Решение по дело №4994/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 721
Дата: 29 май 2020 г. (в сила от 24 юни 2020 г.)
Съдия: Валентин Тодоров Пушевски
Дело: 20193110204994
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

         Р Е Ш Е Н И Е

 

         № 721 /29.05.2020 г., гр. Варна

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:  

             РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ                         

   с участието на секретаря Мария Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 4994 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

   Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

   Образувано е по жалба на д-р. С.С.С., с ЕГН: **********,***№ 6 и адрес на упражняване на дейността: гр. Варна, ул. „Ал. Рачински“ № 25, вх. А, ет. 1, ап. № 5, депозирана чрез нейния процесуален представител адв. Г.Г. *** срещу Наказателно постановление № НП – 27 – 93 от 11.07.2019 г., издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ – гр. София, с който на д-р. С. са наложени следните административни наказания:

- на основание разпоредбите на чл. 115, ал. 1 вр. с чл. 117 от Закона за лечебните заведения й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева за нарушение на т. 7 от Наредба № 52 от 2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Ортодонтия“ в частта на т. 7 – при необходимост от ортодонтско лечение пациентът подписва а) уточнения лечебен и финансов план във вр. с чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, според който: „Дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредба на министъра на здравеопазването.

- на основание разпоредбите на чл. 115, ал. 1 вр. с чл. 117 от Закона за лечебните заведения й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева за нарушение на т. 7 от Наредба № 52 от 2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Ортодонтия“ в частта на т. 7 - при необходимост от ортодонтско лечение пациентът подписва б) „информирано съгласие“, че е уведомен за възможните проблеми по време на ортодонтското лечение, отразени в листа във вр. с чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, според който: Дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредба на министъра на здравеопазването.

Жалбоподателката д-р. С.С.С. намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и необосновано, като представя подробни аргументи в защита на своето становище. Посочва, че в наказателното постановление липсват мотиви по отношение извършените нарушения и наложените административни наказания. Подчертава, че разследването не е обективно, всестранно и пълно, като не са били изследвани от страна на административно – наказващия орган спорните обстоятелства. Навежда твърдение, че АУАН е съставен извън преклузивния срок, предвиден в разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, като също така акцентира, че нито в обстоятелствената част на АУАН, нито в обстоятелствената част на наказателното постановление са изложени факти, които могат да бъдат подведени в съставите на Наредба № 52 от 2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Ортодонтия“ и Закона за лечебните заведения. Оспорва се материалната компетентност на актосъставителя и административно – наказващия орган да съставят АУАН, респ. да издават наказателни постановления и също така се навеждат аргументи в защита на позицията, че самата д-р. С. не е годен субект да носи административно – наказателна отговорност за тези нарушения. Поради гореизложените съображения жалбоподателката д-р. С. моли за отмяна на наказателното постановление.

В проведеното на 15.01.2020 г. открито съдебно заседание по НАХД № 4994 по описа за 2019 г. на Варненския районен съд, жалбоподателката д-р. С. не се явява лично, а се представлява от своя процесуален представител адв. Г.Г. ***, който поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на наказателното постановление, подчертавайки в своята пледоария, че Наредба № 52 от 2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Ортодонтия“ е била отменена с решение на Върховния административен съд.

В проведеното на 15.01.2020 г. открито съдебно заседание по НАХД № 4994 по описа за 2019 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ се представлява от своя процесуален представител ст. юрисконсулт Е.М.Т., която моли за потвърждаване на наказателното постановление, подчертавайки в своята пледоария, че нарушенията са безспорно доказани в хода на административно – наказателното производство.

 

От фактическа страна, съдът намира за установено следното:

На 20.09.2018 г. М.А.М. посетила денталната практика на д-р. С.С.С.,***№ 5 за консултация и лечение, поради изкривен преден долен зъб.

Д-р. С. попълнила ортодонтското досие на пациентката, изготвила ортодонтски анализ, лечебен и финансов план, като отразила в същото това ортодонтско досие подробно снетата анамнеза и статус.

Същевременно обаче д-р. С. не изпълнила задължението си да представи на г-жа М. лечебния и финансов план, за да има възможност пациентката да го подпише, удостоверявайки със своя подпис, че е запозната и съгласна с него.

Също така д-р. С. не изискала от своята пациентка г-жа М. информирано съгласие за провеждане на ортодонтско лечение, а пристъпила именно към осъществяване на ортодонтско лечение, което приключило на 14.12.2018 г., когато бил ажустиран телен ретайнер от 34 до 44 зъб за срок от поне две години.

Впоследствие на 20.12.2018 г. г-жа М. депозирала жалба до ИА ‚Медицински одит“, в която подробно изложила своите оплаквания от някои действия и поведение на д-р. С..

На 07.02.2019 г. Зам. Директорът на ИА „Медицински надзор“ издал Заповед № РД – 27 – 93, с която възложил на св. д-р. Р.И.Б. – държавен инспектор в ИА „Медицински надзор“ да извърши проверка на дейността на ЕТ „Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ по дентална медицина – д-р. С.С.“*** за периода от 11.02.2019 г. до 15.02.2019 г. във връзка с постъпилата от г-жа М. жалба.

В хода на проверката св. д-р. Б. констатирала, че д-р. С. не изпълнила задължението си да представи на г-жа М. лечебния и финансов план, за да има възможност пациентката да го подпише, удостоверявайки със своя подпис, че е запозната и съгласна с него, както и не изискала от своята пациентка г-жа М. информирано съгласие за провеждане на ортодонтско лечение.

Приемайки, че със своето поведение д-р. С.С.С. е нарушила т. 7 от Наредба № 52 от 2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Ортодонтия“ във вр. с чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, на 10.05.2019 г. св. д-р. Б. съставила акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирала д-р. С. за двете нарушения на посочените нормативни разпоредби.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 11.07.2019 г. Изпълнителният директор на ИА „Медицински надзор“ издал наказателно постановление, с което приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, наложил на д-р. С.С.С. две на брой административни наказания „глоба“, всяко от тях в размер на 1000 лева за нарушения на т. 7 от Наредба № 52 от 2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Ортодонтия“ във вр. с чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.

 

   По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:

   На първо място следва да се отбележи, че според съда не необходим някакъв детайлен и подробен анализ на събраните в хода на административно – наказателното и съдебното производство гласни и писмени доказателства, доколкото липсва спор между страните по двете основни обстоятелства, заради които е била ангажирана отговорността на д-р. С., а именно, че д-р. С. не изпълнила задължението си да представи на г-жа М. лечебния и финансов план, за да има възможност пациентката да го подпише, удостоверявайки със своя подпис, че е запозната и съгласна с него, както и не изискала от своята пациентка г-жа М. информирано съгласие за провеждане на ортодонтско лечение.

Тези факти не се оспорват от жалбоподателката, а и се потвърждават напълно от показанията на св. д-р. Б., които съдът безусловно кредитира като последователни, логични и най – същественото подкрепени от събраните писмени доказателства.

Възраженията, наведени във въззивната жалба и в пледоарията на адв. Г., срещу законосъобразността на наказателното постановление са изцяло от правно естество и съдът ще се опита да отговори на всички тях по – надолу в своето решение.

В случая давайки вяра на показанията на св. д-р. Б., съдът приема за категорично установено от фактическа страна, че в действителност д-р. С. не изпълнила задължението си да представи на г-жа М. лечебния и финансов план, за да има възможност пациентката да го подпише, удостоверявайки със своя подпис, че е запозната и съгласна с него, както и не изискала от своята пациентка г-жа М. информирано съгласие за провеждане на ортодонтско лечение.

Това поведение на д-р. С. действително е представлявало нарушение на т. 7 от Наредба № 52 от 2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Ортодонтия“ във вр. с чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, както към момента на извършването му, така и към момента на съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление, но считано от 17.12.2019 г. е отменена с Решение № 8247 от 3 юни 2019 г., постановено по административно дело № 424 от 2019 г по описа на Върховен административен съд, цялата Наредба № 52 от 2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Ортодонтия“, поради което и предвид разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН следва да се приеме, че деянията на жалбоподателката са несъставомерни от обективна страна.

За пълнота на мотивите следва да се отбележи, макар и съдът да достигна до извод за обективна несъставомерност на деянията, че останалите възражения на жалбоподателката д-р. С. и нейния процесуален представител са неоснователни.

АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени от лица с необходимата материална компетентност.

Съдът не може да сподели възражението, че административно – наказващият орган не е обсъдил спорните въпроси, тъй като самата жалбоподателка д-р. С. нито при връчване на АУАН, нито в срока, предвиден в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е депозирало писмено възражение, в което да изложи някакви конкретни факти и обстоятелства, които да мотивират административно – наказващия орган да проведе допълнително разследване.

Съдът е категоричен, че принципно д-р. С. е годен субект на отговорността по чл. 115, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, тъй като при тълкуване на нормата се вижда, че законодателят предвижда административно наказание „глоба“ за субектите на нарушенията, което административно наказание може да бъде налагано само и единствено на физически лица, които очевидно няма как да имат качеството лечебни заведения.

В обобщение, предвид обективната несъставомерност на деянията, извършени от д-р. С.С.С., Наказателно постановление № НП – 27 – 93 от 11.07.2019 г., издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ – гр. София следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото и предвид разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателката д-р. С. обезщетение за сторените от нея разноски за адвокатско възнаграждение. В кориците на делото (л. 17 от НАХД № 4994 по описа за 2019 г. на Варненския районен съд) е налична разписка за заплатена сума в размер на 430 лева и именно в този размер следва да бъде присъдено обезщетението, като следва да се подчертае, че този размер на присъдените разноски е изцяло в унисон с разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

                                                              Р Е Ш И:

 

   ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП – 27 – 93 от 11.07.2019 г., издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ – гр. София, с което на д-р. С.С.С. с ЕГН: **********,***№ 6 и адрес на упражняване на дейността: гр. Варна, ул. „Ал. Рачински“ № 25, вх. А, ет. 1, ап. № 5, са наложени следните административни наказания:

- на основание разпоредбите на чл. 115, ал. 1 вр. с чл. 117 от Закона за лечебните заведения й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева за нарушение на т. 7 от Наредба № 52 от 2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Ортодонтия“ в частта на т. 7 – при необходимост от ортодонтско лечение пациентът подписва а) уточнения лечебен и финансов план във вр. с чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, според който: „Дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредба на министъра на здравеопазването.

- на основание разпоредбите на чл. 115, ал. 1 вр. с чл. 117 от Закона за лечебните заведения й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева за нарушение на т. 7 от Наредба № 52 от 2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Ортодонтия“ в частта на т. 7 - при необходимост от ортодонтско лечение пациентът подписва б) „информирано съгласие“, че е уведомен за възможните проблеми по време на ортодонтското лечение, отразени в листа във вр. с чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, според който: Дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредба на министъра на здравеопазването.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, с адрес: гр. София, ул. „Св. Георги Софийски“ № 3 ДА ЗАПЛАТИ на д-р. С.С.С. с ЕГН: **********,***№ 6 и адрес на упражняване на дейността: гр. Варна, ул. „Ал. Рачински“ № 25, вх. А, ет. 1, ап. № 5 парична сума в размер на 430 лева (четиристотин и тридесет лева), представляваща обезщетение за сторените съдебно – деловодни разноски в производството по НАХД № 4994 по описа за 2019 г. по описа на Варненския районен съд.

  Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Варна.

 

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: