Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1742
гр.
Пловдив, 30.09.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 19.09.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 3833/2019 г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на С.Д. против Наказателно постановление № 19-1030-003817
издадено от Началник група към ОДМВР- Пловдив,
Сектор Пътна полиция, с което С.Д. е
наложена: 1. глоба в размер на 100 лв.
за нарушение на чл. 6, т.1 ЗДвП; 2. глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл.
6, т.1 ЗДвП.
С
жалбата и с писменото допълнение към нея се моли за отмяна на НП с
доводи за неправилно установена фактическа обстановка и допуснати процесуални
нарушения при описание на нарушенията.
Въззиваемата страна не взема становище по основателността на
жалбата.
Жалбата е подадена в законоустановения срок,
от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по
съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице
основания за неговата отмяна
по следните съображения:
В АУАН и НП нарушението е описано
по сления начин:
На 08.04.2019г. около 21.20 часа
в гр. Пловдив, на бул. Княгиня Мария Луиза –кръстовище с бул. Източен, С.Д.
управлява л.а. Опел Зафира с рег.№ *****, като: 1. преминава през кръстовището на забраняващ сигнал на
светофарна уредба в нормален режим на работа посока изток-север; 2. извършва
маневра от лента предназначение за движение направо, като нарушава маркировка и
знак Г-1 и М-10.
Относно нарушението по чл. чл. 6,
т.1 ЗДВП изразяващо се в преминаване на забраняващ сигнал на светофарната уредба.
Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН
задължителен реквизит, както на АУАН, така и на НП е посочване на точното
време, място и обстоятелства, при които е извършено нарушението. Трайна е
съдебната практика, че нарушението следва да бъде описано по такъв начин, че у
нарушителя да не възниква никакво съмнение: 1)какви са фактическите параметри на вмененото нарушение и 2)
каква е правната квалификация на същото.
В процесния случай този критерий
на яснота не е достигнат.
При описание на фактическата
обстановка в АУАН и НП е посочен правния извод на актосъставителя и наказващия
орган, че жалбоподателят е преминал на забраняващ сигнал на светофара. Липсва обаче
изложение на факти, от които да се направи проверка на този правен извод. Това
е така, доколкото противно на масовото житейско възприятие, че червен сигнал на
светофара е равносилно на забранителен сигнал, нормативната уредба не слага
пълен знак за равенство между двете понятия.
Така в чл. 31, ал.7 ППЗДвП е
изяснено, че:
- червена светлина - означава "Преминаването е
забранено". Водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават
"стоп-линията" или, ако няма такава, да преминават линията, на която
е поставен светофарът. Когато светофарът е поставен в средата на кръстовището,
водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на пешеходната пътека
- едновременно светещи червена и жълта светлина -
означава "Преминаването е забранено". Този сигнал предупреждава
водачите, че предстои подаване на сигнал със зелена светлина
- жълта светлина - означава "Внимание,
спри!". Това не се отнася само за онези от водачите, които в момента на
подаването на този сигнал, след като им е било разрешено преминаването, са
толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без да създадат опасност за
движението. При подаване на този сигнал на кръстовище водачите, които навлизат
или се намират в кръстовището, са длъжни да го освободят.
От гореизложеното е видно, че в ППЗДвП са уредени три различни сигнала на светофарната
уредба, при които преминаването през кръстовището е забранено, като при два от
тях забраната е абсолютна, а при един от тях е относителна и зависи от
конкретните обстоятелства на пътната обстановка. При липса на изложени факти в
АУАН и НП каква точно е била светлинната сигнализация на светофарната уредба-
наказаното лице е в неведение и следва да гадае какви факти следва да оборва-
че е преминал на червена светлина, че преминал на едновременно светеща червена
и жълта светлина, че е преминал на жълта светлина и ако е на жълта било ли е
безопасно мигновено да преустанови движението си, което положение е несъвместимо с правото му на
защита и безусловно налага отмяна на НП в тази част.
Допуснатите
пороци при описание на нарушението в АУАН и НП не могат да се санират от съда
на фаза съдебно следствие, чрез събиране на доказателства за съставомерни
обстоятелства, които не са надлежно описани в сезиращите съда документи.
Безспорно е и в теорията и
практиката, че АУАН е акта в административно-наказателното производство,
аналогичен на обвинителния акт в наказателното производство, който определя предмета на вмененото нарушение и
предмета на доказване в процеса. АУАН очертава нарушението, с неговите
съставомерни признаци от обективна и субективна страна, както и фактите, сочещи
на връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител. Срещу
тези факти нарушителят трябва да се брани. В този смисъл посочването на всички съставомерни признаци на вмененото нарушение
в АУАН, съответно в НП се явява същностен елемент от правото на защита на
нарушителя. Гарантирането на правото на защита на нарушителя изисква същия да
бъде запознат с фактическите рамки на нарушението още в началото на
административно-наказателното производство, т.е към момента на съставяне на
АУАН. Очертаването на тези фактически
рамки на по-късен етап- на етапа на събиране на доказателства в хода на
започнало съдебно следствие не санира пропуска тези обстоятелства да бъдат
предявени на нарушителя с АУАН, доколкото наказаното лице се поставя в положение да разбира за кои факти се
наказва, след като наказанието вече е наложено.
На следващо място, както вече се
посочи АУАН очертава предмета на доказване в административно наказателния
процес, което означава, че административно наказателната отговорност на лицето,
сочено като нарушител може да бъде ангажирана, само ако обстоятелствата
посочени в АУАН се докажат в хода на съдебното следствие и могат да се
субсумират под състава на определено нарушение. От сочения принцип следва, че
отговорността на нарушителя не може
да бъде ангажирана въз основа на обстоятелства, които са разкрити в хода на
съдебното следствие, но които не са
посочени в АУАН, защото те не са надлежно предявени на нарушителя и
респективно са извън предмета на доказване
Действително в чл.
53, ал. 2 ЗАНН е посочено, че НП се издава и когато при съставяне на АУАН са
допуснати процесуални нарушения стига да са установени по несъмнен начин
извършването на деянието, извършителят и неговата вина. От граматическото и
телеологическото тълкуване на разпоредбата може да се направи извод, че
установено по несъмнен начин трябва да бъде извършването именно на деянието, което е описано в АУАН, характеризиращо
се като система от телодвижения, извършени под контрола на съзнанието и
отличаващи се от всички останали телодвижения по своето естество и характер,
време и място на извършване. От гореизложеното следва, че няма как да бъде
установено по несъмнен начин извършването на деянието предмет на АУАН, освен
ако същото не е описано в същия АУАН с достатъчно белези, отличаващи го от
всички останали деяния, а именно – време на извършване, място на извършване, съставомерни признаци на състава на
нарушението. При непосочване в АУАН на времето и мястото на извършване
на деянието и неговите съставомерни
белези, разпоредбата на 53, ал.2 ЗАНН не може да намери приложение,
доколкото не съществува възможност да се провери идентичността на деянието, за
което се вменява че е нарушение и това за което в действителност са събрани
доказателства и е наказан дееца. Това тълкуване държи сметка и за баланса между
обществения интерес и правото на защита на нарушителя, който не позволява
наказването на лице, за деяние, което не му е известно и срещу което поради
тази причина не може да се защитава. Приложението на чл. 53, ал. 2 следва да се
сведе до липса в АУАН на реквизити, които не са свързани с очертаване на
съставомерните признаци от обективна и субективна страна на деянието, вменено
като нарушение. В този изричен смисъл е и трайната практика на Административен
съд Пловдив, според която разширително тълкуване според което по реда на чл.
53, ал.2 ЗАНН могат да се отстраняват и пороци свързани с индивидуализация на
съставомерните признаци на деянието е недопустимо, доколкото напрактика би се
обезсмислило изготвянето на АУАН и цялата законово уредена процедура по
неговото издаване- така Решение № 468 от
01.03.2016 г. по н. д. № 3356 / 2015 г. на Административен съд – Пловдив,
Решение № 1151 от 08.06.2015 г. по н. д. № 904/2015 г. на Административен съд –
Пловдив, Решение № 2294 от 24.10.2013 г. по н. д. № 1863/2013 г. на XX състав
на Административен съд – Пловдив.
Относно нарушението по чл. чл. 6,
т.1 ЗДВП изразяващо се в неспазване предписанията на пътните знаци и пътната
маркировка.
На първо място съдът намира, че
за това нарушение е приложена погрешна санкционна норма-чл. 183, ал.2, т.2,
която видно от текстовото й съдържание е напълно несъотносима към извършеното
нарушение.
На следващо място съдът намира,
че от текстовото описание на нарушението е видно, че с едно и също деяние
деецът е извършил две самостоятелни нарушения в условията на идеална
съвкупност- като веднъж е нарушил предписанията на маркировка М-10 и веднъж е
нарушил предписанията на знак Г-1. В същото време видно от санкционната част на
НП за двете нарушения е наложено едно общо наказание.
Процедирайки по този начин АНО е
допуснал нарушение на чл. 18 ЗАНН, съгласно който когато с едно деяние са
извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило
няколко отделни нарушения за всяко нарушение се налага отделно наказание, което
се и изтърпява отделно.
Допуснатото от АНО нарушение на
чл. 18 ЗАНН е безусловно основание за отмяна на НП- така Решение № 826 от
16.04.2018 г. по к. адм. н. д. № 464 / 2018 г. на XXII състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 344 от 16.02.2018 г. по к. адм. н. д.
№ 3362 / 2017 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1097
от 16.05.2018 г. по к. адм. н. д. № 625 / 2018 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1097 от 16.05.2018 г. по к. адм. н. д.
№ 625 / 2018 г. на XXI състав на Административен съд
В цитираната практика трайно и
последователно се приема, че действително по този начин наказаното лице се поставя в по-благоприятно
положение, защото вместо да му се
наложат няколко наказания, му се налага едно единствено в минимален размер, но
подобна възможност не е законово регламентирана, поради което и съставеното в
този вид НП се явява несъобразено с правната рамка.
По тези съображения НП следва да
се отмени и в тази част.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 19-1030-003817 издадено от
Началник група към ОДМВР- Пловдив, Сектор Пътна полиция, с което С.Д. е наложена: 1. глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.
6, т.1 ЗДвП; 2. глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 6, т.1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С. Д.