Р Е
Ш Е Н
И Е №260032
гр.Кюстендил, 13.10.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Окръжен
съд-гр.Кюстендил, гражданско отделение, първи състав, в открито съдебно заседание на втори юли, две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ БОГОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ
СТАМОВА
ВЕСЕЛИНА
ДЖОНЕВА
при секретаря: Любка Николова,
след като
разгледа докладваното от съдия В.Джонева в.гр.д.№130/2020г.
по описа на ОС-Кюстендил, и за да се произнесе, взе предвид:
Делото е
образувано по въззивната жалба на Община Кюстендил, гр.Кюстендил, пл.„Велбъжд“
№1, представлявана от кмета П.П., срещу решение №66 от 22.01.2020г. на Районен
съд – Кюстендил, постановено по гр.д.№1486/2019г. по описа на този съд.
С посоченото
решение, РС-Кюстендил е осъдил Община Кюстендил да заплати на Ю.Л.Р., с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 12 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от получена травма
фрактура на двете кости на дясна подбедрица в областта на глезенната става и
луксация /изкълчване/ на ставата-тримеоларна фрактура-луксация на дясна
глезенна става, получена при подхлъзване и падане на непочистен, заледен и
неопесъчен участък от улица „Места“ в гр.Кюстендил на 11.01.2019г., ведно със
законна лихва върху тази сума, считано от 22.07.2019г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 1 030 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди в резултат от гореописаното увреждане, от които ****
лева - заплатена такса „леглодни“ и **** лева – заплатена стойност на „комплекс
медицински изделия за остеосинтеза на глезенна става“, ведно със законна лихва
и върху тази сума, считано от 22.07.2019г. до окончателното изплащане. Със
същото решение съдът е осъдил Община Кюстендил да заплати на Ю.Л.Р. деловодни
разноски по делото в размер на 2 100 лева.
Първоинстанционният
съдебен акт се обжалва изцяло, като се претендира неговата отмяна, като
неправилен, поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Евентуално се моли
намаляване на присъденото обезщетение за неимуществени вреди до размер,
съответен на критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД, като се иска
присъждане на разноски.
Във
въззивната жалба се заявява несъгласие с решаващия извод на първоинстанционния
съд за осъществяване на елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане по чл.49 от ЗЗД, при който да се ангажира отговорността на Община
Кюстендил за обезщетяване на
претърпените от ищцата вреди.
Прави се
оплакване, че КнРС е допуснал съществено нарушаване на съдопроизводствените
правила, като не е обсъдил поотделно и в съвкупност всички събрани по делото
доказателства, установяващи твърденията и възраженията на страните, в това
число тези, свързани с механизма на настъпване на инцидента и пътната
обстановка, както и не е обсъдил направеното в отговора на исковата молба
възражение за съпричиняване от страна на ищцата. Поддържа се, че от
свидетелските показания по делото е било установено, че ищцата е пресичала
пътното платно на място, което не е било предназначено за пресичане на
пешеходци, същата неправилно не се е движела по тротоара и не е изпълнила
задължението си да пресече пътното платно на пешеходна пътека, когато в близост
има такава, в това число и според дефиницията на пар.6 т.54 от ЗДвП, което,
според жалбоподателя обосновава извод, че настъпилата травма е резултат от
неглижирането на законовите норми от страна на самата пострадала, която е
проявила самонадеяност и небрежност. Изтъква се, че при усложнена зимна
обстановка, силни и продължителни снеговалежи и минусови температури,
гражданите са задължени да проявяват по-голямо внимание и бдителност и да
вземат мерки за собственото си безопасно придвижване, което в случая Р. не е
сторила – по данни на свидетелите същата е била обута с неподходящи обувки,
пресичала е косо стръмната улица на необозначено за целта място. Твърди се, че
при постановяване на обжалваното решение РС-Кюстендил не е извършил правилна
преценка на събраните по делото доказателства, при което е формирал опорочени
правни изводи относно релевантните за спора факти. Съдът бил възприел само
показанията на свидетелите на ищцата и то избирателно, с което е нарушил
задължението си да обсъжда и съпоставя всички установени по делото факти, като
преценява и способностите на свидетелите да възприемат и възпроизвеждат
съответните факти, включително отчитайки неговата добросъвестност и евентуална
заинтересованост. В тази връзка се обръща внимание на необсъденото от съда
противоречие в показанията на двама от свидетелите относно това при инцидента
на коя страна ищцата е паднала, както и на противоречието между твърдението на
свидетелите, че уличното платно не е било почистено и заявения от тях факт, че
колата им е могла да се движи, тръгва и спира без проблем. Във въззивната жалба
също така се прави и оплакване, че в обжалваното решение неправилно е било
прието, че отговорните за снегопочистването длъжностни лица при Община
Кюстендил не са взели необходимите мерки за поддържане и обезопасяване на
пътното платно на ул.„Места“ и това им бездействие е в пряка причинна връзка с
вредоносния резултат. Според жалбоподателя, събраните в хода на производството
пред първата инстанция доказателства, сочели на извод за изпълнение на
задължението на Община Кюстендил да поддържа процесната улица, в това число и
да извършва снегопочистване, чрез възлагане на дейността на специализираното ОП
„Чистота“, респ. неговите служители – представен бил Правилник за устройството
и дейността на ОП „Чистота“, заповеди на Кмета на Общината, План за зимно
поддържане на уличната мрежа за периода от 05.11.2018г. до 31.03.2019г., с
който е било извършено разпределение на наличната техника за снегопочистване и
на водачи по направления на територията на гр.Кюстендил, дневни актове и пътни
листове. Тези документи и показанията на свидетелите – служители на ОП
„Чистота“ установявали предприемането на мерки по снегопочистване на мястото на
твърдения деликт към датата на инцидента и извършване на съответни действия,
вменени им като задължения в тази връзка. Възразява се по делото да е било
установено наличие на бездействие, както и допуснати нарушения на предписани и
общоприети правила при ползването на вещта. Събраните свидетелски показания,
приетите дневни актове и пътни листове установявали опесъчаване на уличното
платно, съобразно предписаните и общоприети правила за поддържане на настилката
му, по начин, че на кръстовищата да се осигури възможност на гражданите да
пресичат. Установено по делото било, че въпреки тежките метеорологични условия
по улицата е било възможно нормалното придвижване на автомобили, поради което
изводът, че настъпилата травма е резултат единствено от липсата на почистено
пътно платно, се явявал житейски и правно неиздържан. Възразява се срещу
кредитирането на изводите на заключението по назначената съдебно-техническа
експертиза, според което метеорологичните условия в деня на инцидента били
такива, че допускали едновременно топене на снега и заледяване, като се
изтъква, че при все това вещото лице пояснило, че по документи мероприятията и
техническите изисквания за почистване на пътното платно са били спазени. Твърди
се, че ако съдът е обсъдил в съвкупност всички събрани по делото доказателства
би достигнал до извод за липса на съществени елементи от отговорността по чл.49
от ЗЗД, тъй като липсва виновно и противоправно действие или бездействие на
лицата, на които е било възложено зимно поддържане на уличната мрежа в
гр.Кюстендил, нито неполагане на дължимата грижа от тях, което да е в
причинно-следствена връзка с вредоносния резултат – Община Кюстендил е
изпълнила всички нормативно установени задължения по снегопочистване и
обезопасяване през зимния период, включително – процесното място в деня на
инцидента. Във въззивната жалба се сочи още, че съдът не е съобразил, че по
делото не е било доказано претърпяването на неимуществените вреди, нито
необходимостта от повторна оперативна намеса, а също и състоянието на ищцата в
предхождащия инцидента период. Поддържа се също, че КнРС неправилно е приложил
понятието за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД при определяне на размера
на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, което е завишено значително,
с оглед вида на увреждането, интензитета на претърпените болки и страдания и
периода, през който са търпени същите. Цитирани са решения на ВКС на РБ, както
и задължителна съдебна практика, съдържаща се в ППВС №4/23.12.1968г. и ТР №3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС относно
обстоятелствата, които следва да се вземат от съда предвид, при определяне на
справедливо обезщетение за неимуществени вреди, с които разяснения, според
жалбоподателя, КнРС не се е съобразил, като не е посочил конкретното значение
на приетите за установени от него обстоятелства по делото и как всяко от тях се
отразява на определения размер на обезвредата.
В срока по
чл.263 ал.1 от ГПК ответницата по жалбата – Ю.Л.Р., чрез пълномощник адв.Вл.М. ***,
е подала отговор. Прави искане за потвърждаване на обжалваното решение, което
счита за законосъобразно, правилно и обосновано. Заявява факта, че по отношение
на нея е била извършена втора оперативна процедура за демонтаж на остеосинтезния
материал.
Окръжен
съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото прие, че въззивната
жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното
производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна
проверка.
Съдебният
състав, след преценка на събраните по делото доказателства, в контекста на
доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа страна:
РС-Кюстендил
е бил сезиран с предявени от Ю.Л.Р. *** искове за
осъждане на ответната община да й заплати сумата от **** лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, в следствие
от счупване на крак и скъсани връзки при подхлъзване и падане на непочистена,
неопесъчена и заледена улица –ул. „Места“ в гр.Кюстендил, около №22 на датата
11.01.2019г., както и сумата от **** лева, търсена като обезщетение за
претърпени имуществени вреди – разходи за лечение на полученото телесно
увреждане, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на
предявяване на иска – 22.07.2019г., до окончателното изплащане на сумите.
Претендирано е присъждане и на сторените по делото разноски.
От приетите
от районния съд доказателства - приобщени документи, разпит на свидетелите С.И.,
И.У., С.М., Р.С., В.Л. и А.С., и заключенията на вещите лица д-р В.Н. и инж.С.С.,
е установено, че на 11.01.2019г. около обяд, когато Ю.Р., след като излязла от
дома си и отивала към близкия магазин, предприела пресичане на ул.„Места“, при
което се подхлъзнала и паднала. При падането Р. получила телесно увреждане на
десния крак в областта на глезенната става - фрактура-луксацио трималеоларис
декстра. На същата била оказана спешна медицинска помощ и още на 11.01.2019г.
била извършена оперативна интервенция за открито наместване на фрактурата с
поставяне на вътреша фиксация – тибия и фибула. Р. престояла 7 дни в болничното
заведение – МБАЛ „Д-р Никола Василиев“ АД-гр.-Кюстендил. Заплатила
потребителска такса за легоден в размер на **** лева общо за целия престой,
както и стойността на комплекта медицински изделия за остеосинтеза на
глезенната става в размер на **** лева с ДДС.
След
инцидента и извършената операция Ю.Р. е ползвала отпуск поради временна
неработоспособност за периода от 11.01.2019г. до 09.07.2019г. – почти шест
месеца.
Според
заключението по приетата съдебно-медицинска експертиза, увреждането на Р.
представлявало фрактури на двете кости на дясната подбедрица в областта над и
на глезенната става и луксация /изкълчване/ на ставата-трималеоларна
фрактура-луксация на дясна глезенна става.Тези увреждания довели до трайно /с
продължителност над месец/ практически значимо затрудняване на движенията на
крайника, както и до продължителни болки и страдания. За лечението на травмата,
след получаването й, било проведено хирургично лечение-метална остеосинтеза с
плака с 6 винта за фрактурата на фибулата/малкия пищел/ и спонгиозенвинт за
фрактурата на тибията /големия пищел/, както и гипсова имобилизация. Около 10
месеца след травмата било проведено второ оперативно лечение за отстраняване на
остеосинтезния материал, предвид възстановяване целостта на костите и
движенията на крайника в ставата. Според вещото лице, срокът за възстановяване
в случая бил около 6-7 месеца след травмата и още около месец след проведеното
второ оперативно лечение, което бил и обичайният срок за възстановяване на
подобен вид травми. Експертът е посочил, че травмата отговаряла да е получена
при подхлъзване и падане, при което в резултат на рязко сгъване и усукване на
крака в глезенната става и натиска от тежестта на тялото последователно се
чупят костите и разкъсват връзките в областта на ставата. Адекватно и правилно
лечение при подобно на процесното увреждане било оперативното такова - чрез
него се постигало точно и пълно възстановяване на целостта на костите и
конфигурацията на ставата, стабилността на фрагментите до зарастването им,
ускорявал се възстановителния период, значително се намалявал риска от
усложнения.
От
показанията на свидетелката С.М. – майка на ищцата, е установено, че при
инцидента и в първите дни след това същата е изпитвала силни болки и не е могла
да спи. В продължение на два месеца и половина ищцата не е могла да стъпва на
крака и не е била в състояние да върши сама обичайните дейности в ежедневието,
да се обслужва, нуждаела се от чужда помощ и едва след изтичането на този
период е започнала да стъпва на крака и да се придвижва с патерици. Според
свидетелката, към момента ищцата също изпитвала болки, крака й се подувал и не
можела да стои дълго време изправена.
РС-Кюстендил
е приобщил по делото справка от Националния институт по метеорология и
хидрология при БАН, филиал Кюстендил, според която на 10-ти януари 2019г. в гр.
Кюстендил е имало снеговалеж, като снежната покривка е била 13 см, а
средноденонощната температура е била „-2.2“ градуса по Целзий, а на 11-ти
януари 2019г. снежната покривка е била 20 см, а средноденонощната температура – „- 4.4“ градуса по Целзий, с минимална
температура за деня от „- 6.0“ градуса и максимална от „0.2“ градуса по Целзий.
По делото е
било прието заключение по назначена съдебно-техническа експертиза на вещото
лице инж.С.С., според което на 11.01.2019г. е навалял нов сняг, с което
снежната покривка се е увеличила на 20 см. Към момента на инцидента времето
било слънчево и ясно, при което връхния слой е започнал леко топене.
Приети са
били като доказателства по делото утвърден от директора на ОП “Чистота” План за
зимно поддържане на уличната мрежа на гр.Кюстендил за периода от 05.11.2018г.
до 31.03.2019г., с който е извършено разпределение на наличната техника за
снегопочистване и на водачи /вкл. дубльори/ по направления на територията на гр.Кюстендил,
както и Заповед №0147/18.10.2018г., с която същият орган е определил 26
служители на ОП “Чистота”, които да положат извънреден труд за предотвратяване
и отстраняване на последиците при снеговалеж. Според справка на ОП „Чистота“ за
участие в снегопочистването за периода 2018/2019г. били определени да участват
общо 15 превозни средства – самосвали, багери, снегорини, пясъкоразпръсквачи и
др., както и работници, от които 18 – шофьори и 5 – ръчно, с наличност на
морска сол за зимно поддържане – 70 тона и пясък – 273 тона. Представени са и
дневни актове за извършена работа на 10-ти и 11-ти януари 2019г., както и пътни
листове за същите дати на някои от товарните автомобили, включени в изготвения
план за зимно поддържане, като в пътните листове не са вписвани конкретни
райони, квартали или улици в града, през които е минала снегопочистващата
техника.
От
показанията на свидетелите С.И.и И.У.– очевидци на случая, е установено, че
падането на Р., при което е получила процесната фрактура, е настъпило в
резултат на подхлъзване при преминаване върху пътното платно на ул.„Места“,
което, според свидетелите, не е било почистено и опесъчено, имало е коловози от
движение на автомобили и било хлъзгаво и заледено. Свидетелите сочат, че към
момента на инцидента по улицата не е личало да е минавал снегорин, като
поясняват, че същата е стръмна. Свидетелката М. е твърдяла, че в този участък
от пътното платно се пързаляли деца със шейни. Според свидетелката И.,
пострадалата била облечена с домашни зимни дрехи, с панталон, обута със
затворени половинки обувки, а при подхлъзването си паднала на дясно. Свидетелят
У., също очевидец, чиито показания са като цяло идентични с тези на
свидетелката И., е заявил, че Р. е паднала лошо на лявата й страна. И двамата
свидетели са заявили, че като са видели случващото се, не са имали проблем да
спрат с управлявания от И. лек автомобил, независимо от състоянието на пътната
настилка.
По делото са
разпитани и свидетели, посочени от ответника. Свидетелят Р.С., който е служител
в ОП „Чистота“, е заявил, че в задълженията му се включва почистването на улици
и поддръжката на пътищата при зимни условия, карто приоритет в тази дейност са
главните и стръмните улици в града. Свидетелят е посочи, че неговият участък е
включвал стръмни улици, каквито са и части от ул.„Места“ и от ул.„19-ти
февруари“. Свидетелят твърди, че няма спомен по ул.„Места“ да е имало проблеми
и заледявания, нито през месец януари 2019г. да е имало усложнена зимна обстановка.
Свидетелят е пояснил, че при наличие на снеговалеж по пътното платно първо
трябва да мине снегорин, а след това пясъкоразпръсквач. Свидетелят В.Л. е
потвърдил, че не се опесъчават непочистени улици. При предявяване на пътни
листове от 10.01.2019г. с №042185 и от 11.01.2019г. с №042311, свидетелят е
посочил, че на 11.01.2019г. е излязъл в 3.00 часа и е опесъчавал стръмните
части на ул.„Места“, която би трябвало да е била почистена преди минаването му.
Свидетелят е посочил, че ул.„Места“ е в неговия район, който включва още и
ул.„Хаджи Димитър“, ул.„Цар Освободител“, ул.„Бузлуджа“, Софийското и
Дупнишкото шосе. Свидетелката Сл, работеща като инспектор в ОП
„Управление на общински имоти“, е заявила, че на посочената дата е била на
работа от 07.00 часа до 19.00 часа и през този период е преминала с лек
автомобил по улица „Места“ няколко пъти и улицата е била проходима.
При така
направените фактически изводи, РС-Кюстендил е аргументирал следните правни
такива:
Изхождайки
от естеството на претенцията – за обезщетяване на вреди, произтекли от
неспецифични качества на вещ - заснежен, заледен и неопесъчен участък от улица
„Места“, т.е. от нетипично, нехарактерно състояние на вещта, съдът е приел,
отговорността следва да се реализира по реда на чл.49 от ЗЗД за виновно
бездействие за отстраняване на повредите и възстановяване на типичното й
състояние /ППВС №4/1975г./. КнРС е посочил, че по правилото на чл.49 ЗЗД,
възложителят на някаква работа отговаря за вредите, причинени от изпълнителя
при или по повод изпълнението на тази работа, като в този случай отговорността
има обезпечително-гаранционна функция, тъй като е отговорност за чужди действия
и бездействия и настъпва в резултат на противоправни действия, извършени от
лицето, натоварено да извърши възложената му работа. За реализиране на тази
отговорност, съдът е счел, че се следва установяване наличието на фактически
състав, включващ: възлагане на работата от страна на ответника на прекия
причинител; вреди, причинени от прекия изпълнител, чрез действия или
бездействия, които съставляват пряко изпълнение на възложената му работа;
наличие на елементите от фактическия състав на отговорността по чл.45 от ЗЗД -
деяние, вреда, противоправност, причинна връзка.
КнРС е
намерил за безспорно, че улица „Места“ е собственост на ответника, като част от
общинската улична мрежа и поддръжката й е негово задължения. С решение №226 от
22.12.2000г. на ОбщС-гр.Кюстендил е било създадено общинско предприятие
„Чистота“ - специализирано звено към Община Кюстендил, създадено с цел
подпомагане на общината при осъществяване дейностите по чл.53 от ЗОС. В чл.7
т.6 от ПУД на ОП „Чистота“ е регламентирано, че в предмета му на дейност е и
„зимно поддържане“. Директорът на ОП „Чистота“ е утвърдил план за зимно
поддържане на уличната мрежа и е извършено разпределение на наличната техника и
водачи. Посочено е, че като собственик, ответникът в производството се явява
възложител на дейностите на ОП „Чистота“ по поддръжка на уличната мрежа през
зимния сезон.
КнРС е
намерил за доказано, че 11.01.2019г. около 12.30ч., при пресичане на
ул.„Места“, около номер 22, ищцата се е подхлъзнала, паднала, при което
получила процесната травма. Също така, съдът е приел за доказано, че уличното
платно не е било почистено, имало е коловози от сняг и обледяване и не е било
опесъчено. Обоснован е извод, че именно подхлъзването на ищцата на непочистения
и необезопасен участък от пътното платно е причинил пададеното й, което от своя
страна е причинило травмата, относно която в.л. Н. е посочил, че отговаря
изцяло на описания в исковата молба механизъм на падане.
Съдът е счел
за доказано и наличието на претърпените от страна на ищцата болки и страдания,
като понесените болки са били с различен интензитет, започнали още при самото
увреждане и продължили през целия период на лечението; Р. претърпяла две
хирургически интервенции, като след първата, за период от два месеца и половина
е била неподвижна и обслужвана с чужда помощ, търпяла е неудобства, притеснения
и болки, продължаващи и към момента. Наред с неимуществените, съдът е приел за
доказани и поддържаните от Р. имуществени вреди – сторени разходи във връзка с
проведеното лечение.
Доколкото
отговорните за снегопочистването длъжностни лица не са взели необходимите мерки
за поддържане и обезопасяване на пътното платно на ул.„Места“, съдът е приел
наличие на пряка причинна връзка с
вредоносния резултат.
Относно
неимуществените вреди, в приложение на правилото на чл.52 от ЗЗД, за да
определи справедливия размер на обезщетението, съдът е взел предвид вида на
контузията - фрактура на двете кости на дясна подбедрица в областта на
глезенната става и луксация /изкълчване/ на дясната глезенна става, лечението,
свързано с оперативна намеса и с
поставяне на метална остеосинтеза с 6 винта и спонгиозен винт, поставянето на
гипсова имобилизация; провеждането на второ оперативно лечение за отстраняване
на остеосинтезния материал; продължителността на периода, в който Р. е била
напълно неподвижна и на легло, с нужда от обслужване изцяло от друг човек; срока
за възстановяване - 6–7 месеца след травмата и около месец след второто
оперативно лечение. Съобразявайки тези факти, съдът е намерил, че справедливо и
обосновано е искът да се уважи изцяло, като се присъди обезщетение в размер на *****
лева, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане.
За изцяло
основателен е намерен и искът за присъждане на обезщетение за претърпените
имуществени вреди в доказания по делото размер от **** лева - такса леглодни и ****
лева – за закупуване на комплект медицински изделия за остеосинтеза на глезенна
става. Посочено е, че тези разходи представляват имуществена вреда във връзка с
полученото увреждане и по повод него, поради което в полза на ищцата е
присъдена и сумата от ***** лева, ведно със законна лихва от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане.
Преценявайки
горните факти, настоящият състав на ОС-Кюстендил, намира от правна страна
следното:
1. Относно валидността и
допустимостта на първоинстанционното решение:
Въззивният
съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши служебно
проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му в обжалваната
част, в резултат на която проверка намира, че решението на РС-Кюстендил е
валидно и допустимо.
2. Относно правилността на
решението:
Според
съда, първоинстанционното решение е отчасти неправилно, касателно размера на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди, което, според въззивната
инстанция следва да бъде намалено до сума в размер на ***** лева. В останалата
част решението е правилно и следва да се потвърди. Съображения:
Споделят
се напълно изводите на КнРС относно осъществяването на всички елементи от
фактическия състав на обективната имуществена отговорност на въззивника в
хипотезата на чл.49 от ЗЗД, а оплакванията в жалбата за липса на предпоставки
за ангажиране на отговорността на Община Кюстендил са неоснователни.
Отговорността
на възложителя, съобразно нормата на чл.49 от ЗЗД
е обусловена от наличието на следните материалноправни предпоставки:
правоотношение по възлагане на работа; осъществен фактически състав по чл.45 от ЗЗД от лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи – деяние,
вреда, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина;
вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на
възложената му работа– чрез действия, които пряко съставляват извършването на
възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които
произтичат от закона, техническите правила и характера на работата, или чрез
действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко
свързани с нея. Във всички случаи на непозволено увреждане, вината се
предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника е при
оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина
на прекия извършител. Останалите елементи от фактическия състав трябва да се
докажат от претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест.
Съгласно чл.2 ал.1 т.2
във вр. с чл.3 ал.2 т.1 от ЗОС, във вр. с §7 т.4 от ПЗР на
ЗМСМА, улиците в рамките на населеното място, които не са част от
републиканската пътна мрежа, представляват публична общинска собственост.
Общината е длъжна да управлява предоставената й собственост, в т.ч. улиците в
рамките на населеното място, в интерес на населението и с грижата на добър
стопанин - чл.140 от КРБ
и чл.11 ал.1 от ЗОС.
Дължимата грижа в полза на териториалната общност включва както изграждане,
ремонт и поддържане на улиците, така и полагане на грижи за чистотата им, в т.
ч. снегопочистване и осигуряването на безопасно придвижване на пешеходци и
возила.
В настоящото
производство се претендират вреди, настъпили в резултат на противоправно
бездействие на Община Кюстендил да изпълни задължението си да поддържа
общинската собственост – ул.„Места“, в необходимото състояние за безопасно
преминаване по нея. Не е спорно в производството, твърди се и от ответника
обстоятелството, че Община Кюстендил е възложила на Общинско предприятие
„Чистота“ дейността по зимно поддържане и снегопочистване на територията на
гр.Кюстендил.
От
изложеното по-горе е ясно, че когато общината не предприеме предписано от
закона действие или го предприеме, без да положи дължимата грижа и от това
настъпят вреди, същата дължи обезщетение. Обезщетение не би се дължало, ако
предписаното от закона действие е предприето с дължимата грижа, но въпреки това
са настъпили вреди. Въззивникът счита, че множеството действия, които доказва
по делото, че е предприел във връзка със зимното поддържане на уличната мрежа в
града, в това число и на ул.„Места“, сочат на извод за полагане на грижа в
дължимия обем, изключващ отговорността за вреди. Това разбиране не може да се
сподели, тъй като не намира опора в доказателствата по делото.
Въззивникът
изтъква, че директорът на Общинско предприятие „Чистота“, на което е била
възложена дейността по снегопочистването е утвърдил План за зимно поддържане на
уличната мрежа на гр.Кюстендил за периода от 05.11.2018г. до 31.03.2019г., с
който е извършено разпределение на наличната техника за снегопочистване и на
водачи /вкл. дубльори/ по направления на територията на гр.Кюстендил; издал е
Заповед №0148/18.10.2018г., с която е определил служители на ОП „Чистота”,
които да положат извънреден труд за отстраняване на последиците при снеговалеж;
изготвени са били дневни актове и пътни листове, удостоверяващи извършените
действия във връзка със снегопочистването. Сочи, че показанията на свидетелите
– работници в ОП „Чистота“ са доказали предприемането на мерки на мястото на
твърдения инцидент.
Несъмнено,
горните доказателства сочат на извод, че през зимния сезон 2018г.-2019г.
натоварените със съответната дейност органи са имали стратегия и предвиден
ресурс за снегопочистване на обектите-общинска собственост, каквато е и
ул.„Места“ в гр.Кюстендил. Действително от показанията на двамата служители на
ОП „Чистота“ става ясно, че през зимния период се е осъществявала дейност по
почистване на уличната мрежа. От представените пътни листове обаче не се
установяват конкретни маршрути на извършените курсове; дневните актове
установяват извършване на работи с определена продължителност, изразяващи се в
почистване на сняг и разпръскване на сол, но не съдържат посочване на конкретни
участъци от уличната мрежа на града. Свидетелят Р.С.е депозирал показания за
принципната процедура по снегопочистване, без да има спомен за деня на
инцидента; заявил е също, че няма спомен зимата да е била тежка и по ул.„Места“
да е имало заледявания, но всъщност този служител на ОП „Чистота“ не е включен
нито в плана за зимно поддържане по някое от направленията, нито фигурира в
заповедта с №0147/18.10.2018г., нито е посочен като водач в някой от
представените пътни листове. Свидетелят В.Л., също служител в ОП „Чистота“ е
заявил, че е в деня на инцидента е опесъчавал стръмните части на ул.„Места“,
която попадала в неговия район, което, според него било видно от пътния лист за
деня, но в пътните листове за 10.01.2019г. и 11.01.2019г. не са посочени
маршрути.
Съотнасяйки
липсата на доказателства, че в предния и в деня на инцидента ул.„Места“ е била
почистена от сняг, опесъчена и не е била заледена с наличието на данни в
показанията на свидетелите И.и У. - които за разлика от служителите на ОП
„Чистота“ няма данни да са заинтересовани и/или предубедени или в някакви
отношения на зависимост със страна по делото – че същата улица е била заледена,
непочистена и с коловози от автомобили, за съда се налага извод, че дължимият резултат не е бил постигнат от
Община Кюстендил. Изводът за наличие на снежна покривка и заледяване се
потвърждава и от приложената по делото метеорологична справка, сочеща
отрицателни максимални температури, снеговалеж и снежна покривка от 20 см на
датата 11.01.2019г.
Община Кюстендил носи задължението да поддържа
улиците в населеното място в изправно състояние, така че същите да могат да
бъдат ползвани безопасно по предназначение. Това задължение с още по-голяма
сила важи за зимните месеци от годината, в които поддържането в изправно
състояние включва и дейностите по снегопочистване, разпръскване на
противообледенителни материали и снегоизвозване. След като се установи, че
улица „Места“ е била непочистена и заледена, с коловози, то явно е, че
предприетите от Община Кюстендил действия не са били достатъчни, за да се
обезопаси ползването й по предназначение. Въззивникът не е изпълнил
задължението си да съблюдава състоянието на уличната мрежа и съответно да
предприема необходимите действия за нейната поддръжка и осигуряване на
безопасно преминаване.
В обобщение
може да се отбележи, че изводът на КнРС за доказано бездействие на органи и
служебни лица на Община Кюстендил, респ. на натоварените със съответната работа
лица към ОП „Чистота“, се основава на доказателствата по делото, преценени
обективно и в тяхната съвкупност, и напълно се споделя от въззивния съд –
именно в резултат на неправомерната пасивност на ответника, се е стигнало до
процесното увреждане. Правилно, КнРС не е кредитирал изцяло показанията на
свидетелите, посочени от ответника, отчитайки факта, че същите се намират в
трудово правоотношение със съответното ОП. Настоящият състав споделя извода на
първоинстанционният съд, че са налице предпоставките, обуславящи обективната
отговорност на Община Кюстендил, в качеството й на възложител на работата по
снегопочистване на общинската собственост.
Несъмнено е
доказано, че при подхлъзване при пресичане на уличното платно Р. е получила
травматичното увреждане на долния десен крайник. Действително, в показанията на
свидетеля У. е посочено, че ищцата е паднала на лявата й страна, но съдът приема,
че се касае за непрецизност в спомена на свидетеля, тъй като всички данни по
делото, касаещи механизма на настъпване на травмата, са безспорни и са в
посока, че падането е вдясно и фрактурата е на десния крак.
Не се
възприема и оплакването в жалбата за недоказаност на причинна връзка между
противоправното деяние и вредите, тъй като от заключението на вещото лице по
назначената съдебно-медицинска експертиза става ясно, че естеството на
фрактурата отговаря да е настъпила при подхлъзване, а извършването на операция
и вътрешна фиксация е било необходимо.
На
следващо място, ответникът прави възражение за съпричиняване на вредата от
страна на пострадалата. Това възражение не е доказано. Обезщетението за вреди
от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване – чл.51 ал.2 от ЗЗД. Според ППВС №17/1963г.,
т.17, от значение е наличието на причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина. Приносът на
увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие
или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да е
довело до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква
степен. В случая се поддържа, че с поведението си пострадалата е спомогнала за
собственото си увреждане, като – на първо място – е предприела пресичане на
платното за движение не на обозначено за това място. Според чл.113 ал.1 от ЗДвП, при пресичане на платното за движение, пешеходците са длъжни да
преминават по пешеходните пътеки, като се съобразяват с посочените в
разпоредбата правила. Според § 6 т.54 от ЗДвП,
„пешеходна пътека“ е част от платното за движение, очертана или не с пътна
маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на
пешеходци, като на кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите
и банкетите върху платното за движение. Категорично е установено по делото, че Р.
е предприела пресичане в нарушение на правилото на чл.113 ал.1 от ЗДвП. Липсват
обаче доказателства, че това й противоправно поведение е довело до настъпване
на вредата, тъй като не е установено какво е било състоянието на кръстовищата
на ул.„Места“, нито на пешеходна пътека,
обозначена с пътна маркировка, ако е имало такава, т.е. не е доказано, че
противоправното поведение е обусловило по някакъв начин настъпването на
вредата. В тежест на ответника, който е направил възражението за съпричиняване,
е да докаже неговата основателност по несъмнен начин, което в случая не е
сторено и не може да се приеме, че ако пострадалата е пресичала през обозначено
за това място не би получила процесните увреждания. Със същите аргументи може
да се отхвърли и възражението за съпричиняване, основано на твърдение, че
ищцата не е предприела пресичането с нужното внимание и, че е била обута с
неподходящи обувки. Свидетелката И.е посочила, че при инцидента Р. е била
облечена със зимни, дебели дрехи и е била обута със затворени половинки обувки.
От това описание може да се заключи, че обувките не са били високи към глезена,
но и не може да се приеме да са били такива, предназначени за друг сезон. Също
така, липсват доказателства от които да се заключи, че естеството на обувките
по някакъв начин е станало причина за подхлъзването и падането.
По
отношение размера на имуществените вреди, КнРС правилно е приел, че искът е
изцяло доказан по основание и размер. Представени са разходни документи, които
удостоверяват заплащането от Р. на суми за лечение на получената при падането
травма, поради което и доколкото не се установи съпричиняване, обезщетението
трябва да репарира имуществените вреди, представляващи претърпени загуби изцяло,
които са в размер на сумата от ***** лева общо.
Въззивният
съд намира, че обжалваното решение е отчасти направилно относно приложението на
критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД и счита, че присъденото с
първоинстанционното решение обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно
спрямо действително претърпените такива, които, според настоящия състав биха
били адекватно обезщетени със сума в размер на 10 000 лева. Посоченото
налага частична отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявения
иск за горницата над 10 000 лева до претендираните 12 000 лева.
За
определяне размера на дължимата обезвреда за причинените на Р. неимуществени
вреди е приложима разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и заложеният в нея принцип на
справедливост, който не е абстрактен, а се извежда от конкретните
обстоятелства, характера и начина на извършването на увреждането, причинените
болки и страдания, продължителност и степен на интензитет, възраст на
увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва
в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното
действие, и е нужно съдът да съобрази всички доказателства от значение за
реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/.
Според задължителната и константна практика на ВКС - т. 4 на ППВС № 4/1968 г.,
размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент
на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността,
която засегнатите блага са имали за своя притежател.
Настоящият
състав, като взе предвид естеството на причинените, вследствие на деликта
неимуществени вреди на въззиваемата -
телесни болки и душевни страдания, произтичащи от фрактура на дясната
подбедрица и изкълчване на дясната глезенна става, значимо затрудняване
движението на крайника, две оперативни интервенции; продължителността на болките и страданията след инцидента
– около шест – седем месеца след травмата и още около месец след второто
оперативно лечение, като първоначално болките са били по-интензивни и
значителни, с постепенно отслабване до изчезване към края, но и като отчете, че
ищцата не е в напреднала възраст, оперативните намеси и възстановителните периоди
са протекли гладко, не са настъпили усложнения и на практика възстановяването в
цялостно, без дефинитивни увреди по крайника и остатъчни дефицити в движението
му, по свое вътрешно убеждение счита, че определеното от районния съд
обезщетение е леко завишено и, че сумата от **** представлява напълно справедлив еквивалент на
претърпените от Р. болки и страдания.
3. Относно разноските:
Частичната
отмяна на решението на КнРС налага ревизиране на същото и в частта за
разноските, поради което, решението следва да се отмени за горницата над сумата
от **** лева до присъдените в полза на Р. разноски в размер на **** лева.
На Община
Кюстендил, предвид частичното отхвърляне на един от исковете, се дължи
заплащане на част от сторените разноски, които са: 100.00 лева за
възнаграждение на юрисконсулт и 600.00 лева за вещи лица, общо 700.00 лева. На
основание чл.78 ал.3 и ал.8 от ГПК, на ответника се следва заплащане на сума в
размер на 107.44 лева.
Жалбоподателят
е направил разноски за въззивната инстанция в размер на: 265.00 лева за
държавна такса и 100.00 лева за възнаграждение за юрисконсулт, или 365.00 лева,
от които, с оглед частичната основателност на жалбата му се следва сума в
размер на 56.02 лева.
Въззиваемата
е направила разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лева, от
които трябва да й бъде заплатена, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, сумата от
423.25 лева.
Воден от
горното, Окръжен съд-Кюстендил
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №66 от 22.01.2020г. на Районен съд –
Кюстендил, постановено по гр.д.№1486/2019г. по описа на този съд, в частта, в която Община Кюстендил,
гр.Кюстендил, пл.„Велбъжд“ №1 е осъдена да заплати на Ю.Л.Р., с ЕГН **********,
с адрес *** обезщетение за претърпени неимуществени вреди за горницата над **** лева, които вреди са настъпили в резултат от
получена травма - фрактура на двете кости на дясна подбедрица в областта на
глезенната става и луксация /изкълчване/ на ставата-тримеоларна
фрактура-луксация на дясна глезенна става, получена при подхлъзване и падане на
непочистен, заледен и неопесъчен участък от улица „Места“ в гр.Кюстендил на
11.01.2019г., както и в частта, в
която Община Кюстендил, гр.Кюстендил, пл.„Велбъжд“ №1 е осъдена да заплати на Ю.Л.Р.,
с ЕГН **********, с адрес *** деловодни разноски за горницата над ***** лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ю.Л.Р., с ЕГН **********, с адрес ***,
пл.„Велбъжд“ №1 иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за осъждане на Община
Кюстендил да й заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили
в резултат от получена травма - фрактура на двете кости на дясна подбедрица в
областта на глезенната става и луксация /изкълчване/ на ставата-тримеоларна
фрактура-луксация на дясна глезенна става, получена при подхлъзване и падане на
непочистен, заледен и неопесъчен участък от улица „Места“ в гр.Кюстендил на
11.01.2019г. за разликата над
10 000 лева до претендираните 12 000 лева, ведно със законна
лихва върху тази разлика, считано от 22.07.2019г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №66 от 22.01.2020г. на Районен съд –
Кюстендил, постановено по гр.д.№1486/2019г. по описа на този съд, в останалите му части.
ОСЪЖДА Ю.Л.Р., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на
Община Кюстендил, гр.Кюстендил, пл.„Велбъжд“ №1 сумата от 107.44
лева (сто и седем лева и четиридесет и
четири стотинки), представляваща съразмерна на отхвърлената част от иска част
от сторените разноски в производството пред КнРС, както и сумата от 56.02 лева (петдесет и шест лева и две
стотинки), представляваща дължими разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Община Кюстендил, гр.Кюстендил, пл.„Велбъжд“ №1 да
заплати на Ю.Л.Р., с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 423.25 лева (четиристотин двадесет и три лева и двадесет и пет
стотинки), представляваща сторени разноски пред въззивната инстанция.
Решението,
в частта относно претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди, подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок, считано от
датата на връчване на препис. В частта относно иска за присъждане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди, решението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.