РЕШЕНИЕ
№ …………………
гр. София, 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на първи
април две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 3936 по
описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба, подадена от М.Ф.А. против „О.Ф.Б.“ ЕАД, с която е
предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване недължимост на парично вземане.
Ищцата твърди, че срещу нея е
образувано изпълнително дело № 20208090400108 по описа на ЧСИ С.К.с район на
действие Окръжен съд – гр. Велико Търново, като била уведомена, че задължението
й е в размер на 30005,41 лева, от които главница в размер на 25551,71 лева,
законна лихва в размер на 305,20 лева за периода от 05.02.2020 г. до 19.03.2020
г., 1641,24 лева – неолихвяеми вземания, 100 лева разноски по изпълнителното
производство, 2407,26 лева – такси по Тарифа към ЗЧСИ, дължими към 19.03.2020
г. Поддържа, че не дължи сумите, за които е образувано изпълнително
производство. Твърди, че съгласно заповед за изпълнение на парично задължение №
716 от 22.07.2010 г. била задължена да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД сумата от
29267,82 лева – главница, лихва в размер на 4194,17 лева за периода от
30.11.2009 до 19.07.2010 г. и законна лихва върху главницата от депозиране на
заявлението -21.07.2010 г. до изплащане
на вземането, както и 1453,86 лева – разноски по делото. Вземането произтичало
от договор за кредит от 16.10.2007 г. Издаден бил изпълнителен лист от 23.07.2010
г. по ч.гр.д. № 774/2010 г. по описа на РС Свищов. Образувано било изпълнително
дело № 201180904000064 на ЧСИ С.К.с район на действие Окръжен съд – гр. Велико
Търново. Поддържа, че по това изпълнитeлно дело била изплатена общо сумата от
24567,27 лева. С Постановление от 27.03.2018 г.
изпълнителното производство било прекратено на основание чл. 433, ал.1,
т. 8 от ГПК. Поддържа, че банката не е предприемала изпълнителни действия след
поисканата публична продан на недвижим имот. Твърди, че с договор за
покупко-продажба на вземания, сключен на 15.03.2017 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и
„О.Ф.Б.“ ЕАД процесното вземане било прехвърлено в неговата цялост - главница към 22.05.2017 г. – 25551,71 лева,
лихва 6106,15 лева или общо 31657,86 лева. Поддържа, че не дължи сумите, за събирането
на които е образувано изпълнително дело № 20208090400108 по описа на ЧСИ С.К..
На първо място, посочва, че не е уведомена за извършената цесия, поради което
договорът за прехвърляне на вземането й не е породил действие по отношение на
нея. На следващо място, твърди, че към 03.05.2017 г. вземането на „Банка ДСК“
ЕАД не е в размер на 25551,71 лева, а лихвата не е в размер на 6106,15 лева,
поради което и на ответника „О.Ф.Б.“ ЕАД не е прехвърлено такова вземане. Освен
на посочените основания, поддържа, че дългът по договора за кредит е погасен по
давност, тъй като давностният срок е изтекъл от последното изпълнително
действие, предприето от взискателя „Банка ДСК“ ЕАД. Моли да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че ищцата М.Ф.А. не дължи сумата от
30005,41 лева, от които 25551,71 лева, със законна лихва в размер на 305,20
лева за периода от 05.02.2020 г. до 19.03.2020 г., 1641,24 лева – неолихвяемо
вземане, 100 лева – разноски в изпълнителното производство и 2407,26 лева –
такса по Тарифа към ЗЧСИ, дължими към 19.03.2020 г., претендирани по
изпълнително дело № 20208090400108 по описа на ЧСИ С.К., с район на действие
гр. Велико Търново. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът твърди, че с договор за
цесия е придобил вземане на „Банка ДСК“ ЕАД по договор за кредит, сключен с
ищцата.Твърди, че във връзка с неизпълнение на договорни задължения е издадена
заповед за незабавно изпълнение по гр.д. № 774/2010 г. по описа на РС-Свищов.
Поддържа, че възраженията на ищцата по отношение на размера на вземането и за
изтекла давност са неоснователни. Твърди, че на 23.11.2011 г. е сключено
извънсъдебно споразумение между ищцата и банката, с което давността е
прекъсната. Поддържа, че по изпълнителното дело са извършвани изпълнителни
действия и на 24.04.2015 г. е влязло в сила постановление за възлагане на
недвижим имот, като по сметка на ЧСИ на 16.04.2015 г. е постъпила сума по
проведената публична продан. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира
направените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Не е спорно между страните, а и се
установява, че между „Банка ДСК“ ЕАД и М.Ф.А. е възникнало облигационно
правоотношение по силата на договор за кредит от 16.10.2007 г., по силата на
който на ищцата е предоставен кредит в размер на 30000 лева.
Не е спорно между страните, а и се
установява, че въз основа на заповед за изпълнение от 22.07.2010 г. по
гр.д. № 774/2010 г. по описа на Районен
съд – гр. Свищов е издаден изпълнителен лист от 23.07.2010, с който М.Ф.А. е осъдена да заплати на кредитора
„Банка ДСК“ ЕАД сумата от 29267,82 лева – главница, лихва в размер на 4194,17
лева за периода от 30.11.2009 г. – 19.07.2010 г. и законна лихва върху
главницата от депозиране на заявлението в съда – 21.07. 2010 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 1453,86 лева разноски по делото.
По
молба на „Банка ДСК“ ЕАД от 27.01.2011 г.
и издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20118090400064
по описа на ЧСИ С.К., с район на действие Окръжен съд – гр. Велико Търново, с
рег. № 809. С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е направил
искане принудителното изпълнение да бъде насочено към недвижим имот –
Апартамент № 7, находящ се в гр. Свищов, ул. ***********, върху който имало
учредена ипотека в полза на банката.
С Разпореждане от 27.01.2011 г. съдебният
изпълнител е наложил възбрана върху недвижимия имот и е насрочен опис за
24.02.2011 г. С Постановление от 16.02.2011 г.
е наложена възбрана върху апартамент № 7 в гр. Свищов, ул. ***********,
вписана на 17.02.2011 г. На 24.02.2011 г. е извършен опис на недвижимия имот.
Публична продан е насрочена за 13.05.2011-13.06.2011 г. при начална цена от
40000 лева.
С молба от 21.06.2011 г. взискателят
е направил искане за спиране на публичната продан. С постановление от
21.06.2011 г. принудителното изпълнение е спряно. С молба от 16.11.2011 г.
взискателят е направил искане за възобновяване на производството и на
17.11.2011 г., то е възобновено. Насрочена е датата – 25.11.2011 г. за определяне
на нова начална цена. С нова молба от 24.11.2011 г. взискателят е направил
искане за спиране на принудителните действия, поради сключено споразумение с
длъжника. Към молбата е представено споразумение от 23.11.2011 г., с което М.Ф.А.
е поела задължение да изпълни задълженията си по договор за ипотечен кредит №
17/14655548, както и направените разноски, а именно 29267,82 лева – ведно със
законната лихва, считано от 21.07.2010 г., 4194,17 лева – дължима лихва,
разноски направени от банката за снабдяване с изпълнителен лист в размер на
1453,86 лева и разноски по изпълнително дело № 65/2011, като страните са
постигнали съгласие за разсрочено плащане на задълженията. С Постановление от
24.11.2011 г. производството по изпълнителното дело е спряно на основание чл.
432, т. 2 от ГПК.
С молба от 20.02.2012 г. взискателят е
направил искане изпълнителното производство да бъде възобновено и
принудителното изпълнение да бъде насочено към недвижимия имот, предмет на
договорна ипотека, учредена в негова полза.
На 16.07.2013 г. е направено искане
да бъде изготвена пазарна оценка на недвижимия имот и да бъде насрочена нова
публична продан. На 05.11.2013 г.е насрочен и проведен опис на недвижимия имот,
като е насрочена публична продан, проведена в периода от 22.11.2013-22.12.2013.
Публичната продан е обявена за нестанала и е насрочена нова по искане на
взискателя за периода от 27.01.2014 г. до 27.02.2014 г. Публичната продан е
обявена за нестанала и взискателят е направил искане с молба от 19.03.2014 г.
за определяне на нова начална цена. С протокол от 27.03.2014 г. е определена
нова начална цена от 35000 лева, като е насрочена публична продан в периода от
13.04.2014 г. до 13.05.2014 г. С разпореждане от 15.05.2014 г.е насрочена нова
публична продан в периода от 15.06.2014 до 15.07.2014 г. при начална цена от 28000 лева. На 22.07.2014 г.
е дадена възможност на взискателя да
направи искане за определяне на нова цена. На 11.08.2014 г. е определена
нова цена в размер на 33 000 лева. В периода от 23.08.2014 г. до
23.09.2014 г. е проведена нова публична продан, която е обявена за нестанала.
На 24.09.2014 г. е определена нова продажна цена в размер на 26400 лева и е
насорочена публична продан в периода от 24.10.2014 г. и 24.11.2014 г. Нова
публична продан е обявена в периода от 11.01.2015 г. до 11.02.2015 г. при
начална цена 30000 лева. С разпореждане от 18.02.2015 г. е насрочена нова
публична продан при цена от 24000 лева в периода от 14.03.2015 г. до 14.04.2015
г.
С Постановление от 15.04.2015 г. И.Д.С.е
обявена за купувач на недвижимия имот в гр. Свищов, ул. ***********, ап. 7 за
сумата от 24000 лева. Сумата е внесена на 16.04.2015 г.
С Постановление от 24.04.2015 г.
имотът е възложен на обявения за купувач И.Д.С..
С Постановление от 05.06.2015 г. е
направено разпределение на постъпилите след публична продан на недвижим имот
суми, като след извършеното разпределение в постановлението е посочено, че са
останали непогасени задължения към Банка ДСК в размер на 26544,64 лева.
С молба от 22.12.2017 г. „О.Ф.Б.“ ЕАД е
направило искане да бъде конституирано като взискател вместо Банка ДСК ЕАД.
С Постановление от 06.02.2018 г.
частният съдебен изпълнител е констатирал прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
По молба от 17.02.2018 г. на „О.Ф.Б.“
ЕАД и изпълнителен лист от 23.07.2010 г. е образувано изпълнително дело №
20208090400108 по описа на ЧСИ С.К., с рег. № 809 и с район на действие Окръжен
съд – гр. Велико Търново. Към молбата за образуване на изпълнителното
производство е представен договор за покупко-продажба на вземания от 15.03.2017
г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и „О.Ф.Б.“ ЕАД, по силата на който банката е
прехвърлила вземанията си по изрично посочени договори, включително и
договор,сключен с М.Ф.А. за сума в общ размер на 31245,01 лева, от които
2551,71 лева – главница, 784,62 лева – присъдена лихва, 4908,68 лева – законна
лихва.
С Пълномощно, подписано от
изпълнителните директори на „Банка ДСК+ ЕАД О.Ф.Б. ЕАД е упълномощено да
уведоми всички длъжници по вземанията по кредити, които банката е цедирала с
Договор за покупко-продажба от 15.03.2017 г. , както и да подписва
уведомленията до тях. С писмо
от 22.05.2017 г. „О.Ф.Б.“ ЕАД е
изпратило уведомление до М.Ф.А. за сключения Договор за покупко-продажба на
вземания от 15.03.2017 г., с който е прехвърлено и вземането по договор за
кредит от 16.10.2007 г., сключен с ищцата. Посочено е, че размерът на
задължението към 22.05.2017 г. бил в общ размер на 31657,86 лева, от които
25551,71 лева – главница и 6106,15 лева – лихва. Видно от известие за доставяне
писмото не е получено от адресата, тъй като не е М.А. не е открита на адреса
си.
От приетото по делото заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, изготвена въз основа на събраните по делото
писмени доказателства и преписи от изпълнителни дела № 20118090400064 и №
20208090400108 по описа на ЧСИ С.К., с рег. № 809 и с район на действие Окръжен
съд – гр. Велико Търново, се установява, че задължението на М.Ф.А. към „Банка
ДСК“ ЕАД по договор за кредит е в размер на 31102,91 лева към 03.05.2017 г. ,
като в тази сума е била включена главница в размер на 25551,71 лева ,
неолихвяеми разходи в размер на 592,93 лева и
законна лихва за периода от 06.06.2015 – 03.05.2017 г. – 4958,27 лева.
Вещото лице установява, че размерът на законната лихва за периода от 04.05.2017
г. до 19.03.2020 г. е в размер на 7459,68 лева, за периода от
20.03.2020-14.05.2020 г. – 397,47 лева и за периода след завеждане на исковата
молба – 1724,74 лева.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 124,
ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то
е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно
правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. В чл. 439 от ГПК е предвидена възможност за длъжника в изпълнителното производство да оспори
вземането, предмет на изпълнението, когато
основава иска си само на факти, настъпили след приключването на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Същото право има и длъжникът в производството по издаване на заповед за
изпълнение, която е влязла в сила. Предмет на делото е отрицателен
установителен иск, с предявяването на който ищецът цели да установи, че
вземането на ответника, за което е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 774/2010 г. по описа на Районен съд – гр.
Свищов не съществува респ. не подлежи на принудително изпълнение по
изпълнително дело № 20208090400108 по описа на ЧСИ С.К., с рег. № 809 и с район
на действие Окръжен съд – гр. Велико Търново. Ищцата има правен интерес от
предявяване на специалния установителен иск, тъй като основава искането си на
възражения относно действието на сключения договор за прехвърляне на вземания,
както и на твърдения, свързани с погасяване на задължението чрез плащане и по
давност. В този смисъл, тя се позовава на факти, настъпили след издаване на
изпълнителното основание, по което е образувано изпълнително производство.
Съгласно
правилата за разпределение на доказателствената тежест (чл.154, ал.1 от ГПК) и
въведените от ищеца твърдения, ответникът е следвало да установи при условията
на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: съществуването на
задължение за ответника, възникнало по силата на договор за кредит, прехвърлянето
на вземането, което е породило действие по отношение на ищеца. Освен това, във
връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност ответникът е
следвало да установи фактите, свързани със спиране или прекъсване на течението
на погасителната давност за главница и лихви. Ищцата е следвало да установи, че
е извършила плащания, доброволно или принудително, чрез които е погасила
задължението си по договор за кредит.
Не е спорно между страните, че между
Банка ДСК ЕАД и М.Ф.А. е съществувало облигационно правоотношение, в
съдържанието на което е било включено процесното задължение, че е била издадена
заповед за изпълнение, както и че е образувано изпълнително производство въз
основа на издадения изпълнителен лист.
На първо място, спорно между
страните е дали взискателят по изпълнително дело № 20208090400108 по описа на
ЧСИ С.К., с рег. № 809 и с район на действие Окръжен съд – гр. Велико Търново е
носител на правото да претендира изпълнение по договор за кредит от 16.10.2007
г. От събраните по делото доказателства се установява, че между „Банка ДСК“ ЕАД
и „О.Ф.Б.“ ЕАД е сключен договор за покупко-продажба на вземания от 15.03.2017
г., в предмета на който е включено и вземането на банката, произтичащо от договор
за кредит от 16.10.2007 г., сключен с ищцата. Съгласно разпоредбата на чл. 99,
ал. 3 от Закона за задълженията и договорите Предишният кредитор е длъжен да
съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у
него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено
станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо
длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор
(чл. 99, ал. 4 от ЗЗД). От събраните по
делото доказателства се установява, че прехвърлителят по договора за цесия е
упълномощил купувача да извършва действия по уведомяване на длъжниците по
договорите за кредит, чиито вземания са предмет на договора от 15.03.2017 г. В
изпълнение на това упълномощаване „О.Ф.Б.“ ЕАД е предприело действия по
уведомяване на М.Ф.А. за извършеното прехвърляне на основание чл. 99, ал. 3 от
Закона за задълженията и договорите. Видно от представеното известие за
доставяне уведомлението не е достигнало до адресата си. Независимо от това, с
връчване на препис от отговора на исковата молба на ищцата, тя е получила и
препис от писмо – уведомление от 22.05.2017 г. и на основание чл. 99, ал. 4 от
Закона за задълженията и договорите Договор за покупко-продажба на вземания от
15.03.2017 г. е породил действие по отношение на длъжника М.Ф.А.. В този
смисъл, неоснователен се явява доводът на ищцата, че „О.Ф.Б.“ не е
материално-правно легитимиран да претендира изпълнение на задължение по Договор
за кредит от 16.10.2007 г., сключен между М.А. и „Банка ДСК“ ЕАД.
От събраните по делото доказателства
и изготвената въз основа на тях съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
по изпълнително дело № 20118090400064 по описа на ЧСИ С.К.са предприети
изпълнителни действия и е извършено разпределение на получена в резултат на
проведена публична продан на недвижим имот сума. След влизане в сила на
постановлението за разпределение на сумите, се установява, че дължима е
останала сумата от 26544,64 лева. От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че разликата между определената от банката
главница от 25551, 71 лева и
непогасеното задължение – от 26544,64 лева се дължи на отнасяне от банката на
суми за законни лихви и разходи за погасяване на главници. Установява се, че
към момента на извършеното разпределение сумите за лихви и разноски са погасени
изцяло.
Следователно след извършеното
разпределение на събрани суми в изпълнението ищцата е имала задължение да
погаси сумата от 25551, 71 лева – главница (в претендирания от банката размер).
Това е и размерът, който е бил предмет на договор за прехвърляне на вземания,
сключен с ответника в настоящото производство. Неоснователен е доводът на
ищцата, че тази сума е била погасена чрез плащане по изпълнително дело №
20118090400064 по описа на ЧСИ С.К., тъй като се установява, че със събраните
от публична продан на недвижим имот суми са погасени задължения в поредността,
предвидена в чл. 76 от ЗЗД и при спазване на разпоредбата на чл. 136 от ЗЗД
относно привилигированите вземания. Ответникът О.Ф.Б. ЕАД се явява
материалноправно легитимиран да претедира вземането и да осъществява
принудително изпълнение за сумата от 25551,
71 лева – главница, както и законна лихва върху тази сума за срока на забавата,
съобразно посоченото в изпълнителното основание, по което е образувано
изпълнителното дело.
В тежест на ответника е било да
установи, че съществува вземане в размер на 1641,24 лева, което е посочено от
съдебния изпълнител като неолихвяемо вземане. В молбата за образуване на
изпълнително дело № № 20208090400108 е посочено, че сумата от 784,62 лева,
представлява присъдена и непогасена лихва, а сумата от 784,62 лева – законна лихва
върху непогасената главница. В договора за прехвърляне на процесното вземане не
е посочено основание и период на дължимост на тази сума. В този смисъл и
доколкото не са ангажирани доказателства относно възникване на задължение за
плащане на тази сума, както и с оглед обстоятелството, че с извършеното
разпределение по изпълнително дело № 20118090400064 са погасени задълженията за
заплащане на възнаградителна лихва и лихва за забава, то настоящият съдебен
състав намира, че сумата от 1641,24 лева не е дължима. Задължението, предмет на
принудително изпълнение, в тази част не е установено по основание при условията
на пълно и главно доказване.
Предвид на изложеното, съдът намира,
че задължението, подлежащо на принудително изпълнение, е в размер на 25551, 71
лева – главница по Договор за кредит от 16.10.2007 г.и Договор за
покупко-продажба на вземания от 15.03.2017 г., както и законна лихва до датата
на плащане.
Със съобщение за образуване на
изпълнително дело№ 20208090400108 по описа на ЧСИ С.К.ищцата е уведомена, че
размерът на законната лихва в периода от 05.02.2020 до 19.03.2020 г. е в размер
на 305,20 лева. Въз основа на издадения по гр.д. № 774/2010 г. по описа на
Районен съд – гр. Свищов изпълнителен лист върху главницата по Договор за кредит
от 16.10.2007 г. е дължима законна лихва
от датата да подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното плащане. Доколкото не са ангажирани доказателства, че главницата
е погасена чрез плащане, то е дължима и законна лихва, съобразно изпълнителното
основание, по което е образувано изпълнителното дело. За периода от 13.03.2020
г. до 19.03.2020 г., обаче, законна лихва не е дължима на основание чл. 6 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. Съгласно този законов текст до
два месеца след отмяната на извънредното положение при забава за плащане на
задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други
форми на финансиране, предоставени от финансови институции по чл. 3 от Закона
за кредитните институции, с изключение на дъщерните дружества на банките,
включително когато вземанията са придобити от банки, финансови институции или
трети лица, не се начисляват лихви за
забава и неустойки, задължението не може да бъде обявено за предсрочно
изискуемо и договорът не може да бъде развален поради неизпълнение. Следователно
за този период от 13.03.2020 г. до 19.03.2020 г. законна лихва не е била
дължима. Размерът на задължението, определен на основание чл. 162 ГПК върху
главницата от 25551, 71 лева за периода от 05.02.2020 до 12.03.2020 г. е в
размер на 262,61 лева, т.е. законна лихва за разликата до сумата от 305,20 лева
или 42,59 лева и за периода от 13.03.2020 до 19.03.2020 г. е недължима.
В частта, с която е направено искане
да бъде установено по отношение на ответника, че не са дължими сумите от 100
лева – разноски по изпълнителното производство и 2407,26 лева по Тарифата за
такси към ЗЧСИ, предявеният иск се явява недопустим и в тази част
производството по делото следва да бъде прекратено. Предмет на предявения иск
по чл. 439 от ГПК е изпълнението на задължението, обективирано в изпълнителното
основание. По отношение на дължимостта на разноските в изпълнението длъжникът
разполага с друг ред за процесуална защита, а именно по реда на чл. 435, ал. 2,
т. 7 от ГПК чрез жалба срещу действията на съдебния изпълнител. Задължението за
заплащане на тези такси не се включва в изпълнителното основание, по което е
образувано изпълнителното производство. В тази част исковата молба следва да
бъде върната на основание чл. 130 от ГПК.
С исковата молба са въведени
твърдения, че вземането, предмет на принудително изпълнение е погасено по
давност. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането.
Доколкото по делото не е спорно, че заповедта за изпълнение, издадена по
гр.д. № 774/2010 г. по описа на Районен
съд гр. Свищов е влязла в сила, то не следва да бъде обсъждано съществуването
на вземането, както и въпросите относно настъпване на предсрочната изискуемост
на задължението за връщане на предоставените по силата на договор за кредит
суми. Следователно изискуемостта на вземането е настъпила от датата, на която
кредитът е станал предсрочно изискуем и е обявен от кредитора за такъв при
условията на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ. Преценката на заповедния съд относно
наличието на предпоставките за издаване на заповед за незабавно изпълнение
съгласно разпоредбата на чл. 418, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 60, ал. 2 от
ЗКИ не подлежи на проверка от настоящия съдебен състав, доколкото не са
въведени твърдения, а и не са налице доказателства, че разпореждането за
незабавно изпълнение е обжалвано и поради това следва да се приеме, че тя е
влязла в сила. Твърдения в тази насока не са въведени и от ищеца, който не
оспорва дължимостта на сумата като се основава на възражения срещу
изискуемостта на везамането. Доколкото по делото не са ангажирани доказателства
относно датата на настъпване на изискуемостта на вземането, за което е издадена
заповед за незабавно изпълнение, то най-късния момент е подаване на заявлението
за издаването й - 21.07.2010 г.
В чл. 116, б. “б” от ЗЗД е
предвидено, че давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение от
кредитора. В конкретния случай, обаче, изпълнителният лист е издаден въз основа
на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. С подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение не се прекъсва давността. Това е така, тъй като заповедното
производство е едностранно производство и до постановяване на съдебния акт, с
който на длъжника се разпорежда заплащане на определена сума, длъжникът не
е уведомен за предприетите по отношение
на него действия.
Съгласно чл. 116, б. “в” от ЗЗД,
давността се прекъсва с предприемане действия за принудително изпълнение, а
според чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова
давност.
От събраните по делото
доказателства се установява, че въз основа на издадения изпълнителен лист е
образувано изпълнително производство на 27.01.2011 г., като с образуването на
делото давността относно вземането не е прекъсната. В хода на изпълнителното
производство на 23.11.2011 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и М.Ф.А. е сключено
споразумение, в което е обективирано признание на задължение по договор за
ипотечен кредит № 17/14655548 в размер на 29267,82 лева - главница – ведно със
законната лихва, считано от 21.07.2010 г., 4194,17 лева – дължима лихва,
разноски направени от банката за снабдяване с изпълнителен лист в размер на
1453,86 лева и разноски по изпълнително дело № 65/2011. Съгласно разпоредбата
на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД давността се прекъсва с признаване на вземането, като
от прекъсването започва да тече нова давност. Следователно от 23.11.2011 г. е започнала да тече нова
давност. По отношение на вземанията на ответника намира приложение общото
правило на чл. 110 от Закона за задълженията и договорите и следователно
давността за вземанията. След прекъсване на давността на основание чл. 116, б
„а“ от ЗЗД взискателят е направил последователно искания за предприемане на
принудителни действия по отношение на недвижим имот, собственост на длъжника,
като за взискателя не е съществувало задължение да подновява исканията си, тъй
като е са извършвани отделни действия, включени в изпълнителния способ до
осребряване и разпределение на вещното право на длъжника. До влизане в сила на
постановлението за разпределение на сумите от публичната продан и получаването
на съответната част от взискателя, той е имал активно поведение, което не
предполага перемиране на изпълнителното производство по смисъла на чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК. След 11.06.2015 г., когато взискателят е получил сумите,
разпределени след публична продан, по изпълнително дело № 20118090400064 не са
правени други искания за изпълнителни действия. Последното искане, с което е
прекъсната давността и от когато е започнала да тече нова давност на основание
чл. 117 от ЗЗД е 11.03.2015 г.,
когато е направено искане от взискателя да бъде насрочена нова публична продан
на недвижим имот, собственост на длъжника.
Предприемането на следващо
изпълнително действие е направено от правоприемника на първоначалния взискател
с образуване на изпълнително дело № 20208090400108 по описа на ЧСИ С.К., като е
направено искане да бъде наложен запор върху банкови сметки на длъжника М.Ф.А.
и ЧСИ е наложил такъв запор с разпореждане от 17.02.2020 г. Това принудително
действие е предприето преди изтичане на давностния срок относно вземането за
главница по договор за кредит от 16.10.2010 г. и съответно от 17.02.2020 г. е
започнал да тече нов давностен срок, а вземането предмет на принудително
изпълнение в размер на 25551, 71 лева – главница не е погасено по давност.
Предвид на изложеното предявеният
иск с правно основание чл. 439 от ГПК се явява неоснователен за сумата от
25551, 71 лева – главница и за сумата от 262,61 лева – законна лихва за периода
от 05.02.2020 до 12.03.2020 г. и следва да бъде уважен като бъде признато за
установено, че ищцата не дължи сумата от 1641,24 лева – неолихвяемо вземане и
сумата от 42,59 лева – законна лихва за периода от 13.03.2020 до 19.03.2020 г.
В останалата част исковата молба е недопустима и производството по делото
следва да бъде прекратено.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 162,06 лева,
представляващи направени по делото разноски, съразмерно с уважената част от
иска.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 282 лева,
представляващи направени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от
иска, както и сумата от 150 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Воден
от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 439 във връзка с
чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от М.Ф.А., ЕГН-**********,*** против „О.Ф.Б.“
ЕАД, ***, че М.Ф.А. не дължи
на О.Ф.Б. ЕАД сумата от 1641,24 лева –
неолихвяемо вземане и 42,59 лева
законна лихва върху главница от 25551, 71 лева за периода от 13.03.2020 до
19.03.2020 г, за събирането на които е образувано изпълнително дело №
20208090400108 по описа на ЧСИ С.К., рег. № 809, с район на действие Окръжен
съд гр. Велико Търново като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за признаване за
установено, че М.Ф.А. не дължи на О.Ф.Б. ЕАД сумата от 25551, 71 лева – главница по Договор за
кредит от 16.10.2007 г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД и сумата от 262.61 лева – законна лихва за периода
от 05.02.2020 – 12.03.2020 г., за които суми е издаден изпълнителен лист по
гр.д. № 774/2010 г. от 23.07.2010 г. и е образувано изпълнително дело №
20208090400108 по описа на ЧСИ С.К., рег. № 809, с район на действие Окръжен
съд гр. Велико Търново като
неоснователен.
ВРЪЩА на основание чл. 130 от ГПК искова молба, подадена от М.Ф.А., ЕГН-**********,*** против „О.Ф.Б.“ ЕАД, *** частта с която е предявен иск с правно основание чл. 439 от ГПК с
искане да бъде признато за установено, че М.Ф.А. не дължи на О.Ф.Б. ЕАД сумата от 100 лева – разноски
в изпълнителното производство и сумата от 2407,26 лева – такси по ТТЗЧСИ и прекратява производството по делото в тази
част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
„О.Ф.Б.“ ЕАД, *** да заплати на М.Ф.А.,
ЕГН-**********,*** сумата от 162,06 лева, представляващи направени
по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
М.Ф.А., ЕГН-**********,*** да
заплати на „О.Ф.Б.“ ЕАД, ***
сумата от 282 лева, представляващи направени по делото разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска, както и сумата от 150 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването на препис от него на страните, в прекратителната част с
частна жалба в едноседмичен срок пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: