№ 249
гр. П., 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Т.И.Т
при участието на секретаря М.М.Д.
като разгледа докладваното от Т.И.Т Гражданско дело № 20221720104586 по
описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове по реда на чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, с правна
квалификация чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.9 от ЗПК, вр.
чл.99 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по обективно съединени искове от „***”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: гр.*** чрез адв. К. срещу Г. Б. Ц., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., *** и адрес: гр. П., ***, чрез неговия попечител В. Б. Ц., по реда
на чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, с правна основание: чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД,
вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.9 от ЗПК, вр. чл.99 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, с които се иска
да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца, в качеството му на
цесионер по Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.11.2021 г., сключен с
„***“ ЕАД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1094.31 лева, представляваща
непогасена главница по договор за стоков кредит № ***, сключен на 18.03.2021 г. между
ответника и „***“ ЕАД, сумата от 186.97 лева, представляваща неизплатена договорна лихва
за периода от 14.04.2021 г. (датата на първата погасителна вноска), до 14.05.2022 г. (датата
на последната дължима вноска), ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК – 01.06.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед № 1993 от 03.06.2022 г. по ч.гр.д.
№ 3228/2022 г. на ПРС. Моли да им бъдат присъдени сторените в заповедното и исковото
производства.
В срока отговор на исковата молба по чл.131 ГПК ответникът Г. Б. Ц., действащ със
1
съгласието на своя попечител В. Б. Ц., чрез пълномощника адв. В. Б., е подал отговор на
исковата молба, с който е оспорил предявения иск. В отговора твърди, че процесният
договор за стоков кредит е нищожен по смисъла на чл.26, ал.2, пр.3 от ЗЗД, поради липса на
съгласие. В условията на евентуалност е противопоставил възражение за унищожаемост на
процесния договор, като твърди, че последния е сключен от лице, което е било в състояние
на трайна неспособност да разбира и ръководи действията си съгласно чл.31, ал.1 от ЗЗД,
респ. от лице, което е било поставено под ограничено запрещение, и не е могло да извършва
правни действия без съгласието на попечителя си съгласно чл.27, ал.1 от ЗЗД. Твърди, че с
влязло в сила на 02.04.2010 г. решение № 8 от 22.02.2010 г. по гр.д. № 742/2009 г. на ПОС
ответникът е поставен под ограничено запрещение, тъй като страда от психично заболяване
„***. ***“, като със Заповед № 1284 от 09.06.2010 г. на Органа по настойничество и
попечителство към Община П., на ответника бил учреден попечителски съвет, и за
попечител била определена неговата майка Н.М.Ц., а за зам. попечител- Б.А.Ц.. Сочи, че със
Заповед № 632 от 19.04.2021 г. на Органа по настойничество и попечителство към Община
П. на ответника е бил учреден нов попечителски съвет, с попечител В. Б. Ц. и зам.
попечител А.В.К.. Твърди, че към момента на сключване на договора за стоков кредит,
ответникът е бил с влошено здравословно състояние, като с решение № 260218 от
18.05.2021 г., по ч.н.д. № 567/2021 г. на РС-П., влязло в сила на 26.05.2021 г., ответникът
бил настанен на задължително лечение за срок от три месеца, при стационарна форма, в
Д.П.Б. К., община Л.. Излага доводи, че не била обявена предсрочната изискуемост на
кредита преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, което обосновава с
обстоятелството, че не е настъпил падежът на всички погасителни вноски. По подробно
изложените в отговора доводи и съображение, моли съда да отхвърли предявените искове,
като му се присъдят сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В депозирана писмена молба чрез
адв. К. поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи, като им се присъдят
сторените по делото разноски. Представя списък на разноските.
Ответникът Г. Б. Ц. в съдебно заседание се представлява от адв. В. Б., която оспорва
предявените искове и моли съда да ги отхвърли, като им се присъдят сторените по делото
разноски. Представя списък на разноските.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, П.
районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявените искове са по реда на чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за
които е издадена Заповед № 1993 от 03.06.2022 г. по ч.гр.д. № 3228/2022 г. на ПРС, поради
което съдът намира, че исковете са допустими и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
Предявения иск е с правна квалификация чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 от
ЗЗД, вр. чл.9 от ЗПК, вр. чл.99 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
2
Към настоящото дело е приложено ч.гр.д. № 03228/2022 г. по описа на ПРС, от което
се установява, че по заявление на „***“ ЕООД с вх. № 11172 от 01.06.2023 г., е издадена
заповед № 1993 от 03.06.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
срещу длъжника Г. Б. Ц. от гр. П. за вземане, предмет на предявения иск. В срока по чл.414
от ГПК срещу заповедта е постъпило възражение и на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, на
заявителя са дадени указания за възможността да предяви установителни искове за
съществуване на вземанията.
Исковете са предявени в срока по чл.415 от ГПК, за което са били представени
доказателства пред заповедния съд, и са процесуално допустими.
От приложения Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 19.11.2021 г. и Приложение № 1 към него, се установява, че „***“ ЕАД, с ЕИК:
***, е прехвърлило на ищцовата страна „***“ ЕООД вземанията си към Г. Б. Ц.,
произтичащи от Договор за стоков кредит № *** от 18.03.2021 г. за главница в размер на
1094.31 лева, и лихва в размер на 186.97 лева. В чл.3, т.3.2 от Индивидуалния договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия), страните са постигнали съгласие, че
цесионерът се смята изрично упълномощен за уведомяване на длъжниците, чийто вземания
се прехвърлят, като цесионерът се задължава сам да извърши уведомяването от името и за
сметка на цедента. Доколкото между страните няма спор, че Индивидуалния договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 19.11.2021 г. е породил действие, и доколкото към
исковата молба е приложено уведомление за извършената цесия, то и следва да се приеме, че
ищецът е носител на спорното право по силата на Индивидуалния договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 19.11.2021 г., и Приложение № 1 към същия. В тази
връзка следва да се има предвид и това, че доколкото длъжникът не е страна по договора за
цесия, за да произведе действие същият (т.е. вземанията на цедента да преминат в
патримониума на цесионера) не е необходимо уведомяването на длъжника. Разпоредбата на
чл.99, ал.4 от ЗЗД е в смисъл, че длъжникът не отговаря спрямо цесионера, в случай, че не е
бил уведомен от цедента за прехвърлянето на вземането (включително чрез пълномощник),
но само ако е платил на цедента, вместо на цесионера (т.е. освобождава се от отговорността
по чл.75 от ЗЗД), в който смисъл е решение № 319/27.04.2010 г. по гр. д. № 4025/2008 г. на
ВКС и др. След надлежното връчване на препис от исковата молба, ведно с приложеното
към него уведомление за цесия следва, че извършеното прехвърляне на процесните вземания
по Договора за стоков кредит в полза на ищеца „***“ ЕООД е противопоставимо на
длъжника - ответник в настоящото производство.
Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя за връщане на
заема, включва кумулативното наличие на следните елементи: наличие на облигационно
правоотношение между „***“ ЕАД и ответника по договор за стоков кредит № ***, сключен
на 18.03.2021 г., както и реално изпълнение по същия; наличие на облигационно
правоотношение по Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.11.2021 г.,
сключен с „***“ ЕАД, по силата на който вземането по сочения договор за стоков кредит е
прехвърлено на ищцовото дружество, както и надлежно уведомяване на ответника за
3
извършената цесия; установяване съдържанието на съглашенията (размер на кредита,
договорената лихва, падеж на вземането), получаване на сумата по договора за стоков
кредит от ответника, и изпадането му в забава по отношение на задължението за плащане на
дължимите месечни вноски.
От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и
задълженията, съдът прави извода, че е налице сключен договор за потребителски кредит по
смисъла на чл.9 от Закона за потребителския кредит.
Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа
на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне.
Няма спор между страните, а и от представеното копие от Договор за стоков кредит
№ *** от 18.03.2021 г., се установява, че на 18.03.2021 г. между „***“ ЕАД, ЕИК *** като
заемодател и ответника като заемополучател, е сключен договор за стоков кредит, съгласно
който „***“ ЕАД е отпуснало на ответника стоков кредит за закупуване на спортни
продукти и аксесоари в размер на 1014.00 лева, със застрахователна премия от 80.31 лева, и
общ размер на кредита от 1094.31 лева, който е следвало да бъде погасен на 18 месечни
погасителни вноски всяка в размер на по 72.46 лева, с падеж на първа вноска 14.04.2021 г., и
падеж на последна вноска – 14.09.2022 г., при годишен процент на разходите (ГПР) от 25,59
%, и лихвен процент (ЛП) от 23,00 %. При тези параметри на договора общото задължение
по кредита възлиза на стойност от 1304.28 лева. Няма спор, че сумата от 1014.00 лева, е
преведена от „***“ ЕАД по сметка на „***“ ЕООД, съгласно даденото от Ц. съгласие за
директен дебит, което се установява от приложената към исковата молба фактура от
18.03.2021 г. и съгласие за директен дебит от 18.03.2021 г. Не се спори, че въз основа на
отпуснатия кредит на ответника, същият е закупил и получил спортни стоки и аксесоари до
посочената стойност от 1014.00 лева.
Спорни по делото са обстоятелствата действителен ли е сключения между „***“ ЕАД
и ответника Договор за стоков кредит.
В тази връзка в отговора на исковата молба, ответникът е противопоставил
възражение за нищожност на договора за стоков кредит по смисъла на чл.26, ал.2, пр.3 от
ЗЗД, поради липса на съгласие, като в условията на евентуалност е противопоставил и
възражение за унищожаемост на договора, с твърдение, че последния е сключен от лице,
което е било в състояние на трайна неспособност да разбира и ръководи действията си
съгласно чл.31, ал.1 от ЗЗД, респ. от лице, което е било поставено под ограничено
запрещение, и не е могло да извършва правни действия без съгласието на попечителя си
съгласно чл.27, ал.1 от ЗЗД.
4
Съгласно чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД, нищожни са договорите, при които липсва
съгласие. Липсата на съгласие по смисъла на чл.26, ал.2, изр.1, пр.2 от ЗЗД, е налице когато
външно волята на дееспособното лице е обективирана чрез надлежно поведение, но зад
изявлението липсва вътрешно волево решение.
От приложеното и неоспорено от ищеца решение № 8 от 22.02.2010 г. по гр.д. №
742/2009 г. на ПОС се установява, че ответникът Г. Б. Ц. е постановен под ограничено
запрещение. Следователно последният е дееспособно лице, тъй като дееспособни лица са
пълнолетните физически лица, а също и непълнолетните и поставените под ограничено
запрещение (какъвто е настоящия случай), когато сключват сделките по чл.4, ал.2 от ЗЛС –
„обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това,
което са придобили със своя труд.“. Предвид този извод на съда, и с оглед
противопоставените от ответника възражения, следва да се отговори на въпроса дали при
сключване на процесния Договор за стоков кредит, ответникът е бил в състояние на трайна
неспособност да разбира и да ръководи постъпките си.
От приложеното и неоспорено експертно решение № *** от *** г. на ТЕЛК при
МБАЛ „Р.А.“ гр. П. се установява, че на ответникът е определена 80 % загубена
работоспособност поради общо заболяване, с дата на инвалидност – 22.07.2008 г., и водеща
диагноза „***“.
Видно от представено и прието искане от 05.04.2021 г. за задължително настаняване
и лечение, прокурор при РП- П. е поискал от съда да бъде поставено решение, с което да
бъде констатирана по отношение на ответника необходимостта от задължителното му
настаняване на лечение. По направеното искане е постановено влязло в сила решение №
260218 от 18.05.2021 г., по ЧНД № 00567/2021 г. на ПРС, приложено по делото и
неоспорено от страните, от което се установява по безспорен начин, че Г. Б. Ц. е настанен на
задължително лечение за срок от 3 месеца, при стационарна форма на лечение, което да се
провежда в специализирано психиатрично заведение от затворен тип – Д.П.Б. К., обл. Л.. От
приложената епикриза от 26.08.2021 г. на Д.П.Б. – К., се установява, че лечението е
проведено, като е проявило добър терапевтичен афект, а ответникът е изписан с препоръка
за поддържаща терапия.
По искане на ответника е разпитана свидетелката А.В.К., племенничка на ответника.
В показанията си свидетелката сочи, че ответникът страда от „***“, и към 21.02.2021 г. е бил
в състояние на криза. Разказва за среща, която се е състояла по между им на 21.02.2021 г.,
като на посочената дата свидетелката е видяла лично Ц., и при срещата ответникът е имал
следния необичаен за него външен вид: носел жълти слънчеви очила посред зима, бил
облечен с дрехи които обикновено не носи, тъй като си изхвърлял неговите дрехи и обличал
каквото намери, превръщал се в тип „клошар“. Твърди, че когато Ц. е в това си състояние
харчи пари безразборно, защото когато не бил в криза, пестял парите, и когато ги свърши
започвал да иска пари от свидетелката, от нейната майка, от познати хора, от случайни хора.
Сочи, че в това му състояние харчи парите си за несъществени неща, като например ходел
на почивка, купувал си нови дрехи, които след това късал, купил си колело за да бяга, като
5
си купил и кола. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката, тъй като същите са
логични последователни, и кореспондират с останалия събран по делото доказателствен
материал. Показанията на свидетелката кореспондират с приетото по делото експертно
решение № *** от *** г. на ТЕЛК при МБАЛ „Р.А.“ гр. П., от което се установява водещото
му заболяване, а именно: „***“, заболяване, което сочи и свидетелката. Показанията й
кореспондират и с решение № 260218 от 18.05.2021 г., по ЧНД № 00567/2021 г. на ПРС, от
което се установява, че поради поведение, което представлява опасност за самия ответник и
околните, невъзможността му да осъзнава и контролира действията си, Ц. е бил настанен на
задължително лечение в психиатрично заведение от затворен тип, което е било проведено.
В горния смисъл, и с оглед сторения от съда анализ на събраните по делото
доказателства, се налага извода, че ответникът страда от психично заболяване „***“, като
към дата на сключване на процесния Договор за стоков кредит – 18.03.2021 г., е бил в криза,
респ. неговото заболяване е било обострено, не е можел сам да взима решенията си, както и
да разбира напълно свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си.
Този извод следва от приетото и неоспорено решене № 260218 от 18.05.2021 г., по ЧНД №
00567/2021 г. на ПРС, от което се установява по безспорен начин, че Г. Б. Ц. е настанен на
задължително лечение за срок от 3 месеца, при стационарна форма на лечение, което да се
провежда в специализирано психиатрично заведение от затворен тип – Д.П.Б. К., обл. Л..
Настаняването е направено по искане на прокурор при РП- П. от 05.04.2021 г., която дата е
близка до датата на процесния Договор за стоков кредит – 18.03.2021 г. От мотивите на
решението е видно, че към датата на неговото постановяване, ответникът е бил в
невъзможност да осъзнава и контролира действия си, тъй като разгръща психичното си
състояние, с ясно изразени симптоми на *** с предимно манийни епизоди и склонност към
последователно алтерниране в депресивни състояния. В тази връзка, предвид близката му
дата на постановяване към датата на сключване на процесния Договор, както и показанията
на свидетелката К., която сочи, че към 21.02.2021 г. Ц. и бил в криза, която дата 21.02.2021
г. е преди сключване на процесния Договор, то и следва извода, че Ц. към 21.03.2021 г. не
могъл да формира правно валидна воля, насочена към пораждане на предвидените в
Договора за стоков кредит правни последици. Липсата на правно валидна воля за сключване
на процесния договор, по своето естество не може да породи нищожност на договора по
смисъла на чл.26, ал.2 от ЗЗД. Това е така, тъй като с тълкувателно решение № 5/2020 от
30.05.2022 г., по тълк.д. № 5/2020 г. на ВКС, ОСГТК е прието, че договорът, сключен от
дееспособно лице, ако то при сключването му е било в състояние на трайна неспособност да
разбира или да ръководи действията си, е унищожаем на основание чл.31, ал.1 от ЗЗД.
Предвид това противопоставеното от ответника възражение за нищожност на процесния
Договор за стоков кредит е неоснователно.
В условията на евентуалност ответникът е противопоставил и възражение за
унищожаемост на Договора за стоков кредит, като сключен от недееспособно лице без
спазване на установените изисквания, което възражение следва да бъде разгледано от съда,
предвид отхвърляне на главното такова за нищожност на процесния договор.
6
Тъй като при обсъждане на възражението за нищожност относно Договора за стоков
кредит, съдът прие, че ответникът е бил в състояние на трайна неспособност да разбира или
да ръководи действията си, поради което и не може да формира правно валидна воля,
насочена към пораждане на предвидените в Договора за стоков кредит правни последици, то
и с оглед приетото в тълкувателно решение № 5/2020 от 30.05.2022 г., по тълк.д. № 5/2020 г.
на ВКС, ОСГТК, договора е унищожаем по чл.31, ал.1 от ЗЗД. Поради това
противопоставеното в тази връзка възражение на ответника е основателно.
Унищожаемият договор по своята правна същност е недействителен такъв, поради
което и на основание чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. В тази връзка съдът следва по реда на чл.23 от ЗПК да се
произнесе относно дължимостта на чистата стойност по договора за кредит.
С решение № 50174/26.10.2022 г. по гр.д. № 3855/2021 г. на III-то гр. отделение на
ВКС е прието, че договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата
на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и
същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на
тяхното предоставяне. При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл.23
от ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в производството по
чл.422 от ГПК, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по
отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл.23 от ЗПК е предвидено задължението
на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това следва от характеристиката на
договора за потребителски кредит, посочена по-горе и задължението за периодичност за
връщането на сумата. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по
получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в
отделно производство, по предявен иск с правно основание чл.55 от ЗЗД, то би се
достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на
вземането по недействителен договор, в частност при нищожен договор за потребителски
кредит и позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна давност. Това би
противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл
е и въвеждането на разпоредбата на чл.23 от ЗПК в специалния ЗПК.
Поради недействителност на процесния договор за кредит по силата на чл.23 от ЗПК
подлежаща на връщане е чистата стойност на кредита, без обаче да се дължат лихва или
други разходи по него. Ответникът в отговора на исковата молба е възразил, че по
отношение на процесния договор за стоков кредит, не е настъпила предсрочна изискуемост
на същия, която да е била надлежно обявена. С оглед така противопоставеното от ответника
7
възражение следва да се има предвид, че видно от погасителния план, инкорпориран в
процесния договор за стоков кредит, последната погасителна вноска е 14.09.2022 г., а
заявлението с искане за издаване на заповед за изпълнение е от 01.06.2022 г., което е преди
нейното настъпване. Независимо от това, и предвид падежа на последната погасителна
вноска по договора, който е на 14.09.2022 г., и настъпил в хода на процеса, то и вземането е
изискуемо в пълния му размер. Предвид това и с оглед приключването на съдебното дирене
в съдебно заседание проведено на 13.02.2023 г., то като факт настъпил в хода на процеса,
след предявяване на иска, който е от значение за спорното право, на основание чл.235, ал.3
от ГПК, съдът е длъжен да съобрази при постановяване на настоящия съдебен акт. Няма
спор, че по силата на процесния Договор за стоков кредит ответникът е закупил спортни
стоки и аксесоари на стойност от 1014.00 лева. Няма спор, че в главницата по процесния
договор е включена и сумата от 80.31 лева, представляваща застрахователна премия. При
това положение и следва извода, че размера на предявения иск е безспорен, като с оглед
разпоредбата на чл.23 от ЗПК, следва да бъде признато за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 1014.00 лева, представляваща получена от него сума – главница по
процесния Договор за стоков кредит, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението, с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
до окончателното и изплащане. За сумата от 80.31 лева, включена в общата стойност на
главницата, на основание чл.23 от ЗПК същата не се дължи, тъй като представлява разход
по процесния договор. Поради това предявения иск за главница за разликата до пълния
предявен размер от 1094.31 лева, и за сумата от 186.97 лева, представляваща неизплатена
договорна лихва за периода от 14.04.2021 г. (датата на първата погасителна вноска), до
14.05.2022 г. (датата на последната дължима вноска), исковете следва да бъдат отхвърлени,
като неоснователни.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013 г. на ОСГКТ с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното
производство, така и в исковото производство.
Съгласно представения списък на разноските ищецът претендира такива за
заповедното производство в размер на 25.63 лева – държавна такса и 180.00 лева –
адвокатско възнаграждение. В исковото производство ищецът претендира сумата от 25.63
лева – държавна такса. С оглед уважената част от иска в заповедното производство на
ищецът се дължат разноски в размер на 162.73 лева, а в исковото производство, предвид
изхода на делото се дължат разноски в размер на 20.28 лева. При това положение върху
ответникът съразмерно с уважената част от исковете следва да бъдат възложени разноски в
размер на 183.01 лева, представляваща разноски за държавни такси, и адвокатско
възнаграждение по заповедното и исковото производства.
Ответникът също претендира присъждане на разноски. Съгласно представения
списък на разноските, ответникът претендира такива в размер на 300.00 лева, заплатено
адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на делото и съразмерно с отхвърлената част от
8
исковете на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 62.58 лева, което се
възложат върху ищцовата страна.
Воден от горното П. районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск, предявен от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище/адрес на управление: гр. ***, в качеството му на цесионер по Индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 19.11.2021 г., сключен между
„***“ ЕООД и „***“ ЕАД, ЕИК ***, че Г. Б. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. П., *** и
адрес: гр. П., *** ДЪЛЖИ на „***“ ЕООД, , сумата от 1014.00 лева, представляваща
непогасена главница по Договор за стоков кредит № ***, сключен на 18.03.2021 г. между
ответника и „***“ ЕАД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявление по чл.410 от ГПК – 01.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за
които суми е издадена заповед № 1993 от 03.06.2022 г. по ч.гр.д. № 3228/2022 г. на ПРС,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважения размер от 1014.00 лева до
пълния предявен размер от 1094.31 лева, както и иска за сумата от 186.97 лева,
представляваща неизплатена договорна лихва за периода от 14.04.2021 г. (датата на първата
погасителна вноска), до 14.05.2022 г. (датата на последната дължима вноска).
ОСЪЖДА Г. Б. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. П., *** и адрес: гр. П., *** ДА
ЗАПЛАТИ на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: гр. *** сумата от
183.01 (сто осемдесет и три лева и една стотинки) лева, представляваща направени
разноски за държавни такси и адвокатско възнаграждение в заповедното и исково
производства, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: гр. *** ДА
ЗАПЛАТИ на Г. Б. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. П., *** и адрес: гр. П., *** сумата от
62.58 (шестдесет и два лева и петдесет и осем стотинки) лева, представляваща направени
разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.гр.д. № 03228/2022 г. на ПРС да бъде върнато
на съответния състав на ПРС.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
9