Р А З П О Р Е Ж Д А
Н Е
град Русе, 29.06.2020 год.
Подписаната
Светлана Нейчева, съдия при Русенски районен
съд, съдия-докладчик по НЧХД 866/2020год.,
след като се запознах с депозираната от тъж.З.С.М. тъжба и прикрепеното към нея
писмено доказателства – протокол от съдебно заседание, проведено по гр.дело
№2182/2019 год. по описа на РС-Русе, на 03.02.20год.
в изпълнение на правомощията си
по чл.247а ал.2, т.2 от НПК, констатирах:
Тъжителят М. обвинил Т.М.
Минчева, че на 03.02.20год. в съдебно заседание по гр.дело
№2182/2019 год. по описа на РС-Русе, му приписала престъпление по чл.146 от НК
„обида”, чрез думите „вика ми мангалка, циганка, да ти еба майката”, с
което го „оклеветила”.
На така описаните обстоятелства в тъжбата
е дадена правна квалификация на деянието, макар това да не е сред изискуемите
от закона реквизити, а именно по чл.
147, ал. 1– клевета.
Квалификацията
на престъплението следва от данните, изложени в тъжбата и се определя от съда.
От така изложените фактически обстоятелства в тъжбата настоящия съдебен състав
счита, че се извеждат признаците на престъпление по чл. 286, ал. 1,
предл. 1 от НК – който пред надлежен орган на властта набеди някого
в престъпление ….., каквато се явява обидата. „Надлежните органи” на властта
съобразно трайно установената практика на съдилищата у нас и в частност ВКС, са
тези, които имат правомощията да образуват /започнат/ наказателно
преследване-органите на досъдебното производство, прокурорските и съдебните
органи / решение №184/26.05.2009г. на ВКС по н.д.№133/2009г., I н.о., решение
№327/15.07.2009г. на ВКС по к.д.№336/2009г., I н.о. и др./. Съдът отбелязва, че
престъплението по чл.286,
ал.1 от НК е формално. - в момента на устното /или писменото/ уведомяване
на надлежния орган от страна на дееца, че набеденото лице е извършило
престъпление, съставът на престъплението по чл.286, ал.1 от НК от
обективна страна е реализиран.
Съдът отбелязва,
че свидетелствуването, /каквото св.Минчева осъществила/ на неверните
обстоятелства, които сочат на извършено престъпление, запълва състава и на чл. 290 НК - лъжесвидетелствуване, поради
което може да се събират доказателства и в тази насока.
Следователно се
касае за престъпление, което се преследва от държавното обвинение, а не за
такова, което се преследва по тъжба на пострадалия съгласно чл. 80
от НПК.
В конкретния
случай сме изправени пред хипотеза, при която липсва изрична нормативна уредба
за процедиране. По-конкретно, налице е образувано по реда на чл.
247, ал. 1, т. 2 от НПК съдебно производство по тъжба на пострадалия, макар
че в нея не се сочат факти относно състав на престъпление, което да се
преследва по тъжба на пострадалия. Липсващата нормативна уредба уреждаща
правомощията на съдия-докладчика в процесния случай, карат последният да
изхожда от духа на правните норми, уреждащи процедурата по делата от частен
характер. Така напр. разпоредбата на чл.
287, ал. 7 от НПК урежда правомощие, но вече за съдебния състав на етапа на
съдебното заседание – да прекрати съдебното производство и да изпрати делото на
съответния прокурор, когато на съдебното следствие се установи, че
престъплението е от общ характер. Тук се визира различен от разглеждания
случай, при който в резултат на проведено вече съдебно следствие съдът
установява, че се касае не за факти, подвеждащи се под състава на престъпление
от частен характер, а за такива, подвеждащи се под състава на престъпление от
общ характер. При така очертаната празнота в действащото законодателство,
касаеща подобни случаи, съдия-докладчикът преценява, че следва да се процедира
аналогично на правилата по чл.
287, ал. 7 и чл.
249, ал. 1, вр. чл.247а ал.3 от НПК. Последната правна норма касае дейност по
установяване от съдията-докладчик на наличието или липсата на компетентност на
съда, в това число на сезирания съд, да разгледа съответното дело, или да бъде
прекратено съдебното производство, а делото да се изпрати на Районна
прокуратура, в случай че се прецени наличието на данни за престъпление от общ
характер. Прекратителното разпореждане не следва да подлежи на обжалване отново
по аналогия на уредбата по чл.
249, ал. 1 от НПК.
Така мотивиран и на основание чл.249
ал.1, вр.чл.247а ал.3 от НПК,
Р А З П О Р Е Ж Д А М:
ПРЕКРАТЯВАМ съдебното производството по НЧХД 866/2020год., образувано по тъжба на тъж.З.С.М..
Определението е
окончателно.
Тъжбата, ведно с
приложенията към нея, да се изпрати по компетентност на Районна прокуратура гр.
Русе.
СЪДИЯ ДОКЛАДЧИК:...............................................