Р Е Ш Е Н И Е
Номер..... 15.07.2010 год. град С.З.В ИМЕТО НА
НАРОДА
Окръжен
съд Търговско отделение
На
24.04.
2010 година
В
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
Секретар
С.И.
Прокурор
Като
разгледа докладваното от съдия ХРИСТОВ
Търг.
дело № 498 по описа за 2009 година,
За
да се произнесе съобрази следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл. 537, ал.2 ГПК и чл. 59 ЗЗД.
Ищците М.П. и М.К. твърдят, че са наследници на Н. З. -
бивш жител ***, който бил
станал собственик по силата на нотариален акт от 1933г. на воденица в землището на гр. С.З.в местността „М. Б." до
„Б. –б.". В имота освен воденицата се е включвала и овощна градина,
като имотът бил включен в ТКЗС и бил
отчужден за нуждите на парк „Б." през
1960г. С решение на СтОС по адм. дело №874/1992г. отчуждаването на този
имот, в който мелницата била преустроена в ресторант „Л.", било отменено и имотът със заповед на областния
управител бил отписан от актовите книги
за държавна собственост. Попадащият в имота ресторант „Л." бил предоставен за стопанисване на „В.-Т." АД със заповед от 1998г. на областния управител на
гр. Х.. На основание съдебното
решение по посоченото адм. дело се възстановява дворното място от 2000 кв.м. със запазена стопанска сграда и е отписано от
АДС от 1995 г. Твърди се, че основанието на първия ответник да ползва имота е отпаднало с влизане в сила на решение от
16.07.1997 г. по адм. дело
№874/1992г. С решение №27/21.07.2001г. по гр.д. №2940/2000г. на РС-Ст. Загора, влязло в сила на 23.10.2001 г., на
основание чл. 108 ЗС първият ответник
бил осъден да предаде собствеността и владението на ищците върху имота. Бил издаден изпълнителен лист,
като изпълнителното производство било
спряно по издадена обезпечителна заповед
на втория ответник „Е. К." ООД, който се легитимирал с нотариален акт №120, том 4, дело 627 от 29.12.2006г. Целият
имот бил включен в капитала на „Е. К." ООД като непарична вноска от страна
на първия ответник. Ищците твърдят, че това обуславя
правния им интерес да предявят исковете против двамата ответници.
Претендират от „В.” АД заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на дворното място с площ от 2000кв.м., находящо се в гр. С.З.в местност „Беш - бунар", парк „Б.", съставляващо имот планоснимачен номер 3046а, в който имот се намира ресторант „Л.", представляващ двуетажна масивна сграда с РЗП -107 кв.м., като претендират обезщетение от първия ответник „В.-Т." АД за периода от 01.09.2004 г. до 01.09.2009 г. в размер на 10 000 лв., представляващи част от общия размер на обезщетението в размер на 174 870лв. Претендират от този ответник и частично обезщетение в размер на 10 000 лв. за лишаване от ползване, представляващо пропусната печалба от търговската дейност на ресторант „Л." за периода от 01.09.2004г. до 29.12.2006г. в размер общо на 136 668лв.
От втория ответник „Е. К." ООД претендират обезщетение за лишаване от ползване, представляващо пропусната печалба от търговската дейност на ресторант „Л." за периода от 29.12.2006г. до 01.09.2009г. общо в размер на 157 662лв., от които частично предявяват иск за 10 000лв. С коригираната си искова молба от 28.12.2009 г., ищците не предявяват срещу този ответник иск за обезщетение за лишаване от ползване на дворното място с площ от 2000кв.м., находящо се в гр. С.З.в местност „Беш - бунар", парк „Б.", съставляващо имот планоснимачен номер 3046а, в който имот се намира ресторант „Л." срещу „Е. К." ООД.
С исковата молба ищците са предявили и искане за отмяна на нотариален акт №63, том II, рег. №3262, дело №224/20.05.2005г.
В хода на производството е предявен и инцидентен установителен иск, с който ищците искат да се признае за установено, че първият ответник „В.-Т." АД не е собственик на ресторант „Л." и че същият е тяхна собственост. Също така молят да се отмени нотариален акт №120, том IV, рег. № 7555 дело №627 от 29.12.2006 г. и да се признае за установено по отношение на втория ответник, че също не е собственик на ресторант „Л.", а че е тяхна собственост. Изложени са обстоятелства във връзка с предявяване на тези искове, като описват хронологично възстановяването на собствеността на ищците и влезлите в сила съдебни и административни актове във връзка с това възстановяване на собствеността и предаване на владението на земята и сградата. Във връзка с тези влезли в сила съдебни и административни актове се твърди, че нотариалните актове, с които са се снабдили ответниците са недействителни.
Във връзка с първоначалната и допълнителната искова молба е постъпил отговор от ответниците, в който се излагат съображения за недопустимост на предявените искове, тъй като имало противоречие в изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и петитума й и че не се съдържало пълно изложение на обстоятелствата, на които се основават исковете. Посочва се, че не били спазвани изискванията за индивидуализация на сградата, не била налице активна легитимация на страните да водят настоящия иск, нито пасивна легитимация от страна на ответниците. Твърди се че ищците не притежавали право на собственост върху ресторанта и ако ресторантът попадал върху земя, собственост на ищците, било налице етажна собственост. Правят възражение, че искът по чл. 59 ЗЗД за обезщетение е погасен по давност и че съгласно разпоредбата на чл. 8, ал.2 ЗВСОНИ бившите собственици и техните наследници не могат да претендират пропуснати ползи и добиви от имота.
След като обсъди събраните в хода на производството доказателства, ведно с доводите на страните, съдът намери за установено следното:
Ищците по делото са наследници на Н. Г. З. -бивш жител ***, починал на 09.05.1970 г. От представения по делото нотариален акт №162, том III, дело №547/1933г. на нотариус Н. М. с район на действие Старозагорски окръжен съд, се установява, че Никола Зафиров е придобил по силата на покупко-продажба воденица в землището на гр. С.З.в местността „Малкия Бояз" до Беш-бунар, застроена на около 108 кв.м., с един камък, с прикрепена към нея постройка, от северна страна на същата построена една стаичка, с овощна градина простираща се около воденицата от 8 дка с около 200 плодни дървета. Със заповед №443 от 28.04.1960г. на ОНС С.З.е одобрен регулационен план за парк „Б.", а на имота, описан по-горе, попадащ в него, е даден № 3046. Въпросният имот е бил отчужден по ЗПИНМ /по силата на самия регулационен план/, след изплащане на съответно обезщетение на бившия собственик, което се установява от представената по делото заповед №163/27.01.1998г. /мотиви на заповедта/, препис извлечение от протокол №2 от 27.02.1957г. и от заключението съдебно технико-икономическа експертиза, изслушана по делото.
През 1983г. в парк „Б." започва строителството на атракционно заведение „Л.", което се установява от представения по делото договор за строителство от 10.01.1983г. и останалата строителна документация /сметки обр.8, справка заключение, генерални сметки и др. документи/, като за строежа е издадено строително разрешение №8/11.01.1983г. /удостоверение №50/21.08.1999г. - лист 386/. При изграждането му е включена стопанската сграда /мелница/. Инвеститор е ТК „Б.", впоследствие преобразуван като държавна фирма „В.Т.". Обектът е бил приет с протокол от 31.08.1990 г. по чл.40 от НДПОКС /т. нар. обр. №16/ комисия на Инспекция за държавен технически контрол гр. С.З.на основание чл.35, ал.1, т. 1 от Наредба №6. С това атракционното заведение е било въведено в действие. През 1995г., във връзка с приватизационните процеси в страната, сградата на ресторант „Л." е била актувана като държавна на основание пар. 15а от ЗППДОбП, с акт за държавна собственост №12332 от 2601.1995г., като от същия акт е видно, че имотът е бил предоставен за стопанисване и управление на „В.-Т."АД, което дружество е било все още общинско към този момент. От приложения по делото договор за продажба на 37 615 броя акции, представляващи 60% от капитала на „В.Т." АД, гр. С.З.на 11.12.1997г. посоченото дружество е било приватизирано, като от препис-извлечение от меморандума на „В.-Т." АД, Заповед № К 0250/1996г. на комитета по туризма, удостоверение на Община С.З./лист 386/ процесният ресторант е бил включен в капитала на приватизираното дружество.
С влязло в сила решение №341/16.06.1997г. на СтОС по адм. дело №874/1992г. е отменено отчуждаването на недвижим имот от 2000 кв.м. дворно място заедно със стопанска сграда - мелница от 925 куб.м., находящ се в гр. С.З., собственост на наследниците /ищци по настоящето дело/ на Н. З.. Съдът е приел, че към датата на влизане в сила на ЗВСВОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. мелницата е съществувала в основните си параметри. От приложената по делото заповед №510/26.03.1998г. и съдебната технико-икономическа експертиза се установява, че кадастралната основа е попълнена с имот пл. №3046а, представляващ дворно място от възстановените с горепосоченото съдебно решение 2000 кв.м. на наследниците на Н. З., при граници: имот пл. №3045 - държавен, имот пл.№3046 - държавен, река „Б." и от запад - асфалтов път.
От влязлото в сила решение №27/23.07.2001г. по гр. дело №2940/2000г. на Старозагорски районен съд се установява, че в полза на ищците по настоящето дело срещу „В.Т." АД е уважен ревандикационен иск за предаване на собствеността и владението на недвижим имот - дворно място от 2000 кв.м. ведно с постройките в него, представляващо имот пл. № 3046а находящо се в парк „Б." гр. С.З.при граници: имот пл. №3045 - държавен, имот пл.№3046 -държавен, река „Б." и от запад асфалтов път.
На 20.05.2005г. „В.Т." АД е признато за собственик на обект за стопанска дейност ресторант „Л.", за което е съставен нотариален акт за собственост на недвижим имот №63, том II, рег. №3262, дело №224 от 2005г. на нотариус П.И. с рег. № 308 на Нотариалната камара София. От нотариален акт за учредяване на право на ползване върху недвижим имот № 120, том IV, рег. №7555, дело № 627 от 2006г. на нотариус П.И. с рег. № 308 на Нотариалната камара С.е видно, че „В. –Т." АД е учредило право на ползване върху собствения си недвижим имот ресторант „Л." в полза на „Е. К." ООД /регистрирано на 15.12.2006г. с решение №1 на СГС, преобразувано в ЕООД на 04.04.2007г. с решение на СГС/.
На 27.06.2007г. „В. –т." АД придобива дружествени дялове в „Е. К." ЕООД като прави непарична /апортна/ вноска в капитала на търговското дружеството срещу придобитите дялове, а именно: право на собственост върху обект за стопанска дейност -ресторант „Л.", което се установява от приложения по делото Дружествен договор №209, том VII, рег.№ 10561 от 31.08.2007г., молба от 07.08.2007г. и приложените заедно с нея документи /лист 183 и 184/, като на 19.09.2007г. прекратява участието си като съдружник /лист 123 от делото/.
От приложената по делото декларация за отказ от учредено право на ползване се установява, че през 2008г. „Е. К." ЕООД извършва едностранен отказ от учреденото в негова полза право на ползване на обект за стопанска дейност ресторант „Л.".
Съдът след като обсъди всички доказателства по настоящето дело и по-конкретно приложените скици по кадастралния и регулационен план не приема т.З и т. 5 от заключението на тройната съдебна технико-икономическа експертиза /лист 407/. В цитираните две точки експертите приемат, че отразените в скица № 1989/18.05.2005г. постройки „2МС", „ПС" и „ПЖ" и земята под тях, принадлежат към имот пл. №3046а. Видно от посочената скица, гореописаните постройки се намират в друг имот /посочен погрешно като №3045 и впоследствие вярно отразен като №3046 с удостоверение №318/12.11.2007г. - по-горе в мотивите/. Освен това от скица №4147/30.08.2007г. /лист 90/ и скица №3790/19.10.2009г. /лист 280/ изготвени след извършване на посочената корекция е видно, че постройките се намират в имот пл.№3046, а не в имот пл.№ 3046а както са приели вещите лица. Ресторантът е разположен в имоти №№ 3046 и 3046а, при граници: от север - р. Б., от юг - имот 3045, от запад - асф. път и от изток - имот пл. №3028. От удостоверение №318/12.11.2007г., издадено от Дирекция „ТСУ" при община С.З., е видно, че в скица №1989 от 18.05.2005г. е допусната техническа грешка, като за източна граница на поземлен имот №3046а по плана на парк „Б." гр. С.З.е записан имотен №3045, вместо 3046.
В съдебно заседание вещите лица заявяват, че след построяването му ресторант „Л." не е нанесен в действащия от 1960г. кадастрален план, като тези сгради, които са били нанесени през 1960г. в момента не съществуват, а към настоящия момент попадат в строежа на ресторанта и по-конкретно в западната част на обема ресторанта.
При така установеното се налагат следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл. 537, ал.2 ГПК:
Първоначалният иск по настоящето дело е с правно основание чл. 59 ЗЗД за обезщетение за лишаване от ползване на дворно място и обект за стопанска дейност ресторант „Л.". В отговорите на исковата молба ответниците заемат становище, че ищците не са собственици на процесния ресторант и вследствие на това претенцията им по чл. 59 ЗЗД за присъждане на обезщетение се явява неоснователна.
Известно е че
всички материалноправни граждански отношения, в чиито фактически състав се включва
съществуването или несъществуването на друго гражданско правоотношение,
могат да дадат повод при
спор за инцидентен установителен иск. По иска за заплащане на обезщетение за
ползване на процесния ресторант преюдициално е правото на собственост върху вещта, т.е. налице е правоотношение, което е обуславящо спрямо спорното право. Именно това
право на собственост се оспорва от ответниците по настоящето дело.
С оглед на изложеното, за да се произнесе по искането за обезщетение по чл. 59 ЗЗД за лишаване от ползване на ресторант „Л." през посочените в исковата молба периоди срещу двамата ответници, съдът е длъжен да изследва и реши въпроса за собствеността на процесния ресторант „Л.", явяващ се преюдициален спрямо първоначалния иск.
По така предявения положителен установителен иск за право на собственост върху описания в исковата молба ресторант „Л." в тежест на ищците е да докажат, че са станали собственици на процесния имот. Следователно съдът следва да обсъди на първо място доказателствата и доводите направени от ищците, от които се извежда тяхното право на собственост върху процесния недвижим имот -ресторант „Л.".
Ищците черпят права за собственост върху процесния ресторант от Нотариалния акт №162, том 3, дело №547/1933г. на нотариус Никола Милошев с район на действие Старозагорски окръжен съд и от успешно проведена административна процедура за възстановяване на собствеността върху стопанска постройка - мелница по ЗПИНМ завършила със Заповед №163/27.01.1998г. на областния управител на гр. Хасково.
Действително с решение №6307/30.12.1998г. по адм. дело №2329/1998г., е отменено отчуждаването на дворното място от 2000 кв.м заедно със стопанска сграда - мелница. Когато обаче възстановяването на собствеността се извършва по административен ред, какъвто е именно реституцията по ЗТСУ, ЗПИНМ и др., при последващ спор за собственост лицата, в чиято полза е издаден административният акт, следва да докажат наличието на материалните предпоставки, обуславящи законосъобразното възникване на реституционния ефект в тяхна полза. Това е така, защото в това административно производство ответниците по това дело не са участвали, поради което те не са обвързани от силата на присъдено нещо на реституционното решение - то не е задължително за тях. Щом като ответниците по настоящия спор не са били легитимирана страна в реституционното производство, те могат да направят възражение, че не са налице материалноправните изисквания за допустимост на реституцията. Гражданският съд е длъжен да разгледа това възражение и ако го намери за основателно, следва да отхвърли предявения иск за собственост върху този имот /ТР №6/2005г., т.4, ОСГК, задължително по силата на чл.130, ал.2 ЗСВ/. С други думи съдът е задължен да упражни косвен съдебен контрол, който обхваща както валидността /действителността/ на решението, така и дали са налице предвидените в закона условия за възстановяване на собствеността на постройка - мелница описана в исковата молба.
Съдът намира, че ищците не могат да черпят права от сделката, обективирана в нотариалния акт №162, том 3, дело №547/1933г., тъй като описаният в него имот е бил отчужден по ЗПИНМ /по силата на самия регулационен план/. По отношение на реституцията на стопанската сграда - мелница съдът счита, че възстановяването не може да е противопоставимо на третото лице /първия ответник/, в чиято полза валидно е било учредено вещното право на строеж, като на общо основание следва да се преценява какво е състоянието на имота при влизане в сила на реституционния закон. Ако правото на строеж е било реализирано и имотът не съществува във вида, в който е бил отчужден, реституция не може да има, за което е без значение дали правото е било учредено валидно или не /реш. №1043А/19.09.1997г., гр.д. №2979/95г., 4 г.о./. Това е така, защото целта на реституцията безспорно е да се възстановят имотите, съществуващи като самостоятелни обекти на собственост. В случаите, когато отнетите и отчуждените имоти са загубили физическата или правната си самостоятелност, то те явно не отговарят на посочения критерий. От събраните по делото писмени доказателства се установи, че към 1990г., т.е. преди влизането на закона в сила през 1992 г., процесният недвижим имот ресторант „Л."е бил завършен. От обясненията на вещите лица дадени в съдебно заседание е видно, че мелницата възстановена на ищците, попада в строежа на ресторанта и не съществува понастоящем в първоначалния си вид - тя е вградена в сградата на ресторанта. Това се установява и от приложените писмени доказателства, от които е видно, че ресторант „Л." представлява сграда на два етажа, състояща се от фоайе, две основни ресторантски зали на две нива, банкетна зала, галерия /на второ ниво/, дневен бар и кухненски блок със застроена площ от 659 кв.м. и обем 1713.00 куб.м. и сутерен състоящ се от бар, складови помещения, хладилни камери, котелно помещение и нафтово помещение със застроена площ на сутерена от 420.00 кв.м. и обем 1179.00 куб.м. Според н.а. от 1933 година мелницата с площ от 108 кв.м., което е 6 пъти по-малко от площта на претендирания ресторант. Освен това от помощен план /лист 91/ също е видно, че възстановената мелница /отбелязана с черен контур/ е вградена в ресторанта, понастоящем не съществува и представлява малка част от неговата площ, което кореспондира и с обясненията на вещите лица дадени в съдебно заседание. Обясненията на вещите лица кореспондират и с данните, които се разчитат от приложените по делото скици, както и с данните от приложената по делото проектно сметна документация. От тази техническа документация се установи, че за строителството на ресторанта са извършвани множество СМР /земекопни работи, поставяне на фундаменти, изгражданена бетонни стени, електроснабдяване, водоснабдяване и др. - лист 392 и 393 от делото/. Характерът и мащабът на тези извършени СМР по строителството на ресторанта водят до категоричен извод за осъществено ново строителство, а не за преустройство на мелница в ресторант както твърдят ищците.
С оглед на изложеното съдът намира, че ищците не са собственици на претендирания от тях имот. Те са били собственици на мелницата от 108 кв.м., но не са собственици на новопостроената сграда ресторант. Меродавно е фактическото състояние на имота към момента на реституцията, а по настоящето дело се установи, че мелницата не е съществувала в първоначалния си вид към този момент. Съдът намира, че ищците не са доказали основателността на предявения от тях установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК, същият е неоснователен и следва да се отхвърли. Не следва да се излагат съображения дали ответниците са собственици на имота или не, с оглед характера на иска по чл. 124, ал.1 ГПК. Дали са собственици или не това е без значение в случая.
Съдът категорично
не споделя довода на ищците, че с решение №27/23.07.2001г. по гр.д. №2940/2000г. „В.-Т."
АД е осъдено да предаде собствеността и владението на дворното място с площ 2000 кв.м. и ресторант „Л." на ищците по
настоящето дело. Видно от самото решение,
спорът за собствеността на дворното място и постройките върху него е бил
разрешен с посоченото решение /лист 10-12/, но по това дело, предмет на правен спор не е бил ресторанта. Освен
това нелогично и несъобразено е процесуалното поведение по настоящето
дело на ищците с този техен довод, тъй като ако те считат, че имат уважен иск
по чл. 108 за предаване на владението на собствения им ресторант, очевидно те
не биха имали правен интерес да предявяват
установителен иск за собственост на този ресторант /както са направили в
хода на настоящето производство/, а пред тях
са открити средствата на изпълнителното производство, за да влязат във владение на този техен имот.
Поради гореизложеното, неоснователно е и искането за с правно основание чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариалните актове описани в исковата молба, тъй като неговото уважаване е поставено в зависимост от уважаването на установителния иск по чл. 124, ал.1 ГПК.
По исковете с правно основание чл. 59 ЗЗД за претендирано обезщетение за лишаване от ползване и обезщетение за пропусната печалба от търговската дейност на ресторант „Л." за период от 01.09.2004г. - 29.12.2006г. срещу „В.-Т." АД и за период от 29.12.2006г. - 01.09.2009г. срещу „Е. К." ООД:
Съдът намира, че посочените искове са неоснователни поради следните съображения: по тези първоначално предявени искове по чл.59 ЗЗД срещу двамата ответници, за посочените в исковата молба периоди, преюдициален е въпросът за собствеността на процесния имот, която е оспорена от ответниците. Тъй като съдът в настоящето решение прие, че предявеният от ищците установителен иск за собственост на ресторант „Л." е неоснователен поради съображения изложени по-горе, това негово становище по преюдициалното правоотношение обуславя и решението по обусловените искове с правно основание чл. 59 ЗЗД. С оглед на тази зависимост на исковете за обезщетение за лишаване от ползване от преюдициалното правоотношение за собственост на имота не следва да се излагат съображения за това дали ответниците са се обогатили неоснователно за сметка на ищците, като са ги лишили от ползване на ресторанта за претендираните суми в описаните по-горе периоди.
По иска за претендирано обезщетение за лишаване от ползване на дворно място от 2000 кв.м. за периода 01.09.2004г. - 01.09.2009г. срещу ответника „В.-Т." АД заведен частично за 10 000лв.:
По делото се установи, че с решение №27/23.07.2001 г. на СРС влязло в сила като необжалвано в частта му по иск с правно основание чл. 108 ЗС „В.-Т." АД е осъдено да предаде владението на собствения на ищците недвижим имот - дворно място от 2000 кв.м. представляващо недвижим имот пл.№ 3046а. От заключението на назначената по делото съдебна технико-икономическа експертиза се установи, че обект са стопанска дейност ресторант „Л." е разположен в имоти пл.№№ 3046 и 3046а /т.7 от експертизата/. С оглед на това искът за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на дворно място от 2000 кв.м. е основателен, тъй като действително част от ресторанта се намира в поземления имот на ищците.
По отношение на размера на дължимото обезщетение за лишаване от ползване съдът прави следните изводи: видно от заключението на назначената по делото съдебна техникоикономическа експертиза обезщетенията /и в двата варианта на експертизата/ са изчислявани на база ползване на цялото дворно място. Съдът напълно споделя възраженията на ответника по този иск „В.-Т." АД, че ищците не установяват с нито едно доказателство какъв размер от дворното място се заема от ресторанта и следователно каква част от това дворно място е необходимо за неговото пълноценно използване, т.е. от каква част от техния имот от 2000 кв.м. е била необходима за експлоатацията на ресторанта. От приложените по делото скици на имота се установи, че една съвсем малка част от процесния ресторант се намира в дворното място на ищците. Те не посочват други доказателства, от които може да се направи извод за ползване на целите 2000 кв.м.
Освен изложеното, съдът приема за недоказан и целият претендиран от ищците период от време, през който са били лишени от ползване на собственото си дворно място от първия ответник, а именно 01.09.2004г. -01.09.2009г. Това е така, защото на 27.06.2007г. ресторант „Л." е бил внесен като апортна вноска от „В.-Т." АД в капитала на „Е. К." ООД, следователно от този момент насетне ответникът „В.-Т." АД не следва да отговаря за лишаване от ползване на дворното място на ищците. С оглед на това съдът намира, че периодът за който се претендира процесното обезщетение за лишаване от ползване на дворното място от „В.-Т." АД следва да е 01.09.2004г. -27.06.2007г.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че при определяне на размера на дължимото обезщетение за лишаване от ползване на дворното място следва да намери приложение нормата на чл. 162 ГПК, даваща възможност размерът на дължимата сума да бъде определен по преценка на съда. След като прецени в съвкупност двата варианта на съдебната техникоикономическа експертиза на изчислено обезщетение за ползване на дворно място от 2000 кв.м., съдът намира, че трябва да възприеме вариант втори на същото. Това е така, защото изчисленията на експертите са направени след съобразяване с пазарните цени към настоящия момент и следва да бъдат предпочетени като по-обективни и отразяващи реалната ситуация. Видно от заключението /лист 436/ пазарната наемна цена на земята за един месец е 1 680.00лв. По делото се установи, че ползването от страна на „В.-Т." АД на описаното дворно място е продължило 34 месеца до момента, в който ресторант „Л." не е бил внесен като непарична вноска в капитала на „Е. К." ООД, следователно общия размер на обезщетението за ползване на дворно място от 2000 кв.м. е в размер на 57 120.00лв. Ищците обаче не представиха нито едно доказателство в настоящето производство за това от каква площ от тяхното дворно място от 2000 кв.м. са били лишени. От приложените по делото писмени доказателства /скици/, е видно, че ползваната и застроената площ е 1/2 от общата площ на дворното място от 2000 кв.м. С оглед на това съдът намира, че но ищците се следва обезщетение в размер на 1/2 от 57 120.00 лв. - 28 560.00лв. Искът за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на дворно място собственост на ищците е предявен като частичен за сумата от 10 000лв. и се явява основателен за тази сума.
Съдът намира, че направеното възражение от „В.-Т." АД за изтекла погасителна давност е неоснователно. Претендира се обезщетение с начална дата 01.09.2004г., а исковата молба е постъпила в съда на 01.09.2009г., т.е. в рамките на петгодишния давностен срок.
След оставяне без движение на исковата молба в съдебно
заседание от 18.12.2009 г., в коригираната си искова молба от 28.12.2009 г.,
ищците не предявяват иск обезщетение по чл.59 ЗЗД за
ползване на 148 броя плодни дръвчета.
Ответникът „В.-Т." АД следва да заплати на ищците
деловодни разноски в размер на 619.00лв. - чл.78, ал.1 ГПК. Ищците следва да заплатят на
ответника „Е. К." ООД деловодни разноски в размер на 1574.00лв. - чл. 78, ал.З ГПК. Другият ответник
„В.-Т." АД не представи доказателства
за направени от него в хода на настоящето производство разноски.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск на основание чл. 124, ал.1 ГПК от М.Н.П., ЕГН **********,*** и М.С.К., ЕГН **********,*** и съдебен адрес гр. С., ул. „К." № *, ет. *, ап.* срещу „В.-Т." АД със седалище и адрес на управление: гр. С.З., бул. „Ц.С.В." № *** ет.*, ап. **, ЕИК ***********, представлявано от М.Х.Г.и П.П.В., и „Е. К." ООД със седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „О." № ** ЕИК ******* предствлявано от Д.И.Т.за установяване правото им на собственост върху обект за стопанска дейност ресторант „Л." находящ се в гр. С.З., без административен адрес, построен в имоти №№ 3046 и 3046а, на два етажа, състоящ се от фоайе, две основни ресторантски зали на две нива, банкетна зала, галерия /на второ ниво/, дневен бар и кухненски блок със застроена площ от 659,00 кв.м. и обем 1 713 куб.м. и сутерен състоящ се от бар, складови помещения, хладилни камери, котелно помещение и нафтово помещение със застроена площ на сутерена от 420,00 кв.м. и обем от 1 179,00 куб.м. като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск на основание чл. 537, ал.2 ГПК от М.Н.П., ЕГН **********,*** и М.С.К., ЕГН **********,*** и съдебен адрес гр. С., ул. „К." № *, ет.*, ап.* срещу „В.-Т." АД със седалище и адрес на управление: гр. С.З., бул. „Ц.С.В." №**, ет.*, ап.**, ЕИК **********, представлявано от М.Х.Г.и П.П.В., и „Е. К." ООД със седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „О." №**, ЕИК *******, представлявано от Д. И. Т., за отмяна на нотариален акт №63, том II, рег. №3262, дело №224/2005г., издаден на 20.05.2005 г. от нотариус П.И. с № 308 по списъка на НК, и на нотариален акт №120, том IV, рег. № 7555 дело №627 от 29.12.2006 г., издаден на 29.12.2006 г. от нотариус П.И. с № 308 по списъка на НК, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл. 59 ЗЗД частичен иск от М.Н.П., ЕГН **********,*** и М.С.К., ЕГН **********,*** и съдебен адрес гр. София, ул. „К." №3, ет.1, ап.З срещу „В.-Т." АД със седалище и адрес на управление: гр. С.З., бул. „Ц.С.В." №*** ет.*, ап.**, ЕИК *************, представлявано от М.Х.Г.и П.П.В., за заплащане на сумата от 10 000 лв., представляваща частично претендирано от ищците обезщетение общо в размер на 136 668 лв. за лишаване от ползване и пропусната печалба от търговската дейност на обект за стопанска дейност ресторант „Л.", находящ се в гр. С.З., без административен адрес, на два етажа, състоящ се от фоайе, две основни ресторантски зали на две нива, банкетна зала, галерия /на второ ниво/, дневен бар и кухненски блок със застроена площ от 659,00 кв.м. и обем 1 713 куб.м. и сутерен състоящ се от бар, складови помещения, хладилни камери, котелно помещение и нафтово помещение със застроена площ на сутерена от 420,00 кв.м. и обем от 1 179,00 куб.м. със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл. 59 ЗЗД частичен иск от М.Н.П., ЕГН **********,*** и М.С.К., ЕГН **********,*** и съдебен адрес гр. София, ул. „К." №3, ет.1, ап.З срещу „Е. К." ООД със седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „О." № **, ЕИК ******* представлявано от Д.И.Т.за заплащане на сумата от 10 000 лв., представляваща частично претендирано от ищците обезщетение общо в размер на 157 662 лв. за лишаване от ползване и пропусната печалба от търговската дейност на обект за стопанска дейност ресторант „Л." находящ се в гр. С.З., без административен адрес, на два етажа, състоящ се от фоайе, две основни ресторантски зали на две нива, банкетна зала, галерия /на второ ниво/, дневен бар и кухненски блок със застроена площ от 659,00 кв.м. и обем 1 713 куб.м. и сутерен състоящ се от бар, складови помещения, хладилни камери, котелно помещение и нафтово помещение със застроена площ на сутерена от 420,00 кв.м. и обем от 1 179,00 куб.м. , със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 59 ЗЗД „В.-Т." АД със седалище и адрес на управление: гр. С.З., бул. „Ц.С.В." №100, ет.1, ап.ПЗ, ЕИК *********, представлявано от М.Х.Г.и П.П.В., да заплати на М.Н.П., ЕГН **********,*** и М.С.К., ЕГН **********,*** и съдебен адрес гр. София, ул. „К." №*, ет. *, ап.* сумата от 10 000 лв. /десет хиляди лева/ представляваща частично претендирано обезщетение от общо дължимо в размер на 28 560.00лв. /двадесет и осем хиляди петстотин и шестдесет лева/ за лишаване от ползване на дворно място от 2000 кв.м. за периода от 01.09.2004 г. до 01.09.2009 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК„В.-Т." АД със седалище и адрес на управление: гр. С.З., бул. „Ц.С.В." №100, ет.1, ап.ПЗ, ЕИК *********, представлявано от М.Х.Г.и П.П.В., да заплати на М.Н.П., ЕГН **********,*** и М.С.К., ЕГН **********,*** и съдебен адрес гр. София, ул. „К." №*, ет. *, ап.* сумата от 619.00лв. /шестстотин и деветнадесет лева/, представляваща деловодни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.З ГПК М.Н.П., ЕГН **********,*** и М.С.К., ЕГН **********,*** и съдебен адрес гр. София, ул. „К." №3, ет.1, ап.З да заплатят на „Е. К." ООД със седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „О." №31, ЕИК ******* представлявано от Д.И.Т.сумата от 1 574.00лв. /хиляда петстотин седемдесет и четири лева/, представляваща деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението, пред Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: