Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
Гр. Враца, 02.12.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и седми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при секретаря Н. Петрова, като разгледа гр.д. № 3344 по описа на ВРС за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Е.Г.А.
е предявил иск с правно основание по чл. 439 ГПК за признаването за установено
по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумите от:
- 2072,60
лв. /две хиляди седемдесет и два лева и шестдесет стотинки/ - главница по запис
на заповед от 19.03.2006г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 04.06.2007г. до окончателното изплащане на главницата;
- 81,47 лв.
/ осемдесет и седем лева и четиридесет и седем стотинки/ - деловодни разноски
по делото.
В исковата
молба се твърди, че на основание чл.237, чл.242 до
чл.249 от ГПК /отм./ и влязло в законна сила Определение №587 от 08.06.2007г.,
постановено по ч.гр.д. №1081/2007г. по описа на Врачански районен съд, против
ищеца Е.А. е издаден изпълнителен лист от 15.06.2007г., по силата на който е
осъден да заплати на „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД, Булстат ********* горепосочените
суми.
Сочи се, че въз основа на издадения изпълнителен лист на 27.07.2011 г. е
образувано ИД № 1147/2011 по описа на ЧСИ Георги Борисов, рег.№722, район на
действие Окръжен съд Враца. По изпълнителното дело били предприети следните
принудителни действия: наложен запор върху л.а. „Форд Мондео“, рег.**********,
собственост на длъжника Е.А. със запорно съобщение с изх.№28898/02.11.2011 г.
Запорът бил наложен на 07.11.2011г., като опис на същото не бил извършен.
Твърди се, че следващото принудително действие е налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника, чрез изпращане на запорно съобщение с
изх.№13591/29.09.2014г. до работодателя - „Млечен пулс 95 - Цветелина Томова“.
Запорното съобщение било получено на 08.10.2014 г. На 20.01.2017г. до същия
работодател било изпратено отново запорно съобщение, като по изпълнителното
дело няма данни за получаването му. С молба от 03.08.2017г. пълномощникът на
дружеството взискател е поискал прекратяване на изпълнителното дело на
основание чл.433, ал.1,т.8 ГПК. С постановление от 04.08.2017г. ЧСИ Г.Борисов е
прекратил изпълнителното производство. В резултат на наложените запори твърди,
че по изпълнителното дело е събрана сума в общ размер от 1140 лв., подробно
описана върху гърба на изпълнителния лист.
Излага освен това, че фирменото наименование на „Ти Би Ай Кредит“
ЕАД, ЕИК ********* е променено на „Транзакт Юръп“ ЕАД ЕИК *********. На
23.02.2015г. бил сключен договор за цесия между „Транзакт Юръп“ ЕАД
ЕИК *********/ с предишно наименование „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД/ в
качеството си на цедент и „АПС Бета България“ ООД ЕИК ********* - цесионер, по
силата на който цесионерът придобил посоченото вземане, ведно с всички
привилегии и обезпечения. На 15.11.2018г. управителят на „АПС Бета България“
ООД подал молба за образуване на изпълнително дело до ЧСИ Георги Борисов, към
която приложил изпълнителен лист, издаден на 15.06.2007г. по ч.гр.д. №
1081/2007г. В деня на постъпване на молбата - 15.11.2018 г. било образувано
изпълнително дело № 723/2018 по описа на ЧСИ Георги Борисов. По това дело било
поискано налагането на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, като до
работодателя КООП „Потребителна кооперация Септември“ гр.Криводол е
изпратено запорно съобщение с изх.№ 12419/02.07.2019г, като по
изпълнителното дело не били налице данни
за получаването на запорното съобщение.
Поддържа, че с издаването на изпълнителния лист на 15.06.2007г. е започнала
да тече специалната тригодишна давност по чл. 531, ал. 1, във вр. с чл. 537 от ТЗ за погасяване на посоченото в същия вземане. На 15.06.2010 г. тази давност е
изтекла. Молбата за образуване на първото изпълнително дело № 1174/2011 г. по
описа на ЧСИ Георги Борисов е подадена на 27.07.2011г., на която дата е
образувано и изпълнителното дело, като счита, че към тази дата вземането по изпълнителния
лист вече е било погасено по давност.
С оглед на
тези и останалите подробно изложени в исковата молба съображения, ищецът моли
да бъде признато за установено в отношенията му с ответника, че не дължи
сумите, предмет на издадения изпълнителен лист по ч.гр.дело № 1081/2007 г. по
описа на РС Враца. Претендира разносни.
В
проведеното открито съдебно заседание на 27.11.2019 г. ищецът е направил искане
за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът
намира, че искането следва да бъде уважено.
За да бъде
постановено неприсъствено решение срещу ответника по делото, следва да са
налице предвидените в закона предпоставки.
На първо
място, съгласно изискването на чл. 238, ал. 1 ГПК, ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба. На следващо място, не изпрати представител в
първото заседание по делото, както и не е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие.
Освен това,
налице е и изискването на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК - на ответника са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
му в съдебно заседание /Разпореждане № 6220/16.08.2019 г. е връчено на
ответника на 03.09.2019 г./.
Съдът
намира, че е налице и условието по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – искът е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените и приети по делото доказателства.
На основание
чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
На осн. чл.
78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски
в производството.
При горните
съображения и на основание горното и чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 124 ГПК, че
Е.Г.А., ЕГН ********** не дължи поради изтекла погасителна давност на „АПС Бета
България” ЕООД, ЕИК: ********* сумите
от: 2072,60 лв. /две хиляди седемдесет и два лева и шестдесет стотинки/ -
главница по запис на заповед от 19.03.2006 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 04.06.2007 г. до окончателното изплащане на главницата,
както и сумата от 81,47 лв. / осемдесет и седем лева и четиридесет и седем
стотинки/ - деловодни разноски по делото, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 15.06.2007 г. по ч. гр. дело № 1081/2007 г. по описа на PC
- Враца в полза на “Ти Би Ай Кредит” ЕАД - гр. София, ЕИК *********.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „АПС Бета
България” ЕООД, ЕИК: ********* да заплати на Е.Г.А., ЕГН ********** сумата от 874,20 лв. разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.
239, ал. 4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: