Р Е Ш Е Н И Е
№ 452
гр. Велико Търново,15. 11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Осми състав , в съдебно заседание
на тридесет и първи октомври две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Костова
при участието
на секретаря П.И., и в присъствието на прокурор от Окръжна прокуратура Велико
Търново Светлана И. изслуша докладваното от съдия Костова адм. д. № 419 по
описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.204и сл. От
Административно- процесуалния кодекс /АПК/ във вр.
чл. 1, ал. 1 от Закон за отговорността на държавата и Общините за вреди ( ЗОДОВ)
Същото е
образувано по подадена искова молба от Е.С.С. *** ва ***против Национална агенция по приходите гр. София,
бул. Княз Дондуков № 52
Фактите,
които се твърдят от страна на ищеца са, че с решение № 506/19.12.2014г. по адм.д. 144/2014г. Административен съд Велико Търново е отменил по жалба на Е.С.С., ЕГН **********,***, Ревизионен акт № *********/25.10.2013г., издаден от орган по
приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 46/28.01.2014г.
на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Велико
Търново при ЦУ на НАП, в следните части: 1. в частта по ЗДДФЛ, в която
са установени задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за довнасяне за
2006 г. и данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за довнасяне за 2008 г., както и в частите
по ЗДДФЛ, в които е установен данък за довнасяне по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г.
в размер над 65 469,65 лв. и съответни лихви; 2. както и в частта по
КСО и ЗЗО, в която по реда на чл. 124а от ДОПК са определени задължения за
ЗОВ за периода 2006 г., 2007 г. и 2008 г..,отхвърлил е жалбата в останалата
част, и й е присъдил разноски 9943,70 лева
(девет хиляди четиристотин четиридесет и три лева и седемдесет стотинки),
представляваща разноски за производството.
С решение №2330/1.3.2016г. по АХД 1625/2015г. ВАС е отхвърлил жалбата на
директор на ОДОП и частично е отхвърлил жалбата на ищцата, като е отменил решението на АСВТ в частта, с която е отменен
РА за установен данък за довнасяне по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007г. за размера над
65 0469,65 лева до 65 838,19 лева и съответните лихви, а в останалата част
РА е изцяло отменен. От този незаконосъобразен акт на администрацията за ищцата
са възникнали имуществени вреди в размер на 7 466,20 лева - главница и
4 261,59 лева лихви или общо 11 727,79 лева, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалба по административен ред, което
не е присъдено като разноски по горецитираните дела.
Следователно ищцата претендира вреди, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред директора на ОДОП. Твърди, че претендираните в настоящото производство платени разноски кореспондират на уважената част от жалбата респ. на отменената част на РА. Сочи, че обжалването по административен ред е задължително, поради което счита, че е налице причинно-следствена връзка между сторените разноски и отменената част от ревизионни акт. Навежда довод, че отговорността на административните органи за вреди е специален случай на деликтната отговорност, и предвид че няма друг ред за възстановяване на разноските при обжалване по административен ред, счита, че редът е именно по ЗОДОВ. Излага съображения, че всички предпоставки за уважаване на иска визирани в нормата на чл.1, ал .1 от ЗОДОВ са налице: отменен индивидуален административен акт -РА, актът да е издаден / съставен при или по повод изпълнение на пряката му административна дейност, причинени имуществени вреди от заплатено адвокатско възнаграждение, пряка причинно-следствена връзка между двете. Предявява се и акцесорен иск за лихви от датата на заплащането на адвокатското възнаграждение до датата на подаване на исковата молба 2.7.2019г. както и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата. В съдебното производство се представлява от ***И., която поддържа така предявените обективни и субективно съединени искове. От съда се иска да постанови решение, с което да бъде уважен предявените искове като основателни и доказани. По делото е установено, че са направени разноски за адвокатско възнаграждение в хода на административното обжалване на РА, които не са присъдени от съда в хода на съдебната фаза, поради което същите подлежат на репарирани по реда на ЗОДОВ. Размерът на претендираното обезщетение е съобразен с отменената част от РА, като е налице и пряка причинно- следствена връзка между направения разход и отменения РА. Претендира направените в хода на настоящото производство разноски, за което представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК във вр. с §2 от ДОПК.
Ответникът – НАП, чрез процесуалния си представител *** Б. оспорва исковата молба като неоснователна и недоказана в подадения писмен отговор по чл.131 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. Позовава се на чл. 161 от ДОПК, който допуска присъждане на разноски за "всяка инстанция", като счита, че под инстанция законодателят разбира само съдебната инстанция. От което се прави извод, че в административното производство не се дължат разноски, поради което искането е неоснователно. На следващо място, намира ,че тази празнота в правото не може да бъде преодоляна чрез прилагане по аналогия на ТР 1/2017г.на ВАС тъй като същото касае въпроса за вреди, представляващи адвокатско възнаграждение при обжалване на наказателни постановления и второ, ЗАНН не предвижда ред за тяхното репариране, за разлика от чл.161 от ДОПК. Отделно от това тази вреда не представлява пряка и непосредствена последица от отменения РА. Сключването на договор за правна помощ и съдействие, представляващ по същността си договор за поръчка е договаряне на равноправни субекти и се сключва по тяхно взаимно съгласие. След като ДОПК не съдържа разпоредба за задължителна адвокатска защита в хода на административното обжалване, този въпрос е на преценка на ищцата. Следователно настъпилата увреда не е пряка и непосредствена последица на административната дейност на ответника. В съдебно заседание се представлява от *** а, който поддържа аргументите в подадения отговор. Оспорва възнаграждението, което е поискано от процесуалния представител на ищцата като прекомерно. Претендира заплащането на разноски, представляващи *** ско възнаграждение, съобразно Наредба № 1/2004 на ВАС.
Прокурорът дава заключение за допустимост на иска, но го счита за частично неоснователен. Счита, че са налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Касае се за вреди, произтичащи от заплатен адвокатски хонорар за обжалване на РА по административен ред и тъй като ДОПК не е предвидил специален ред за възстановяване на тези суми, то единствения ред е този по ЗОДОВ. В този смисъл наведените доводи от ответник за нормата на чл.161 от ДОПК са неоснователни. Счита, че са налице и трите законови предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – отменен РА, реално заплатен адвокатски хонорар, пряка и непосредствена причинно-следствена връзка, изразяваща се в това, че ако не беше издаден отменения РА не била настъпили за ищцата имуществени вреди. Действително адвокатската защита не е задължителна, но е израз на нормална грижа на всеки правен субект за охрана на неговите интереси и за осигуряване на благоприятен изход от спора. Поради коте намира, че претендираните вреди от заплатен адвокатски хонорар, чийто размер се доказва и от назначената по делото експертиза за основателен. По отношение на претендираните лихви, счита, че искането следва да бъде частично уважено до размера, посочен в т.3.2 от експертизата.
Съдът, след преценка на наведените доводи от страните, приема за установено следното от фактическа страна: Реално между страните липсва спор за факти. От приложените към исковата молба писмени доказателства и приложеното по делото ахд.144/2014г. по описа на Административен съд Велико Търново се доказва следното: Срещу Е.С. е проведено ревизионно производство с обхват: данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за период от 01.01.2006 г. до 31.12.2006 г.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за период от 01.01.2007 г. до 31.12.2008 г.; вноски за държавно обществено осигуряване за самоосигуряващи се лица за периода от 01.01.2006 г. до 31.12.2008 г.; вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващи се лица за периода от 01.01.2006 г. до 31.12.2008 г.; вноски за ДЗПО за универсален пенсионен фонд за самоосигуряващи се лица за периода от 01.01.2006 г. до 31.12.2008 г. В хода на ревизията въз основа на Ревизионен доклад (РД) № 1103021/11,01.2012 г, органът по приходите е издал Ревизионен акт (РА) № *********/25.10.2013 г., с който са определени следните допълнителни данъчни и осигурителни задължения на ревизираното лице:
^ За 2006 г. - ДОД /главница/ 97 204,00 лв.; лихви ДОД 74 148,12 лв.; ДОО /главница/ 2 690,40 лв.; лихви ДОО 3 588,25 лв.; ДЗПО /главница/ 566,40 лв. и лихви ДЗПО 755,44 лв.; 30 /главница/ 849,60 лв. и лихви 30 648,09 лв.
^ За 2007 г. - ДОД /главница/ 103 032,74 лв.; лихви ДОД 64 128,21 лв.; ДОО /главница/ 2 513,40 лв.; лихви ДОО 2 753,70 лв.; ДЗПО /главница/ 708,00 лв. и лихви ДЗПО 775,68 лв.; 30 /главница/ 849,60 лв. и лихви 30 528,88 лв.
^ За 2008 г. - ДОД /главница/ 21 994,23 лв.; лихви ДОД 10 373,76 лв.; ДОО /главница/ 3 590,40 лв.; лихви ДОО 3 028,08 лв.; ДЗПО /главница/ 1 056,00 лв. и лихви ДЗПО 890,62 лв.; 30 /главница/1 267,20 лв. и лихви 30 597,73 лв.
Общият размер на допълнително установените задължения е 398 538,53 лв. (главница
и лихви за забава считани към датата на издаване на РА). Във връзка с подаване
на жалба срещу РА Е.С. е сключила Договор за обжалване, процесуално представителство
и защита от 14.11.2013 г. с Адвокатско
дружество „Р.и съдружници". С оглед сключения договор адвокатското дружество е
консултирало лицето
и изготвило жалба до директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика" (ОДОП) Велико Търново,
която е предадена
на Е.С. с приемо-предавателен
протокол на 20.11.2013 г. Жалбата е входирана в ТД на
НАП Велико Търново с вх. № 49358/22.11.2013 г. Съобразно договора ищцата е заплатила
дължимия хонорар за изготвяне на жалбата на адвокатското дружество в размер на 10 200 лв. на 18.11.2013 г. За извършената услуга по обжалване и защита срещу
РА № *********/25.10.2013 г. съгласно Договор за
обжалване, процесуално представителство и защита от 14.11.2013 г. Адвокатско
дружество „Р.и съдружници" е издало фактура № 3187/18.11.2013 г., която е надлежно
заплатена с касова операция по банковата сметка на дружеството .Данъчната основа по
посочената фактура е 8500 лева, а дължимото ДДС е посочено на отделен ред и е в
размер на 1700 лева.
По
жалба вх. № 49358/22.11.2013 г. по описа на ТД на НАП Велико Търново и вх. №
3992/03.12.2013 г. по описа на дирекция ОДОП Велико Търново, директорът се е
произнесъл с Решение № 46/28.01.2014 г.
като е оставил без уважение жалбата и изцяло е потвърдил РА №
*********/25.10.2013 г.Административен съд Велико Търново, Първи състав се е
произнесъл с Решение № 506 от 19.12.2014 г. по АХД № 144/2014 г.
като е :
• Е отменил РА в частта по ЗДДФЛ за данък по чл. 35 от ЗДОФЛ за довнасяне за 2006 г., данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за довнасяне за 2007 г. в размер над 65 469,65 лв. и съответни лихви; в частта по КСО и 330, в която са определени задължения за ЗОВ за периодите 2006 г., 2007 г. и 2008 г.
• Е потвърдил РА досежно установен данък за довнасяне по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 65 469,65 и съответните лихви.
Решението на Административен съд Велико Търново е обжалвано пред Върховния административен съд както от Е.С. в потвърдителната му част, така и от директора на ОДОП - гр. Велико Търново в отменителната му част.
С Решение № 2330 от 01.03.2016 г. по АХД № 1625/2015 г.ВАС е отхвърлил жалбата на директора на ОДОП и е отхвърлил частично жалбата на Е.С., като е отменил частично Решението на АСВТ в частта, с която е отменен РА за установен данък за довнасяне по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размера над 65 469,65 лв. до 65 838,19 лв. и съответните лихви. В останалата част РА е окончателно отменен.
Така, след решението на ВАС процесният РА е:
• окончателно отменен досежно начислени допълнителни задължения по ЗДДФЛ, КСО и 330 в общ размер на 291 722,25 лв. (73,2 % от цялата сума по РА) и
• окончателно потвърден досежно начислени допълнителни задължения по ЗДДФЛ в размер на 65 838,19 лв. главница и лихви за забава в размер на 40 978,09 лв. (26,8% от цялата сума по РА)
Първоначално определените с РА допълнителни задължения са в общ размер на 398 538,53 лв. (главница и лихви), от които са отменени 291 722,25 лв. или общо 73,2 % от първоначално определените с РА.
По делото е изслушана съдебно- икономическа експертиза, която съдът цени като обективна и безпристрастна и същата установява, че с РА се определели допълнителни задължения в размер на 398 538,53 лв. (главница и лихви), а са отменени такива в размер на 291 737,67 лева или в процент от 73,20 процента. Следователно 73,2 % от заплатената сума от 10 200 лв. е 7 466,2 лв. *е определило дължимата законна лихва от датата на плащането на адвокатското възнаграждение 18.11.2013г. до датата на завеждане на исковата молба 2.7.2019г. върху главница от 7 466, 20 лева в размер на 4 261, 70 лева. Като втори вариант с оглед служебно поставената му задача е определил законна лихва върху горепосочената сума от датата на влизане в сила на решението на ВАС 1.3.2016г. до датата на подаване на исковата молба 2.7.2019г. в размер на 2528, 68 лева.
При така установеното от фактическа страна ,съдът прави следните правни изводи: Предявен е иск с правно основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.
Искът е допустим, тъй като е предявен от активно легитимирано лице срещу юридическото лице на административния орган, от чийто незаконосъобразен акт са произтекли твърдените вреди.
Първият спорен въпрос по делото е
дали е приложим редът по ЗОДОВ досежно искането за
обезщетяване на вреди, причинени от отменен РА и представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение в хода на административното обжалване. В глава
осемнадесета на ДОПК "Обжалване на ревизионния акт по административен
ред", в която систематично място имат разпоредбите на чл. 152
- чл.
155 няма норма, която да урежда въпроса с разпределението на понесените от
страните разноски. Съгласно § 2 от ДР
на ДОПК за неуредените в кодекса въпроси се прилагат разпоредбите на АПК и Гражданския процесуален
кодекс (ГПК). В АПК
въпросът с разноските в административното производство също не е уреден. В глава
шеста "Оспорване на административните актове по административен
ред" този въпрос изобщо не е засегнат. Налице е законова празнота и в ДОПК и в АПК относно
понесените от страната разноски в това производство.За страната в оспорването
по административен ред съществува единствено възможността да претендира като
претърпени вреди направените разноски по реда на чл. 1,
ал. 1 ЗОДОВ. Към този ред препраща разпоредбата на чл.
19, ал. 1 от Закона за националната агенция за приходите (ЗНАП), съгласно
който агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица
от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при
или по повод изпълнение на дейността им, а съобразно ал.
2 от същия член обезщетения за вреди от незаконни актове, действия или
бездействия по ал.
1 може да се искат след тяхната отмяна. Освен това към реда по ЗОДОВ
препраща и нормата на чл.
17, ал. 6 ДОПК, съгласно която задължените лица имат право на обезщетение
за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на
органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на
дейността им, като отговорността се реализира по реда, предвиден в Закона за
отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани. Настоящата
инстанция не споделя направеното от ответника по иска възражение, че след като
ДОПК съдържа изрична разпоредба относно разноските чл.161 от ДОПК, в смисъл, че
разноски се присъждат в размер на
адвокатско възнаграждение за един адвокат за всяка инстанция, това автоматично
изключва възможността да се претендират разноски при административното
обжалване. Не е спорно по делото, че разноски са били присъдени на ищцата в
хода на съдебното обжалване, но този факт не означава, че е преклудирана
възможността за обезщетяване на претърпените имуществени вреди в хода на
административното обжалване. Както се посочи по- горе в това положение за страната в
оспорването по административен ред съществува единствено възможността да
претендира като претърпени вреди направените разноски по реда на чл. 1,
ал. 1 ЗОДОВ, като към този ред препраща разпоредбата на чл.
17, ал. 6 ДОПК, съгласно която задължените лица имат право на обезщетение
за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на
органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на
дейността им, като отговорността се реализира по реда, предвиден в Закона за
отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани. Допълнителен
аргументи се съдържат и в цитираното от ищцата Тълкувателно решение №1/2017г.
на ВАС, касаещо претендираните
имуществени вреди, представляващи адвокатско възнаграждение от отмяна на
Наказателно постановление. Не се касае както твърди ответника за разширително тълкуване на въпросното решение, а за аргумент
в подкрепа на становището, че когато са налице вреди, настъпили за един правен
субект от отменен административен акт и липсва ред за тяхното обезвъзмездяване
единственият възможен такъв остава този по ЗОДОВ като общ ред за предявяване на
притезания. С оглед на така изложеното настоящата
инстанция намира, че искът правилно е предявен с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Неоснователно е твърдението на ответник жалба, че разноски в
административното производство не могат да бъдат претендирани,
аргумент се съдържа и в нормата на чл. 59, ал. 2 т. 6 от АПК. Въпросът дали същите са пряка и
непосредствена последица от отменения акт е въпрос по съществото на спора, а не
по отношение допустимостта на така предявения иск. В този
смисъл е практиката на ВАС - напр. Решение № 12455/20.11.2015 г. по АХД№
1090/2015 г. на Ill-mo
отделение на ВАС, Решение № 3879/29.03.2017 г. по АХД№ 7174/2016 г. на Ill-mo отделение
на ВАС, Решение Ms 5514 от 10.05.2016г. на ВАС по адм. д. 8843/2015 г.,
Решение № 13149 от 07.12.2015 г. на ВАС по адм.д. 14368/2014 г.,както и безпротиворечивата и константна практика на ВКС - Решение №
355/03.08.2010 г. по гр. д. № 1651/2009 г. на Ill-mo ГО на ВКС, Решение №
126/10.05.2010 г. по гр. д. № 66/2009 г. на IV-mo ГО на ВКС, Решение №
586/16.05.2011 г. по гр. д. № 1486/2009 г. на Ill-mo ГО на ВКС, Решение №
781/30.11.2010 г. по гр. д. № 511/2010 г. на IV-
Основателността
на иск с правно основание чл.
1, ал. 1 ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на
следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган
или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв
административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт,
действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Не подлежи на
установяване виновно поведение на ответника, тъй като отговорността на
държавата е обективна.
За
квалифициране на иска като такъв по чл. 1,
ал. 1 ЗОДОВ определяща е дейността на органа - негов издател. Следователно
определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1,
ал. 1 ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган,
в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически
акт. В конкретната хипотеза е налице
ревизионен акт, който е отменен по предвидения в закона съдебен ред като
е установена неговата незаконосъобразност.
Няма спор
по делото, че с горецитираното решение на ВАС
окончателно процесният
РА е: отменен досежно начислени допълнителни
задължения по ЗДДФЛ, КСО и 330 в общ размер на 291 722,25 лв. (73,2 % от
цялата сума по РА) и окончателно потвърден досежно
начислени допълнителни задължения по ЗДДФЛ в размер на 65 838,19 лв. главница и
лихви за забава в размер на 40 978,09 лв. (26,8% от цялата сума по РА)
Първоначално определените с РА допълнителни задължения са в общ размер на 398 538,53 лв. (главница и
лихви), от които са отменени 291 722,25 лв. или
общо 73,2 % от първоначално определените с РА. Следователно е
налице първата от кумулативно изискуемите предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Втората
такава е наличието на вреда от такъв
административен акт в размер на платеното адвокатско
възнаграждение във връзка с оспорването на акта по административен ред.
По предписанието на чл. 4 ЗОДОВ държавата, в лицето на своите органи, дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Доколкото вредата може да произтича по принцип от намаление на имуществото на едно лице, то в случая е налице претърпяна вреда от страна на ищцата, произтекла от платеното адвокатско възнаграждение.В конкретния случай по делото е представен като доказателство договор за обжалване, процесуално представителство и защита от 14.11.2013г.по което е настъпило плащане с фактура 3187/18.11.2013г. лист 74 от делото, различно от плащането в хода на съдебното производство с фактура изх.№ 3293/10.2.2014г. стр 54 от ахд 144/2014г. по описа на Административен съд Велико Търново. Във фактурата е посочен размера на заплатеното възнаграждение от 8500 без ДДС. На стр. 75 е видна касова операция , съгласно която по сметка на представляващото дружеството е постъпила посочената сума. Тези обстоятелства водят до извода, че заплатената сума от 10 200 лв. за адвокатска защита във връзка с оспорването по административен ред на РА следва да се квалифицира като вреда, непосредствено произтичаща от отменен незаконосъобразен административен акт. Неоснователни в този смисъл са изложените твърдения в отговора на исковата молба, че заплатената сума за адвокатско възнаграждение не може да се определи като вреда, тъй като възнаграждението за специализирана правна помощ не представлява неизбежен разход, доколкото сключването на договора за правна защита и съдействие не било задължително, а било по избор на страната и предхождало отмяната на обжалвания акт. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство адвокатската защита при атакуване законосъобразността на административен акт се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход от спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт – ревизионен акт. В този смисъл следва да се съобразят мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, с което е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Обосновано аргументите, засегнати в тълкувателното решение, биха могли да се съотнесат и към настоящия случай, доколкото се касае за вреди, причинени от незаконосъобразен акт на държавен орган при изпълнение на дейността му. Освен това настоящата инстанция изцяло споделя становището на ищцата, че след като административното обжалване е задължителна фаза преди съдебното такова по силата на чл. 156,ал 2. от ДОПК, то ползването на квалифицирана адвокатска помощ се явява необходим и присъщ разход за нея. Правото на защита и правна помощ е основно конституционно право на гражданите и упражняването му не може да се тълкува само и единствено като акт на свободната воля за договаряне на ищеца. Противното означава да се ограничи правото на защита посредством липса на възможност да се възстановяват разноските за защитата. Разпоредбата на чл. 13 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/, ратифицирана със закон, приет от НС на 31 юли 1992 г., ДВ, бр. 66 от 14.08.1992 г., обн., ДВ, бр. 80 от 2.10.1992 г., в сила от 7.09.1992 г. регламентира правото на ефективни правни средства за защита: Всеки, чиито права и свободи, предвидени в тази конвенция, са нарушени, трябва да разполага с ефикасни вътрешноправни средства за тяхната защита от съответна национална институция дори и нарушението да е извършено от лица, действащи в качеството си на представители на официалните власти. За да са ефикасни средствата за защита, те не трябва да бъдат ограничавани по никакъв начин и в нито един момент – нито в административната фаза на обжалване, нито в съдебната. Адвокатска защита, разноските за която не се поемат от губещата страна в процеса – било той в съдебна фаза, или в задължителната административна фаза, не може да се приеме за ефикасно вътрешноправно средство за защита. Това е така, тъй като заплахата, че разноските за адвокатска защита не подлежат на възстановяване, може да мотивира лицето, чиито права са засегнати от държавния орган, да се откаже от защита и съдействие в административната фаза на процеса по обжалване на ревизионния акт.
Отделно от това, настоящият съдебен състав счита, че пряката причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт и вредата съществува не само когато вредата произтича пряко от акта, но и когато актът създава единствените условия, които пораждат вредата. Ревизионният акт и договорът за правни услуги се намират в отношение на обуславяща причина и следствие – ако не бе издаден ревизионният акт, нямаше да бъде ангажирана правна защита. Ето защо, въпреки че адвокатската защита черпи своето правно основание от договора за правни услуги, който по съществото си е договор за поръчка, той не прекъсва причинно-следствената връзка между незаконосъобразния акт на държавния орган и претърпяната увреда. Ревизионният акт е conditio sine qua non и служи като единствено фактическо основание за извършване на разходите за правни услуги, Следователно, направеният разход за адвокатско възнаграждение при упражняване на основното право на защита е в пряка връзка с незаконосъобразния административен акт. Единствената възможност на ищеца да възстанови направените разходи за това производство, с които безспорно е намалено имуществото му, е тази да претендира обезщетяването им по реда на ЗОДОВ. Платеното адвокатско възнаграждение за обжалване по административен ред е близко до 8421 лева минималния размер по чл. 8, ал.1, т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и следва да бъде поставено в тежест на ответника.
Следва да се има предвид, че въз основа на представените по делото доказателства, че заплатената на Адвокатско дружество "Р.и съдружници" сума в размер на 10200, 00 лв. всъщност представлява сбор на данъчната основа по фактурата от в размер на 8500 лева и начисления данък добавена стойност (ДДС) в размер на 1700, 00 лева, следователно както се посочи по- горе договореното възнаграждение е в размер на .8500 лева, а сумата от 1700 се явява задължение по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), начислено във фактурата на отделен ред. Видно обаче от издадената фактура стр. 74 от делото е, че получателят по фактурата не е регистрирано по ЗДДС лице. След като това е така, ищцата, не разполага с възможност да упражни правата си във връзка с възстановяване на ДДС или с приспадане при изчисляване резултата за съответния период. Следователно за нея размерът на претърпяната вреда се явява заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 8 500 лева, както и заплатеното ДДС по издадената фактура. С оглед установеното от *съотношение между отменена част на РА и обща сума на допълнително установените публични задължения от 73,20 лева стр. 52 от делото, то в полза на ищцата следва да се присъди главница в размер на 7 466, 40 лева. Стр 52 от делото.
По отношение на претендираните лихви съдът намира следното: Съгласно чл. 86 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съдът изцяло споделя аргументите в трайната практика на ВАС, касаеща заплатено адвокатско възнаграждение при отмяна на наказателни постановления, като началният момент на забавата обаче не е датата на отмяната на наказателните постановления. В случаи като разглеждания, при които по исков ред се търсят съдебни разноски, законната лихва се дължи от момента на поканата. Тъй като разноските не могат да бъдат възстановени в производството по обжалване на наказателните постановления поради липсата на уредба в процесуалния закон, е възприето те да бъдат претендирани като имуществена вреда по реда на чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ. С оглед тази специфика на исковата претенция, началният момент, от който длъжникът изпада в забава, се определя съобразно чл. 84 ЗЗД. Тъй като няма определен ден за изпълнение на паричното задължение за възстановяване на съдебните разноски на спечелилата делото страна, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Исковата молба играе роля на покана, поради което законната лихва върху главницата се дължи от момента на подаване на исковата молба, в случая - от 2.7.2019г. В този смисъл са например следните решения на ВАС, трето отделение, а именно: №13065/29.01.2018 г., №12894/24.10.2017 г., №12 372/15.10.2018 г., №11712/03.10.2018 г. и други. При това положение следва върху посоченото по-горе обезщетение да се присъдят законните лихви, считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. С оглед на тези мотиви на съда неоснователно е възражението на ответника по иска, че е изминал голям период от упълномощаването на дружеството от ищцата до предявяване на исковата претенция, доколкото настоящата инстанция не присъжда законна лихва от датата на увредата до подаване на исковата молба. Следователно искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен за сумата от 4 261,59 лева.
Или съдът приема, че претенцията за заплащане на разноски, свързани със защита и процесуално представителство пред решаващ административен орган при задължително обжалване по административен ред, в нормативно определения размер от 10 200 лева е основателна и доказана. Налице са предпоставките на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 10 200 лева следва да бъде уважен. Акцесорният иск за разноски в размер на 4 261, 59 лева следва да бъде отхвърлен по мотивите, изложени по- горе.
При този изход на правния спор разноските се разпределят както следва: На основание чл. 143, ал.1 от АПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 1152,29 лева, представляващи съответна на уважената част на иска, съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Неоснователно настоящата инстанция намира възражението за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, доколкото същият макар да надвишава този по чл. 8, ал.1 т. 4 от Наредба № 1/ 2004г. на ВАС, това надвишение е минимално.
Съответно в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски , представляващи *** ско възнаграждение в размер на 528 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал.2 и чл. 143, ал.1 от АПК, осми състав на Административен съд Велико Търново
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на Е.С.С. *** сумата от 10 200- десет хиляди и двеста лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от частично отменен Ревизионен акт (РА) № *********/25.10.2013 г., ведно със законната лихва от 2.7.2019г. до окончателното погасяване на задължението.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявения иск по чл.1 ,ал.1 от ЗОДОВ за сумата от 4 261, 59 лева, представляваща законна лихва върху главницата от датата на заплащане на сумата 18.11.2013г. до 2.7.2019г. като неоснователен.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на Е.С.С. *** , разноските по настоящото производство в размер на 1152,29 лева- хиляда сто петдесет и два лева и двадесет и девет стотинки.
ОСЪЖДА Е.С.С. *** , да заплати на НАП разноските в производството в размер на 528 – петстотин двадесет и осем лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: