Р
Е Ш Е Н И Е
№ 57/31.3.2022г. гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД втори административен състав
На шестнадесети
март
2022 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО
ДРАГАНОВ
Секретар Велина
Митева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В. Драганов
Административно дело № 316 по описа на 2021 година.
За да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по
реда на чл. 104, ал. 1
от ЗДСл.
вр. с чл. 121, ал. 1,
т. 3 от ЗДСл.
Образувано е
по иск предявен от М.Н.Д. против за заплащане на
обезщетение за времето от 02.07.2020г. до 02.01.2021г., през което е останала
без работа поради прекратяване на служебното й правоотношение със заповед № ЧР
- 25 -1/01.07.2020г. на директора на ОД "Земеделие" – Ямбол в размер
на 4 732 лева и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2020г.
и 2021г. в размер на 1 578 лева, или общо
6, 310 лева, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на съдебния акт с който уволнението е признато
за незаконно– 26.11.2021г. до окончателно изплащане на сумата.
В съдебно заседание оспорващата своевременно и редовно призована,
участва лично. Редовно упълномощения процесуален представител адв.
Н. И. с молба уточнение с вх. № 2819/13.12.2021г. прави конкретизация на иска
по основание и размер и представя ДПЗС от 09.12.2021г. и списък на разноските
които претендира. Последният поддържа изцяло иска с молба с вх.
№69/13.01.2022г., като допълнително представя подробни писмени бележки с вх. №
757/23.03.2022г.
Ответната страна -
редовно призована изпраща процесуален представител гл. юрисконсулт Ел. К.,
която признава иска до размера на 4740 лева, от която сума следва да бъде
приспаднато платеното обезщетение от 1580 лева по чл.106, ал.2 от ЗДСл. Искът за присъждане на обезщетение за
неизползван отпуск за 2020 г. и 2021 г. счита за неоснователен до посочения
размер.
Представя подробни писмени бележки с вх. № 765/23.03.2022г.
ЯАС, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и
изразените становища прие за установено следното:
По делото не се спори, че
оспорващата М.Д. е заемала длъжността „младши експерт“ в Дирекция „Административно-правна, финансово
- стопанска дейност и човешки ресурси“ в Областна дирекция „Земеделие“ – Ямбол,
като със Заповед № РД-07-2972-169 от 13.10.2017 г., на
основание чл.108, ал.1 във връзка с
чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл, служебното правоотношение на Д. било прекратено
поради съкращаване на длъжността.
По жалба на Д. с решение №
268/26.11.2019г. по адм. дело № 278/2019г. по описа
на ЯАС, Заповед № РД-07-2972-169/13.10.2017г. е отменена като незаконосъобразна.
С решение № 7774/18.06.2020г. по адм. дело №
841/2020г. по описа на ВАС, е оставено в
сила решение № 268/26.11.2019г. по адм. дело №
278/2019г. по описа на ЯАС.
Оспорващата Д. се явила на 30.06.2020г. в законово определения 14 –дневен срок в ОД
„Земеделие“ – Ямбол и изразила желанието
си да бъде възстановена на работа. Със Заповед № ТД-ЧР-24-12/30.06.2020г. на
Директора на ОД „Земеделие“ – Ямбол, връчена на Д. на 01.07.2020г., в
изпълнение на влязлото в сила съдебно решение
същата е възстановена на процесната длъжност.
Със Заповед № ЧР-25-10/01.07.2020г. издадена от Директора на Областна дирекция
„Земеделие“ -Ямбол, на основание чл.106,
ал.1, т.2 от Закона за държавния служител на основание чл.106, ал.1, т.2 от
Закона за държавния служител и чл.108,
ал.1 от Закона за държавния служител
отново е прекратено служебното
правоотношение на М.Н.Д. на длъжност младши експерт в Дирекция „Административно-правна,
финансово-стопанска дейност и човешки ресурси“, ранг V младши в Областна
дирекция „Земеделие“-Ямбол, считано от 02.07.2020г. В заповедта е посочено, че
на служителя следва да се изплати обезщетение за
неспазено предизвестие по чл. 106, ал.4 от ЗДСл, в размер на основната заплата
за неспазения едномесечен срок на предизвестието.
С решение №
83/26.04.2021г. по адм. дело № 177/2020г. по описа на
ЯАС, Заповед № ЧР-25-10/01.07.2020г.
също е отменена като незаконосъобразна, като това решение на ЯАС също е
оставено в сила с решение № 12127/26.11.2021г. по адм.
дело № 6860/2021г. по описа на ВАС.
Влязлото в сила решение на ЯАС е изпратено на ОД "Земеделие" – Ямбол
с писмо с изх.№ 987 от 01.12.2021г. и съответно получено на същата дата, като
със заявление с вх.№ ЧР -14-71/09-12-2021г. Д. е изявила желание за заемане на длъжността на която е
възстановена/л.53 справка-гръб/. За прецизност следва да се посочи, че към датата 01.12.2021г., видно от същата справка,
Д. е била назначена на длъжността директор на ОД "Земеделие" – Ямбол
до 26.01.2022г.
Настоящото производство е
образувано след отмяна на определение № 325 от 28.06.2021г., постановено по адм. дело №177/2020г. по описа на ЯАС и делото е върнато за
произнасяне по предявеното искане в жалба вх. №1393/20.07.2020г. от М. Д. за
присъждане на обезщетение за времето през, което не е била на служба, поради прекратяване на
служебното правоотношение със заповед №ЧР - 25 -1/01.07.2020г. на директора на
ОД "Земеделие" - Ямбол по реда на чл.122, ал.1, т.3 от ЗДСл.
В хода на настоящото производство в изпълнение на
указанията на съда, проц. представител на Д. с молба
уточнение с вх.№ 2819/13.12.2021г./л.23 от делото/ е направил конкретизация на
иска както следва: период от
02.07.2020г. до 02.01.2021г.; цена на иска – 6,310 лева, формирана от шест
заплати по 1052 лева, от които се приспадат изплатените 1 580 лева за
обезщетение по чл. 106, ал.2 от ЗДСл, или 4 732
лева, плюс 1052 лева обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за
2020г. и 526 лева обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2021г. или общо 1578
лева .
По делото е приета цялата преписка, като са приложени и
копие от адм.
дело № 278/2019г. по описа на ЯАС, както и
адм. дело №177/2020г. по описа на ЯАС в
оригинал, ведно с адм. дело № 6860/2021г. по описа на ВАС. Назначена е и изслушана
съдебно счетоводна експертиза, заключението по която е прието като обективно,
всестранно и пълно.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
В настоящото производство са предявени
два обективно съединени иска: 1. По чл.
104, ал. 1 от ЗДСл
в размер на 4 732 лева,, ведно със
законната лихва от датата на влизане в сила на отменения административен акт –
26.11.2021г. до окончателно изплащане на сумата. 2. По чл. 106, ал. 1, т. 2 вр.
чл. 61, ал. 2 и 3 от ЗДСл в размер на
1578 лв.
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2020г. и 2021г., ведно със
законната лихва.
Съдът намира така описаните
искове за допустими, като предявени от лице с правен интерес, а разгледани по
същество за частично основателни по следните съображения.
В разпоредбата
на чл.
104, ал. 1 от ЗДСл
се съдържат материалноправните предпоставки за дължимостта на обезщетението при признато незаконно
уволнение, началният момент за възникване на задължението, периода, за който е
дължимо и базата, от която следва да бъде определен размерът на обезщетението.
По аргумент от същата норма органът по назначението дължи обезщетение за
незаконно уволнение на държавния служител, чиято изискуемост възниква след
отмяна на уволнението от съда, в размер на основната му заплата, определена към
момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да
заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за
повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска
заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той
има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и
възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно
основното възнаграждение. Разпоредбата е императивна и по
категоричен начин сочи коя заплата се ползва за изчисляване размера на
обезщетението.
За определяне на конкретния размер на
дължимото обезщетение по делото беше назначена ССЕ. Съдът кредитира
заключението на вещото лице, в първия му вариант, т.е. брутния размер на
обезщетението без приспадане на 10%
данък по ЗДДФЛ, тъй като данък върху обезщетенията не се дължи.
За да изготви заключението си вещото лице се позовава на представен фиш на М.Н.Д. за
м.07.2020 г., когато е отработила 1 ден на длъжността „младши експерт" ,
от който е видно, че индивидуалният размер на основната й заплата е 790,00 лв.
/ седемстотин и деветдесет лева /. Такова обаче е било възнаграждението
на ищцата към момента на прекратяване на служебното й правоотношение на 02.07.2020
г. Съгласно чл. 104, ал. 1
от ЗДС
обаче както се посочи, обезщетението следва да бъде изчислено на база на
основната заплата, определена към момента на признаването на уволнението за
незаконно. След като е отразило, че средният размер
на основната заплата, определена към 26.11.2021 г. за длъжност „младши експерт”
в „Общински служби /ОС/ по земеделие” към Главна дирекция „Аграрно
развитие" е 769,50 лв., вещото
лице сочи, че експертизата няма
способ, чрез който да предвиди какви биха били резултатите от оценяването на
ищцата по смисъла на чл.67, ал.4 и 5, както и чл.76 от ЗДСл, на основание на
което основното й възнаграждение към 26.11.2021 г. би било увеличено над сумата
от 790,00 лв., определена към м.07.2020 г. Посочено е също, че освен от
резултатите от оценяването, увеличението на основната заплата на държавните
служители зависи и от разчетите, направени в бюджета за съответния период. При тези уточнения вещото лице е посочило, че
при основно месечно възнаграждение от 790,00 лв., то за 6 месеца обезщетението
по чл.104, ал.1 от Закона за държавния служител ще бъде в размер на 4 740,00 лв. Съдът обаче е
обвързан с петитума на иска, в който се претендира
сума изчислена по друг начин в размер на 4 732
лева.
Именно в този размер искът по чл. 104, ал. 1
от ЗДСл
се явява основателен и следва да бъде уважен. Тук следва да се посочи, че до
приключване на съдебното дирене и даваха на ход по същество на 16.03.2022г., не
бяха представени доказателства за извършено плащане от страна на адм. орган. Едва в писмените бележки на проц.
представител на Областна дирекция „Земеделие“ – Ямбол с вх. № 765/23.03.2022г. се твърди, че на Д. е изплатено дължимото
обезщетение по чл. 104, ал.1 и чл.61 от ЗДСл в размер на 3 459, 46 лева,
като е приспаднат дължимия данък. Приложени са фиш за м.март 2022г. и платежно
нареждане за посочената сума, като не е ясно на коя дата са съставени, поради което съдът не следва да
цени същите в настоящото производство.
Според изчисленията на
експертизата обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл.61 от
ЗДСл на М.Н.Д., дължимо от ОД „Земеделие“ - Ямбол, следва да се изчисли за периода: за 2020 г. - от 02.07.2020 г. до 31.12.2020 г. - 10 дни; за 2021 г. - от 01.01.2021 г. до
31.05.2021 г. - 8 дни, или общо 18 дни и е в размер на бруто 646,36
лв. При изслушване на вещото лице в с.з. на 16.03.2022г./л.97-98/ същото
твърди, че след изготвяне на писменото заключение по експертизата, са му
предоставени два броя заповеди от които се установява, че за 2020 г. на всички служители е
определен допълнителен платен годишен отпуск в размер на 10 дни, а за 2021 г.
този размер е диференциран от 3 до 8 дни, като вещото лице изчислило вариант, в
който е взело минимума, при което за
платен годишен отпуск за 2020 г. се полагат 15 дни, а за 2021 г. – 10 дни, или
общо 25 дни. При този начин на изчисление и среднодневно
възнаграждение от 35.91 лева, размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл.61 от ЗДСл е 897.75 лева, до който размер
искът по чл.61 от ЗДСл на М.Н.Д.
следва да бъде уважен като основателен. В чл. 61, ал. 2 от ЗДС
ясно е посочено, че при прекратяване на служебното правоотношение държавният
служител има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен
отпуск. Относно броя на дните на отпуска, за които се дължи обезщетение, съдът
кредитира изцяло уточнението на вещото
лице направено при изслушването му в съдебно заседание.
По отношение искането за присъждане на
деловодни разноски, съдът намери, че съгласно разпоредбата на чл. 144 от АПК, вр. чл. 78 от ГПК ответника по
делото следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски
съобразно уважената част от иска. От страна на процесуалния представител на
ответника не е направено своевременно искане за присъждане на разноски. При
материален интерес от 6 310 лв., съдът е уважил исковете в размер на
5 629,75 лв. Претендираните разноски са в размер
на 857,47 лв. от които 200 лв. за възнаграждение на вещото лице, 11,41 лева за държавна такса и превод и
645,50 лв. адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал.1,
т.3 от ЗА, съгласно представения по делото списък с разноските. При това положение на ищцата се дължат
разноски в размер 210,97 лв., от който за възнаграждение на вещото лице 200
лева и 10,97 лева за държавна такса и
превод/л.25/. На процесуалния представител на ищцата, адв.
Н. И. следва да се присъди адвокатско възнаграждение съобразно уважената част
от иска в размер на 611,48 лева /шестстотин и единадесет лева и 48 ст/, на осн. чл. 38, ал. 1, т.3
от Закона за адвокатурата и представеният по делото договор за правна помощ и
съдействие за оказана безплатна правна помощ.
Водим от горното, ЯАС, втори административен състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Областна
дирекция „Земеделие“ – Ямбол, представлявана от директора да заплати
на М.Н.Д.
ЕГН ********** обезщетение по чл. 104, ал.1 от ЗДСл в размер на 4 732/четири хиляди седемстотин тридесет
и два/ лева, ведно със законната лихва върху тази сума
считано от датата на влизане в сила на съдебния акт с който уволнението е признато
за незаконно– 26.11.2021г. до окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Областна
дирекция „Земеделие“ – Ямбол, представлявана от директора да заплати
на М.Н.Д.
ЕГН ********** обезщетение по чл. 61, ал.2 от ЗДСл в размер на 897.75лева/осемстотин деветдесет и седем лева и 75ст./, ведно със
законната лихва върху тази сума считано
от датата на влизане в сила на съдебния акт с който уволнението е признато
за незаконно– 26.11.2021г. до окончателно изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска до предявения размер от 1578
лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция
„Земеделие“ –Ямбол да заплати на М.Н.Д.,
ЕГН ********** направените по
делото разноски в размер на 210,97 лева /двеста
и десет лева и 97 ст./.
ОСЪЖДА Областна
дирекция „Земеделие“ –Ямбол да заплати на адвокат Н.И.И.
с адрес на упражняване на дейността гр.София, ул.“* № 31, процесуален
представител на М.Н.Д. по адм.дело № 316/2021г. по
описа на ЯАС, адвокатско възнаграждение
в размер на 611,48 лева/ шестстотин и единадесет лева и 48 ст/.
Решението ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред
ВАС на РБ в 14–дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: / п / не се чете