ОПРЕДЕЛЕНИЕ
31.05.2011 г.
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети и първи май през две хиляди и единадесета
година в състав:
Председател: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
Членове: МАРТИН САНДУЛОВ
мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА
като
разгледа докладваното от младши съдия Кондова въззивно частно гражданско дело №
251 по описа на съда за 2011 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството се движи по чл. 274 и сл. ГПК.
С определение № от 18.04.2011 г. по гр. д. № 1444/2011 г., Районен
съд Сливен е прекратил производството по
бракоразводно дело, поради личното неявяване в съдебно заседание на един от
молителите /съпругата/. За да постанови атакуваното определение
първоинстанционния съд е приел, че уважителната причина, визирана в нормата на
чл.330, ал.2 ГПК следва да е налице към момента на провеждане на съдебното
заседание, а не към момента на подаване на молбата за развод по взаимно
съгласие.
Срещу определението на СлРС е постъпила частна жалба, подадена от молителката С.П.К., чрез
процесуалния си представител адв.К. ***. Поддържа се, че са налице основания за
отмяна на атакуваното определение, тъй като съда неправилно е приел липсата на
уважителни причини за неявяването на молителката в съдебното заседание. Твърди се още, че с депозирането на самата
молба за прекратяване на брака между страните е направено изрично искане
производството по делото да бъде проведено без личното участие на молителката К.,
тъй като същата пребивава постоянно в РГърция, където работи въз основа
постоянен трудов договор и в тази насока са представени неоспорими
доказателства. Жалбоподателката счита, че
изложените в жалбата съображения, подкрепени с писменни доказателства,
представени пред СлРС сами по себе си представляват уважителна причина за
отсъствието й от съдебното заседание, проведено на 18.04.2011г.
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е
допустима, подадена е от правно легитимиран субект, разполагащ с правен интерес
от обжалване чрез съда, постановил атакувания съдебен акт.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Обстоятелствата по делото са следните:
Гражданско дело № 1444 по описа на СлРС за
С това пълномощно, молителката упълномощава адвокат К.К.
*** да подаде от нейно име молба за
развод по взаимно съгласие, да подпише от нейно име постигнатото споразумение, относно личните и имуществени отношения между
съпрузите, да направи изрично искане производството по делото да се проведе без
нейното лично присъствие.
В съдебно заседание на 18.04.2011 г. молителката не се
е явила лично. Била е представлявана от адвокат К.К. ***. Съдът в същото
съдебно заседание е прекратил
производството на основание чл. 330, ал. 2 ГПК, като е приел, че е необходимо
уважителната причина за неявяването на молителката да е налице към момента на
провеждане на съдебното заседание, а не към момента на подаване на молбата.
Настоящата
съдебна инстанция намира така формираният правен извод за неправилен и
необоснован.
Нормата на чл. 330, ал. 1 ГПК гласи, че при искане за
развод по взаимно съгласие съпрузите се явяват лично в съдебно заседание.
Съгласно чл. 330, ал. 2 ГПК, когато някой от съпрузите не се яви без уважителна
причина, делото се прекратява. Личното явяване на молителите е предвидено, с
оглед задължението на съда да се убеди, че съгласието за развод е сериозно и
непоколебимо. Макар и текста да не изключва възможността, при наличие на
уважителни причини, молителите да бъдат представлявани по силата на изрично
пълномощно, задължението за лично явяване е императивно и
неспазването му води до прекратяване на производството. Участието на адвокат,
изрично упълномощен по делото за развод по взаимно съгласие, не замества
изискването за личното явяване на съпруга, изключение от което е допустимо при
доказана от страната причина, която съдът да прецени като извинителна.
Участието на упълномощен адвокат е за да
представлява страната при извършване на съдопроизводствените действия, но не и
за да заяви непоколебимо съгласие за развод на съпруга, когото представлява.
Трайното установяване на една от страните в друга държава не може да се третира
като достатъчно уважителна причина за неявяването й пред съд.
Правилно съдът е приел, че към момента на провеждането
на съдебното заседание е липсвала уважителна причина за неявяването на
молителката. Предвид обаче на направеното „особено” искане делото да се гледа без нейното
лично присъствие, съдът е следвало да се произнесе по него – дали уважава същото или не, като
своевременно уведоми молителката за решението си. В случая няма произнасяне от
съда по това искане, липсва и уведомяване
на страните, с оглед задължителното им лично участие в производството, респ.
предупреждение, че при неспазване на законовото изискване за тяхното лично явяване
пред съда ще последва прекратяване на производството. Като не е сторил всичко
това, съдът е лишил молителката да ангажира доказателства за наличието на
уважителни причини за неявяването си в съдебно заседание или пък да осигури
надлежното си явяване.
По изложените съображения, постановеното определение
за прекратяване на делото, следва да се отмени като незаконосъобразно и делото да
се върне на Сливенски районен съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Воден от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение от 18.04.2011г. по гр. д. № 1444/2011 г. на Сливенски районен
съд за прекратяване на производството.
ВРЪЩА делото на Сливенски районен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по гр. д. № 1444/2011 г.
Определението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: