№ 2851
гр. София, 27.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря МАДЛЕНА Ц. РАДЕВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20251110200310 по описа за 2025 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на Я. В. М., чрез упълномощения му
процесуален представител – адв. Ч. против наказателно постановление № 24-4332-
030387/13.12.2024г. на Началник група отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на
основание чл.175, ал.3, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца и на основание Наредба № Iз 2539 на МВР са отнети 10
контролни точки.
Жалбоподателят намира атакуваното постановление за неправилно и незаконосъобразно, и
като такова иска неговата отмяна. Твърди, че АНО не е изложил никакви мотиви защо
приема, че е осъществен състав на нарушение, като в постановлението на СРП, въз основа
на което е издадено атакуваното НП е посочено, че се изпраща за преценка, но такава
липсва. Намира, че не е осъществен съставът на вмененото му нарушение, тъй като не е бил
уведомен за прекратяването на регистрацията на процесното МПС. Акцентира върху
ТР№1/2016г. по отношение на субективната страна на нарушението. Прави искане за отмяна
на атакуваното наказателно постановление. Претендира разноски. .
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв.
К., която поддържа жалбата и пледира за отмяна на атакуваното НП. Намира, че не е
доказана субективната страна на нарушението. Твърди, че към процесната дата
управляваното от жалбоподателя МПС не е било с прекратена регистрация. Претендира
разноски.
1
Въззиваемата страна – Началник група СДВР – отдел „ПП”, редовно призована се
представлява от юрк. М., която оспорва жалбата и пледира наказателното постановление да
бъде потвърдено като правилно законосъобразно. Излага подробни доводи за доказаност на
нарушението. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
На неустановена по делото дата жалбоподателят М. закупил л.а марка ***, модел ***. За
моторното превозно средство имало издадено разрешение за временно движение №
*********, издадено на 22.05.2024г., с валидност до 21.06.2024г. На автомобила били
поставени временни регистрационни табели ***
На 20.08.2024г. около 16:18 часа М. управлявал процесния лек автомобил по бул. ***, с
посока на движение от бул. *** към ***. На бул. *** бил спрян за проверка от Н. К., на
длъжност полицай при 05 РУ-СДВР. При извършената служебна проверка било установено,
че МПС е със служебно прекратена регистрация, Причината била изтекъл срок на валидност
на издадените временните регистрационни табели.
Св. Н. К. намерил, че жалбоподателят е извършил нарушение на разпоредбите на чл. 140, ал.
1 от ЗДвП и съставил против него АУАН № 766811/20.08.2024г., който бил подписан с
възражения от нарушителя.
Препис от така съставения АУАН бил връчен на М. на същата дата.
В срока по чл. 44 от ЗАНН не постъпили писмени възражения.
След запознаване с материалите по преписката АНО преценил, че е налице осъществен
състав на престъпление по смисъла на чл. 345, ал. 2 от ЗДвП и изпратил материалите по
преписката по компетентност в СРП.
С постановление от 29.11.2024г. прокурор при СРП постановил отказ за образуване на
досъдебно производство, поради липса на данни за извършено престъпление от общ
характер. Преписката била изпратена в ОПП-СДВР за преценка за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на М..
Въз основа на постановлението на СРП за отказ от образуване на досъдебно производство
било издадено атакуваното наказателно постановление № 24-4332-030387/13.12.2024г. на
Началник група отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на основание чл.175, ал.3, пр. 1
от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца и
на основание Наредба № Iз 2539 на МВР са отнети 10 контролни точки
Описаната фактическа обстановка се извежда и потвърждава от събраните в хода на
съдебното следствие и приети от съда на осн. чл.283 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН писмени
доказателства.
2
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е допустима, подадена от лице с правен интерес и в законоустановения срок.
Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни
лица в пределите на тяхната компетентност.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя,
респективно 1-годишен срок от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното
наказателното постановление е постановено в 6 - месечния преклузивен срок. Ето защо са
спазени всички преклузивни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
нарушителя от формална страна.
При извършената служебна проверка, Съдът констатира, че в атакуваното наказателно
постановление липсва пълно описание на нарушението. АНО се е задоволил да посочи до
коя дата са били валидни издадените временни регистрационни табели, но не и считано от
коя дата процесното МПС е с прекратена регистрация, което има отношение към
обективната страна на нарушението. Датата следва да е ясно посочена, а не изводима по
пътя на формалната логика, още повече, че е обвързана с датата на придобиване на
процесното МПС, а не с изтичането на срока на издадените временни табели. По този начин
е накърнено не само правото на защита на санкционираното лице да разбере за какво е
наказан, но и на съда да извърши проверка по отношение на материалната
законосъобразност на акта.
Въпреки наличието на съществени нарушения на процесуалните правила, които са
формално основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление, съдът ще изложи
доводи и по приложението на материалния закон.
3
По приложението на материалния закон.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за извършено от него нарушение на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП, съгласно чиято разпоредба (Доп. – ДВ, бр. 11 от 2017 г., в сила от 31.01.2017
г., изм., бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) По пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Съгласно чл. 1, ал. 1 вр. чл. 138, ал. 1 ЗДвП изискванията към превозните средства за участие
в движение по пътища, отворени за обществено ползване по чл. 2, ал. 1 ЗДвП, се определят
от разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него нормативни актове. Такова
изискване предвижда чл. 140, ал. 1 ЗДвП, като постановява, че по пътища, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Условията и
редът за регистриране на моторните превозни средства съгласно чл. 140, ал. 2, изр. 1 ЗДвП
са определени с Наредба № І-45/2000 г. на министъра вътрешните работи. В конкретния
случай процесното МПС безспорно е било регистрирано и по отношение на същото е имало
издадено разрешение за временно движение. Видно от приложените по делото писмени
доказателства автомобилът управляван от М. е бил регистриран по надлежния ред, за
което е било издадено и разрешение за временно движение. В този смисъл и съгласно
разпоредбите на Наредба № 1-45/24.03.2000г. за регистрация и отчет на МПС изтичането на
срока за разрешение за временно движение на МПС не е основание да се приеме, че същият
не е регистриран по надлежния ред.
По делото не се спори, че процесните временни регистрационни табели са със срок на
валидност до 21.06.2024г. Този факт, обаче не е достатъчен, за да бъде вменено на
жалбоподателя посоченото нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Не може да
се игнорира и приложената по делото справка от ОПП-СДВР, видно от която регистрацията
на процесното МПС е била служебна прекратена едва на 26.08.2024г., т. е към датата на
която се твърди, че е извършено нарушението не е бил налице този юридически факт, който
е относим към обективната страна на нарушението.
За пълнота на изложението, с оглед съжденията на процесуалния представител на
жалбоподателя за липсата на субективен елемент, поради липсва на уведомяване на
собственика на МПС, в посочената хипотеза, цитираното Тълкувателно решение е
неприложимо, тъй като разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП не предвижда такова
задължение. Всеки приобретател на МПС има задължение, вменено му от закона, в какъв
срок следва да регистрира/ пререгистрира придобитото от него МПС. В конкретния случай
М. е собственик на процесното МПС и е наясно както със срока на валидност на издаденото
му разрешение за временно движение, така и със задължението си да регистрира МПС в
съответната служба.
4
При така установената фактическа обстановка Съдът намира, че нарушението не е доказано
от обективна страна.
Задължение на АНО е да установи осъществяването на административното нарушение както
от обективна, така и от субективна страна, вината на нарушителя, както и да обоснове тези
обстоятелства със съответните доказателства. В противен случай, извършването на
нарушението не е доказано, тъй като, за да се наложи наказание, то следва да е безспорно
установено.
Поради тези съображения, съдът намира, че НП следва да бъде отменено изцяло .
При този изход на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява
основателна, като сторените от него разноски в размер на 600,00 лева, следва да бъде
присъдени в тежест на АНО. Съдът намира, че претендираните разноски за адвокатско
възнаграждение не се явяват прекомерни, макар делото да не се отличава с правна и
фактическа сложност и да е приключило в рамките на едно съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-4332-030387/13.12.2024г. на Началник група
отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на основание чл.175, ал.3, пр. 1 от ЗДвП за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца и на
основание Наредба № Iз 2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.
ОСЪЖДА ОПП-СДВР да заплати на Я. В. М. с ЕГН: *** сумата от 600,00 лева,
представляваща сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Административен съд – София град
в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5