Р Е Ш Е Н
И Е
Номер………. 27.03.2015 година Град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ПЪРВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ
На 28.01. 2015 година
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ:
АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА
ТАНЕВА
Секретар: А. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията ТРИФОНОВА
в.т.д. № 1467 по описа за 2014 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Обжалвано
е решение № 894/04.08.2014 г. постановено по гр. д. № 1817/2013 г. по описа на
Районен съд – Стара Загора, в частта с
която е признато за установено, на
осн. чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86,
ал.1 ЗЗД, по иска предявен от “Б.” ЕАД, че ответниците А.А.П. и В.А.П. дължат
разделно на ищеца следните суми: 11 534, 65 евро, представляваща
главница по договор за кредит за текущо потребление от 11.04.2008 г., сключен
между банката ищец и наследодателя на ответниците - А.П. П., поч. на 02.09.2010г.; 3946,25 евро,
представляващи уговорена договорна лихва за времето от 28.08.2010г. до
20.02.2013г.; и 281, 48 евро, представляващи лихва за
забава за времето от 01.12.2012г. до 20.02.2013г.; както и законната лихва
върху главницата, считано от 21.02.2013г. до окончателното заплащане, относно
което вземане е издадена заповед за изпълнение № 492 от 22.02.2013г. по ч.гр.д.
№ 920/2013г. на Старозагорския районен съд; както и в частта с която признато
е за установено, на осн. чл. 422 от ГПК вр. чл. 79,
ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, по иска предявен от “Б.” ЕАД, че ответниците А.А.П.
и В.А.П. дължат разделно на ищеца следните суми: 423, 17 лв., представляваща
главница по договор за издаване на кредитна карта с револвиращ
кредит за физически лица от 01.10.2008г. и анекс към
него от 14.05.2009г., сключен между банката ищец и наследодателя на ответниците
- А.П. П., поч. на 02.09.2010 г.; 50,93 лв.,
представляващи уговорена договорна лихва за времето от 24.08.2010г. до
20.02.2013г.; 93,81
лв., представляващи лихва за забава за времето от 29.12.2010г. до
20.02.2013г.; и 25 лв., представляващи такси и несъдебни
разноски по кредита, както и законната лихва върху главницата, считано от
21.02.2013г. до окончателното заплащане, относно което вземане е издадена
заповед за изпълнение № 507 от 22.02.2013г. по ч.гр.д. № 919/2013г. на
Старозагорския районен съд и А.А.П. и В.А.П. са осъдени да заплатят на “Б.” ЕАД
сумата 1 339, 37 лв.,
представляваща деловодни разноски в първоинстанционното производство, както и
сумата 1 438, 18 лв., представляващи деловодни разноски направени в заповедните
производства по ч.гр.д. № 920/2013г. и ч.гр.д. № 919/2013г. по описа на
Старозагорския районен съд.
Въззивниците излагат доводи за неправилност на решението
в обжалваната част. Молят същото да бъде
отменено и да бъде постановено друго, с което да се отхвърлят исковете.
Алтернативно да се отмени обжалваното решение, като се постанови друго, с което
да се уважат предявените искове за главница до размера на полученото под опис
наследство за сумата 3 560 лв., а да се отхвърлят исковете в останалата
част, както и да се отхвърлят исковете за заплащане на договорна лихва и лихва
за забава като неоснователни и недоказани. Претендират разноски.
Въззиваемият “Б.”
ЕАД не е подала отговор на въззивната жалба.
Съдът
като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе
предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното :
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Б.” ЕАД твърди, че между него и А.П. П.
/наследодател на ответниците/ имало сключени два договора за кредит, по които П.
бил кредитополучател. Първият договор бил от
01.10.2008 г., относно кредитна карта, с лимит 1 000 лв., а в последствие, по
силата на анекс от 14.05.2009 г., преструктуриран
като кредит за текущо потребление в размер на 1 040 лв. със срок за издължаване
24 месеца от подписване на анекса. Освен това П. бил
страна и по договор за потребителски кредит от 11.04.2008 г. за сумата 13 500 евро, която той следвало да върне в срок от 120 месеца при
лихва 7,45 %. Поддържа се, че и по двата договора била налице клауза относно
изплащане, освен на възнаградителна лихва, и на
наказателна лихва за забава, а също така, че и по двата договора е била
уговорена възможност при неизпълнение от страна на кредитополучателя
вземанията да бъдат определени за предсрочно изискуеми. Ищецът твърди, че
кредитите не са били обслужвани редовно, поради което са били обявени за
предсрочно изискуеми. Междувременно било установено, че кредитополучателят
е починал на 01.09.2010 г., няколко месеца преди да бъдат записани като
предсрочно изискуеми вземанията по двата договора.
След като установили кои са наследниците по закон, представителите на банката
подали заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу тях. Били
образувани ч.гр.д. № 920/2013 г. и ч.гр.д. № 919/2013 г. по описа на
Старозагорския районен съд, по които били издадени заповеди за изпълнение,
както следва: по ч.гр.д. № 920/2013 г. за главница в размер на 11 534, 65 евро, договорна лихва в размер на 3 946, 25 евро за периода от 28.08.2010 г. до 20.02.2013 г. и 2 563,84
евро лихва за забава считано от 01.12.2012 г. до
20.02.2013 г.; по ч.гр.д. № 919/2013 г.,
по отношение на А.П. за сумата 211,58 лв. главница, 25,46 договорна лихва за
периода от 24.08.2010 г. до 20.02.2013 г., 60,94 лв. лихва за забава считано от
29.12.2010 г. до 20.02.2013 г. и 12,50 лв. несъдебни
разноски, както и за същите по размер суми срещу В.П.. Тъй като ответниците
възразили, банката предявила иск за установяване съществуването на вземанията.
Ответниците А.А.П. и В.А.П. не оспорват факта на
сключване на двата договора за кредит от техния наследодател, но поддържат
становище, че размерът на претендираните по тях вземания е различен от
твърдения от ищеца. Освен това поддържат, че са приели наследството на Антон П.
под опис, като това е станало по ч.гр.д. № 6952/2010 на Старозагорския районен
съд. Поради това считат, че следва да отговарят, съобразно чл.60, ал.2 ЗН, само
до размера на активите на приетото наследство. Твърдят освен това, че към
датата на откриването на наследството не им е било известно за наличието на
вземанията по двата кредита и че не са били канени да изпълнят от страна на
банката преди подаването на заявленията по чл.410 ГПК. Поради това считат, че
не са изпадали в забава и не дължат лихви.
Безспорно е установено, че ответниците А.П. и В.П. са
наследници по закон – деца на А.П. П., починал на 01.09.2010г. в гр. Златоград,
обл. Смолян, с последен постоянен адрес в гр. Стара
Загора.
На 11.04.2008 г. между „Б.” ЕАД и А.П. П. бил сключен
договор за предоставяне на договор за кредит за текущо потребление. Съгласно него,
банката предоставила на П. сумата 13 500 евро, със
срок на издължаване 120 месеца, считано от датата на усвояване на кредита.
Срещу това П. се задължил да върне заетата сума, както и да заплати на банката
лихва в размер на 7,45 % годишно /
чл.7/. Освен дължимата лихва, кредитополучателят се
задължил да заплати също дължимите такси, съобразно тарифата на банката за
извършваните услуги /чл.13/. Съгласно общите условия към договора, при
допусната забава в плащанията на главницата и /или на лихвата над 90 дни,
целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие, като се олихвява с
уговорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10
процентни пункта - чл.19.2 от Общите условия.
На 01.10.2008 г. наследодателят А. П. сключил с „Б.”
ЕАД договор за издаване на кредитна карта с револвиращ
кредит за физически лица с определен кредитен лимит от 1000 лв. С анекс към същия договор от 14.05.2009 г. банката - кредитодател и П. се съгласили банковият кредит предоставен
чрез лимит по банкова карта да бъде трансформиран в кредит за текущо
потребление в размер на 1 040 лв. при срок за издължаване от 24 месец, считано
от датата на подписване на анекса, на вноски,
съгласно погасителен план приложен към договора. Съгласно чл. 5, кредитополучателят се съгласил да заплаща лихва, формирана
от базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от банката и
надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно условията за
ползуване на преференциален лихвен процент по програма „П.”. Размерът на
лихвения процент към дата на сключването на договора бил определен общо на
14.90 %, от които: 7,44% базов лихвен процент и 7,51 % стандартна надбавка.
Съобразно общите условия към договора - чл.23, кредитополучателят
следвало да заплати и такси и комисионни, съгласно действуващата към датата на
събиране Тарифа на „Б.” ЕАД. При забава на плащането на месечната вноска за
главница или лихва от седмия ден след падежната дата, определена в анекса, остатъкът от кредита се олихвявал
с договорената лихва, увеличена с наказателна надбавка от 10 процентни пункта /
чл.8/. В член 9 на анекса било предвидено, че при неплащане
на която и да е погасителна вноска в срок от 30 дни следва падежната дата по
кредити, които към датата на молбата за преструктуриране чрез превръщането им в
редовност, са били със забава до 90 дни, банката може да превърне кредита в
предсрочно изискуем.
Установява се, че след смъртта на наследодателя
ответниците са инициирали производството за приемане на наследството му под
опис. Във връзка с подадено от тях на 26.11.2010г. заявление по чл. 61, ал.2 ЗН, било образувано приложеното ч.гр.д. № 6952/2010г. на Старозагорския районен
съд, който с протокол от 10.01.2011г. извършил опис на наследството на А.П. П.
и разпоредил вписване на приемането в особената за това книга при съда.
Съгласно извършената в хода на производството експертна оценка, средната
пазарна стойност на приетото под опис имущество е била определена на 2 960 лв.
Със заявление по чл.410 ГПК подадено на 21.02.2013г.
банката ищец поискала ответниците да й заплатят сумите: 11 542, 65 евро –главница по договора за кредит от 11.04.2008 г., 3 946,
25 евро, представляващи договорна лихва за времето то
28.08.2010 г. до 20.02.2013 г. и 2 563, 84 евро –
лихва за забава от 01.12.2012 г. до 20.02.2013 г., като било посочено, че
задължението не е солидарно. Искането било удовлетворено, като съдът издал
заповед за изпълнение от 22.02.2013г. относно посочените по-горе суми и
законната лихва, считано от 21.02.2013г. до изплащане на вземането. На 01.03.2013 г.
и 04.03.2013 г. постъпили възражения от двамата длъжници.
Във връзка с втория от сключените от наследодателя
кредити банката ищец подала още едно заявление по чл.410 ГПК. По него било
образувано приложеното ч.гр.д. № 919/2013 г. на СтРС
и издадена заповед за изпълнение № 507 от 22.02.2013г., с която било
разпоредено всеки един от ответниците да заплати на кредитора „Б.” ЕАД,
разделно както следва: по 211, 58 лв. – главница по договора за предоставяне на
кредит от 01.10.2008 г. и анекса към него от
14.05.2009г., с 25, 46 лв. договорна лихва за времето от 24.08.2010 г. до
20.02.2013 г., с 60, 94 лв. – лихва за забава от 29.12.2010 г. до 20.02.2013 г.
и 12. 50 лв. – представляващи такси и несъдебни
разноски.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че вземането по договора за кредит от 01.10.2008г. и анекса към него е било счетоводно записано като предсрочно изискуемо на 29.12.2010г., а последната погасителна вноска
по този кредит е направена на 25.08.2010г. Размерът на неиздължената
главница, към дата на заявлението по чл.410 ГПК е 423,17 лв., на договорната
лихва за времето от 24.08.2010г. до
20.02.2013г. е 50,92 лв., а лихвата за забава за периода от 29.12.2010г.
до 20.02.2013г. е 121,87 лв. Размерът на начислените по кредита такси и несъдебни разноски е 60 лв.
По отношение на кредита по договора от 11.04.2013 г.
вещото лице е установило, че той е усвоен от П. на 11.04.2008г., като вноските
по него е следвало да се заплащат до двадесет и осмо число на месеца.
Последната редовна погасителна вноска по този кредит е направена на 28.07.2010 г.,
като счетоводното му записване като предсрочно изискуем е наредено на
01.12.2010 г. Към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, размерът на неиздължената главница е 11 534, 65 евро,
на договорната лихва за времето от 28.08.2010г. до 20.02.2013 г. е 3 946, 25 евро, а лихвата за забава за времето от 01.12.2010 г. до
20.02.2013 г. е 2563,84 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Безспорно е установено, че между наследодателя на
ответниците и банката ищец са сключени два договора за банков кредит, като
банката се е задължила да отпусне на ответника парични суми за определена цел и
при уговорени условия и срок, а кредитополучателят се
е задължил да ползува сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане
на срока, както и да заплати възнаградителна лихва.
Договорите са сключени при действието на Закона за потребителския кредит /отм./, чиито разпоредби са приложими към възникналото
правоотношение. Между страните не е спорно, че дължимата от страна на банката
сума е била предоставена и усвоена от кредитополучателя.
Установя се, също така, че обслужването на кредитите е било преустановено от
наследодателя на ищците, което е станало основание задълженията да бъдат
обявени за предсрочно изискуеми. От това следва, че е налице неизпълнение на
задължението на кредитополучателя за връщане на
дължимите суми. В този смисъл районният съд е изложил подробни мотиви, които настоящата инстанция споделя изцяло,
поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Безспорно е установено,
че ответниците са приели наследството от баща си по опис, който е приет с
Протоколно определение от 10.01.2011г., постановено по ч.гр.д.№ 6952/2010г. по
описа на РС – С. Приемането на наследството по опис е вписано в особената книга
по чл.49, ал.1 от ЗН под № 2 от 26.11.2010г. /видно от представеното и прието
като доказателство Удостоверение на СтРС от
05.03.2013г./. Общата стойност на активите на приетото по опис имущество
възлиза на 3 560 лв. към момента на приемане на наследството /видно от
Удостоверение на СтРС от 05.03.2013г./.
Във връзка с
приемането на наследството по опис, районният съд е изложил мотиви, че същото няма отношение към съществуването
на вземанията предмет на настоящото дело и че нормата на чл. 60, ал. 2 от ЗН
има значение в изпълнителното производство, като в подкрепа на този извод е
посочил Определение № 298/30.03.2009г. по гр.д. № 200/2009г. на ВКС, ІV г. о.,
с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 166/10.6.2008
г. по гр.д. № 159/2008 г. по описа на Старозагорския окръжен съд. При
постановяването му въззивният съд се е позовал на нормата на чл. 326, ал. 2 от ГПК /отм./, която не може да намери приложение в
настоящия случай, тъй като регламентира случай, в който срещу наследодателя
вече има издаден изпълнителен лист, като в този случай може да бъде изпълняван
и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се
отказали от наследството или че са го приели по опис. Поради това въззивният
съд намира, че цитираното от първоинстанционния съд Определение № 298/30.03.2009
г. по гр.д. № 200/2009г. на ВКС, ІV г. о. е неотносимо
към настоящия случай.
Ето защо съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗН отговорността на
наследниците приели наследство по опис е само до размера на полученото
наследство, което в настоящия случай е на стойност 3 560 лв. видно от протокол от 10.01.2011г., с който е извършен опис
на наследството на А.П. П. по ч. гр. д. № 6952/2010 г. по описа на Районен съд
– Стара Загора.
По предявените искове с правно основание чл. 86, ал. 1
от ЗЗД.
Видно от представените по делото доказателства
наследодателят на ответниците е починал на 01.09.2010г., т.е. преди датите, на
които задълженията по двата кредита са обявени за предсрочно изискуеми. Поради
това банката би могла да претендира обезщетение за забавено плащане от
наследниците, ако това право е възникнало спрямо наследодателя им и ако
наследниците са приели изцяло наследството. Ето защо въззивният съд намира, че е
неоснователно да се претендират лихви за забава, тъй като правото си да обяви
задълженията за предсрочно изискуеми банката
установява, и предявява след смъртта на кредитополучателя
- наследодател, но без да уведоми неговите наследници по закон. Следователно
предявените искове за обезщетение за забава са неоснователни в уважените от
съда размери и следва да бъдат отхвърлени.
Предвид
гореизложеното въззивният съд намира, че решението в
обжалваната част е неправилно и следва да бъде отменено изцяло, както и в
частта за разноските, като вместо него
бъде постановено друго, с което да се признае за установено, че ответниците
дължат на банката – ищец разделно до размера
на приетото наследство по опис от наследодателя А.П. П. сумата от 3 560 лева с еврова
равностойност 1 820, 22 евро по претендираните суми за главници и договорни лихви по двата
кредита, ведно със законната лихва от подаване на заявленията до окончателното
плащане, като в останалата част исковете за главници и лихви над размера на
приетото наследство по опис до размера на претендираното
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Като неоснователни следва да
бъдат отхвърлени и предявените искове за заплащане на лихва за забава.
Съобразно
изхода на делото ответниците следва да заплатят на ищеца деловодни разноски за
първата инстанция в размер на 151.75 лв.,
съразмерно с уважената част от исковете. Ответниците са направили искане в
първата инстанция за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, но по
делото липсват доказателства такова да е изплатено.
Съгласно указанията дадени с т.12 на Тълкувателно
решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да разпредели отговорността за
разноски и в заповедното производство. Общо с двете заповеди за изпълнение /по
ч.гр.д. № 920/2013г. и № 919/2013 г. на СтРС/ са били присъдени в полза на
заявителя 1 633,78 лв. разноски. Съобразно изхода на настоящото производство
тази сума следва да бъде редуцирана, пропорционално на уважената част от
исковете, при което ответниците следва да заплатят разноски възлизащи на 161.95 лв.
Въззиваемата страна следва да заплати
на въззивниците А.А.П. и В.А.П. сумата от 72, 69
лв., представляваща направените пред въззивната инстанция разноски
съразмерно с уважената част от исковете.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ решение № 894/04.08.2014 г. постановено по гр. д. №
1817/2013 г. по описа на Районен съд – Стара Загора в обжалваната част изцяло,
както и в частта за разноските като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за
установено, че А.А.П. ЕГН **********,
с адрес *** и В.А.П. ЕГН ********* *** дължат на “Б.” ЕАД със седалище и адрес
на управление гр.С., ул. *** № *, ЕИК *** разделно до размера на приетото
наследство по опис от наследодателя А.П. П., починал на 01.09.2010г. сумата от 3 560 лева с еврова
равностойност 1 820, 22 евро по
претендираните суми: 11 534, 65 евро, представляваща
главница по договор за кредит за текущо потребление от 11.04.2008г., сключен
между банката ищец и наследодателя на ответниците - А.П. П., поч. на 01.09.2010 г.; 3 946,25 евро,
представляващи уговорена договорна лихва за времето от 28.08.2010 г. до
20.02.2013 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 21.02.2013
г. до окончателното заплащане, относно което вземане е издадена заповед за
изпълнение № 492 от 22.02.2013г. по ч.гр.д. № 920/2013г. на Старозагорския
районен съд, както и по претендираните суми: 423, 17 лв., представляваща
главница по договор за издаване на кредитна карта с револвиращ
кредит за физически лица от 01.10.2008г. и анекс към
него от 14.05.2009г., сключен между банката ищец и наследодателя на ответниците
- А.П. П., поч. на 01.09.2010г.; 50, 93 лв.,
представляващи уговорена договорна лихва за времето от 24.08.2010 г. до
20.02.2013 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 21.02.2013
г. до окончателното заплащане, относно което вземане е издадена заповед за
изпълнение № 507 от 22.02.2013 г. по ч.гр.д. № 919/2013 г. на Старозагорския
районен съд, като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове за главница и договорна лихва по двата посочени договора над
сумата от 3 560 лева с еврова равностойност 1 820, 22 евро
до размера на така претендираните суми като неоснователни, както и предявените искове за сумата от 281, 48 евро, представляващи
лихва за забава за времето от 01.12.2012г. до 20.02.2013г. по договор за кредит за текущо потребление от
11.04.2008г., сключен между банката ищец и наследодателя на ответниците - А.П. П.,
поч. на 01.09.2010 г. и сумата от 93,
81 лв., представляващи лихва за забава за времето от
29.12.2010г. до 20.02.2013г. и 25 лв.,
представляващи такси и несъдебни разноски по кредита
по договор за издаване на кредитна карта с револвиращ
кредит за физически лица от 01.10.2008г. и анекс към
него от 14.05.2009г., сключен между банката ищец и наследодателя на ответниците
- А.П. П., поч. на 01.09.2010г. като неоснователни.
ОСЪЖДА А.А.П. ЕГН **********, с адрес *** и В.А.П. ЕГН *********
*** да заплатят на “Б.” ЕАД със
седалище и адрес на управление гр.С., ул. ***. №*, ЕИК *** сумата от 151.75
лв., представляваща направените пред първоинстанционния съд
разноски съразмерно с уважената част от исковете, както и сумата от 161.95 лв., представляваща направени разноски в заповедните производства
по ч.гр.д. № 920/2013г. и ч.гр.д. № 919/2013г. по описа на Старозагорския
районен съд, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Б.” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.С*, ул. ***
№*, ЕИК *** да заплати на А.А.П. и В.А.П.
ЕГН **********, с адрес гр.С. , бул. *** бл.*, вх.*, ет.*
ап.* и В.А.П. ЕГН ********* *** сумата
от 72, 69 лв., представляваща направените пред въззивната инстанция
разноски съразмерно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличие на предпоставките на чл.
280 ал. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.