Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, II „Е” състав в публично заседание на двадесет и
осми май две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с-я ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при секретаря Елеонора Г.,
разгледа докладваното от
съдия Сантиров гр. д. № 6164/2020 г. по описа на СГС, и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С решение № 42641 от 17.02.2020 г., постановено по гр.д. № 8848/2019 г., по
описа на СРС, ГО, 74 състав, ответникът „М.1.“ ЕООД е осъден да заплати на Г.Г.Я.,
на основание чл. 226, ал. 1, т. 1 КТ, сумата от 3 587,08 лв., представляваща
обезщетение за незаконно задържане на трудова книжка за периода 06.03.2018 г. –
01.10.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 28.09.2018 г. до окончателното плащане сумата.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба /озаглавена
„писмен отговор/ от ответника „М.1.“ ЕООД, чрез пълномощника адв. Д. Д., с
надлежно учредена представителна власт по делото, с оплаквания за неправилност
на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на
материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Поддържа,
че липсват доказателства, с които се установяват претърпени вреди от незаконно
задържане на трудовата книжка, които да са в причинно – следствена връзка с
противоправното поведение на работодателя. Също така счита, че неправилно
първоинстанционния съд не е кредитирал събраните по делото доказателства за
изчезване на документи от офиса на дружеството, както и представените като
писмени доказателства Нотариали покани от 14.06.2019 г. и 22.07.2019 г.
Изтъква, че представените от ищцата снимки на дисплея на телефонно устройство
са изображения, а не писмени документи – представляващи допустими по ГПК
доказателствено средство или електронен документ по смисъла на чл. 184 ГПК.
Моли съда да отмени решението и да постанови ново по същество на спора.
Претендира разноски.
В законоустановение срок въззиваемият – ищец не е подал отговор на
въззивната жалба. В о.с.з. на 28.05.2021 г. чрез процесуалният си представител
адв. И. С. взема становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице -
страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е
допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на
правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с
основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира подадената въззивна жалба за неоснователна по следните
съображения:
За да възникне правото на парично обезщетение за причинени имуществени
вреди на работник или служител вследствие на незаконното задържане на трудовата
му книжка чл. 226, ал. 2 , във вр. 3 КТ, след като трудовото
правоотношение е било прекратено, следва в обективната действителност да са
настъпили следните материални предпоставки: 1. трудовото правоотношение да е
прекратено; 2. работникът в изпълнение на задължението си по чл. 348, ал. 3 КТ
да е представил, съответно предал на работодателя трудовата си книжка за
вписване на обстоятелствата, свързани с прекратяване на трудовото
правоотношение 3. работодателят да е задържал незаконно трудовата книжка на
ищцата, като отказва да й я върне доброволно или я възпрепятства да я получи
своевременно след прекратяване на трудовото правоотношение и 4. претърпени от
ищцата имуществени вреди, които следва да са в причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на работодателя или негови служители. Вредите са
презюмирани от самия законодател и са нормативно определени в разпоредбата на
чл. 226, ал. 3, изр. 2 КТ - те са само
имуществени и са в размер на брутното трудово възнаграждение от деня на
прекратяване на трудовото правоотношение до предаване на трудовата книжка.
Не се спори между страните, а и от представения по делото трудов
договор от 13.11.2013 г. (лист 57 от делото) безспорно се установява, че през
периода м.11.2013 г до 2018 г. между страните е съществувало трудово правоотношение
за неопределено време, по силата на което ищцата е изпълнявала длъжност
„Секретар“.
Не се спори още, че това трудово правоотношение е било прекратено на 06.03.2018 г. /спорно е основанието – дали
това е станало с едностранно отправено от ищцата изявление обективирано в
Уведомление с вх. № 002 от 06.03.2018 г. на основание чл. 327, т. 2 КТ – лист
58 по делото на СРС или със Заповед № 012/06.03.2018 г. на управителя на ответното
дружество на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ – лист 14 по делото на СРС/.
От показанията на свидетеля Десислава Иванова, които преценени по реда
на чл. 172 ГПК, настоящият състав на съда намира за обективни, последователни и
непосредствено възприети фактите, за които свидетелят дава сведения, и
кредитира с доверие, се установява, че Иванова е работила в ответното дружество
като „Счетоводител“ до 2014 г. Същата дава показания, че лично тя е вписвала в
трудовата книжка на ищцата Г.Я. обстоятелствата по възникване, както и всяка
промяна в трудовите правоотношения. Споделя, че трудовите книжки на всички
работници и служители са били в отделна стая в офиса, където са били
разпределени и подредени в няколко на брой класьора. Показанията на св. Иванова
не се опровергават от показанията на свидетеля Б.Л.– бивш служител на ответното
дружество. Същият дава информация, че през месец март е установил, че липсват
класьори от офиса на дружеството, съдържащи трудови ведомости, за което е
докладвал на управителя за откритите липси, който е подал сведения и сигнал до
четвърто районно управление и е била образувана преписка № 228000-2922/2018 г.
по описа на 04 РУ – СДВР (лист 50 – 55 от делото).
Следователно по делото е установено, че трудовата книжка е била
предадена в счетоводния отдел на ответното дружество.
Съгласно задължителните за органите на съдебната власт указания дадени
в т. 1 от ТР №1 от 02.12.2019 г. на ОСГК на ВКС задължението по чл. 350, ал. 1 КТ на работодателя да предаде незабавно на работника или служителя надлежно
оформената трудова книжка при прекратяване на трудовото правоотношение възниква
в момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Във всички случаи, за да се освободи работодателят от последиците на
собствената си забава, той следва да изпълни процедурата по чл. 6, ал. 3 от
Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж като съобщи на работника или
служителя с писмо с обратна разписка кога следва да се яви, за да получи лично
трудовата си книжка. Трудовата книжка не може да бъде изпратена по пощата или
предадена на определено от работника или служителя лице, освен ако последният
не е дал изрично писменото си съгласие за това. Ето защо не рефлектира върху
отговорността на работодателя обстоятелство дали същата е била предмет на
кражба от офиса му, тъй като задължението да полага грижата на добър стопанин
до връщането й на работника или служителя е негова.
Неосноветелно е оплакването във въззивната жалба, че по делото не е
установено наличието на вреди от задържане на трудовата книжка, тъй като за да
възникне правото на обезщетение е достатъчно обективното неизпълнение на това
задължение от работодателя, като вредите са презумирани от самия законодател и
са нормативно определени в разпоредбата на чл. 226, ал. 3, изр. 2 КТ - те са само имуществени и са в размер на брутното трудово
възнаграждение от деня на прекратяване на трудовото правоотношение до предаване
на трудовата книжка. Не е необходимо нарочното им доказване от работника или
служителя, но ако работодателят ответник твърди, че ищцата е реализирал доход
през този период негова е доказателствената тежест по аргумент от разпоредбата
на чл.
128, ал. 1 ГПК, но такова доказване
ответникът не е провел.
Нещо повече, в конкретния случай ищцата е установила по делото,
че незаконното задържане на трудовата я
е препятствало да я предостави пред НОИ и Бюрото по труда, за да се регистрира
като безработно лице и да получи обезщетение за безработица, като след подаден
сигнал от ищцата до Дирекция „Инспекция по труда“, ответникът дори не е бил
намерен в офиса на дружеството- адреса на управление.
От друга страна, обосновано СРС е приел, че липсата на документите
следствие на злонамерени действия на трети лица не може да се вмени във вина на
ищцата, тъй като е задължение на работодателя е да пази същите с грижата на
добър стопанин, още повече, че ако беше изпълнил задължението си незабавно да предаде
на работника или служителя надлежно оформената трудова книжка при прекратяване
на трудовото правоотношение на 06.03.2018
г., същата нямаше да бъде предмет на евентуално злонамерено действие.
С оглед оплакването на въззивника, че не са обсъдените представените
като писмени доказателства нотариални покани, следва да се отбележи, че с
Нотариални покани № 188, Том I, рег. № 2371/14.06.2019 г. и №
26, Том II, рег. № 2969/22.07.2019 г., двете връчени лично на Г.Я. на 23.07.2019
г., чрез Нотариус В.Б.с рег. № 259 в НК, ищцата е поканена в кантората на
нотариус В. Б.да предостави трудовата си книжка за нанасяне на обстоятелства
относно съществуването и прекратяването на трудовия договор с „М.1.“ ЕООД. Съобразно
установените по делото факти ищцата не е била поставена в забава, тъй като,
както се устави същата е била във фактическа власт на работодателя.
Действително неправилно първоинстанционния съд е приел като
доказателство представените от ищцата снимки на дисплей на телефонно устройство,
тъй като същите не представляват годно доказателствено средство по смисъла на ГПК,
но това не рефлектира върху крайните правни изводи.
Следователно по делото са налице всички предпоставки за ангажиране на
отговорността на ответника по чл. 226, ал.1, т. 1 КТ за причинени вреди от
незаконно задържане на трудовата книжка на ищцата Г.Я. за периода 06.03.2018 г.
– 01.10.2018 г.
По отношение на размера на дължимото обезщетение следва да се
отбележи, че от кредитираното от съда заключение на вещото лице по изслушаната
ССчЕ се установява, че за процесния период дължимото обезщетение за периода
06.03.2018 г. – 01.10.2018 г. възлиза на 3 587,15 лв., поради което искът
е основателен и доказан за пълния предявен размер.
Тъй като крайните правните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат,
обжалваното решение, макар и от части по различни съображения, следва да бъде
потвърдено, а предявената жалба отхвърлена.
С оглед изхода на спора на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 273 ГПК, следва да се присъдят направените във въззивното производство
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 850 лв.
С оглед на
цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по
правилата на 280, ал. 3, т. 3 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 42641 от 17.02.2020 г.,
постановено по гр.д. №
8848/2019 г., по описа на СРС, 74 състав.
ОСЪЖДА „М.1.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***
да заплати на Г.Г.Я., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 273 ГПК,
сумата от 850,00 лв., представляваща направените във въззивното производство
разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: