№ 2688
гр. Варна, 10.07.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на десети
юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
Членове:Десислава Г. Жекова
мл.с. Марина К. Семова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско
дело № 20233100501219 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх. № 26036/06.04.2023г., подадена от „Макроадванс“ АД
срещу Решение № 757/07.03.2023г., постановено по гр.д. № 12122/2022г. на
ВРС, 25-ти състав, с което е уважен предявеният иск, на основание чл.124,
ал.1 ГПК, за приемане на установено, че „Макроадванс” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Георги Сава
Раковски” №147, ап.14, не разполага по отношение на П. Б. Р., ЕГН:
********** с право на принудително изпълнение поради погасяването му по
давност за следните парични вземания: сумата от 3000 евро, представляваща
главница по сключен Договор за издаване и ползване на международна
кредитна карта VISA CLASIC от 13.07.2006 г., сумата от 740.60 евро,
представляваща наказателна лихва за периода 31.08.2009г. до 07.07.2014г.;
сумата от 632.32 лева, представляваща разноски, извършени в заповедното
производство, присъдени със заповед за изпълнение, издадена от ВРС и
изпълнителен лист от 22.07.2014г., въз основа на който е образувано ИД
№1164/2020г. по описа на ЧСИ № 849 - Ивета Ернандес.
Във въззивната жалба се посочва, че решението е незаконосъобразно и
неправилно. Въззивникът излага отново хронологично обобщение на фактите
и обстоятелствата, относими към случая, които счита за безспорно доказани.
За неправилен и необоснован се счита изводът на първоинстанционния съд,
че процесното задължение на въззиваемата страна е погасено по давност.
Посочва се, че до прекратяването на изпълнително дело № 341/2014г. по
описа на ЧСИ Н. Денчева са извършвани изпълнителни действия, годни да
прекъснат давността. Посочва подробно предприетите изпълнителни
действия по отношение на П. Б. Р. по двете изпълнителни дела. За неправилен
счита извода на ВРС, че вписаната към 03.09.2014г. възбрана е била върху
имот, който не е бил собственост на длъжника по време на налагането й.
Отделно от това посочва, че постъпилата молба от 11.08.2016 г., с която
длъжникът е изразил готовност да заплаща процесното задължение,
представлява направено признание по смисъла на чл.116, б." а" от ЗЗД, с
1
което е прекъсната давността. Позовава се на ТР № 3/2020г. от 28.03.2023г. на
ВКС, с което е дадено разрешение, че относно вземанията по образувани
изпълнителни дела преди обявяването на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по т. д. № 2 от 2013 г. ОСГТК на ВКС, давност не е текла. За
тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., когато е обявено за
загубило сила ППВС № 3/1980г. На следващо място отбелязва, че от
съществено значение при решаване на възникналия правен спор следва да
бъде съобразено обстоятелството, че съгласно чл. 3. т. 2 от Закон за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците,
съгласно която за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправни субекти и продължават да
текат от 21.05.2020 г. Общият период, през който се твърди, че сроковете по
чл. 110 от ЗЗД не са текли, въззивникът посочва, че възлиза на два месеца и
седем дни или 69 календарни дни. Въззивникът извежда изводът, че за
периода от 20.08.2014г. до 26.06.2015г. давността за задължението е била
спряна, след което е започнала да тече нова петгодишна давност, която е била
прекъсната с направеното признание от страна на П. Р. с депозирана молба на
11.08.2016г., при което новата погасителна давност е следвало да изтече на
11.08.2021г., но с молба за образуване на и.д. № 1164/2020 г. при ЧСИ Ивета
Ернандес и предприетите изпълнителни действия се обосновава отново
прекъсване на давностния срок спрямо вземането. Въззивникът, при
условията на евентуалност, развива съображения и че изтичане на срока по
чл.110 ЗЗД не е налице и в случай, че молбата от 11.08.2016г. не бъде приета
от съдебния състав за признание на дълга, тъй като погасителната давност е
започнала да тече на 26.06.2015г. и е била спряна за периода от 13 март 2020
г. до 21 май 2020 г. или общо за 69 календарни дни, т.е. същата е следвало да
изтече на 03.09.2020, но е била прекъсната с образуването на ИД № 1164/2020
г. по описа на ЧСИ Ивета - Луис Ернандес ( 20.08.2020 г.) и налагането на
запор върху банковите сметки на длъжника в „Райфайзенбанк ( България)"
ЕАД на 20.08.2020 г. Претендира отмяна на първоинстанционното решение
като неправилно и законосъобразно и присъждане на разноските за двете
инстанции. Отправя искане за приемане на писмени доказателства. Прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в
настоящото производство. В случай на присъждане на разноските в полза на
двете страни, моли да се извърши на прихващане на същите.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемата страна П. Б. Р., чрез адв. К. Д., с който оспорва
жалбата изцяло, като счита същата за допустима, но неоснователна. Изразява
становище, че първоинстанционният съд е решил правилно главния спорен
въпрос относно изтичането на погасителната давност на процесното вземане,
като е обсъдил всички доводи на ответника за периодите, за които се твърди,
че давност не е текла. За безспорен факт се сочи, че кредиторът е наложил
възбрана върху имот, продаден преди налагането й. Оспорва твърдението, че
давностният срок е прекъсван с признание на длъжника, тъй като такова
изрично изявление по смисъла на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД не е правено. Поради
изложеното, въззиваемата страна счита, че не са налице основания за отмяна
на обжалвания съдебен акт и моли за решение, с което да бъде оставена без
уважение подадената въззивна жалба и за присъждане на направените
разноски.
2
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания
на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
По направеното искане на въззивника за приемане на представени
писмени доказателства – справка № 377083/22.03.2023г. от Агенция по
вписванията, копие от НА № *******. на нотариус Огнян Шарабански, молба
с вх. № 6474/11.08.2016г. от П. Р. по и.д. № 341/2014г. на ЧСИ рег. № 807
съставът на въззивния съд намира, че същото не попада в хипотезата на
допустимост по чл.266 ГПК, доколкото представените документи не са нови
или новооткрити, не се откриват и допуснати процесуални нарушения от
първоинстанционния съд, които да обосноват допускане на посочените
доказателства. Още повече, че представеният нотариален акт и молба по
изпълнителното дело са част от приобщените материали по изпълнителното
дело. Поради това, искането за приемане на представените писмени
доказателства във въззивното производство следва да бъде оставено без
уважение.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх. № 26036/06.04.2023г.,
подадена от „Макроадванс“ АД срещу Решение № 757/07.03.2023г.,
постановено по гр.д. № 12122/2022г. на ВРС, 25-ти състав, с което е уважен
предявеният иск, на основание чл.124, ал.1 ГПК, за приемане на установено,
че „Макроадванс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Георги Сава Раковски” №147, ап.14, не разполага по
отношение на П. Б. Р., ЕГН: ********** с право на принудително изпълнение
поради погасяването му по давност за следните парични вземания: сумата от
3000 евро, представляваща главница по сключен Договор за издаване и
ползване на международна кредитна карта VISA CLASIC от 13.07.2006 г.,
сумата от 740.60 евро, представляваща наказателна лихва за периода
31.08.2009г. до 07.07.2014г.; сумата от 632.32 лева, представляваща разноски,
извършени в заповедното производство, присъдени със заповед за
изпълнение, издадена от ВРС и изпълнителен лист от 22.07.2014г., въз основа
на който е образувано ИД №1164/2020г. по описа на ЧСИ № 849 - Ивета
Ернандес.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на въззивника
за приемане на представените писмени доказателства – справка №
377083/22.03.2023г. от Агенция по вписванията, копие от НА № *******. на
нотариус Огнян Шарабански, молба с вх. № 6474/11.08.2016г. от П. Р. по и.д.
№ 341/2014г. на ЧСИ рег. № 807.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
27.09.2023г. от 14:00 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от
отговора на въззивната жалба.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да
уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за
3
доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на
делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез
медиация, като ползват Центъра по медиация към съдебния район на
Окръжен съд – Варна. Центърът е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която
се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес:
гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12. За контакт с Координатора на Центъра
към ОС – Варна Нора Великова: тел. *********. Информация за Центъра по
медиация и медиацията като процедура, списъка с медиатори и др., страните
могат да получат и на интернет страницата на Окръжен съд – Варна.
УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен
метод за решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно
споразумение. Процедурата по медиация е неформална и поверителна.
Ръководи се от медиатор - трето неутрално, безпристрастно и независимо
лице, специално обучено да подпомага спорещите страни и да способства за
постигане на оптимално решение на спорните въпроси.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4