РЕШЕНИЕ
№ 3206
гр. София, 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20221110214871 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на
***срещу ЕФ серия Г, № 0028684, на СДВР, с който на дружеството-жалбоподател за
нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 вр. чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ се налага
имуществена санкция в размер на 2000 лева. От страна на дружеството-жалбоподател се
иска оспорваният фиш да бъде отменен, във връзка с което се излагат конкретни доводи за
процесуална незаконосъобразност. Въззиваемата страна излага становище за материална и
процесуална законосъобразност на ЕФ, претендирайки потвърждаването му и присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Във връзка с даването на ход на делото в открито съдебно заседание е необходимо да се
добави и това, че от публично достъпния посредством Интернет ТРРЮЛНЦ е видно, че
физическото лице П. С., което е депозирало жалбата, е заличено като управител и
представляващ търговското дружество след депозиране на процесната жалба, но преди
момента, в който е направен опит за призоваване на въззивника за открито съдебно
заседание, което се явява допълнително основание в полза на извода, че не се е дължало
търсене на жалбоподателя на посочения в жалбата адрес на физическото лице С..
От проведените в съдебно заседание огледи, както и от писмените доказателствени
материали (с направените по-долу уточнения) - освен спазването при издаване на процесния
фиш на съответната заповед на министъра на вътрешните работи за утвърждаване на
образец на ЕФ от съответния вид, както и освен това, че обжалваният фиш е издаден на
1
27.02.2021 г. и е връчен на нарушителя на 27.10.2022 г. – се установява още управлението на
посоченото в ЕФ МПС по времето и на мястото, указани също във фиша, собственическото
качество към процесната дата 25.02.2021 г. по отношение на въпросното МПС на
дружеството-въззивник *** както и това, че по отношение на съответния автомобил
задължителна застраховка (застрахователен договор) „Гражданска отговорност“ към
посочената преди малко процесна дата не е била сключена (не е имало валиден
застрахователен договор от съответния вид).
Поначало не са налице логически обосновани основания за съмнение в достоверността на
визираните по-горе доказателствени материали, в това число от гледна точка на тяхната
логичност, на липсата на вътрешни противоречия или такива между отделните така
визирани материали, както и от гледна точка на източника им, освен що се отнася до
следното:
На първо място, приложената ежедневна форма на отчет има съвсем очевиден чисто
формален характер, като същата е изготвена едва след постъпване на процесната жалба в
СДВР (около година и половина след датата, за която се отнася), като във въпросната форма
са налице посочени единствено нулеви стойности досежно конкретни осъществявани
параметри на контролна дейност, респективно и съобразявайки подробната и конкретна
информация в изготвения несравнимо по-скоро след 25.02.2021 г. протокол за използване на
АТСС, както и в ЕФ (съставен само два дни след осъществяване на съответната контролна
дейност), снимковите материали и разпечатаните в табличен вид данни на гърба на една от
снимките (разпечатка на снимка), очевидно е, че не следва да се дава вяра на записа в
коментираната ежедневна форма на отчет относно нулева стойност на „Общ брой заснети
клипове АТСС:“, за сметка на която част от тази ежедневна форма следва да се даде вяра на
изброените преди малко протокол за използване на АТСС, ЕФ, снимкови материали и
разпечатани в табличен вид данни на гърба на една от снимките (разпечатка на снимка).
На второ място, отбелязаната дата на влизане на фиша в сила в приложения списък с
намерени фишове има своето разумно обяснение единствено във факта, че жалбата е била
подадена направо до съда, т. е. налице е била у СДВР за даден период погрешна информация
в смисъл, че в законовия срок за обжалване жалба срещу процесния ЕФ не е била
депозирана. Иначе съдът вече е изложил изводите си относно срочност на процесната жалба,
поради което атакуваният ЕФ няма как да е влязъл в сила.
По-нататък (след обсъждане на доказателствените източници):
Правилно (с оглед изложеното до момента) е приложен при издаване на ЕФ материалният
закон. Следва да се има предвид, че в чл. 638, ал. 4 от КЗ в действителност е предвиден
особен състав на административно нарушение, който е свързан не само с неизпълнение на
задължението за сключване на застраховка, но и с управляването на съответното МПС.
Налагането на имуществена санкция (а не на глоба – съобрази и чл. 83 от ЗАНН!) и
позоваването в самия фиш на разпоредбата на чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ еднозначно сочи, че
ЕФ е издаден в действителност срещу юридическото лице, явяващо се собственик на
заснетото МПС, а не срещу посочения във фиша законен представител (към онзи момент) на
това юридическо лице (юридическото лице, обаче, е упражнило реално и по същество
2
процесуалното си право на жалба посредством депозирането на процесната такава,
независимо от меко казано крайно неудачното формулиране на съдържанието на атакувания
ЕФ от гледна точка на това кое точно лице се санкционира).
Изискванията към съдържанието на ЕФ са посочени не в ЗАНН, а в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП
(вр. чл. 647, ал. 3 от КЗ) и сред тях липсва посочване на автор на фиша извън структурата на
МВР, която го издава, отбелязване в какъвто смисъл (за последното) е налице в случая.
Мястото на извършване на нарушението е описано във фиша пределно ясно и (включително
с оглед това, което е ноторно, т. е. известно на достатъчно широк кръг от лице, за да не е
необходимо да се доказва) няма съмнение, че то е на територията на гр. София и на
конкретно посочен път, отворен за обществено ползване, до конкретно посочен номер (като
административен адрес) и с конкретно посочена посока на движение, които обстоятелства
(конкретно указани в атакувания ЕФ) в крайна сметка се явяват съществени от гледна точка
на въпроса за описанието на мястото на извършване на нарушението, респективно дадена е
напълно достатъчна информация в съответната насока с оглед упражняване в пълнота и по
същество на процесуалното право на защита.
Описанието на самото административно нарушение (описание конкретно на
обстоятелствата, при които то е извършено, не се изисква съгласно уредбата по чл. 647, ал. 3
от КЗ вр. чл. 189, ал. 4 от ЗДвП) действително далеч не е съвършено, но все пак с оглед
излагането факти досежно посока няма логически до какъв друг извод да се стигне, освен че
се твърди движение (управление) на превозното средство по съответния път. В крайна
сметка еднозначно е и обвинението досежно липса на валиден застрахователен договор от
съответния вид.
Доказателства за съставяне на протокол за използване на АТСС в самия ЕФ законът не
изисква да се сочат. Отделен е въпросът, че в случая такъв протокол е бил съставен и в него
ясно е посочено мястото на осъществяване на съответната контролна дейност. Иначе
действително АТСС, визирани в чл. 638, ал. 4 и чл. 647, ал. 3 от КЗ, са тези по чл. 189, ал. 15
от ЗДвП (просто няма какви други АТСС да визира така коментираната преди малко уредба
по КЗ), но разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от КЗ препраща към правилата на ЗДвП досежно
самото издаване на ЕФ, а пък разпоредбата на чл. 165, ал. 3 от ЗДвП (въз основа на която е
издадена Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата) се отнася до осъществяването на контрола по отношение спазването на правилата
за движението, като липсва каквато и да било логика така визираната разпоредба да се
отнася до други правила (за движение) освен тези по ЗДвП, респективно по съществуващата
въз основа на него подзаконова нормативна уредба (а не тези по КЗ). От много съществено
значение е това, че в случая съответната автоматизирана система не функционира като
средство за измерване, респективно нормативните изисквания по ЗИ и подзаконовата му
нормативна уредба се явяват неприложими. Не се касае и за потърсена отговорност за
нарушаване на скоростния режим, поради което доводите на въззивника касателно данните
относно пътния знак за въвеждане на ограничение и пр. са абсолютно ирелевантни. Отделен
е въпросът за това, че е приложена снимка (макар и с доста лошо качество) на самото
3
заснемащо устройство и на неговото местоположение.
Налице е специално административно-наказателно производство, в което не се съставя
АУАН и не се издава НП, респективно уредбата по чл. 34 от ЗАНН не намира приложение.
Дори и този извод на съда да не беше правилен, обаче, в случая ЕФ е съставен едва два дни
след заснемане (извършване) на процесното нарушение, т. е. очевидно е, че няма как да е
изтекъл който и да е от сроковете по чл. 34 от ЗАНН към датата на съставяне на фиша, дори
ако за начало на съответния срок се счете процесната дата 25.02.2021 г.
При всяко положение в светлината на уредбата по чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр.
чл. 84 вр. чл. 63, ал. 3, т. 2 от ЗАНН не е налице нарушаване на процесуалните правила,
което да се явява съществено.
При извършената цялостна и служебна проверка по реда на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от
ЗАНН съдът не установи каквито и да било основания за отмяна или за изменение на
обжалвания ЕФ, поради което на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т.
4 от ЗАНН същият фиш следва да бъде потвърден, при който изход от делото,
съобразявайки и степента на неговите правна и фактическа сложност, на основание чл. 63д,
ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 37 от ЗПрПом вр. чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правна помощ в тежест на въззивника и в полза на СДВР
(съобразявайки уредбата по ЗМВР относно това кои структурни звена на министерството
имат качеството на юридически лица) следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение (имайки предвид действителното участие на юрисконсулт като процесуален
представител на въззиваемата страна) в размер, съответстващ на минимума по последната
посочена разпоредба.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕФ серия Г, № 0028684, на СДВР.
Осъжда горепосоченото дружество-жалбоподател („ПП Логистика“ ЕООД) да заплати на
СДВР сумата от 80 лева – разноски по делото, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен
срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4