Протокол по дело №285/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 941
Дата: 3 юни 2022 г. (в сила от 3 юни 2022 г.)
Съдия: Златина Иванова Кавърджикова
Дело: 20223100500285
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 941
гр. Варна, 02.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
Сложи за разглеждане докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20223100500285 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:37 часа се явиха:
Въззивницата Б. Н. АЛ., редовно уведомена от предходно съдебно заседание, явява
се лично; представлява се от адв. М., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.
Въззиваемият М. АХМ. Р., редовно уведомен от предходно съдебно заседание,
явява се лично; представлява се от адв. Г., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.
Контролираща страна Дирекция ,,Социално подпомагане“ – Варна, редовно
уведомена по реда на чл.56 ал.2 ГПК; не изпраща представител.
Вещо лице Т. К. АВР., редовно призована, явява се.

Адв. М.: Моля да се отложи делото.
Адв. Г.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са нА.це процесуални пречки по хода на делото и затова

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ докладва изготвено заключение по допуснатата съдебно-психиатрична
експертиза вх.рег. № 11952/20.05.2022г., изготвено от вещото лице д-р Т. К. АВР.,
1
депозирано в срока по чл. 199 от ГПК.

Адв. М.: Да се изслуша вещото лице.
Адв. Г.: Да се изслуша вещото лице.

СЪДЪТ пристъпи към изслушване на вещото лице след снемане на неговата
самоличност.

Вещо лице Т. К. АВР.: 60г., неосъждана, без родство и дела със страните по делото.
Предупредена съм за наказателната отговорност по чл.291 НК; поддържам представеното
писмено заключение.

На въпроси на адв. М.:
В.л. А.: По т. 4 от заключението съм записала, че майката може да се справя с
отглеждането и възпитанието на детето към настоящия момент, като съм допълнила, че
предвид цикличността на заболяването е възможно да влезе в епизоди, в които нейната
родителска годност ще бъде нарушена от заболяването, независимо от приема на лекарства,
като към този момент също би могла да се грижи за детето, в зависимост в какъв епизод е,
подробно съм ги описала, но е необходима подкрепа от страна на близките и най-вече на
бащата.
На въпроси на съда:
В.л. А.: Дори да приема лекарства редовно, Б. пак би могла да изпадне в епизод,
приемането на лекарства е много важно, т.к. това е поддържаща терапия, т.е. против нова
проява на заболяването, но тя не гарантира на 100% липса на поява на нови епизоди. Самото
заболяване в голяма степен генетично обусловено, т.е. наследствено, и си следва свой ход.
Отключващите фактори може да са различни, като много често те са от психогенно естество,
т.е. някакви конфликти и междуличностни отношения, като аз съм споменала, че също
могат да поддържат и провокират заболяването. Противорецидивната терапия ни дава една
стабилност във времето и удължаване на фазите на ремисия, т.е. фазите без симптоми,
където тя изцяло може да бъде възстановена, както и съкращаване на фазите на поредния
епизод, независимо дА. той ще бъде депресивен или хипоманен. Основното при Б. е
биполярно разстройство – депресивни тежки епизоди и по-леки манийни епизоди, където
дееспособността е запазена. Може да се редуцират симптомите на заболяването, да удължат
фазите на ремисия, но не може на 100% да гарантира проявата на нови епизоди, но може да
омекоти симптомите и даде възможност навреме да се реагира, като се добави допълнителна
терапия или се увеличат дозите. Терапията не изключва проявата на нови епизоди, но
удължава времето от един до други епизод и съкращава времето на самия епизод, както и
намалява интензитета и тежестта на симптомите.
2
Б. се нуждае от помощ и подкрепа, ако бащата на детето отказва, тя може да се
разчита на своята майка, с която към момента са в добри отношения, аз не видях някакъв
конфликт във времето, трябва да може да разчита на подкрепа от близки хора. Депресивните
епизоди, когато са умерено тежки, водят до спад на енергията, понижено настроение, поради
което и по-трудно се справя с ежедневните дейности, като в този момент е хубаво да има
човек да помага, дори ако е нужно да взема детето за по-кратък или по-дълъг период, т.е.
тя да има време да се възстанови, всяко излишно натоварване по време на депресия влошава
симптомите. Не съм се срещала с нейната майка, нямала съм такава задача, тя не дойде с нея
на интервюто.
Винаги има предвестници на епизода, ако тя добре познава своето заболяване,
съответно нейните близки също са запознати с тези характерни симптоми, тогава винаги
може по-рано да се реагира. Един епизод не започва рязко, може да се реагира за дни и
седмици, има едни начални симптоми, които ако пациента има добра терапевтична връзка с
лекаря си, както и неговите близки са наясно какви са тези начални симптоми, които са леки
и дискретни промени в настроението, в съня, обичайно всеки има собствени, индивидуални
симптоми, тогава може да се реагира навреме и да се увеличат дозите на медикаментите,
поне епизода да премине по възможно най-лек начин и да не се развие с пълна сила.
Тя се обучава да се справя със състоянието си, редовно посещава психиатър, който я
познава и в рамките на срещите им тя разбира какво следва да следи. В момента Б. е наясно
със състоянието си и посещава психиатър редовно. При различните психични заболявания е
различно редовното посещение при психиатър, има едни национални стандарти по
специалността, които много трудно могат да се спазват в рамките на посещението по
здравна каса, т.к. пациентът няма директен достъп до психиатър, но би могло да посещава,
за да се види какво е състоянието. Б. следва да ходи на прегледи на три месеца, такава е
обичайната цикличност за нейното заболяване, тя посещава лекар и няма данни за
влошаване на състоянието за година назад. Ремисиите на това заболяване са пълноценни
при голяма част от пациентите, т.е. няма никакви остатъчни симптоми и тя е абсолютно
здрава психично към момента. Ако тя в момента има някакви дискретни прояви – като лека
забавеност, експресията е по-редуцирана, това се дължи ма медикаментите, а не на
заболяването. Ако бъде установено такова влошаване, чрез посещението при лекар и
промяна на дозите на лекарствата, епизодът няма да преустанови, но ще се тушират самите
симптоми. Ние не спираме епизода, защото медицината не е стигнала до този етап, но
успяваме със съвременните медикаменти да тушираме симптомите, че да се възстанови
видимо нормалното състояние, ако се приемат медикаменти, не се разбира кога е станало
това увеличаване.
На въпроси на адв. Г.:
В.л. А.: В заключението съм записала от кога е установено заболяването на Б. - от
2016 г., това е по данни на Б.. При изготвяне на заключението съм изследвала медицинските
документи, има представени епикризи от УМБАЛ ,,Света Марина“, с които съм се
запознала, реално аз съм се запознала само с приложената към делото документация, защото
3
съм нямала задача да се запознавам с друга такава.
Адв. Г.: Въззивницата е диагностицирана през 2020 г., след като влиза в болницата за
пръв път с помощта на полиция и социалните. Как вещото лице дава заключение, че
заболяването датира от 2016 г., от къде взема такива данни?
В.л. А.: В заключението по предходното дело също по този начин е записано и може
би от там съм взела като данни, но и тя ми сподели, че е имала епизод на промяна на
настроението през 2016 г. след раждането на детето, когато е имало конфликти вкъщи. В
епикризата от УМБАЛ ,,Света Марина“ е записано откога датира заболяването на Б. – от
2016 г. Първата поставена диагноза не е била Биполярно афективно разстройство, имала е
смесен епизод, който е по-скоро смесено-тревожно депресивно състояние, нямам спомен дА.
е била лекувана от това, описано е в епикризата от УМБАЛ ,,Света Марина“. Първоначално
може би е било рецидивиращо депресивно разстройство, а в последните болнични листи от
2020-2022 г. е записана диагноза Биполярно афективно разстройство, записано от д-р Енев.
Не бих казала, че заболяването е прогресирало от 2016 г. до момента, едно и също е.
Много трудно се поставя диагноза от първия път, защото е нужно наблюдение, т.к. става
дума за цикличност на епизодите, при което има различни видове епизоди, тя е била със
смесени състояния, първоначално е била може би със смесено-тревожни депресивни
състояния, след което се появила вече чиста депресивна симптоматика. Описан е един
кратък епизод на приповдигнато настроение и за това е преминало в окончателна диагноза
Биполярно афективно разстройство.
Въпросите, поставени в предходната експертиза от първата инстанция, и тези тук са
различни, поради което и не се припокрива мнението. Не съм констатирала, че Б. има
склонност да омаловажава състоянието си, напротив тя е наясно, че става въпроса за
заболяване, в момента тя се опитва да върне детето си, защото страда затова като всяка
майка и желае да се грижи за него. Тя твърди, че редовно посещава лекуващия си лекар, има
и данни в тази насока, начинът на прием на таблетките, още повече, че тя е медицинско лице
и има здравна култура, тя вече е напълно наясно, че има нужда от наблюдения и
поддържаща терапия.
Адв. Г.: Заболелите с биполярно разстройство склонни ли са към лъжа с цел
прикриване на заболяването си?
Адв. М.: Възразявам срещу задаването на този въпрос.

На въпроси на адв. Г.:
В.л. А.: Теоретично е възможно да откаже да приема лекарства, но към момента тя си
приема поддържащата терапия. Няма как да отговоря, че някой от социалните работници е
останал с впечатление, че в момента, в който тя се почувства добре, ще спре терапията си.
Няма данни Б. да е прекратявала терапията си, за мен това са предположения от страна на
социалния работник. Описала съм, че е лекувана в дневен психиатричен стационар, като е
прекратила лечението си самоволно, но аз имам предвид не приема на лекарства, а е
4
пожелала да бъде изписана и е подписала информирано съгласие, защото нямат право да я
задържат, тя тогава е нямала съзнание за болест, била е в тежък епизод и тогава
критичността е занижена или изцяло липсваща. В епикризата е записано, че тя е прекратила
лечението си самоволно, т.е. дневният стационар е една форма без преспиване там, където се
отива сутрин, дават се лекарства, провежда се терапия и консултации с лекар, след което се
прибира вкъщи, тя е пожелала да не ходи, към този момент тя не е била за този дневен
стационар, тя си е била за психиатрично отделение със затворен режим, след което се е
наложило по спешност да бъде настанена в УМБАЛ ,,Света Марина“.
За този тип заболяване работата на смени не е много подходяща, т.к. е свързано с
биоритмични нарушения, не е подходящо и не се препоръчва, но ние с нея говорихме на
тази тема и тя каза, че така се чувства по-добре, защото може да се възстанови за два дни, но
зависи колко са тежки нощните дежурства, дА. е възможно изобщо да не спиш, но
предполагам, че щом се чувства добре, като във всеки случай в този дом, това което аз знам
като начин на натоварване и работа, мисля че е по-подходящо, отколкото да работи като
акушерка към болница, където има спешни случаи и по-голяма натовареност. Това е нейната
професия, тя е акушерка.
На въпроси на съда:
В.л. А.: Б. преценява какво да работи, чувства се добре, работи си работата с желание,
не е пожелала да премине на друга по-лека работа, щом се справя и няма проблеми, не е
пречка да го работи. Като цяло нощните дежурства не са благоприятен фактор, но много
зависи какви са самите дежурства.
На въпроси на адв. Г.:
В.л. А.: Не бих казала, че работата води до психическо и физическо изтощение.
Натовареността, при която работи, недоспиване и натовареното ежедневие не мисля, че
може да доведе до пристъпи. Пристъп се провокира от фактори, които са психотравмиращи
или остро провокиращи, за да се провокира, а самият пристъп има някаква цикличност,
която едва ли може да се провокира от ежедневни дейности, каквато е нейната работа, тя не
е тежка физическа работа или да е изключително стресогенна.
Под психо-социален стрес имам предвид по-високи нива на стрес или по-скоро
дистрес, т.е. оставане без работа, финансови проблеми, уволнение, проблеми с между
личностните отношения, проблеми с близки и част от социалния стрес са
междуличностните отношения с бившия съпруг, липсата на детето също е форма на стрес, тя
е фрустрирана, съответно телесните заболявания, всяко едно телесно заболяване, което води
до болка може да провокира симптоми.
Ако детето е по-буйно не мисля, че може да стане причина за пристъп, защото е
обичайно поведение за деца в ранна възраст. Непослушанието на детето, както и в бъдеще
преминаване на фазите му на развитие – пубертет и т.н., техните отношения, това са неща
които зависят от личността на майката, а не от заболяването . Искам да подчертая, че
нейното заболяване не води до деградация или до психичен дефект, т.е. до някаква
5
непълноценност, при която тя няма да може да полага грижи. На интелектуално ниво това
не повлиява, както и на волево ниво също не повлиява с изключение на епизодите и на
тежките депресии. Не мисля, че в случая грижата за едно дете, което преминава през
различните му фази на развитие, се повлияват от точно този тип заболяване, зависят от
личността на майката и нейните качества и ценностна система, много фактори на личността.
Поведението на майката по време на епизод ще се отрази на детето, ако остане сама с
него и то е единственият близък човек до нея, независимо в каква възраст е детето, макар и
по различен начин би го преживяло, но това е само, ако майката не бъде подкрепяна и не
взема мерки да се лекува, много зависи. Децата преживяват страданието на родителите си,
включително и психичните и са съпричастни с тях, би било добре в такъв момент да имат
някаква подкрепа и детето да бъде запознато, доколкото позволява неговата възраст, че
майката има нужда от помощ.

Адв. М.: Нямам други въпроси към вещото лице, да се приеме заключението.
Адв. Г.: Нямам други въпроси към вещото лице, да се приеме заключението.

СЪДЪТ счита, че представеното заключение, изготвено от в.л. Т. К. АВР. следва да
бъде прието и на същото да се изплати възнаграждение от внесения депозит и затова

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото писмено заключение с вх.рег.
№ 11952/20.05.2022г. на в.л. Т. К. АВР..
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение за в.л. Т.А. в размер на 450.00
/четиристотин и петдесет лева/, предвид представената от вещото лице справка-
декларация.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на в.л. Т. К. АВР. за сумата от 300.00 /триста
лв./, от внесения за целта първоначален депозит, /издаден РКО/.
ЗАДЪЛЖАВА въззивната страна да довнесе сумата от 150.00 /сто и петдесет лв./, в
седемдневен срок от днес по сметка – вещи лица на Окръжен съд – Варна, след което да
бъде издаден РКО на вещото лице.

Адв. Г.: Представям трудова характеристика на М.Р., както и педагогическа
характеристика на детето М. Р..
Адв. М.: Да се приемат.

6
СЪДЪТ по отношение на представените в днешно съдебно заседание от
въззиваемата страна писмени доказателства, намира, че следва да приеме като доказателство
по делото представената педагогическа характеристика от ДГ № 1 ,,Светулка“ гр. Варна. По
отношение на представената трудова характеристика издадена от ,,ИСС Инженеринг“ ООД,
която по своята същност представлява свидетелски показания, които са събрани в
недопустима за ГПК форма, съдът намира, че следва да не бъде приемана като доказателство
по делото.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото, представената в днешно
съдебно заседание от процесуалния представител на въззиваемата страна Педагогическа
характеристика на М. М.Р., изготвена от ДГ № 1 ,,Светулка“ гр. Варна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за прилагане като доказателство по делото на
представената от въззиваемата страна трудова характеристика издадена от ,,ИСС
Инженеринг“ ООД на М. АХМ. Р..
ДА СЕ ПРИЛОЖИ към корицата на делото трудова характеристика издадена от
,,ИСС Инженеринг“ ООД на М. АХМ. Р..

Адв. М.: Нямаме искания по доказателствата.
Адв. Г.: Няма да сочим други доказателства.

СЪДЪТ приканва страните към споразумение.

Адв. М.: Имаме нагласа за сключване на споразумение, като бъде даден един по
разширен режим бащата да вижда детето.
В-ят М. Р.: Нямам намерение да спирам майка и син да се виждат, това го казах и
предния път. Не мисля, че може да се постигне съгласие. Аз с нея нямам проблеми, всяка
неделя ѝ давам детето, дори часовете не спазваме, тя си вижда детето спокойно.
В-ца А.: Имало е само шест пъти, в които не ми е давал детето, но сега ми го дава.
В-ят М. Р.: Не вярвам, че ще стигнем до някакво споразумение.
Адв. Г.: Ще опитаме да водим преговори за споразумение.
Адв. М.: Моля при насрочване на делото да съобразите, че в периода 20.06.-
27.06.2022г. включително съм отпуск, а на 28.06.2022г. имам насрочени две заседания в
Окръжен съд – КърджА..
7

СЪДЪТ, предвид възможността за постигане на спогодба между страните, намира че
производството по делото да бъде отложено за друга дата и час, поради което

О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА производството по делото за 05.07.2022г. от 14:30ч., за
която дата и час страните се считат за редовно уведомени.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15:16 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8