Р Е Ш
Е Н И Е
№ ………/…………..… ,гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен съд, наказателна колегия, VІ състав, в публично
заседание на девети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря К. Манасиева, като разгледа
докладваното от съдията НДАХ № 2511 по описа за 2018год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „Д.Т.“ ЕООД ЕИК ********* подадена чрез адв.
К.П. от ВАК против НП № 03-009653/25.04.2018год. на Директора на Дирекция
"Областна инспекция по труда" гр.Варна, с което на ЮЛ в качеството му
на работодател било наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 2500лв. за нарушение наказуемо по чл.415, ал.1 от КТ.
В жалбата си въззивникът твърди, че наказателното
постановление е неправилно и незаконосъобразно, като навежда твърдения за липса
на извършено нарушение и моли НП да бъде отменено. В условията на алтернативност моли да бъде намален размера на наложеното
наказание до минималния предвиден в закона.
В с.з.процес. представител на въззивното дружество поддържа
жалбата. Същият оспорва фактическите констатации изложени в акта и НП, а във фазата
по същество моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Процес. представител на въззиваемата страна оспорва
жалбата, а във фазата по същество пледира за потвърждаване на НП като излага
становище за безспорна доказаност на нарушението за
което е наложена санкция.
Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата
на съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
След като прецени обжалваното постановление с оглед
основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срока за обжалване от надлежна страна,
поради което същата е процесуално допустима.
През месец януари 2018год. инспектори от Дирекция „ИТ“
Варна извършили проверка на въззивното дружество в качеството му на
работодател. В хода на проверката били констатирани допуснати нарушения. За
констатациите от проверката бил съставен протокол № ПР1802550/31.01.2018год., в
на основание чл. 404 от КТ били дадени и съответните предписания. Едно от тези
предписания /това под № 3/ било работодателят да допуска максимална
продължителност на работната смяна при сумарно изчисляване на работното време
да е до 12часа като продължителността на работната седмица не може да надвишава
56 часа съобразно чл.142, ал.4 от КТ. За изпълнение на предписанието бил
определен и срок до 06.02.2018год. Препис от протокола бил връчен на
упълномощено от въззивника лице на 30.01.2018год.
В края на месец март 2018год. свидетелите И. и Д. (и
двамата инспектори в дирекция „ИТ“ Варна извършили повторна проверка на
въззивника като посетили негов обект – магазин за хранителни стоки, находящ се
в гр.Варна, ж.к. „Вл.Варненчик“
108. При тази проверка била изискана и проверена документацията свързана с
работното време и почивките – актуален график за месец март 2018год., Заповед №
006/20.03.2018год. издадена от управителя на въззивното дружество на основание
чл. 142, ал.2 от КТ и било установено, че работодателят е регламентирал работни
смени надвишаващи 12ч. за да проверят дали действително работниците работят на
смени по-дълги от 12 часа на 12.04.2018год. служители на ИТ Варна (в това число
свидетелите И. и Д.) отново извършили проверка в същия търговски обект като
посетили обекта три пъти през деня – около 07:00ч., около 08:00ч. и и малко
след 20:00ч. При проверката около в 08:00ч. свидетелите заварили в обекта да
работи св. Г.В.. В 08:05ч. същата попълнила декларация по чл.402 от КТ, в която
посочила, че работи в обекта с работно време от 08:00ч. до 20:00ч. Около
20:10ч. на същата дата св. И. и друг негов колега отново посетили същия обект.
Заварили в обекта да работи друго лице, а св. В. била отвън пред магазина.
Същата била в работно облекло. Св. И. я попитал „ти още ли си тука“ на което
св. В. отвърнала, че работното й време е свършило, че се кани да си тръгва и
чака да дойдат да я вземат. Св. И.
отново и предоставил за попълване декларация по чл. 402 от КТ, в която
св. В. отново вписала, че работи в обекта с работно време от 08:00ч. до 20:00ч.
В хода на проверката бил изискан и представен и график за
работа през месец април 2018год.
На 18.04.2018год. срещу въззивното дружество бил съставен
АУАН бл.№03-009653 в който било посочено, че същото е нарушило разпоредбата на
чл.415, ал.1 от КТ. Посочено е че нарушението е извършено на 12.04.2018год.,
тъй като на тази дата работничката Г.И.В. била допусната да работи от 08:00ч.
до 20:10ч. което било повече от 12часа. и към която дата предписанието по т.3
дадено с протокол **** следвало да бъде изпълнено.
В срока по чл. 44 от ЗАНН въззивникът подал писмено
възражение срещу акта, в което посочил, че около 20:10ч. Г.В. не е работела в
обекта, а е била приключила и пушела цигара преди тръгване.
Въз основа на съставения акт, административно наказващия
орган е издал процесното НП като е приел изцяло фактическите констатации
изложени приел е, че на 12.04.2018год. въззивното дружество като работодател е осъществило състава на
нарушение по чл.415, ал.1 от КТ, тъй като не изпълнил задължително предписание
№ 3 ….. със срок на изпълнение 06.02.2018год. и му наложил административно
наказание имуществена санкция в размер на 2500лв.
Горните обстоятелства съдът приема за установени въз основа
на показанията на разпитаните в с.з. свидетели И., Д. и В., протокол за
извършена проверка № ПР1802550/31.01.2018год.пълномощно изходящо от Данаил
Стоянов Драганов към Ваня П. Кукушева – П., актуален
график за месец март 2018год., график на смените за месец април 2018год.,
Заповед № 006/20.03.2018год. на основание чл. 142, ал.2 от КТ, два броя
декларации по чл. 402 от КТ изходящи от Г.И.В., Правилник за вътрешния трудов
ред като всички доказателства са непротиворечиви, взаимнодопълващи се и се
кредитират от съда изцяло.
При извършена служебна проверка на представените по делото
акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление
съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица, в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в
разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът
счете, че атакуваното НП е издадено в нарушение на материалния закон по
следните съображения:
С НП на въззивника е наложена санкция за нарушение по чл.
415, ал.1 от КТ извършено на 12.04.2018год.
Разпоредбата на чл. 415, ал.1 от КТ предвижда санкция за
този който не изпълни задължително предписание на контролен орган за
спазване на трудовото законодателство.
Субект на това нарушение може да
бъде само лице притежаващо специално качество, а именно работодател или
длъжностно лице, доколкото адресати на задължителните предписания съгласно
чл.404 от КТ могат бъдат само работодателите или длъжностни лица.
Видно от всички събрани по
делото доказателства, както писмени, така и гласни доказателства с протокол №
ПР1802550/31.01.2018год. на въззивника като работодател са били дадени редица
предписания едно от които /това под №3/ е
да допуска максимална
продължителност на работната смяна при сумарно изчисляване на работното време
да е до 12 часа като е даден срок до 06.02.2018год..
В случая по делото няма спор, че
въззивното дружество има качеството на работодател, както и че е било наясно с
даденото предписание. Видно от цитирания по-горе протокол същият е бил връчен
на нарочно упълномощено от страна на въззивника лице.
В хода на съдебното следствие
обаче не бяха събрани безспорни и категорични доказателства които да установят,
че към 12.04.2018год. въззивникът не е бил изпълнил даденото му предписание.
Видно от показанията на св. И.
(актосъставителя) той е стигнал до извод за извършено нарушение тъй като на
посочената дата св. В. била заварена в обекта както в 08:05ч. така и в 20:10ч.
сам обаче заявява, че при втората проверка около 20:00ч. свидетелката не е била
вътре в обекта и не обслужвала клиенти, а е била навън пред магазина с работно
облекло. Този факт се подкрепя по категоричен начин от показанията на св. В.
която потвърждава, че когато проверяващите са дошли вечерта тя е била пред
магазина и е пушела цигара. Категорична е и че към този момент работното време
вече е било приключило и тя чакала да дайдат да я
вземат. Че работното време на В. е било от 08:00ч. до 20:00ч. същата сама е
декларира и в двете приложени към преписката декларации. И след като към
08:10ч. В. не е осъществявала трудови функции, нещо повече намирала се е дори
извън обекта (извън магазина) то само факта, че е била с работна престилка сам
по себе си не е достатъчен да се приеме, че към 20:10ч. същата е продължавала
да работи, още повече, че е продължавала да работи по нареждане на работодателя
си. Няма законова забрана работника да ходи на работа с работното си облекло,
нито пък има такава след приключване на работа да пуши пред обекта в който
работи.
Следва да бъде отбелязано и
това, че видно от приложения към преписката график за месец април 2018год.
работните смени за конкретния обект в който е работела св. В. са били заложени
от работодателя (въззивника) именно с продължителност 12 часа – от 08:00ч до
20:00ч.; от 09:00ч. до 21:00ч.; от 07:00ч. до 19:00ч. включващи и почивка от по един час в рамките на
смяната.
Вярно е, че смените в графика за
месец март са били заложени с продължителност над 12часа както твърди процес.
представител на въззиваемата страна. В случая обаче повдигнатото обвинение е за
извършено нарушение на 12.04.2018год. към която дата вече е бил налице друг
график с фиксирани смени от по 12 часа (същият е приложен към АНП), а и
безспорно доказателства за превишаване времето на работната смяна не са налице.
А че само графика (графика за м. март в случая) сам
по себе си не е достатъчен за ангажиране на адм.
наказателна отговорност за неизпълнение на даденото предписание явства и от показанията на самия актосъставителя. Същият
пред съда заявява, че при проверка в края на м. март е бил представен график за
този месец в който са били заложени по-дълги смени, но за да се провери дали в
действителност е така са предприети действия по извършване на последващи
проверки.
И след като безспорни и
категорични доказателства които да установят, че към 12.04.2018год. въззивното
дружество не е било изпълнило даденото с протокол от 31.01.2018год. предписание
по т.3 и предвид на това че нито един акт с наказателен характер не може да
почива на предположения, нещо повече в горната насока е налице и изрична
законова забрана в чл. 303, ал.1 от НПК приложим изцяло и в адм.
наказателното производство по силата на чл.84 от ЗАНН, то НП се явява издадено в нарушение на
материалния закон и като такова следва да бъде отменено.
Водим от горното Варненският районен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление №
03-009653 от 25.04.2018год. на Директора на „Инспекция по труда” гр.Варна, с
което на „Д.Т.“ ЕООД ЕИК *********, на основание чл.415, ал.1 от КТ е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: