П Р И С Ъ Д А
№197
гр.Белоградчик, 23.08.2011г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Белоградчишкият
районен съд, 4-ти състав в публично съдебно заседание на двадесет и трети
август две хиляди и единадесета година, в състав:
Председател:
АННА КАЙТАЗКА
Съдебни заседатели: П.Л.
А.М.
при участието на секретаря М.Н., в
присъствието на мл.прокурор СВЕТОСЛАВ
ПЕТРОВ, като разгледа докладваното от съдия Кайтазка
НОХД № 220 по описа за 2011г., въз основа на закона и данните
по делото
П Р
И С Ъ
Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимия И.В.Т.
- роден на ***г***, обл.Видин, българин, български
гражданин, неженен, с основно образование, не осъждан, учи, с ЕГН ********** за
ВИНОВЕН в
това, че на 22/23.02.2011г. и на 08/09.03.2011г. в с.М.,
в условията на продължавано престъпление, като непълнолетен, но като разбирал
свойството и значението на деянието си и могъл да ръководи постъпките си, чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, отнел от
владението на Ц.Д.Ц. , движими вещи – на обща стойност 193,00 лева, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.3 НК във вр.чл.194, ал.1 НК
вр. чл.26 ал.1 от НК вр.
чл.63 ал.1 от НК във вр. чл.36 и чл.58А ал.1 от НК вр. чл.373 ал.2 НПК вр. чл.372
ал.4 от НПК, го ОСЪЖДА на "ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА" за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА.
На осн. чл.69, ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването
на така наложеното на подс.И.В.Т. наказание за изпитателен срок от ЕДНА
ГОДИНА, считано от влизане на присъдата в сила.
ОСЪЖДА на осн.
чл.45 от ЗЗД подсъдимия И.В.Т. /с посочена по-горе самоличност/ да заплати на Ц.Д.Ц.
***, с ЕГН **********, сумата от общо 90,15
лева - обезщетение за имуществени
вреди причинени с престъплението.
На осн. чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия И.В.Т. /с посочена
самоличност/ да заплати по сметка на ОД-МВР-Видин
направените по делото разноски за вещо лице, в размер на 30,00 лв.
Присъдата подлежи на обжалване и
протест в 15-дневен срок от днес пред ОС-Видин.
Председател: Съдебни заседатели: 1.
2.
МОТИВИ към присъда № 197/23.08.2011г. по НОХ дело №220/2011г. по описа на РС-Белоградчик.
Срещу подсъдимия И.В. ***, е повдигнато обвинение
затова, че на 22/23.02.2011г. и на 08/09.03.2011г. в с.М.,
при условията на продължавано престъпление, като непълнолетен, но като разбирал
свойството и значението на деянието си и могъл да ръководи постъпките си, чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, на 22/23.02.2011г.
отнел от владението на Ц.Д.Ц., движими вещи – хранителни продукти, олио и
дъвки, на обща стойност 90,15 лв., и на 08/09.03.2011г. отнел от владението на Ц.Д.Ц.,
движими вещи – хранителни продукти, безалкохолни напитки, олио, мая и кафе, на
обща стойност 102,85 лв., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, като общата щета е на стойност 193.00 лв. - престъпление по чл.195,
ал.1, т.т.т. 3 НК вр.
чл.194 ал.1 от НК вр. чл.26 ал.1 от НК във вр. чл.63, ал.1 т.3 от НК.
Предявеният от пострадалата Ц.Д.Ц. срещу подс.И.Т. по реда на чл.84 и сл.от НПК във вр.чл.45 от ЗЗД
граждански иск за сумата от 90,15 лв. – представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди /невъзстановена част от цялата щета по случая/, бе приет за
съвместно разглеждане в наказателния процес.
В с.з.
по искане на подсъдимия, съдът е допуснал предварително изслушване на страните
по делото по реда на чл.370 ал.1 от НПК.
Прокурорът поддържа повдигнатото
обвинение, счита че то е доказа но по безспорен начин и пледира на подсъдимия
да бъде наложено наказа ние "лишаване от свобода" в размер малко над
минималния за съответния състав по НК, като се приложи и чл.66 от НК.
Гражданският ищец – поддържа иска си и моли съда да го
уважи.
Подсъдимият Т., предвид допуснатото
предварително изслушване, прави пълни самопризнания относно фактическата
обстановка, изложена в обвин.акт, признава се за
виновен, и моли съда за наказание “лишаване от свобода”, което да е “условно”.
Защитникът
на подсъдимия, излага аргументи за наказания или “пробация” с прилагане на чл.55
ал.1 т.2 б.”б” от НК или “лишаване от свобода”, но в по-нисък размер с отлагане
изтърпяването му. Относно гр.иск – предоставя на съда.
Съдът,
като взе под внимание направените от подсъдимия по реда на чл.371 т.2 от НПК
самопризнания в с.з., и прецени събраните и приобщени по делото писмени доказателства
и доводите на страните, по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, и на осн.чл.373 ал.3
вр.чл.372 ал.4 от НПК приема за установено следното:
От фактическа страна:
Подс. И.В.Т.
е роден на ***г***, живее в с.М., обл.В.,
българин, български гражданин, с основно образование, неженен, не осъждан, учи,
ЕГН му е **********.
На 22.02.2011 г. вечерта, подсъдимият И.В.Т. отишъл до магазин
стопанисван от пострадалата Ц.Д.Ц. ***. Счупил едно от стъклата на магазина и
влязъл в помещенията. От магазина подсъдимия Т. откраднал следните двежими вещи
– 20 бр. пакетчета със слънчогледови семки, 10 бр. дъвки, 5 бр. бутилки олио от
1 литър, 27 пакета с вафли “Боровец”, 3 кг. “Македонска” наденица, 10 бр. кутии
с бонбони, 2 кг. шпек салам ”Търново” и 5 кг. пилешки гръбчета. На 23.02.2011
г. пострадалата Ц. около 07:00 часа отишла да отвори магазина и установила
кражбата. Ц. незабавно сигнализирала в РУ-П – Белоградчик и на местопроизшествието
била изпратена дежурно – оперативна група. При извършения оглед са иззети два
броя дактилоскопни следи от стъкло на прозореца на склада на магазина. В хода
на проведежданото разследване и от изготвената дактилоскопна експертиза е установено,
че следите са от десния палец и от дестия показалец на подсъдимия И.Т..
На 08.03.2011 г. подсъдимия
отново взломил прозорец на магазина находящ се в с. М., и извършил кражба на
различни хранителни продукти, безалкохолни напитки, олио, мая и кафе на обща
стойност 102.85 лева. На 09.03.2011 г. пострадалата Ц. установила, че отново е
разбит магазина и пак сигнализирала в РУ-П – Белоградчик. В хода на извършените
оперативно – издирвателни мероприятия е установено, че подсъдимия Т. е
извършител на деянието, като той с протокол за доброволно предаване , предал на
служителите на МВР откраднатите вещи през ноща на осми срещу девети март 2011г.
Впоследствие върнатите в цялост инкриминирани вещи са възстановени срещу
разписка на пострадалата Ц..
От експертните заключения на
назначените съдебно-оценъчни експертизи е видно, че пазарната стойност на
всички откраднати вещи е общо 193,00 лв./ 90,15 лв. + 102,85 лв./.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа: самопризнанията на
подсъдимия по реда на чл.371 т.2 от НК и приетите по делото писмени
доказателства, събрани в хода на проведеното досъдебно
производство № 117/2011г. на РУ-П-Белоградчик.
Съдът намери, че гореописаните
доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно, по безспорен и
категоричен начин установяват описаната фактическа обстановка, поради което
изцяло основа на тях своите фактически изводи.
Доказа се авторството на деянието и
вината на подсъдимия.
От правна страна:
При
така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прие, че подс.И.Т. от обективна и субективна страна е осъществил
състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.3 НК във вр.
чл.194, ал.1 НК във вр.чл.26 ал.1, от НК вр. чл.63
ал.1 от НК.
От обективна страна – На
22/23.02.2011г. и на 08/09.03.2011г. в с.М., чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, на 22/23.02.2011г.
Т. отнел от владението на Ц.Д.Ц., движими вещи – хранителни продукти, олио и
дъвки, на обща стойност 90,15 лв., и на 08/09.03.2011г. отнел от владението на Ц.Д.Ц.,
движими вещи – хранителни продукти, безалкохолни напитки, олио, мая и кафе, на
обща стойност 102,85 лв., без нейно съгласие, като цялата имуществена вреда от
престъпното поведение на Т. е на стойност общо 193,00 лв.
Подсъдимият към момента на деянието
е непълнолетен.
Съдът
прие, и че при извършването на престъплението подсъдимият е действал в условията на продължавана престъпна
дейност, тъй като и двете деяния на Т. осъществяват поотделно един и същ
състав на едно и също престъпление, извършени са в непосредствена последователност
във времето, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като
второто деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на
първото.
От субективна страна – подс.Т. е
действал при условията на пряк умисъл, като е съзнавал, че отнема вещи, които
са чужди, съзнавал са, че отнемането не е въз основа на закона и е имал
намерение да ги присвои и да се разпореди с тях като със свои. Подсъдимият е
съзнавал обществено опасния характер на своето деяние, предвиждал е настъпването
на общественоопасните последици от него и е искал настъпването им. Съдът приема
за установено, че подсъдимият е разбирал
свойството и значението на деянието си и е могъл да ръководи постъпките си.
Съдът намира, че причините за
извършване на престъплението са ниското правно съзнание на подсъдимия и
желанието му да се облагодетелстват по неправомерен начин, без полагане на
труд.
По вида и размера на наказанието:
1./ На подс.И.В.Т.
Престъплението,
което е извършил Т. е наказуемо съгласно чл.195, ал.1 от НК с "лишаване от
свобода" за срок от една до десет години.
Предвид това и провеждането на съдебното следствие при
условията на съкратено такова във хипотезата му на чл.371 т.2 от НПК, съдът на осн. чл.373 ал.2 от НПК е длъжен при определяне наказанието
да приложи разпоредбите на чл.58 А от НК, като или на осн.
ал.1 от същата разпоредба – да определи наказанието в законовите норми и да го
намали с една трета, или алтернативно да определи санкцията на подсъдимия, в
условията на чл.55 от НК – ако това е по-благоприятно за дееца.
В настоящият казус, съдът намира, че не са налице
условията на чл.55 от НК, за да преценява дали приложението му е
по-благоприятно за дееца. Съдът не намира в настоящият казус многобройни или
изключителни обстоятелства, които да са смекчаващи – престъпната проява на Т.
е квалифицирана с признака “взлом”, имущ. щети не са възстановени в цялост, самият подсъдим,
като непълнолетен има няколко престъпни прояви, за които са му и вземани мерки
по реда на ЗБППМН, явно неефективни. При това положение, съдът счита, че не
следва да оценява дейността на И.Т. в условията на чл.55 от НК. Респ. следва да
определи полагащото му се наказание в условията на чл.58 А ал.1 от НК – т.е. в
рамките на предвиденото в чл.195 ал.1 от НК, и след това да го редуцира с 1/3.
При тези условия, съдът при преценката какво конкретно наказание да определи,
взе под внимание изразеното от подсъдимия съжаление за стореното и чистото му
съдебно минало, факта, че размера на щетата е под една МРЗ за страната и при
съобразяване с установените от чл.36 от НК цели на наказанието, счете, че на
подсъдимия съответства да бъде наложено наказание "лишаване от
свобода" в минималния размер от една
година. Но съобразно изискването на чл.58А
ал.1 от НК, съдът определи на И.Т. по настоящето дело реално наказание “лишаване от свобода” в размер на осем месеца.
Съдът
намери, че по отношение на подсъдимия Т. са налице условията на чл.69, ал.1 във
вр. чл.66, ал.1 от НК за отлагане изпълнението на
наложеното наказание "лишаване от свобода". Същият не е осъждан за престъпление от общ
характер към момента на извършване на деянието, наложеното му наказание е за
срок от 8 месеца, поради което съдът намери, че за постигане целите на
наказанието и за поправянето на подсъдимия, не е необходимо ефективно
изтърпяване на наложеното му с настоящата присъда наказание. Предвид чистото му
съдебно минало към датата на извършване на престъплението, съдът счете, че
изпитателният срок следва да бъде определен в минимален размер, установен в
закона / чл.69 ал.1 НК/ - една година.
По
гражданския иск:
След като призна за виновен подс.Т. по повдигнатото му обвинение, съдът намери, че
предявеният срещу него граждански иск с правно основание чл.45 от ЗЗД е доказан
по основание. Относно претендирания размер, съдът счете, че същият е
основателен и доказан, предвид установената по делото стойност на
инкриминираните вещи – общо 193,00 лв., от които 102,85 лв. възстановени, то сумата
от 90,15 лв. се явява основателно претендирана,
поради което съдът уважи претенцията, като осъди подс.Т.,
да заплати на пострадалата Ц.Ц., претендираната сума
– 90,15 лв.
По
разноските и таксите:
На основание чл.189, ал.3 от НПК
съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на ОД-МВР-Видин
направените по делото разноски за вещо лице в хода на досъдебното производство,
в размер на 30,00 лв.
Воден от изложеното, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: