РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№
524/25.9.2018г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, II състав в открито съдебно заседание на
четиринадесети септември през две хиляди и осемнадесетата година в състав:
СЪДИЯ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ
при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА, като разгледа
докладваното от съдията докладчик Петров адм. дело №594 по описа на съда за 2018 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
I. За
характера на производството, жалбата и
становищата на страните:
1. Производството е по
реда на Глава Десета от Административно процесуалния кодекс, във връзка с чл.
172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
2. Образувано е по Жалба
на Д.Г.С., ЕГН : **********,***, срещу Заповед
№ 18-1006-000229 от 24.04.2018г. на
Началник Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР, Пазарджик, с която
спрямо С. е наложена принудителна мярка
- прекратяване на регистрацията на ППС, лек автомобил „***“ с рег. № **
за срок от осем месеца и са иззети Свидетелство за регистрация на МПС №
********* и два броя табели РА ****
3. Жалбоподателят, счита оспорения акт за незаконосъобразен,
като необоснован и постановен в нарушение на процесуалния закон.
Поддържа се, че в момента на извършената
проверка, моторното превозно средство е било управлявано от собственика С., а
не от Б.В.В.
Счита се, че употребеният в заповедта изрази „чл. 171, т.А“, не дава отговор на
въпроса, въз основа на кой закон е издадена същата .
Възразява се също така, че липсват каквито и да
е съображения защо срока на действие на мярката е определен на 8 месеца.
Иска се оспорената заповед да бъде отменена.
4. Началник група, Сектор „Пътна
полиция“, Областна Дирекция на МВР, гр.
Пазарджик в депозирано по делото писмено становище поддържа, че жалбата е
неоснователна и необоснована.
Сочи се, че извършеното от С. нарушение на ЗДвП
е несъмнено установено, като компетентния за това административен орган,
правилно е наложил процесната принудителна мярка.
Иска се оспорената заповед да бъде потвърдена.
ІІ. За допустимостта:
5. Жалбата е подадена в
рамките на установения за това, преклузивен процесуален срок и при наличието на
правен интерес от оспорването, поради което се явява ДОПУСТИМА.
III. За
фактите:
6. Според изложеното в обстоятелствената част на
процесната заповед,
на 24.04.2018г., в гр. Пазарджик, на бул. “***“ е констатирано, че лек
автомобил „***“, с рег. ***, собственост на Д.Г.С., се управлява
от водач Б. В. В., който е неправоспособен - не притежава свидетелство за
управление на МПС
Издаден е талон за медицинско изследване №
00044695 в който е описана, направената проба.
Съставен е бил Акт за
установяване на административно нарушение серия Д, бл. № 0262223 от
24.04.2018г., в който деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 150 от ЗДвП.
Акта е връчен на
неговия адресат В., като е отпечатано „...нямам
възражения...“
Съответно спрямо В. е
издадено Наказателно постановление №18-1006-001255 от 30.04.2018г. от Началник
Група към ОДМВР, Пазарджик с което е наложено административно наказание глоба в
размер на 100,00лв.
7. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
18-1006-000229 от 24.04.2018г. на Началник Сектор „Пътна полиция“, ОД на МВР, гр. Пазарджик, е
издадена въз основа на същите факти и обстоятелства посочени в АУАН, като те са
дословно възпроизведени в обстоятелствената част на процесният административен
акт.
Не посочена материално правната норма, която се
счита, че е била нарушена в случая.
При това положение в разпоредителната част на
акта е посочено, че се налага „…..принудителна административна мярка по чл.
171, т. 2А – Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1
година, а именно 8 месеца…..
8. Приложена е Заповед № 312з-74 от 18.01.2017 г., на
Директора на ОД на МВР, Пазарджик, с която служители на конкретно изброени
длъжности, включително и Началник Сектор „Пътна полиция“, към Отдел
„Охранителна полиция“ при ОД на МВР, Пазарджик, са оправомощени да издават
заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, по реда на чл.
171, т.1, т. 2, т. 2а, т.4, т. 5б.“а“, т. 6 и т.7 от ЗДвП.
Приложена е и Заповед
№ 8121з-48 от 20.07.2015г. на Министъра на вътрешните работи, с която са
определени органите, на които са предоставени правомощия да осъществяват
контролни функции по ЗДвП.
9. Според представената по делото Докладна записка №
1006р-6538 от 08.05.2018г. от мл. инспектор Б. Г. Г., на 24.04.2018г., около
15.24часа заедно с мл. инспектор М. са извършвали контрол по безопасност на
движението, като „……На 100-150метра от
мястото където се намирахме спря лек автомобил „***“, от мястото на водача
слезе лице със светли дрехи, а от мястото на пътника видяхме, че слезе лице с
по тъмни дрехи и си смениха местата. След като потегли автомобила същият беше
спрян от мен…… при извършената проверка
на лицата в МПС-то установих, че на мястото на водача се е качил собственика на
автомобила Д.Г.С.….., а на мястото на
пътника отпред се е качило лицето Б.В. В.…“
10. Представени са още :
- Справка за
регистрация на лек автомобил марка и модел „**“, с рег. № ***, от която е
видно, че превозното средство е собствено на Д.Г.С.;
- Справки за
нарушител/водач Д.С. и относно Б. В. В., като от последната е видно, че спрямо
В. са издадени три наказателни постановления, две от които са за нарушения по
чл. 150 от ЗДвП.
IV. За правото:
11. Според чл. 22 от Закона за
административните нарушения и наказания, за предотвратяване и преустановяване на административните
нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от
тях могат да се прилагат принудителни административни мерки
Очевидно, въпросните мерки са една от проявните
форми на властническата гаранция за точно осъществяване на надлежно, нормативно
установено, материално правило за поведение, било като изключат предпоставките,
то да бъде нарушено, било като преустановят, деянията предприети в
нарушение на същото или пък изключат предпоставките за настъпване на вредни
последици от противоправното деяние или респективно имат за последица,
отстраняване на вече настъпили вредни последици от такова деяние.
Явно е също така, че тези мерки, по правното си
естество не съставляват административни наказания, макар и да са форма на
административна принуда.
Ето защо, за разлика от административното
наказание, което трябва да бъде изтърпяно, така както е наложено и за целият
период от време, през който е постановена принудата (напр. временно лишаване от право да се упражнява
определена професия или дейност), действието на наложената административна
мярка е обосновано и допустимо единствено до момента, до който тя има за
фактическа последица, предотвратяване и
преустановяване на нарушението, съответно предотвратяване или отстраняване на
вредните последици от същото. Сиреч, от момента в който не съществува
вероятност материалното правило за поведение да бъде нарушено или от който
противоправното поведение е преустановено, действието на мярката не е
фактически основано или казано с други думи, от този момент насетне,
прилагането на принуда, ще е в пряко нарушение на една от проявните форми на
принципа за съразмерност, установена в чл. 6, ал. 2 от АПК, съобразно която
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава.
Този законов текст е ясен е небудещ съмнение
относно неговото приложение. Не само административния акт, но и неговото изпълнение
не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава, което по правилата на формалната логика ще рече, че когато тази цел е
реално осъществена, то изпълнението следва да бъде преустановено.
12. Според чл. 171, т.2а от ЗДвП(според действалата към момента на издаване на заповедта
редакция от ДВ бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.),
за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки - прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство:
а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
– за срок от 6 месеца до една година;
б) с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или
е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде
извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване
концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година;
Според чл. 172, ал. 1 от ЗДвП - Принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т.
6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол
по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица.
13. Каза се, с процесната
заповед е постановено прекратяване на регистрацията на ППС за срок от осем
месеца.
Цитираният вече в т. 11
от настоящото решение принцип за „Съразмерност“, установен в чл. 6., ал. 2 от АПК, преценен в контекста
на твърде радикалното засягане на правата, които принудителната административна
мярка има за последица, очевидна налага не само да бъде определен ясен срок на
нейното приложение, но изисква и излагането на конкретни съображения които го
обосновават.
В този аспект, следва да бъде разбирано
изричното указание на прежде цитирания текст на чл.172, ал. 1 от ЗДвП,
принудителната мярка да бъде налагана с мотивирана заповед от ръководителите
на съответната служба за контрол или от оправомощено от него длъжностно лице.
Непосочването на мотиви
относно срока, за който се налага принудителната административна мярка,
съставлява нарушение на изискването на последно посоченият нормативен текст,
което лишава Съда от възможност да установи дали актът е постановен в
съответствие с целта на закона по аргумент на чл. 146, т.5 от АПК. След като
законодателят е предвидил срок от шест до дванадесет месеца за налагане на тази
мярка, то административният орган е бил длъжен да обоснове, защо в конкретния
случай е счел, че следва да бъде определен не друг, а точно почти максималния –
единадесет месечен срок. Доколкото наложилият мярката орган не е сторил това,
Съдът не би могъл да прецени дали той е упражнил своето правомощие в
съответствие с целите на закона, което е едно от основанията, посочени в чл.146
от АПК, за оспорване на индивидуалните административни актове. В този смисъл,
макар и във връзка с приложението на друг вид принудителна мярка - Решение №
4971/14.04.2009г. на ВАС по адм. д. № 1460/2009г.., I-во отд; Решение №
3726/19.03.2009г. на ВАС по адм.д. № 14058/2008г.., I-во отд; Решение № 2428 от
23.02.2010 г. на ВАС по адм.д.№ 11179/2009г.
С оглед
конкретиката на текущия казус трябва да се добави още, че липсата на каквито и
да е съображения във връзка с определеният срок на действие на мярката, не позволява
да се установи, дали е налице някаква конкретна причина или обстоятелство,
които да налагат принудителната административна мярка да действа в срок,
надвишаващ установения в закона минимален такъв.
С оглед
изявленията, обективирани в депозираното по делото писмено становище, очевидно
административния орган, поначало не счита за необходимо да излага каквито и да
е съображения, като основание за конкретно определения от него срок на
приложения на принудата. Това разбиране е в пряко противоречие с административно
процесуалните правила.
14. Все в този контекст трябва да се констатира,
че правното основание за прилагане на административна принуда посочено в
процесната заповед, очевидно не е
съответно на действалата към момента на издаване на акта, редакция на
Закона за движението по пътищата.
Действително, тя
би могло да бъде предположена съобразно фактите описани в обстоятелствената
част на заповедта, но нито административния акт, нито съдебното решение могат
да почиват на предположения.
Изискванията на
закона са еднакво задължителни както за гражданите, така и за административния
орган.
15. Крайният извод от изложеното до тук е че
процесния административен акт е постановен при допуснати нарушения на
административно производствените правила, налагащи неговата отмяна.
V. За
разноските :
16. Констатираната
незаконосъобразност на оспорения административен акт, налага на жалбоподателя
да се присъдят сторените разноски по производството. Те, съобразно представения
списък се констатираха в размер на 610,00лв.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Заповед № 18-1006-000229 от
24.04.2018г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР,
Пазарджик, с която спрямо Д.Г.С., ЕГН **********,*** е наложена принудителна
мярка - прекратяване на регистрацията на
ППС, лек автомобил „***“ с рег. № ** за срок от осем месеца и са иззети
Свидетелство за регистрация на МПС № *** и два броя табели РА ****.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР да заплати
на Д.Г.С., ЕГН **********,***, сумата от 610,00лв.(шестстотин и десет лв.),
представляваща извършени разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховният административен
съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на
страните за неговото изготвяне.
Административен съдия :/п/
Решение
№ 2871 от 24.0.2020г. на ВАС - София, Седмо отделение по АД № 14379/2018г.
- ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 524 от 25.09.2018 г. по адм. д. № 594/2018 г. на
Административен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА Областна дирекция на вътрешните работи – Пазарджик да заплати в полза на
Д. Г. С ЕГН - **** от гр. Пазарджик, ул" ***" № **, ет.*, ап.*
разноски в размер на 800 (осемстотин) лева, представляващи адвокатско
възнаграждение за касационната инстанция.
Решението е окончателно.