Решение по дело №1020/2017 на Софийски градски съд

 

 

РЕШЕНИЕ

№….../…...г.

Гр. София,  …………………….   2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, \/І-14 състав, в съдебно заседание при закрити врати на тринадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Зорница Гладилова

При секретаря Стефани Калоферова, като разгледа докладваното от съдията дело по несъстоятелност № 1020 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе пред вид следното:

 

Подадена е молба за откриване на производство по несъстоятелност с правно основание чл.625 ТЗ вр. чл.607а, ал.1 ТЗ вр. чл.608 ТЗ вр. и чл.630, ал.1 от ТЗ.

 

Молителят „А.” ЕООД твърди, че с ответното дружество „С.т.” ЕООД имат установени търговски взаимоотношения с предмет доставка от страна на „А.” ЕООД на хранителни стоки, в частност селскостопанска продукция, която се реализирала чрез магазинната мрежа на „П.”. „А.” ЕООД доставяло стоките в логистичен център „Унивег”, от където били получавани от ответното дружество. За всяка една доставка били съставени стокови разписки за прием на стоки като доставките напълно кореспондирали със заявките от „С.т.” ЕООД. След извършването на доставката и издаването на фактура от страна на доставчика, купувачът се задължил да заплаща стойността на доставките в срок от 7 дни.

През месец януари 2017 г. „А.” ЕООД извършило доставки на стоки на ответното дружество „С.Т.” ЕООД съгласно направените от последното заявки, като за всички направени доставки били съставени на място в логистичната база на „У.” стокови разписки за прием на стоки. След извършените доставки от страна на продавача били издадени фактури, надлежно връчени на ответника чрез електронната система EDI. След получаването на фактурите стойността им не била заплатена. Общо за периода на извършените доставки за месец януари 2017 година били издадени 12 броя фактури, на обща стойност 37 145.22 лева. По фактура № **********/20.01.2017 г. от общата стойност по фактурата 5 867.10 лева, ответното дружество е изплатило сума в размер на 1551.57 лева, като неплатеният остатък по фактурата бил в размер на 4315.53 лева.

Молителят твърди, че изискуемостта на задълженията по фактурите била настъпила и същите произтичали от търговски сделки. Ответното дружество към настоящия момент било длъжник по множество търговски сделки. От друга страна срещу активи на дружеството щели да бъдат предприети действия за тяхната реализация, с цел удовлетворяване вземанията на кредитори на „П.” ЕАД, чийто задължения били обезпечени с учреден особен залог от страна на „С.Т.” ЕООД. По отношение на търговско дружество „П.” ЕАД, с решение на СГС от 17.02.2017 г. било открито производство по несъстоятелност.

Към настоящия момент ответното дружество „С.Т.” ЕООД било спряло напълно плащанията към свои доставчици и контрагенти, което обстоятелство от своя страна обуславяло предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството.

Ответното дружество към момента на молбата било декапитализирано и не било в състояние да посреща текущите си задължения, произтичащи от търговски сделки. С оглед на периода от време в който ответното дружество не е изпълнило задължението си по търговските сделки се налагал извода, че дружеството е изпаднало в трайно състояние на неплатежоспособност.

Молителят иска от съда да постанови решение по силата на което да открие производство по несъстоятелност по отношение на длъжника „С.т.” ЕООД с начална дата на неплатежоспособността - установена в производството по несъстоятелност.

 

Ответникът „С.т.” ЕООД оспорва предявената молба и твърди, че не са налице предпоставките по чл.608 ТЗ. Оспорва качеството на кредитор на „А.” ЕООД. Възразява, че представител на „С.т.” ЕООД е подавал представените по делото заявки. Твърди, че представените фактури не установяван задължения за „С.т.” ЕООД за заплащане на стойността им, тъй като не били надлежно издадени. Стоките по фактурите не били доставени. Фактурите не били надлежно връчени. Приложените стокови разписки не носели подпис на представител на „А.” ЕООД, нито на надлежен представител на „С.т.” ЕООД. Представените електронни писма не установявали задължение за заплащане на фактурите. Възразява, че представените заявки и потвърждения не били редовни документи. Неизпълнението на процесните парични задължения не било следствие от невъзможност за изпълнение, а от посочените вече възражения по вземанията на молителя. В случай, че се установи наличие на задълженията, ответникът оспорва молбата, тъй като затрудненията били временни.

 

Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Представени са 12 броя заявки за доставка на хранителни продукти, подадени през м.януари 2017 г. от „С.т.” ЕООД към „А.” ЕООД.

Представени са 12 броя стокови разписки за получаване на заявените с 12 броя заявки хранителни стоки, носещи печат на „У.Б.“ ЕООД и подпис на негов представител.

Представени са 12 броя фактури, издадени по представените 12 броя заявки от „А.” ЕООД в качеството на доставчик към „С.т.” ЕООД и 12 броя доказателства за връчването на фактурите чрез електронна система EDI.

Представени са ГФО, подадени от „С.т.” ЕООД  до НАП към 31.12.2016 г, към 31.12.2015 г, към 31.12.2014 г и към 31.12.2013 г.

С Нотариална покана, връчена на 18.05.2017 г „И.” АД уведомява „С.Т.” ЕООД, „СМ. Ф.” ООД и „АП М.” ЕАД, че на основание чл. 10, ал.2, б. „е” от Договор за кредитен ангажимент № 297/2015-В/14.05.2015 г, банката обявява кредита за изцяло предсрочно изискуем, считано от датата на връчване на поканата

Ответникът е представил Справка за размера на вземанията на „И.” АД към 02.11.2017 г., видно от която същите са в размер на 17 156 281,30 лв. в т.ч.: 1./ Задълженията по кредита под формата на овърдрафт общо 16 331 127,93 лв. Задължението в евро 8 338 643,41 евро:  изискуема главница 1 809 703,54 евро; законна лихва върху съдебна главница 45 830,25 евро (за периода 08.08.2017-01.11.2017 г. );  просрочена изискуема главница 6 354 494,00 евро; лихва за забава върху главница 128 615,62 евро(за периода 01.08.2017 г. - 01.11.2017 г.) Задължението в лева            22 158,99 лв. (разноски по изпълнение 22 008,99 лв.; юрисконсултско възнаграждение 150,00 лв.); 2./ Задълженията по 6 броя Банкови гаранции     421 894,22 евро с левова равностойност         825 153,37 лв.

По делото е изслушано заключение на съдебно-счетоводно икономическа експертиза, изготвено от вещото лице З.Д.. На вещото лице не са предоставени междинни финансови отчети от „С.Т.” ЕООД както към 28.02.2017 г, така и към 31.07.2017 г, поради което анализа е направен на база предоставените от ТД на НАП ГФО към 31.12.2016 г, към 31.12.2015 г, към 31.12.2014 г и към 31.12.2013 г. Вещото лице констатира, че в периода от 22.12.2016 г до 30.01.2017 г общата стойност на издадените данъчни фактури от фирма „А.” ЕООД на „С.Т.” ЕООД са в размер на 108 709,56 лв. Общият размер на получените плащания при „А.” ЕООД, наредени от „С.Т.” ЕООД във връзка с така издадените данъчни фактури възлиза на 70   085.91 лв. Неплатеният остатък е 38 623.65 лв. Така индивидуализираните в горната таблица данъчни фактури са отразени в счетоводните регистри на молителя в процеса „А.” ЕООД по с\ка 411/2 „Клиенти в лева”, аналитичната партида на „С.Т.” ЕООД, като вземане от клиента. Отразени са и получените плащания, наредени от „С.Т.” ЕООД в намаление на вземането. Фактурите са били включени в Дневниците за продажби на „А.” ЕООД в месеца на издаване на всяка една фактура, като е начислено съответно и задължението за внасяне в бюджета на начисленото ДДС във всяка една от издадените от него данъчни фактури. Сумата е била отразена и в Справката-декларация по ЗДДС за съответния месец. Поради непредоставяне на аналитични разшифровки от страна на „С.Т.” ЕООД, вещото лице не дава отговор за коректното счетоводно отразяване при ответното дружество.

Вещото лице прави икономико- финансов анализ на състоянието на „С.т.” ЕООД  дружеството-ответник за 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. През 2016 г общият капиталов ресурс възлиза на 31 401 х.лв., от които 0 х.лв или 0.0 % е собствен капитал и 36 127 х.лв или 115.1 % пасиви (привлечен капитал). В сравнение с 2015 г. капиталът е намален с 25 102 х.лв, което се равнява на 44.4 %. Пасивите възлизат на 36 127 х.лв. и са с 14 678 х.лв. по-малко от предходната година. След приспадане от краткотрайните активи на краткосрочните задължения се получава нетния оборотен капитал, с който разполага фирмата. През отчетния период той е равен на 5885 хил.лв., тъй като краткотрайните активи са повече от краткосрочните задължения. Важен финансов индикатор за фирмата е положителен нетен оборотен капитал възлизащ на 5 885 хил.лв., който е налице, тъй като краткотрайните активи през анализирания период са повече от краткосрочните задължения на дружеството. Вещото лице сочи, че това е симптоматично за добро финансово здраве. Наличието на положителен нетен оборотен капитал предполага доверие от страна на кредиторите. Постоянният капитал включва собствения капитал, дългосрочните заеми, отсрочените данъци, задължения към свързани предприятия и други дългосрочни задължения. През 2016 г. той възлиза на 18 999 х.лв. и е с 36,4 % по-малко от 2015 г. През анализирания период на 2016 г. са отчетени приходи от обичайна дейност в размер на 64 770 хил.лв., които са в повече от 2015 г. с 23 681 хил.лв. или 57,6 %. Разходите за обичайна дейност през 2016 г. са в размер на 75 194 хил.лв. и са повече от 2015 г. с 34 981 хил.лв., което представлява 87,0 %. През 2016 г финансовия резултат от обичайната дейност {разликата между приходите и разходите за дейността) е загуба в размер на 10 424 х.лв, което е с 11 300 хил. лв. по-малко от предходната година.

Рентабилността (доходността) е един от най-важните параметри за финансовото състояние на фирмите. Тя отразява потенциала на дружеството да генерира и реализира доходи. Рентабилността се изчислява чрез система от показатели, изразяващи определени съотношения между реализирани доходи и направени разходи или използвани активи. Показателите за рентабилност са количествени характеристики на ефективността на приходите от продажби, на собствения капитал и на привлечения капитал. Следва да се отбележи, че показателите за рентабилност са положителни величини когато финансовия резултат е печалба, и отрицателни - когато финансовия резултат е загуба. Рентабилността е способността на дружеството да носи полза на своите собственици, способността на капитала да произвежда резултат - печалба. Тя отразява степента на доходност на капитала и се определя като сравнение между резултата от дейността и използваните средства. Към 31.12.2015 г., поради отчетената печалба, показателите за рентабилност са с положителни стойности. Към 31.12.2016 г. изчислените коефициенти на рентабилност са с отрицателни стойности, поради отчетената загуба към 31.12.2016 г.

Финансово-икономическият анализ на периода 2014-2013 г. сочи, че през 2014 г. общият капиталовресурс възлиза на 11 100 х.лв. От тях 1012 х.лв. или 9.1 % е собствен капитал и 10 088 х.лв или 90.9 % пасиви (привлечен капитал).  В сравнение с 2013 г. капиталът е увеличен с 7 349 х.лв., което се равнява на 195.9 %. Собственият капитал е увеличен с 614 х.лв. Пасивите възлизат на 10 088 х.лв. и са с 6 735 х.лв. повече от предходната година. След приспадане от краткотрайните активи на краткосрочните задължения се получава нетния оборотен капитал, с който разполага фирмата. През отчетния период той е равен на 7 241 хил. лв., тъй като краткотрайните активи са повече от краткосрочните задължения. Важен финансов индикатор за фирмата е положителният нетен оборотен капитал възлизащ на 7 241 хил.лв., който е налице, тъй като краткотрайните активи през анализирания период са повече от краткосрочните задължения на дружеството. В конкретния случай наличието на нетен оборотен капитал предполага доверие от страна на кредиторите. Това е симптоматично за добро финансово здраве. Постоянният капитал, включващ собствения капитал, дългосрочните заеми, отсрочените данъци, задължения към свързани предприятия и други дългосрочни задължения, през 2014 г. възлиза на 8 648 х.лв. и е с 163,3 % повече от 2013 г. През анализирания период на 2014 г. са отчетени приходи от обичайна дейност в размер на 14 510 хил.лв., които са повече от 2013 г с 5 100 хил.лв. Разходите за обичайна дейност през 2014 г. са в размер на 13 850 хил.лв. и са повече от 2013 г. с 4 860 хил.лв. или 54,1 %, като са отчетени и извънредни приходи. През 2014 г финансовия резултат от обичайната дейност (разликата между приходите и разходите за дейността) е печалба в размер на 660 х.лв., а нетният финансов резултат след данъчното облагане е 614 х.лв. и е с 236 хил.лв. повече от 2013 г. Показателите на рентабилност към 31.12. 2014 г и към 31.12.2013 г поради отчетената печалба са с положителни стойности.

Съгласно Балансите на фирма „С.Т.” ЕООД към 31.12.2016 г., към 31.12.2015 г., към 31.12.2014 г. и към 31.12.2013 г.,  преобладаващ дял в активите на дружеството към 31.12.2016 г., към 31.12.2014 г и към 31.12.2013 г. са имали краткосрочните вземания. Преобладаващ дял в структурата на пасивите дружеството в т.ч. дългосрочни и краткосрочни задължения към 31.12.2016 г., към 31.12.2014 г и към 31.12.2013 г, са имали дългосрочните задължения на дружеството.

В годишният финансов отчет към 31.12.2016 г., общият размер на задълженията към доставчици и клиенти в размер на 8 691 хил.лв., от тях 7 061 хил.лв. са посочени като краткосрочни задължения, а 1 630 хил.лв са посочени като задължения над 1 година. В отчета към 31.12.2016 г. задълженията към персонала възлизащи на 995 х.лв. са разделени като задължения до 1 година в размер на 508 х.лв. и 487 х.лв. като задължения над 1 година. Наличието на неизплатени задължения към доставчици и клиенти от предходна година, както и задължения към персонала не означава, че същите следва да бъдат класифицирани като задължения със срок над 1 година. Тази група задължения са изискуеми, освен в случаите, когато с договор, споразумение или друг вид документ е документирано тяхното отсрочване или разсрочване в следващи периоди, каквито не се представиха на вещото лице. Във връзка с тези констатации, експертизата е извършила анализ на дейността на дружеството и показателите за периода към 31.12.2016 г, съобразявайки описаните констатации по некоректното отнасяне на посочените като задължения към доставчици като дългосрочни задължения и вземайки предвид тяхното отнасяне като краткосрочни задължения, изискуеми задължения със срок до 1 година.

Ответникът не предоставил извлечения от разплащателни сметки на дружеството или движение по каса, за да извърши експертизата констатация за последни плащания от фирма „С.Т.” ЕООД в изпълнение на задълженията му.

Експертизата е изчислила коефициентите за ликвидност за тези години /обща, бърза, незабавна и абсолютна/:

- ликвидност — обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност

 

Вещото лице е посочило, че ликвидността е показател за способността на фирмата да извършва своите текущи плащания към кредиторите си. За норматив на коефициента на обща ликвидност се приема коефициент 1.00. Към 31.12.2016 г. коефициентът на обща ликвидност възлиза на 1,4711 Към 31.12.2015 г коефициента на обща ликвидност възлиза на 1,0434 Към 31.12.2014 г коефициента на обща ликвидност възлиза на 3,9515 Към 31.12.2013 г коефициента на обща ликвидност възлиза на 7,1052

 

Вещото лице е посочило, че финансовата автономност е показател за финансовото състояние на фирмата - нейната способност да посреща дълготрайните си задължения. Собственият капитал на фирмата би следвало да бъде минимум една трета от всички задължения, за да се осигури възможност за разплащане за дълъг период от време. За общ норматив на коефициента на финансова автономност се приема коефициент 0.33. Към 31.12.2016 г. коефициента на финансова автономност на дружеството е - 0,1308. Към 31.12.2015 г. коефициента на финансова автономност на дружеството е 0,1122. Към 31.12.2014 г. коефициента на финансова автономност на дружеството е 0,1003. Към 31.12.2013 г. коефициента на финансова автономност на дружеството е 0,1187. За анализираният период към 31.12.2016 г., фирмата има отрицателен коефициент на финансова автономност, което говори за декапитализиран собствен капитал. Коефициентът на задлъжнялост е показател, реципрочен на показателя за автономност. Коефициентът на задлъжнялост е също отрицателна величина към 31.12.2016 г., защото собственият капитал е декапитализиран и показва задлъжнялостта на фирма „С.Т.” ЕООД.

Вещото лице е установило, че общата балансова стойност на притежаваните активи от фирма „С.Т.” ЕООД към 31.12.2016 г. не са били достатъчни за покриване на всички негови задълженията- текущи и не текущи задължения, докато към 31.12.2015 г. и към 31.12.2014 г. и към 31.12.2013 г. притежаваните активи от фирма „С.Т.” ЕООД са били достатъчни за покриване на всички негови задълженията- текущи и не текущи задължения. Общата балансова стойност на наличните краткотрайни активи на фирма „С.Т.” ЕООД към 31.12.2016 г., към 31.12.2015 г. и към 31.12.2014 г и към 31.12.2013 г са били достатъчни за покриване на текущите му задължения.

 

С допълнително заключение вещото лице е отговорило на въпросите за икономическото и финансово положение на ответника като е взело предвид публикуваните в Търговския регистър запори на „И.” АД спрямо „С.Т.” ЕООД, във връзка с които на вещото лице били предоставени от „С.Т.” ЕООД Договор за кредитен ангажимент № 297/2015-В/14.05.2015 г и 21 броя Анекси към този договор, Договор за учредяване на залог върху вземане по реда на Закона за особените залози от 14.05.2015 г, Договор за заместване в дълг от 15.04.2016 г., Нотариална покана от „И.” АД до „С.Т.” ЕООД, връчена на 18.05.2017 г, както и Справка относно размера на вземанията на „И.” АД по Договор за кредитен ангажимент № 297/2015- В/14.05.2015 г и 21 броя Анекси към този договор към 02.11.2017 г.

От извършената проверка на предоставените от ТД на НАП офис „Център” Дневници за покупки на фирма „С.Т.” ЕООД, за месечен период - периода от м. 12.2016 г. до м. май 2017 г. включително вещото лице констатира, че неплатените от „С.Т.” ЕООД на „А.” ЕООД фактури, които са представени с исковата молба, са отразени в Дневника за покупки през м. януари 2017 г., което означава, че същите са отразени и по с/ка 401 „Доставчици”, аналитичната партида на фирма „А.” ЕООД като задължение за плащане и съответно включени в общата сума на Справката декларация по ЗДДС за м. януари 2017 г., като е ползвано правото на данъчен кредит, по фактури, и поредни номера под които са били включени издадените от фирма „А.” ЕООД данъчни фактури на „С.Т.” ЕООД в Дневника за покупки.

Съгласно Договор за кредитен ангажимент № 297/2015-В/14.05.2015 г, подписан между „И.” АД като кредитор и „С.Т.” ЕООД като съкредитополучател или клиент, „П.” ЕАД като съкредитополучател или клиент и „АП М.” ЕАД като солидарен длъжник, банката поема кредитен ангажимент, като разрешава на съкредитополучателите ползването на суми под формата на кредит в общ размер до            11 811 009,18 евро, който може да бъде ползван, както следва: 1./ За издаване и преиздаване на банкови гаранции за плащане в общ размер           до 1 811 009,18 евро,обезпечаващи задължения по сключени Договори за наем, с наредител „П.” ЕАД, и бенефициент/и съгласно представеното искане за издаване на банкова гаранция.; 2./ Кредит за под формата на овърдрафт с максимален размер до 10 000 000 евро, предназначен за рефинансиране на задължението на „П.” ЕАД в Б.П.Б.АД, за разплащане на падежирали задължения към доставчици на „П.” ЕАД и за оборотни средства за осъществяване на търговската дейност на „С.Т.” ЕООД, като сумите от всеки от трите подтранша по кредита-овърдрафт могат да се усвояват до размера на общия му лимит, при спазване на изискването общия размер на задължението на съкредитополучателите към банката да не надвишава сумата от 10 000 000 евро. Във всеки един момент от действието на Договора, реално усвоените средства от Кредита - овърдрафт и ангажимент на банката по издадени банкови гаранции не може да надвишава общия размер по чл.1, ал.1 от 11 811 009,18 евро. Усвояването на суми по кредита овърдрафт се извършва с краен срок до 18 месеца от датата на подписване на Договор за кредитен ангажимент № 297/2015-В/14.05.2015 г. Сумите от кредитната линия могат да се ползват от съкредитополучателите многократно в рамките на крайния срок на ползване до 18 месеца от датата на подписване на договора, при условията на намаляващ плафон /лимит/ - допустим дълг /салдо/ по кредитната сметка, с намаляващи лимити от по 500 хиляди евро, считано от 10-ти месец от датата на договора за кредит и окончателно погасяване на 18-ти месец от датата на договора за кредит, при спазване на съгласуван план за усвояване. Крайният срок за издаване на банкови гаранции е до 15.02.2016 г. Крайният срок на валидност на всяка издадена съгласно Договора банкова гаранция, следва да бъде не по-дълъг от 31.12.2016 г. С Анекс № 14/25.10.2016 г към Договор за кредитен ангажимент № 297/2015-В/14.05.2015 г, страните се договарят, че крайният срок за усвояване на суми по кредита овърдрафт е до 25.11.2017 г., а крайният срок за издължаване на кредита, предоставен под формата на овърдрафт при условията на намаляващи лимити и спазване на погасителен план е 26.11.2017 г., а срокът на валидност на банковите гаранции до 26.04.2017 г. С анекс № 15/23.11.2016 г, анекс № 16/ 14.12.2016 г., анекс № 17/22.12.2016 г., анекс № 18/04.01.2017 г., анекс № 19/19.01.2017 г., анекс № 20/30.01.2017 г. и анекс № 21/028.02.2017 г. били предоговорени сроковете за издължаване на кредита, формиран от предявени банкови гаранции, като с последния анекс е договорен срок 27.05.2017 г.

С Нотариална покана връчена на 18.05.2017 г. „И.” АД уведомява „С.Т.” ЕООД, „СМ. Ф.” ООД и „АП М.” ЕАД, че на основание чл. 10, ал.2, б. „е” от Договор за кредитен ангажимент № 297/2015-В/14.05.2015 г, банката обявява кредита за изцяло предсрочно изискуем, считано от датата на връчване на поканата. Съгласно Нотариалната покана общо 21 018 294,25 лв.

Задълженията по кредита под формата на овърдрафт са общо 18 098 369,25 лв. Задължението в евро е 9 176    520.11 евро, от които присъдена главница 562 334,71 евро; законна лихва    5 734,79 евро (за периода 22.03.2017 г. - 26.04.2017 г.); просрочена главница 200 000,00 евро; редовна главница 8 301 721,74 евро; просрочена договорна лихва върху редовна главница 85 193,59 евро (за периода 26.02.2017 г. - 25.04.2017 г.); текуща лихва върху редовна главница 1 383,62 евро (за периода 26.04.2017 г. -26.04.2017 г.); лихва за забава върху главница 151,66     евро (за периода 26.03.2017 г. - 26.04.2017 г.). Задължението в лева е 150 655,92 лв., от които държавна такса 23 710,72 лв.; юрисконсултско възнаграждение 150 лв.; такси и разноски 7 780,20 лв.; застрахователни  премии 11 171,70 лв.; разходи по обезпечение 107 843,30 лв.

Задълженията по 41 броя Банкови гаранции1 492 933,95 евро с левова равностойност         2 919 925,01 лв.

Съгласно обявеното в Търговския регистър към 01.08.2017 г. дружеството „С.Т.” ЕООД има изискуеми задължения в размер на 3 700 000 евро, от които 2 729 562,45 евро представляващи част от просрочена главница, 177 779,78 евро      просрочена възнаградителна лихва за периода от 26.02.2017г. до 02.07.2017г., 49 058,74 евро лихва за забава върху главницата за периода от 26.03.2017г. до 31.07.2017г., 113 599,03 евро такси и разноски.

Съгласно обявеното в Търговския регистър на 28.03.2017 г., „И.” АД е пристъпила към изпълнение върху отделни елементи (активи) от търговското предприятие, в т.ч. недвижими имоти, движими вещи /вкл. стоки, оборудване, МПС-та/, ценни книжа, вземания по банкови сметки във всички търговски банки в Република България, вземания от трети лица и др. активи, които представляват част търговското предприятие.

Съгласно предоставена на вещото лице Справка за размера на вземанията  на „И.” АД към 02.11.2017 г. са в размер на 17 156 281,30 лв. в т.ч.: 1./ Задълженията по кредита под формата на овърдрафт общо 16 331 127,93 лв. Задължението в евро 8 338 643,41 евро:  изискуема главница 1 809 703,54 евро; законна лихва върху съдебна главница 45 830,25 евро (за периода 08.08.2017-01.11.2017 г. );  просрочена изискуема главница 6 354 494,00 евро; лихва за забава върху главница 128 615,62 евро(за периода 01.08.2017 г. - 01.11.2017 г.) Задължението в лева         22 158,99 лв. (разноски по изпълнение 22 008,99 лв.; юрисконсултско възнаграждение 150,00 лв.); 2./ Задълженията по 6 броя Банкови гаранции        421 894,22 евро с левова равностойност         825 153,37 лв.

Във с тези констатации, въз основа на предоставени документи от „С.Т.” ЕООД, видно от които е намалено задължението на „С.Т.” ЕООД към „И.” АД към 02.11.2017 г., без възможността да се установи наличността на активи на „С.Т.” ЕООД, вещото лице изчислява вариант на коефициентите на ликвидност, автономност и задлъжнялост, като така отразените като дългосрочни задължения към финансови предприятия 20 333 хил.лв ги отнася като краткосрочни задължения, както следва:

- ликвидност - обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност

 

финансова автономност - коефициент на финансова автономност, коефициент на задлъжнялост;

 

 

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са налице всички предпоставки на сложния фактически състав, установен от разпоредбите на чл.608, чл.625, ал.1 и чл.631 от ТЗ, съответно и чл.742 от ТЗ, а именно: 1. Да е подадена до компетентния по смисъла на чл.613 от ТЗ съд молба от някое от лицата посочени в чл.625 от ТЗ, съответно от лицата по чл.742, ал.2 от ТЗ; 2. Длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; 3. Да е налице изискуемо задължение на длъжника по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане; 4. Да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл.608, ал.1 от ТЗ  или да се установи свръхзадължеността му съгласно чл.742, ал.1 от ТЗ, ако той е корпоративно търговско дружество; 5. Затрудненията на длъжника да не са временни по арг. чл.631 от ТЗ.

По делото е установено, че между страните са съществували търговски взаимоотношения по договор за търговска продажба, по които „А.” ЕООД по заявка на  „С.т.” ЕООД доставяло хранителни стоки и селскостопанска продукция. За всяка една доставка били съставени стокови разписки за приемане на стоките, които кореспондират със заявките. През месец януари 2017 г. „А.” ЕООД доставило на „С.т.” ЕООД стоки, заявени с представените към молбата заявки. За доставените стоки били съставени в логистичната база на „Унивег” стокови разписки за прием на стоки. Молителят е издал фактури, надлежно връчени на ответника чрез електронната система EDI. Експертизата е установила, че неплатените от „С.Т.” ЕООД на „А.” ЕООД фактури, които са представени с исковата молба, са отразени в Дневника за покупки през м. януари 2017 г.,  отразени били по сметка 401 „Доставчици”, аналитичната партида на фирма „А.” ЕООД като задължение за плащане и съответно включени в общата сума на Справката декларация по ЗДДС за м. януари 2017 г., като ответникът е ползвал правото на данъчен кредит, по всички процесни фактурикоито са били включени издадените от фирма „А.” ЕООД данъчни фактури на „С.Т.” ЕООД в Дневника за покупки. С приемането на фактурите и тяхното осчетоводяване ответникът е потвърдил сключените договорите договори и приемането на стоките /чл.301 от ТЗ/. От изслушаното заключение на експертизата и като се има предвид признанието на молителя за частично плащане на задължението по фактура № **********/20.01.2017 г., съдът приема, че задължението е в размер 37145.22 лв. Изискуемостта на задълженията по фактурите е настъпила с оглед разпоредбата на чл.303а, ал.3 от ТЗ. Задълженията произтичат от търговски сделки /с оглес чл.286 от ТЗ/. Молителят е кредитор по търговска сделка и се явява активно легитимиран по молбата с правно основание чл.625 от ТЗ.

 

При преценката дали длъжникът е в състояние на неплатежоспособност, съдът изхожда от следното:

Неплатежоспособността е правна категория, като легално определение за нея е дадено в чл.608 ал. 1 от ТЗ. Съгласно него, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид задължения, а именно: изискуеми парични задължения по търговска сделка, публични задължения /към държавата или общината/, свързани с търговската дейност, а от 13.05.06г.- и частни държавни вземания. В разпоредбите на чл.608 ал.2, ал.3 и ал.4 от ТЗ са предвидени хипотези при които се прездюмира настъпила неплатежоспособност и които служат за разпределение на доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на търговеца. В процесния случай не са налице факти, които да дадат основание на съда да презюмира неплатежоспособността на ответника.       

За да се установи състоянието на неплатежоспособност в този случай следва да бъде извършен анализ на имуществено - финансовото състояние на предприятието на длъжника, от който да се изведе способността на ответника да погасява задълженията си. При този анализ се използват различни икономически и финансови показатели. При тяхното изследване съдът изхожда от следното:

Краткотрайните активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период /1 год./, участват еднократно в производствения процес и променят натурално - веществената си форма, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника за погасяване /плащане/ на краткосрочните, съответно текущите задължения на едно нормално развиващо се предприятието. Следователно, водещи показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. Краткотрайните активи се класифицират в 4-ри групи: материални запаси /материали, стоки и готова продукция/, краткосрочни вземания /с падеж до 1 год/, краткосрочни финансови средства /акции, облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за препродажба/ и налични парични средства, като групите освен по вида се различават и по ликвидността на активите в тях. От икономическа гледна точка ликвидността представлява възможността един актив да се продаде веднага и то на справедлива пазарна цена или с малко отклонение от нея. Ето защо, най-ликвидни в оборота са паричните средства, тъй като предприятието може незабавно да ги трансформира в друг вид актив, закупувайки го. С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента на ликвидност : на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне /съотнасяне/ към краткосрочни задължение /текущи задължения/ на определена част или на всички краткосрочните активи, диференцирани според тяхната ликвидност. Така при коефициента на обща ликвидност се извършва съотнасяне на всички краткосрочни активи към краткосрочните пасиви /задължения/, докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всичките. Разликата между коефициента за бърза ликвидност и коефициента за обща ликвидност се изразява в това, че от краткотрайните активи /в числителя на уравнението/ се изключват материалните запаси. При коефициента за незабавна ликвидност се игнорират и краткосрочните вземания. Коефициентът на абсолютна ликвидност се формира като съотношение само на наличните паричните средства към текущите задължения, но тъй като при едно действащо предприятие показателя за наличните парични средства е най-динамичен /както беше посочено те са най-ликвидни и могат да се променят не само всеки ден, а дори няколко пъти на ден/ и при осъществяване на дейността си едно стабилно предприятие е нормално да разчита на целия оборотен капитал, а не само на паричните средства като част от него, то този коефициент, ведно с коефициентите на бърза и незабавна ликвидност, следва да се приеме за помощен спрямо коефициента за обща ликвидност, показващ възможността на предприятието да посрещне плащанията си чрез целия оборотен капитал т.е включително с материалните запаси, краткосрочните си вземания и краткосрочни финансови активи, които при реализирането им, която се осъществява при стопанските операции, се трансформират в парични средства.

На следващо място, помощните коефициенти на ликвидност /на бърза, незабавна и абсолютна/ зависят в голяма степен от вътрешната структура на краткотрайните    активи    т.е.    от    това    колко    са    материалните    запаси, краткосрочните вземания, краткосрочните финансови активи и паричните средства като % от общия размер на краткотрайните активи, което път от своя страна зависи от конкретната основна дейност, която осъществява предприятието. Ниският коефициент на бърза, незабавна или абсолютна ликвидност се дължи на малкото тегло на краткосрочните вземания, съответно краткотрайните финансови активи и паричните средства в общия размер на краткотрайните активи и сочи за по-голям дял в тях на материалните запаси /материали, стоки, готова продукция/, поради което ниският коефициент на бърза, незабавна или обща ликвидност сам по себе си не сочи на лошо икономическо състояние на предприятието.

На база на гореизложеното, съдът приема, че водещ показател за установяване на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е коефициентът на обща ликвидност, отразяващ съотношението на всички краткотрайните активи към краткосрочните задължения.

Съдът възприема изводите на експерта и коефициентите по заключението на вещото лице. За норматив при коефициента за обща ликвидност се приема коефициент „1", тъй като при него предприятието има толкова краткотрайни активи, колкото са неговите краткосрочни задължения, поради което то може да поема плащанията по тях. Коефициентът на обща ликвидност на ответника за изследвания период в първоначалното заключение е над единица, което означава, че за този период предприятието е могло да се разплаща с кредиторите си.

От друга страна с допълнителното заключение вещото лице е представило вариант на изследването, което е направило на икономическото и финансовото предприятие на ответника, при който е взело предвид представената от ответника справка с размера на задълженията на ответника към „И.” АД. Настъпването на изискуемостта на задължения на ответника в хода на производството е факт настъпил по време на делото, който на основание чл.235, ал.3 от ГПК съдът следва да вземе предвид. По тази причина и тъй като при решаване на делото съдът констатира актуалното към момента икономическо и финансово състояние на ответника, съдът възприема варианта на заключението на вещото лице, представен в допълнителното му заключение, изслушано в последното съдебно заседание. Съгласно този вариант и представените от него коефициенти на ликвидност и финансова автономност, тъй като към 2.11.2017 г. коефициентът на обща ликвидност е 0.5573, а останалите коефициенти на ликвидност са под 0.5, към тази дата ответното дружество не е било способно да извършва своите текущи разплащания към кредиторите си /за общ норматив се приема коефициент 1.00/. Коефициентите за финансовата автономност към 2.11.2017 г. са отрицателни величини, което означава, че дружеството не е способно да посреща дълготрайните си задължения, тъй като за това е необходимо собственият капитал на дружеството следвало да бъде минимум 1/3 от всички задължения, за да се осигури възможност за разплащане за дълъг период от време. Отрицателните стойности на коефициентите на финансова автономност сочат на декапитализиран собствен капитал. Към това следва да се отчете и обстоятелството че през 2016 г. финансовият резултат от обичайна дейност е загуба, както и че коефициентите му на рентабилност за 2016 г. са отрицателни, което показва липса на потенциал на ответника да генерира и реализира доходи. Предвид тези данни съдът намира, че ответникът е в състояние на неплатежоспособност и по отношение на него следва да бъде открито производство по несъстоятелност.

Съдът намира, че за начална дата на неплатежоспособност следва да бъде определена 2.11.2017 г. Към тази дата икономическите и финансови показатели на ответника сочат на лошо финансово състояние. Коефициентът на финансова автономност, като съотношение на собствения към привлечения капитал е под норматива 0.33 и сочи, че предприятието не е в състояние да посрещне дългосрочните си задължения, тъй като активите му са формирани почти изключително със заемни, а не със собствени средства.

Съдът намира, че изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза за състоянието на предприятието сочи, че същото е неплатежоспособно.Дългият срок, в който е продължило това състояние сочи на необратимост на процеса.

Пред вид осъществяването на състава на чл.630 ал.1 от ТЗ, молбата за откриване на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва да бъде  уважена.

 

Воден от горното и на основание чл.630, ал.1 от ТЗ, СГС

 

                                               Р Е Ш И  :

 

                ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „С.т.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 2.11.2017 г.

ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл.630 ал.1 от ТЗ, по отношение на „С.т.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***.

НАЗНАЧАВА за временен синдик на „С.т.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** Р.И.Т., с адрес на упражняване на дейността: гр.София, ул. „*****” № *** и определя възнаграждение за временния синдик 1000 лв.

                        НАЛАГА общ запор и възбрана върху имуществото на „С.т.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***.

СВИКВА Първо събрание на кредиторите на „С.т.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***  на 3 април 2018 г. в 10.00 ч. в Съдебната палата, гр. София, бул. "********, СГС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.

Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване в търговския регистър на основание чл.622 от ТЗ.

                                                                                  СЪДИЯ: