№ 7
гр. София, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20211800500677 по описа за 2021 година
С Решение № 149 от 26.07.2021 г., постановено по гр.дело № 146/2021 г.
по описа на Районен съд гр. Самоков, е осъдено „А-Т. 2211“ ЕООД с ЕИК
**** да заплати на „Л. Т.“ ООД с ЕИК **** сумата 1920 лв. на основание чл.
79 от ЗЗД, представляваща навло за международен превоз по договор от
27.11.2020 г., ведно със законната лихва от 10.02.2021 г. до окончателното й
изплащане, както и разноски по делото.
Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е
образувано по въззивна жалба „А-Т. 2211“ ЕООД срещу горното решение.
Жалбоподателят счита обжалваното решение за неправилно и
незаконосъобразно. Не оспорва, че между него и въззиваемия бил сключен
договор, с предмет международен Т.порт, съгласно който „Л. Т.“ ООД
трябвало да предостави товарен автомобил за превоз на товар с товарен адрес
гр. П., бул. „Ц.Ш.“ № 53, и да го превози до посочения получател. Не оспорва
също така, че било договорено възнаграждение за превоза в размер на 1600
лв. без ДДС (респ. 1920 лв. с ДДС), платимо от „А-Т. 2211“ ЕООД. Не
оспорва, че ищецът действително е извършил превоза и издал данъчна
фактура № ********** от 07.12.2020г. за сумата 1920 лв. с ДДС. Оспорва,
обаче, решаващия извод на районния съд, че ответникът „А-Т. 2211“ ЕООД
не е изпълнил задължението си да заплати тази сума. Поддържа, че я е
заплатил по банков път преди предявяване на иска. Навежда довод за
затруднена комуникация между страните по делото по обективни причини.
Твърди, че, с оглед извършеното плащане, ищецът бил обещал да инициира
прекратяване на делото, но не спазил обещанието си. Моли съда да отмени
първоинстанционното решение и да отхвърли иска. Представя писмено
доказателство. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор, с който жалбата се
оспорва и се споделят изводите на районния съд. Въззиваемият счита, че
изложеното в жалбата не отговаря на действителната фактическа обстановка.
Поддържа, че е бил коректен с жалбоподателя и се опитал да разреши спора
извънсъдебно, като го предупредил, че в противен случай ще бъде заведено
дело. Намеква за скандално поведение на управителя на дружеството –
жалбоподател. Анализира процесуалното и извънпроцесуалното поведение на
жалбоподателя и прави изводи от това. Моли съда да отхвърли въззивната
жалба и да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят се
представлява от адв. В., който поддържа жалбата и моли съда да я уважи.
Поддържа, че ищецът бил действал недобросъвестно. Подчертава, че по
медицински причини управителят на дружеството- жалбоподател не бил взел
отношение по исковата молба. Оспорва решението и в частта за присъдените
разноски, които намира за прекомерни. Претендира разноски. Представя
списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от насрещната страна. Представя писмена защита,
в която възпроизвежда доводите си от въззивната жалба и поддържа, че
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото. Твърди,
че той е заплатил изцяло и доброволно процесното задължение преди да бъде
образувано делото, тъй като исковата молба е постъпила в съда на 10.02.2021
г., а на същата дата е извършено и плащането. Акцентира върху факта, че
ищецът не е доказал да е отправял писмени покани до ответника за заплащане
на сумата. Оттук прави извод, че последният не е изпаднал в забава, а е
платил в разумен срок и доброволно, без да знае, че срещу него е заведено
дело. Счита, че ищецът е действал явно недобросъвестно, защото, независимо
от факта на плащането, не е уведомил съда за това, нито е извършил
процесуални действия по чл. 232 или чл. 233 от ГПК. Обяснява причините за
процесуалното бездействие на доверителя си. Намира, че приложение следва
да намери разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция въззиваемият
се представлява от адв. М., който поддържа отговора. Уточнява, че
процесната сума е била платена на по-късна дата от завеждането на
първоинстанционното дело. Не оспорва платежния документ, но настоява, че
в първата инстанция доверителят му е действал добронамерено, тъй като
исковата молба е била подадена повече от един месец след изтичане на срока
за плащане на процесната фактура. Прави извод, че непредприемането на
действия от ответника в собствена защита свидетелства за недобросъвестност
спрямо самия него. Твърди, че не е поискал събиране на доказателства, след
като разбрал, че сумата е преведена. Моли съда да промени
първоинстанционното решение, като осъди въззивника да заплати лихва за
забава от подаването на исковата молба. Претендира разноски за две съдебни
инстанции. Обосновава размера на адвокатския хонорар. Представя писмени
бележки, в които изтъква, че насрещната страна не е заплатила дължимото в
срок, поради което завеждането на дело било единствената възможност за
правна защита. Твърди, че междувременно „А-Т. 2211“ ЕООД има неплатени
още фактури на „Л. Т.“ ООД, които са предмет на други съдебни
производства. Оспорва твърденията на първоначалния ответник, че е имало
договорка между него и „Л. Т.“ ООД. Оспорва и изтъкнатите от него причини
за пасивното му процесуално поведение в първоинстанционното
производство, като подчертава, че дружеството се представлява от двама
2
управители, всеки от които може да действа самостоятелно. Не счита, че
доверителят му е станал причина за завеждане на въззивното производство.
Претендира разноски.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз
основа на събраните пред Самоковския районен съд доказателства, е вярно и
изчерпателно описана в обжалваното решение, поради което не е необходимо
да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
Във въззивното производство съдът е приел като доказателство
потвърждение за плащане, издадено от „П.К.Б.“ ЕАД, съгласно което „А-Т.
2211“ ЕООД е превело на „Л. Т.“ ООД сумата 1920 лв. по фактура № 2625 за
„Т.порт BG-LU“ на дата 14.02.2021г.
Приети са и доказателства за извършени медицински изследвания на
А.К. – управител на „А-Т. 2211“ ЕООД – на 02.02.2021г. и на 04.02.2021г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното.
І. По валидност
Обжалваното в настоящото производство съдебно решение е валидно,
доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е
подписано от разгледалия делото съдия, а формираната от последния воля е
ясно и разбираемо формулирана.
ІІ. По допустимост
Решението е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на
положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на
правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително
предявения такъв.
ІІІ. По същество
Основателно жалбоподателят твърди, че е заплатил на въззиваемия
процесната сума, с което е погасил задължението си по договора за превоз.
Това обстоятелство се доказва от приетото във въззивното производство
доказателство (потвърждение за плащане от „П.К.Б.“ ЕАД), а и се признава
изрично от насрещната страна. Поради това предявеният иск е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
Тъй като този резултат не съвпада с постановения от районния съд,
обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо него се
постанови друго, с което искът се отхвърля.
Неоснователно, обаче, жалбоподателят твърди, че е извършил
плащането преди подаване на исковата молба и така не е станал повод за
завеждане на делото. Видно от референтната дата на документа, плащането е
извършено на 14.02.2021г., докато исковата молба е подадена по куриер на
08.02.2021г. и е постъпила в съда на 10.02.2021г. Следователно, плащането е
извършено в хода на процеса. От една страна, този факт е достатъчно
основание за отхвърляне на иска (както се посочи по- горе), но от друга
страна не е достатъчен да обуслови приложението на разпоредбата на чл. 78,
ал. 2 от ГПК. Щом ответникът не е бил погасил свое ликвидно и изискуемо
задължение към момента на подаване на исковата молба, той е дал повод на
3
ищеца за завеждане на делото, поради което, независимо от предприетото
впоследствие доброволно плащане, следва да понесе отговорността за
разноските. (А че задължението е било изискуемо към този момент, следва от
разпоредбата на чл. 303а, ал. 3, изр. първо от ТЗ, във връзка с доказателството
за получаване на фактурата от страна на ответника на 09.12.2020г. – л. 10 от
първоинстанционното дело.)
За пълнота на изложението, съдът намира за неоснователен довода на
жалбоподателя, че пасивното му процесуално поведение пред първата
инстанция се дължало на извинителни обективни причини. На първо място,
приетите в хода на въззивното производство доказателства за извършени
медицински изследвания на А.К. – управител на ответника „А-Т. 2211“ ЕООД
– на две конкретни дати (02.02.2021г. и 04.02.2021г.) не доказват нейна трайна
невъзможност да извърши плащането от момента на изискуемостта му
(23.12.2020г.) до тези дати или да участва в съдебното производство до
неговото приключване на 22.07.2021г. На второ място, видно от извършена
служебна справка в търговския регистър, и както правилно е изтъкнала
насрещната страна, след 03.08.2017г. и до настоящия момент дружеството-
ответник е имало и друг управител (Христо Костантинов Сапаревски), като
двамата управители го представляват поотделно. Следователно, дори
действително А.К. да е била обективно възпрепятствана да представлява
(процесуално и извънпроцесуално) управляваното от нея дружество, не е
имало пречка, представителството му да се осъществява от другия управител
(Сапаревски), който или да извърши плащането по фактурата в
законоустановения срок, или да участва в съдебното производство като
релевира по- късно извършеното плащане, с което да предизвика отхвърляне
на иска. На последно място, не може да се приеме, че ищецът е действал
недобросъвестно, като не е поискал прекратяване на делото след получаване
на плащането, поради следните съображения:
По делото няма ангажирани доказателства за твърдението на
жалбоподателя, че насрещната страна е поела ангажимент да инициира
прекратяване на делото, с оглед извършеното плащане.
Наистина, такова действие би било коректно, морално, а и очаквано в
духа на взаимното разбирателство и добрите търговски отношения, но
процесуалният закон не задължава ищеца да го извърши. В гражданския
процес всяка от страните предявява и защитава само собствените си
права и интереси, като разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ГПК изрично
забранява предявяване на чужди права пред съд.
По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че поведението на
ищеца „Л. Т.“ ООД може да се квалифицира като недобросъвестно само в
нравствен, но не и в юридически смисъл, поради което не обуславя
претендираните от жалбоподателя правни последици.
ІV. По разноските
С оглед изхода на делото и направено искане в този смисъл, в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят направените от него разноски във
4
въззивното производство, каквито се установяват в размер на 38,40лв. –
държавна такса за въззивно обжалване (л. 15 от делото). Не следва да се
присъжда претендирания адвокатски хонорар от 400 лв., тъй като няма
доказателства за уговаряне на такъв, а от извлечението на л. 30 от делото не
може да се направи несъмнен извод за връзката между паричния превод в
този размер и настоящото дело – още повече, че той е извършен преди
връчване на препис от обжалваното решение на жалбоподателя.
Независимо че въззивният съд постановява различен правен резултат от
първонистанционния, и отхвърля предявения иск, обжалваното решение не
следва да бъде отменяно в частта за разноските, тъй като, както се обоснова
по- горе, ответникът е дал повод за завеждане на делото, поради което в
първоинстанционното производство те следва да възложат в негова тежест.
Във връзка с този въпрос, съдът не се произнася по направеното
възражение за прекомерност на разноските в производството пред
Самоковския районен съд, с оглед несвоевременното му релевиране – едва в
хода на устните състезания пред въззивната инстанция.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 149 от 26.07.2021 г., постановено по
гр.дело № 146/2021 г. по описа на Районен съд гр. Самоков, В ЧАСТТА, с
която „А-Т. 2211“ ЕООД с ЕИК **** е осъдено да заплати на „Л. Т.“ ООД с
ЕИК **** сумата от 50 лв. – разноски за заплатена държавна такса и сумата
770 лв. - разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОТМЕНЯ Решение № 149 от 26.07.2021 г., постановено по гр.дело №
146/2021 г. по описа на Районен съд гр. Самоков, В ЧАСТТА, с която „А-Т.
2211“ ЕООД с ЕИК **** е осъдено да заплати на „Л. Т.“ ООД с ЕИК ****
сумата от 1920 лв. на основание чл. 79 от ЗЗД, представляваща навло за
международен превоз по договор от 27.11.2020 г., ведно със законната лихва
от 10.02.2021 г. до окончателното й изплащане, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Л. Т.“ ООД с ЕИК **** за осъждане на „А-Т.
2211“ ЕООД с ЕИК **** да му заплати сумата от 1920 лв. на основание чл. 79
от ЗЗД, представляваща навло за международен превоз по договор от
27.11.2020 г., ведно със законната лихва от 10.02.2021 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА „Л. Т.“ ООД с ЕИК **** да заплати на „А-Т. 2211“ ЕООД с
ЕИК **** сумата 38,40 лв. – разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6