РЕШЕНИЕ
№161
Стара
Загора, 19.05.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският
административен съд – VIII състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и седми април през
две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКО МАЗНИКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
При секретаря НИКОЛИНА НИКОЛОВА, като разгледа
докладваното от съдия ЗЛАТКО МАЗНИКОВ административно дело № 37 по описа за
2023 година, за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС).
Образувано
е по жалба на ЕТ „ЛЕВЕНТ – А.С.“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ж. к. ***, подадена чрез
пълномощник – адв. А.А. ***, против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка (ЗНПАМ) № ФК-356-0118152 от 09.11.2022 г., издадена от
Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с която на
основание чл. 186, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и чл. 187,
ал. 1 от ЗДДС на ЕТ „ЛЕВЕНТ – А.С.“ гр. Казанлък е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – запечатване на
търговски обект – баничарница, находяща се в гр. Стара Загора, бул. „Патриарх Евтимий“ № 165, и забрана за достъп до
него за срок от 14 дни.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на
оспорения административен акт, поради издаването му в нарушение на принципа за
съразмерност по чл. 6 от АПК и в несъответствие с целта на закона.
Жалбоподателят поддържа още, че към момента процесният търговски обект не се
стопанисва от него, а от „ЛЕВЕНТ 82“ ЕООД, ЕИК *********, за което изпълнението
на наложената ПАМ би довело до съществени и неоправдани вреди. Направено е искане обжалваната
заповед да бъде отменена, като незаконосъобразна.
Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът
по жалбата – Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде
отхвърлена. Поддържа, че с оглед на установеното нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ в
търговския обект, стопанисван към момента на проверката от жалбоподателя, обосновано,
при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона
административният орган в условията на обвързана компетентност е издал
обжалваната ЗНПАМ, като продължителността
на срока на мярката е съобразен с тежестта на нарушението и последиците от него. Претендира се
юрсконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на
заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на
представените по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
На 31.10.2022 г.
служители на ГДФК при ЦУ на НАП, Отдел „Оперативни дейности” Пловдив, са
извършили проверка на обект – баничарница, находящ се в
гр. Стара Загора, бул. „Патриарх Евтимий“ № 165, стопанисван от ЕТ „ЛЕВЕНТ
– А.С.“ гр. Казанлък, ЕИК *********. Съгласно
Протокол за извършена проверка (ПИП), сер. АА, № 0118152 от 31.10.2022
г., съставен
на основание чл. 50 и чл. 110, ал. 4 от Данъчно-осигурителниия процесален
кодекс (ДОПК), при проверката е била
извършена контролна покупка на 1 бр. кашкавалка и 1 бр. айрян на обща стойност 3,10
лева, която е била заплатена в брой от проверяващия служител С.Ч., преди
легитимация, на Д.Г.– продавач, като за покупката не е бил издаден фискален
касов бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство (ФУ), модел DATECS DP-50, с идентиификационен номер (ИН) на ФУ DT 735523 и ИН на фискалната памет (ФП) 02735523, нито от кочан с ръчни
касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на
МФ. При проверката е установено, че разчетената касова наличност от ФУ в обекта
съгласно дневен отчет на ФУ към момента на проверката е 58,90 лева, а
фактическата касова наличност – 112,65 лева, респектиивно установена е касова
разлика от 53,75 лева между наличните в касата парични средства и маркираните
във ФУ.
С
оспорената ЗНПАМ на основание чл. 186,
ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС на
жалбоподателя е наложена ПАМ – запечатване на стопанисвания от него търговски
обект – баничарница, находяща се в гр. Стара Загора, бул. „Патриарх Евтимий“ № 165, и забрана за достъп до обекта
за срок от 14 дни. От фактическа страна заповедта и наложената с нея ПАМ се
основават на констатациите от извършената на 31.10.2022 г. оперативна проверка
на търговския обект, обективирани в съставения ПИП, сер. АА, № 0118152 от 31.10.2022 г., въз основа
на които е направен извод, че търговецът в качеството му на задължено лице по чл. 3 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ не регистрира и отчита всяка извършена
продажба на стоки и услуги в търговския обект чрез въведеното в експлоатация и
работещо в обекта ФУ, тъй като за
извършената контролна покупка не е бил издаден съответен документ за продажба
по чл. 118 от ЗДДС. Сочи се, че извършеното нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС
във връзка с чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, възприето като
основание за налагане със заповед по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС на ПАМ по чл. 186,
ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и забрана за достъп до обекта по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за срок от 14 дни, води до неотразяване на приходи.
ЗНПАМ
е връчена на жалбоподателя на 28.11.2022 г. и с жалба вх. № 70-00-11148 от
02.12.2022 г. е обжалвана от него пред по-горестоящия административен орган –
Директор на Дирекция „Оператиивни дейности“ в Главна дирекция „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП, който с решение № ГДФК-193 от 13.12.2022 г., получено от
жалбоподателя на 04.01.2023 г., е отхвърлил като неоснователна жалбата му.
Като доказателства по делото са
приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаването на
обжалваната ЗНПАМ,
в това число ПИП, сер. АА, № 0118152 от
31.10.2022 г., акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № F68446 от 10.11.2022 г. и др.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването,
като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на наложената с
обжалваната заповед ПАМ, в законово установения срок и против административен
акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално
допустимо.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 186, ал. 3 във връзка с ал. 1 от ЗДДС ПАМ „запечатване на
обект“ се прилага с мотивирана заповед от органа по приходите или от
оправомощено от него длъжностно лице. По делото е представена и приета като
доказателство Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, с която на
основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за Националната агенция за приходите и
чл. 186, ал. 3 и 4 от ЗДДС са определени началниците на отдели „Оперативни
дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в
Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП да издават заповеди за
налагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС. Следователно
обжалваната ЗНПАМ е издадена от материално компетентен административен орган –
Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, в рамките на
предоставените му правомощия.
Оспорената
заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите се реквизити по чл.
59, ал. 2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото
правомощие, така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на
възприетото от административния орган наличие на материалноправна предпоставка
за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС. В обстоятелствена част
на заповедта е описано фактическото основание за осъщественото публичното право
за налагане на ограничителната административна мярка – констатираното нарушение
и датата и мястото на неговото извършване, като са изложени отделни мотиви за
продължителността на срока на мярката, посочени са правната квалификация на
извършеното нарушение и правното основание за прилагане на ПАМ. С оглед на това съдът приема, че е
изпълнено изискването на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за
постановяване на мотивиран административен акт.
Съдът не
констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на
проведеното административно производство. Преди издаването на заповедта са
изяснени всички релевантни факти и обстоятелства за произнасянето на административния
орган от гледна точка на възприетото материалноправно основание за прилагане на
ПАМ. Не представлява нарушение административно-производствените правила
обстоятелството, че обжалваната заповед е издадена преди съставянето на АУАН, съответно преди издаването на наказателното
постановление (НП) за нарушението, във връзка с което е приложена ПАМ. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал.
1 от ЗДДС ПАМ „запечатване на обект“ се прилага независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, от което следва извода, че прилагането
на процесната ПАМ е самостоятелна и отделна процедура от тази по реализирането
на административнонаказателна отговорност на нарушителя чрез налагане на
административни наказания/санкции по реда на Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН). Предвидената в чл. 187, ал. 4 от ЗДДС възможност за прекратяване на ПАМ от органа, който я е наложил, при
заплащане на следващата се за извършеното нарушение глоба или имуществена
санкция, не поставя изисквания към издаването на заповедта за прилагането на
ПАМ, а се отнася до изпълнението на мярката. В приложимия специален материален
закон – ЗДДС, съставянето на АУАН и
съответно издаването на НП не са предвидени като изискуеми се материалноправни
предпоставки за постановяване на заповедта за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1
от ЗДДС, поради обстоятелството, че производствата за налагане на
административни наказания и санкции по
реда на ЗАНН
и за прилагане на ПАМ по реда на АПК са регламентирани като
самостоятелни и нито едно от тях не е преюдициално по отношение на другото. Ето
защо обстоятелството, че АУАН № F68446 от 10.11.2022 г. е съставен след издаването на обжалваната заповед,
респективно – че въз основа на съставения АУАН все още не е издадено НП или
поне липсват данни за това, е ирелевантно за преценката за материалната и/или
процесуалната законосъобразност на приложената със заповедта ПАМ.
Съдебният контрол за
материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща
преценката налице ли са установените от административния орган релевантни
юридически факти, изложени като мотиви в акта, и доколко същите се субсумират в
посочената като правно основание за неговото издаване норма, съответно –
следват ли се разпоредените с акта правни последици.
На
оспорващия е наложена ПАМ по чл. 186, ал. 1, т.1, б. „а“ от ЗДДС, според която
норма ПАМ „запечатване на обект за срок до 30 дни“, независимо от предвидените
глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен
документ за продажба по чл. 118 от ЗДДС. По силата на чл. 187, ал.
1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се
забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези
обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от
упълномощено от него лице. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено
задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях
доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка
от ФУ (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност – ИАСУТД (системен
бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начинът
за издаването на фискални касови бележки от ФУ и касови бележки от ИАСУТД и
задължителните реквизити, които трябва да съдържат, са регламентирани в
издадената въз основа на законовата делегация по чл. 118, ал. 4 от ЗДДС Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин – чл. 1, ал. 1, т. 4 от Наредбата. По силата на чл. 3, ал. 1
от цитираната Наредба всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните
от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване
на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез
лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по
смисъла на Закона за
пощенските услуги. По аргумент от чл. 25, ал.
1, т. 1 във връзка с чл. 3, ал. 1
от Наредбата задълженото лице издава касова бележка от ФУ за всяко
плащане, с изключение на случаите на плащане чрез внасяне на пари в наличност
по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен
превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
Следователно неспазването
на изискването (неизпълнението на задължението) по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във връзка
с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ се субсумира във
фактическия състав на законово предвиденото материалноправно основание за
прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС.
В случая
от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява описаната
в обжалваната заповед фактическа обстановка, а именно че на 31.10.2022 г. при
извършена от служители на ГДФК при ЦУ на НАП, отдел „ОД” Пловдив, оперативна
проверка на търговски обект по смисъла §1, т. 41 от ДР на ЗДДС – баничарница,
находящ се в гр. Стара Загора, бул. „Патриарх Евтимий“ № 165, стопанисван от жалбоподателя,
е констатирано, че търговецът в качеството му на задължено лице по чл. 3 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ не регистрира и отчита всяка извършена
продажба на стока в търговския обект, чрез издаване на фискална касова бележка
от въведеното в експлоатация за обекта ФУ – за извършена контролна покупка на 1 бр. кашкавалка
и 1 бр. айрян на обща стойност 3,10 лева, платени в брой от проверяващия
служител С.Ч., не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и
работещо в обекта ФУ, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на
изискванията на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. Посочените обстоятелства
са удостоверени в ПИП, сер. АА, № 0118152 от 31.10.2022 г., който, съставен по
установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се
ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по
приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1
от ДОПК. Отделно от това фактът на нерегистрирането и неотчитането
на продажбата не се оспорва от жалбоподателя. Ето защо и тъй като по изложените
по-горе съображения за липса на преюдициалност на производството за налагане на
административни наказания и санкции по реда на ЗАНН по отношение на
производството за налагане на ПАМ по реда на АПК доказването на
наличието на хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС не е обусловено
от влизане в сила на издадено НП за нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във връзка
с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, установеното при
извършената проверка (нерегистриране и неотчитане на
извършена в обекта продажба на стоки чрез издаване на фискална касова бележка
от ФУ или касова бележка) правилно е квалифицирано като нарушение на
императивното изискване по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 3, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ и съответно като юридически факт, пораждащ
правомощието на органа в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС да
наложи ПАМ „запечатване на обект“, кумулативно с нея и при същите предпоставки
и ПАМ по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС – забрана на достъпа до обекта. Следва да се
отбележи че при установено нарушение – неиздаване на съответен документ за
продажба по чл. 118 от ЗДДС, правоприлагащият административен орган е длъжен да
наложи ПАМ „запечатване на търговския обект“ за обекта, в който е осъществена
противоправната деятелност, т.е. органът действа в условията на обвързана
компетентност. Законът не регламентира възможност за всеки конкретен случай
органът да извършва преценка дали при наличие на нормативно установените
фактически предпоставки да наложи или не мярката по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Още
по-малко правоприлагащият орган в това производство има компетентност да
преценява дали обуславящото налагането на ПАМ административно нарушение може да
бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Доколкото законът не обвързва налагането на ПАМ с настъпването, респективно с
възможното настъпване на вреди за фиска и съответно наличието на вредоносен
резултат не е нито елемент от състава на нарушението на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС
във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, нито
представлява предпоставка за прилагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС,
малозначителността на вредните последици не изключва прилагането на ПАМ.
Наличието, респективно липсата на вреди, съответно на възможността за тяхното
настъпване е обстоятелство, относимо към продължителността на срока на налагане
на ПАМ, но е ирелевантно за упражняване на административното правомощие по
прилагане на мярката.
Предвид така
установените по делото факти съдът намира, че административният орган
обосновано е приел, че допуснатото в проверения търговски обект на
жалбоподателя нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 3, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ съставлява основание за издаване на
заповед по чл. 186, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и в
условията на обвързана компетентност е приложил със ЗНПАМ № ФК-356-0118152 от 09.11.2022 г. ПАМ – запечатване на
търговския обект, кумулативно с нея и при същите предпоставки и ПАМ по чл. 187, ал.
1 от ЗДДС – забрана на достъпа до обекта.
Съгласно
разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС ПАМ „запечатване на обект“ се налага за
срок до 30 дни. В случая наложена на жалбоподателя с оспорената заповед ПАМ е
за срок от 14 дни. Съдът приема, че при определяне на срока на приложената ПАМ
не е нарушен принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК
– продължителността на налагането на мярката е в разумно съотношение на
пропорционалност между охраняваните с прилагането на ПАМ обществени отношения,
касаещи данъчното облагане и засегнатите интереси на жалбоподателя. Неоснователни са оплакванията в жалбата за
немотивираност и недоказаност на акта в частта му досежно продължителността на
срока, за който се прилага ПАМ. Продължителността на срока на мярката
решаващият административен орган е мотивирал с тежестта на извършеното
нарушение на реда и начина за издаване на фискални касови бонове за
реализираните продажби и при съобразяване, че това нарушение има за последица
неотчитане на приходи. Определянето на срок на ПАМ от 14 дни, т.е. около
предвидения в закона среден размер, е обосновано и от гледна точка на целите на
налаганото ограничение – промяна в начина на извършване дейността в търговския
обект, като прекият резултат е правилно отчитане на дейността чрез
регистрирането и отразяването на реалния търговски оборот, а индиректният –
недопускане вреда за фиска. Касае се за законоустановена цел, тъй като нормата
на чл. 22 от ЗАНН предвижда прилагане на ПАМ за предотвратяването и
преустановяването на административни нарушения. Като релевантно за определяне
продължителността на срока на ПАМ правилно е преценено и обстоятелството, че
при извършената проверка е констатирана касова разлика в размер на 53,75 лева
между наличните в касата парични средства и маркираните във ФУ. Тази
констатация, имайки предвид, че според попълнения по време на проверката
въпросен лист (л. 40) търговецът е започнал
работния ден с 20 лева оборотни средства в касата, сочи, че към момента на проверката над 50% от
оборота в търговския обект (112,65 лв.),
е формиран от нерегистрирани и съответно неотчетени чрез ФУ продажби на стоки,
което релевира извършени множество нарушения, свързани с неиздаване на отчетен
документ за извършените продажби и сочи на потенциална възможност реализираните
приходи да не се отчитат по надлежния ред. Това създава вероятност и да не
могат да бъдат установени действителните задължения на търговеца за данъци,
респективно да не се внесат дължими данъци от реализирани приходи, което се
свързва с вреда за републиканския бюджет. При условие, че установеният оборот в
размер на 112,65 лв. е бил реализиран за около 1 час работа на обекта, който е с
работно време от 06.00 часа до 13.00 часа
(л. 46, гръб), обоснован е изводът,
че с оглед на вида и характера на осъществяваната търговска дейност, свързана с
продажби на сравнително широк асортимент бързооборотни стоки, е налице реална
възможност за реализиране високи търговски обороти, които не се регистрират и
отчитат по съответния ред. Значителният размер на установените при проверката
като неотчетени чрез ФУ приходи – над 50% от оборота, е ценен от
административния орган в съвкупност с обстоятелството, че
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя вече на два пъти е
била ангажирана за същите по вид нарушения – с НП № F606517 и № F606706
от 09.06.2021 г., влезли в сила съответно на 09.08.2021 г. и 17.08.2021 г.,
като данни, релевиращи системно антифискално поведение на търговеца, насочено
към укриване на приходи и имащо за последица неправилно определяне на дължими
преки и косвени данъци. С оглед на това правилно е прието, че е необходима
промяна в организацията на работата в обекта за обезпечаване отчетност на
приходите и за преустановяване на констатираната противозаконна практика в
дейността на проверяваното лице. Действително част от изложените мотиви не са
относими за срока на ПАМ, а са свързани по-скоро с целите на упражнената
административна принуда, но доколкото са посочени и обсъдени конкретни и
относими факти и обстоятелства от значение за индивидуализиране срока на ПАМ,
определената със заповедта продължителност на срока на действие на мярката се
явява обоснована. Следва да се отбележи в тази насока, че срокът, за който се
налага ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, не се свърза с размера на неотчетената
продажба, а със самия факт на нерегистрирането й в контекста на другите
установени при проверката обстоятелства, индициращи нееднократно извършване на
констатираното нарушение – нерегистриране и неотчитане чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ на множество извършени в обекта продажби на
стоки, имащо за последица укриване на
приходи, които не могат да бъдат постоянно контролирани, също и определени по
размер в тяхната съвкупност. Ето защо съдът приема, че продължителността на
срока на приложената ПАМ е определена при съобразяване на охраняваните с нея обществените
отношения, свързани с коректното отчитане на продажбите на стоки и услуги в
търговските обекти и респективно с фискалните интереси на държавата, която защита
е в законово очертаните рамки – съобразно целите на закона, без да се засягат неоправдано
права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за
която актът се издава. Не води до различен от изложения извод обстоятелството,
че към настоящия момент процесният обект се стопанисва от друг търговец – „ЛЕВЕНТ
82“ ЕООД, ЕИК ********* (л. 23),
тъй като негов едноличен собственик и управител според Търговския регистър,
достъпът до който е публичен, е физическото лице, което в качеството му на ЕТ е
адресат на оспорената ЗНПАМ, издадена на 09.11.2022 г. въз основа на
констатациите в ПИП от 31.10.2022 г., към които дати именно жалбоподателят е
стопанисвал обекта, а това сочи, че обсъжданата промяна е била предприета от
него именно с цел предотвратяване запечатването на обекта, за да бъде
продължена в него, макар и под друга правна форма, осъществяването на същата
търговска дейност, което е видно и от вида на продадените стоки, за които е бил
издаден фискалният бон на л. 23 от делото.
В оспорената ЗНПАМ съобразно нормата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е посочено
указание до жалбоподателя да отстрани стоките в срок до определената дата на
запечатването. В чл. 187,
ал. 2 от ЗДДС е предвидено, че когато отстраняването е свързано със
значителни затруднения за органите по приходите и/или със значителни разходи за
лицето, административният орган може да разпореди стоките в обекта да бъдат
оставени на отговорно пазене от лицето. Видно от съдържанието на оспорената
ЗНПАМ, в същата изрично е посочено, че в случаите, когато отстраняването на
стоките е свързано със значителни разходи за задълженото лице, може да се
разпореди оставянето им в обекта, т.е. възможността стоките да се оставят на
отговорно пазене в обекта на контрол не е отказана на жалбоподателя. В този
смисъл и при съобразяване с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК няма
пречка след влизането в сила на ЗНПАМ по искане на адресата на мярката да бъде
издадено разпореждане по чл. 187,
ал. 2 от ЗДДС, изключващо приложението на общото правило за
отстраняване на стоките от обекта, в който е установено нарушението.
С оглед
на изложеното съдът намира, че обжалваната заповед, като издадена от компетентен орган и в предвидената от
закона форма, постановена в съответствие с приложимите материалноправни
разпоредби, при спазване на административно-производствените правила и
съобразяване с целта на закона, е правилна и законосъобразна. Жалбата се явява
неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото искането на ответника за
присъждане на разноски следва да бъде уважено, като в тежест на жалбоподателя
следва да бъде възложено заплащането на разноски за възнаграждение за
осъществената от юрисконсулт правна защита на административния орган,
определено в размер на 100 лв. съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ във връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 37 от Закона за
правната помощ.
Водим от горните мотиви,
Старозагорският административен съд на основание чл. 172, ал. 2, предложение
четвърто от АПК
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „ЛЕВЕНТ – А.С.“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ж. к. ***, против Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-356-0118152 от 09.11.2022
г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, като неоснователна.
ОСЪЖДА ЕТ „ЛЕВЕНТ – А.С.“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ж. к. ***, да заплати на
Националната агенция за приходите сумата от 100 (сто)
лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: