Р Е Ш Е Н И Е
№ 2151
гр. Пловдив, 22.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
публично съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН
БЕКЯРОВ
при участието секретаря Анелия
Деведжиева като разгледа докладваното от съдията АНД № 4310/2019 г. по описа на
Районен съд Пловдив, XI н.с. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба от Н.П.К.
с ЕГН ********** срещу наказателно постановление (НП) № 16-08 от 10.06.2019 г.,
издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол – Южна България“ към Главна
дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури, с което на основание чл. 64, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите
(ЗРА) му е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева за
нарушение на чл. 22, ал. 1 от ЗРА.
В жалбата се излагат съображения, че в акта
за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП са е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, ограничило правата на наказаното
лице като не са ясно посочено всички елементи на нарушението и по-конкретно за
това, че не е посочено нарушителят да е извършвал любителски риболов.
Коментират се липсата на мотиви в НП за невъзможността за приложение на чл. 28
от ЗАНН, както и че липсата на улов е такова именно обстоятелство обуславящо
приложението му. Моли се то да се отмени като незаконосъобразно.
В проведеното открито съдебно заседание
въззиваемата страна счита подадената жалба за неоснователна. Излага съображения
за законосъобразното съставяне на АУАН и НП. Посочва, че не е налице основание
за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и че са взети предвид всички
релевантни обстоятелства при определяне на наказанието, което е определено в
минимален размер. Моли НП да бъде потвърдено като правилно.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима,
доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява неоснователна,
поради следните съображения:
От
фактическа страна съдът установи следното:
Д.М. работил като ****** в отдел
„Рибарство и контрол – Южна България“ към ИАРА. На 16.04.2019 г. в отдела му
постъпил сигнал от органите на МВР, РУ гр. Хисаря, за това, че на язовир
Веригово, намиращ се в самия град, има много хора, които извършват риболов.
Понеже по същото време бил пролетно-летния размножителен период М. и колегата
му А.Т. веднага се отправили натам. Когато пристигнали около 13 ч., започнали
да проверяват всеки за наличието на издаден риболовен билет. Минали по
северната страна на язовира и стигнали до лице, което имало шест въдици, а в
момента им на пристигане покрай язовира държал в ръката си една от тях, която
вече била хвърлена във водата. Той тъкмо прибирал улова. Въдиците били около
него, а на разстояние не по-малко от 30 метра нямало други лица. М. и колегата
му проверили в живарника му за наличието на хваната риба и видели такава.
Запитали го дали притежава риболовен билет, на което той отвърнал положително,
но казал не си го носи в себе си. Затова направили справка в системата и
установи, че лицето не притежава такъв. Поискали личната му карта за
установяване на самоличността му и съставянето на АУАН, но той категорично отказал,
което наложило съдействието на служители на МВР. След пристигането на
последните и снемането на личността на лицето, М. установил, че това е Н.П.К..
На място той съставил АУАН с бл. № В
0013351, с който е констатирано, че жалбоподателят извършва риболов на яз. Веригово с
6 броя спортни въдици, поставени в работно положение, без да притежава билет за
любителски риболов, като по този начин не е спазена разпоредбата на чл. 22, ал.
1 от ЗРА. Същия АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и връчен му лично.
Последният е подписал АУАН без възражение. По време на проверката служителите
на ИАРА установили още едно нарушение на К., за което също му съставили акт.
Въз основана посочения АУАН е издадено
обжалваното НП, с което на нарушителя била наложена на основание чл. 64, ал. 1
от ЗРА глоба в минимален размер на 100 лв. за нарушение на чл. 22, ал. 1 от ЗРА.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Д.М. –
актосъставител. Съдът кредитира същите показания като логични, непротиворечиви
и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. Описаната и
възприета фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по
делото – АУАН и оправомощителна заповед № РД09-25 от 21.01.2014 г. на МЗХ.
Свидетелят М. в подробности описва
констатираните на място обстоятелства. Разказва за личните си впечатления,
свързани с действията на нарушителя – притежаваните от него въдици, наличието
на улов в живарника, липсата на други хора в непосредствена близост около
нарушителя, както и начина на установяване на самоличността му. Не се
установиха вътрешни противоречия в показанията му, както и противоречия с
другите доказателства по делото. Показанията му са подробни и последователни,
логични и затова съдът ги намира за достоверни и им се довери.
Относно
приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на
атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН за минимално необходимо съдържание на актовете на
администратинвонаказателното производство. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като
опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да
нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие
с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и
подробно са посочени съществените обстоятелства, при които е извършено то.
Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето
му по чл. 40 и 43 от ЗАНН, като съставен и връчен лично на нарушителя и присъствието
на един свидетел очевидец, който е посочен в него. В същия е дадена правна
квалификация на установеното нарушение.
Постановлението е издадено от
компетентен орган в кръга на неговата компетентност съобразно представената
заповед, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и
процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете
по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не
се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното
лице.
Нарушението е описано надлежно в НП от
фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и
подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при
които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на
защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво
точно е ангажирана отговорността му – за неспазване на правилата за прилагане
на правилата за отговорен риболов и развитието на стопанския и любителския
риболов. От фактическа страна както в АУАН, така и НП е отразено, че на посоченото
място и време нарушителят е извършил риболов с 6 броя спортни въдици, поставени
в работно положение, без да притежава билет за любителски риболов.
По същество в значимите за
административнонаказателното производство документи следва да бъдат посочени
обективните обстоятелства, проявили се в действителността и които са включени
във фактическия състав на обективната страна на нарушението. В този смисъл
съдът намира, че отразяването в АУАН и НП на обстоятелството, че нарушителят
извършва риболов, е достатъчно ясно и конкретно, още повече че са посочени
действията му на поставяне в работно приложение на 6 броя спортни въдици. Не
може да бъде възприето възражението в този смисъл на жалбоподателя за допускането
на съществено нарушение предвид невключването в актовете на израза „любителски
риболов“, а наличието само на „риболов“. Същото не е израз на констатираните от
актосъставителя факти, а представлява преценка на определени установени
обстоятелства. Същевременно, както се изтъкна, са отразени действията на
нарушителя, които именно подлежат на преценка за осъществяване на правната
квалификация на нарушението от страна на наказващия орган. От друга страна
самата разпоредба на чл. 22, ал. 1 от ЗРА има и известна дефинитивна страна,
която се проявява в описание на понятието „любителски риболов“ чрез посочването
на правоимащите лица и условията за извършването му. В този смисъл на посочване
и установяване подлежат само обективните признаци на деянието „любителски
риболов“, които именно следва да бъдат включени като описание на
обстоятелствата, при които е извършено нарушението по смисъла на чл. 57, т. 5 и
чл. 42, т. 4 от ЗАНН. Това обосновава извод за неоснователност на възражението
на жалбоподателя.
От
правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно наказващият
орган е квалифицирал поведението на жалбоподателя за това, че е извършвал
риболов без да има билет за любителски риболов по чл. 22, ал. 1 от ЗРА. Съгласно
чл. 22, ал. 1 от ЗРА любителски риболов извършват физически лица, които
притежават валиден билет за любителски риболов. Дефиниция на „риболов“ е дадена
в пар. 1, т. 26 от ДР към ЗРА и това е „поставянето на разрешени уреди и
средства във водата за улов на риба и други водни организми, изваждане на улова
от водата, неговото пренасяне и превозване.“ Съгласно пар. 1, т. 27 от ДР към ЗРА
„Риболов – любителски“ е риболов по смисъла на т. 26 - дейност, при която се
извършва улов на риба и други водни организми, извършван от физически лица за
развлечение или със спортно-състезателен характер, организиран по определени за
това правила.“
Като безспорно и по несъмнен начин се
установи, че нарушителят е използвал 6 броя спортни въдици, които е поставил
във водите на яз. Веригово за улов на риба и обективно е осъществил такъв улов,
като го е поставил в специализирано за това място – живарник. Към момента на
констатиране на нарушението освен това е държал в ръце една от тези въдици,
която била хвърлена във водата, т.е. обективно е осъществил действия по
използването по предназначение на средство за извършване на риболов. В този
смисъл съдът намира, че от жалбоподателя е изпълнен фактическият състав на
извършването на риболов по смисъла на пар. 1, т. 26 от ДР към ЗРА. Затова и
съдът счита, че жалбоподателят е поставил разрешен уред във водата, с който
обективно може и се осъществява улов, каквито са въдиците.
От друга страна доколкото въдиците са
установени като спорни, то същият риболов може и следва да се квалифицира като
любителски по пар. 1, т. 27 от ДР към ЗРА, тъй като такива въдици са присъщи на
спортно-състезателния характер на осъществяването на риболов. Не се установи и
не се твърди в актовете от производството нарушителят да е осъществявал
риболова с цел стопанска дейност и реализиране на доход, което би квалифицирало
риболова му като „стопански“ по смисъла на пра. 1, т. 28 от ДР към ЗРА. Предвид
изложеното съдът счита, че деянието на жалбоподателя е осъществяване на
любителски риболов.
Безспорно са налице и другите два
елемента от фактическия състав на нарушението по чл. 22, ал. 1 от ЗРА.
Установи, се пряко от показанията на разпитания свидетел, че нарушителят не е
притежавал билет за любителски риболов, към момента на извършване на
нарушението, което е установено чрез проверка в съответната информационна
система, въпреки че самият той е заявил съвсем обратното и че не го носи.
Предвид изначалната липса на какъвто и да е било билет, не е необходимо да бъде
обсъждано дали той е бил валиден.
Правилно е определен и субектът на
административнонаказателната отговорност, а именно физическо лице, както
изисква пряко нарушената разпоредба. Затова и е правилен изводът на съставителя
на акта и издателя на постановлението, че с поведението си, изразило се в
активно действие по риболов, жалбоподателят е осъществил нарушение на
посочената разпоредба на чл. 22, ал. 1 от ЗРА.
Доколкото се касае до нарушение,
осъществено от физическо лице, в случая се издирва въпросът за вината, като
субективно отношение на дееца към извършеното от него деяние и последици. С
факта на установеното поведение е налице виновно осъществяване състава на нарушението.
Деецът е съзнавал общественоопасния характер на последиците на нарушението, че
извършва риболов без да му е издадено валидно разрешение за това /билет/, предвиждал
е, че по този начин ще наруши охраняваните отношения и е искал да осъществи
риболов без да има издаден билет.
Макар съдът да изложи, че непосочването
на риболова като „любителски“ не представлява нарушение, ограничаващо правата
на наказаното лице, намира за необходимо да посочи, че с фактите по делото се
осъществява хипотезата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Тя гласи, че наказателно
постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина. Дори и да се приеме, че непосочването на риболова
като любителски е нередовност, то според настоящият състав е безспорно
установено нарушението с всичките му обективни елементи, самоличността на
нарушителя и вината в извършването му. Затова и издаването на наказателното
постановление е законосъобразно.
По
наложената санкция и приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.
Коректно
административнонаказващият орган е определил и наложил имуществена санкция в
минимално зададения в чл. 64, ал. 1 от ЗРА размер от 100 лв.
Съобразно разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да
изследва релевантните за изхода на спора факти, като това включва и преценка за
наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая
като „маловажен“. Преценката на административнонаказващият орган за
„маловажност“ се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Не се
споделя възражението на жалбоподателя, че неизлагането на мотиви в НП за
невъзможността за приложение на този институт, обуславя неговата
незаконосъобразност. Поради обстоятелство, че съдът също може да направил
преценка за приложението на чл. 28 от ЗАНН, както и да контролира такава
преценка на наказващия орган, то мотивирането на такова решение може да се
извърши от съда. Тоест това е отстранимо нарушение, което може да бъде
коригирано в настоящото производство и не влече със себе си автоматичната
отмяна на НП.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК „маловажен
случай“ е този, при който извършеното престъпление /в конкретния случай
административно нарушение/, с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда
на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.
В настоящия
случай се касае за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни
последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая.
Самото деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства, които да разкриват
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид. Напротив, установява се, че жалбоподателят е
осъществил улов, който е поставил в живарник. Такова поведение на жалбоподателя
не може да доведе до по-ниска обществена опасност на деянието. Съдът намира, че
едно добросъвестно поведение от негова страна, преди спрямо същия да бъде
започнато административнонаказателно производство и имащо корени в самоволното
решение за отстраняване на последиците на нарушението, би могло да
характеризира случая като маловажен, но такова не е било налице. Нещо повече,
жалбоподателят се е опитал да заблуди служителите на ИАРА, като първоначално е
заявил, че притежава валиден билет, не носи същият в себе си.
Това
последващо поведение на нарушителя предпоставя невъзможността за приложението
на маловажност на извършеното нарушение. Наказващият орган правилно е отбелязал,
че с нарушението е засегнат и принципът на „отговорен риболов“ по чл. 1, ал. 2
от ЗРА. Въпреки че не е отчел наличието на отегчаващи отговорността
обстоятелства, каквито са поведение по прикриване на липсата на билет за
любителски риболов, наличния улов в живарника и възпрепятстването установяване
самоличността му, за съдът не съществува възможност да ревизира НП в тази част
и затова намира, че коректно е преценен вида и размера на санкцията.
От всичко
изложено следва, че по категоричен начин бе установено жалбоподателят да е
осъществил състава на вмененото административно нарушение. В хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на съдопроизводствените правила. Случаят не попада в приложното поле на чл. 28,
б. „а“ ЗАНН. Обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено. Наложената санкция е в минимален размер,
като не са налице и предпоставките за нейното изменение.
Така мотивиран, Районният съд Пловдив
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 16-08 от 10.06.2019 г., издадено от Началник отдел
„Рибарство и контрол – Южна България“ към Главна дирекция „Рибарство и контрол“
при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с което на Н.П.К. с ЕГН ********** на основание чл. 64, ал. 1 от Закона за рибарството
и аквакултурите (ЗРА) му е наложено административно наказание – глоба в размер
на 100 лева за нарушение на чл. 22, ал. 1 от ЗРА.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от връчването му на страните пред Административен съд Пловдив,
на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
А. Д.