уволнението, без да се разглежда спора по същество. Ето
защо трябва по същество да се разгледа законосъобразността на постановеното
уволнение, като в тежест на работодателя е да докаже твърдяните нарушения на
трудовата дисциплина и справедливостта на наложеното най – тежко наказание.
Спорът между страните е дали описаното в процесната уволнителна заповед
действие на ищеца е извършено от него и доколко ако се приеме, че е налице
нарушение на трудовата дисциплина, то обосновава налагането на най-тежкото
10
наказание „уволнение“.
Според настоящия състав, от съвкупната преценка на доказателствения
материал, се установява, че на 22.10.2021 г., при изпълнение на служебните си
задължения на Г. Д., ищецът при възникналата с м. гражданин, за когото липсва спор,
че е бил в нарушение, конфликтна ситуация, не е запазил спокойствие и не е успял да
контролира поведението си, като му е отвърнал с груби думи. За да стигне до този
извод, съдът съобразява дадените от служителя писмени обяснения по реда на чл. 193
КТ пред работодателя, в рамките на проведената дисциплинарна процедура. Същите,
като част от дисциплинарната преписка, са приобщени към доказателствата по делото
и са дадени във връзка с доклад вх. № 09-99-3968/03.12.2021 г. инж. И.И.- д. на
Национално тол управление, който доклад е бил изпратен на ищеца, ведно с искането
за обяснения и с който същият безспорно е запознат. В писмените си обяснения
ищецът изразява огромно съжаление и извинение за създалата се ситуация, до която
допуснал да се стигне неволно, провокиран от изключително арогантното и злобно
отношение от страна на м.я гражданин към него. Изрично заявява, че никога повече не
би постъпил по начин, който би злепоставил или подронил имиджа на инстиуцията, в
която работи. На практика този изходящ от него документ, съдържа признание на
неизгодни за него факти, релеванти за спора - в случая съдържа признание на фактите
относно нарушението – че е използвал груби думи по отношение на нарушителя.
Съдът цени и показанията на св. Т. според когото, в един момент разговорът е
продължил на висок тон, като между Т. и м. е имало размяна на реплики.
Поради това, въззивният съд приема, че ищецът е извършил нарушение на
трудовата дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на задълженията по чл. 7.4 от
длъжностната характеристика, във вр. чл. 4, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 и чл. 29, ал. 1, ал. 2 и ал.
4 от КПСАПИ и чл. 3, ал. 6 КПСАД, което нарушение съставлява злоупотреба
оказаното му от работодателя доверие и накърняване доброто име на предприятието,
доколкото нарушението на трудовата дисциплина е извършено пред трети лица и е
разколебано доверието и авторитета на работодателя.
Допуснатото от ищеца обаче дисциплинарно нарушение, според настоящата
инстанция, не е с такава тежест, че да обоснове налагането на най-тежкото
дисциплинарно наказание „уволнение“.
По приложението на чл. 189 КТ съдебната практика е уеднаквена с редица
решения на ВКС: решение № 188/15.07.2015 г. по гр. д. № 5173/2014 г. на ВКС, ІV г. о.;
решение № 112/07.04.2015 г. по гр. д. № 4587/2014 г. на ВКС, ІV г. о.; решение №
132/02.11.2018 г. по гр. д. № 46/2018 г., ВКС, ІІІ г. о.; решение № 36/03.04.2018 г. по гр.
д. № 2546/2017 г., на ВКС, ІІІ г. о. и др. В тази задължителна съдебна практика
непротиворечиво се приема, че преценката на тежестта на нарушенията следва да се
основава на всички обстоятелства, имащи отношение към действията на служителя, в
11
т. ч.: характера на извършваната дейност, значимостта на неизпълнените задължения
по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или с възможност да настъпят
неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено
неизпълнението, както и субективното отношение на работника/служителя към
конкретното неизпълнение. За тежестта на нарушението се съобразяват и последиците
от допуснатото нарушение и доколко тези последици са повлияли или могат да
повлияят върху дейността на работодателя. Следва да се съобрази дали в нарушенията
се проявява устойчивост в неправомерното поведение на работника или служителя и
дали поведението му не нарушава в значителна степен отношенията на доверие между
служител и работодател.
Определящо за преценката за несъразмерност на наказанието на първо място е
обстоятелството, че ищецът не е бил дисциплинарно наказван за други нарушения на
трудовата дисциплина по време на съществуване на трудовото правоотношение, с
оглед на които поведението му да бъде характеризирано като особено укоримо и
сочещо на съществена и устойчива промяна в отношението към изпълнение на
трудовите задължения. Извършеното дисциплинарно нарушение е първо такова за
ищеца, поради което съдът намира, предвид липсата на други нарушения и наложени
за тях дисциплинарни наказания, че се касае за изолиран случай, като отчита и
самокритичното отношение на ищеца към извършеното, който в обясненията си по чл.
193 КТ признава, че това, което е извършил, е погрешно и извън правилата.
Съдът съобразява и обстоятелствата, при които е извършено нарушението.
Всички доказателства еднопосочно сочат, че поведението на двамата м. граждани е
било провокативно, изключително агресивно, с отправяне на обидни думи, както към
Българската държава, така и към самите служители. Липсва какъвто и да било спор, че
тези граждани са били извършили нарушение. Съдът отчита и обстоятелството, че
инцидентът се е случил в края на работния ден, както и че вследствие на него се е
получило голямо задръстване от автомобили на Г. Д., което допълнително е изнервило
ситуацията. Съобразява се също така, че независимо че на м.те граждани е било
разяснено допуснатото от тях нарушение, за което дължат глоба, в т. ч. предоставена
възможност да сканират и преведат относимата законова разпоредба, същите са
опитали с физическа сила да вземат обратно свидетелството на МПС. В тази връзка
следва да се отчете и обстоятелството, че прекият ръководител на ищеца – н. с. К. Р. не
е предложил да му се наложи дисциплинарно наказание. Обратно, приел е, че е
съвестен и дисциплиниран служител, който стриктно е спазвал КПСДА и до този
момент срещу него не са били подавани сигнали за поведението му. Последното се
потвърждава и от показанията на свидетелите К. и Т.. И двамата са категорични, че
ситуацията този ден е била извънредна.
Съдът съобразява също така и приложените по делото формуляри за оценка на
12
изпълнението на длъжността от ищеца за периода от 01.01.2020 г до 31.12.2020 г. и за
периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г., видно от които същият е получил за първия
период оценка 2 –изпълнението надвишава изискванията, а за втория период –
служителят изпълнява в пълен обем заложените в работния план задачи и
задълженията си от длъжностната характеристика.
По тези съображения, въззивният съд намира, че наложеното на ищеца
дисциплинарно наказание "уволнение" не съответства на нарушението, съобразно
критериите за индивидуализация на дисциплинарната отговорност по чл. 189, ал. 1 от
КТ, поради което заповедта, с която е наложено се явява незаконосъобразна и следва да
бъде отменена, а предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ да бъде уважен.
При извод за основателност на главния иск и предвид обстоятелството, че
служителят е работил на безсрочен трудов договор, чието действие не е прекратено на
друго основание, съдът намира, че основателен се явява и искът с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.
Като акцесорен следва да бъде уважен и искът по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225
КТ. Страните не водят спор за размера на получаваното от ищеца възнаграждение,
нито относно претенцията му по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. Същата се явява основателна и
доказана от събраните в първоинстанцинното производство доказателства, в т. ч. и от
представената в оригинал пред настоящата инстанция трудова книжка, поради което
следва да бъде уважен в размера, посочен от вещото лице по приетата СИЕ. Следва да
се присъди и поисканата законна лихва, представляваща законна последица от
уважаването на осъдителния иск, върху присъденото паричното обезщетение по 225
КТ от 8299, 92 лв., от датата на подаване на исковата молба в съда – 5.01.2022 г. до
окончателното й изплащане.
Като е приел обратното, първоинстанционният съд е постановил неправилен
съдебен акт, който следва да бъде отменен.
С оглед и. на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски за двете инстанции. Въпреки изрично заявените искания за тяхното
присъждане обаче не са представени никакви доказателства, които да удостоверяват,
че такива са били сторени, поради което и разноски в негова полза не се присъждат.
Предвид крайния изход на делото и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати дължимите държавни такси по исковете с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за производството пред двете съдебни
инстанции по делото по сметка на Р.нски окръжен съд - общо сумата 648,00 лв., както
и 200 лв. възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран така, Р.нският окръжен съд
РЕШИ:
13
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1511/29.11.2022 г., постановено по гр. д. № 30/2022 г. на
Р.нския районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за незаконно и ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
уволнението на Т. Г. Д., ЕГН **********, извършено със Заповед № ***** г. на и. д.
Председател на УС на А., с която трудовото правоотношение на ищеца е прекратено,
считано от 22.12.2021 г.
ВЪЗСТАНОВЯВА Т. Г. Д., ЕГН **********на заеманата преди уволнението
длъжност ***** в с. "с. – Р. в о. "с. в н. при А. "П., на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
ОСЪЖДА А., ЕИК *****, представлявана от и. д. Председател на УС И.Д. гр. С.,
бул. „М.“ № 3 ДА ЗАПЛАТИ на Т. Г. Д., ЕГН ********** от с. Н., обл. Р., ул. „П.
сумата от 8299, 92 лв., представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е
останал без работа поради уволнението, от които 7021, 92 лв. обезщетение по чл. 225,
ал. 1 от КТ - времето в което ищецът е останал без работа поради незаконното
уволнение за периодите от 23.12.2021 г. до 29.12.2021 г. и от 08.02.2022 г. до 23.06.2022
г. и 1278 лв. обезщетение по чл. 225, ал. 2 от КТ за времето през което ищецът е заемал
по-ниско платена работа, за периода от 30.12.2021 г. до 07.02.2022 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 05.01.2022 г до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА А., ЕИК *****, представлявано от и.д. Председател на УС И.Д. гр. С.,
бул. „М.“ № 3 № 3 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на ОС Р. 848 лв. /осемстотин четиридесет и осем лева/, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14